За правителството с добро (през зъби)


Както всички знаем, плужекоподобният ни премиер е олицетворение на злото, а воденото от него правителство чудесно се вписва в представата за разпасана, корумпирана шайка некадърници, преследващи собствения си и на мутренските си покровители интереси. И ние това, заедно с Хиподил, много добре го знаеме.

Откровеността обаче изисква да се каже, че всъщност това правителство, предвид всичките му характеристики, далече не е толкова лошо, колкото можеше да бъде и именно затова Пейо приканва да кажем нещо хубаво за него…

Чети още…

“Грижовната” държава


Днес гост-блогър е Велин Пеев *

Годината е 2025. Кризата от 2009-2011 вече отдавна е забравена. Поуките от нея обаче са останали както в обществото, така и у мен. Също както преди това банките отново раздават произволни кредити. Добре, че централната банка отпуска толкова много пари в системата, че да позволи съществуването на тези безразборни кредити.

Затова реших и аз да се възползвам от тази лесна възможност за кредит и да изкарам някое и друго евро като сам съм си шеф…

Чети още…

Защо ресурсите никога няма да се изчерпят


Много често напоследък разни хора се опитват да ни плашат с “изчерпването на ресурсите на планетата”, както това или онова щяло да свърши и олеле какво ще правим тогава. То не е водата, нефта, въглищата, земеделската земя и каквото още се сетите – хората се множат а планетата е една, всичко ще свърши и ще измрем.

Само че ресурсите просто няма как да се изчерпят…

Чети още…

Айде стига паника за газта


Всички телевизии гърмят, вестниците излизат с гигантски заглавия: Иде режим на тока! Край, измрехме от студ! Паника! Нема хляб!

Поредната медийна истерия без реално покритие, в която никой не се замисля може ли изобщо Русия да си позволи да спре доставките на газ на когото и да е…

Чети още…

Разочарованието Доган


Дали ще го наречете “борец за права и свободи” или “агент на турското разузнаване”, факт е, че Ахмед Доган е като че ли най-влиятелният български политик.

Твърде жалко, че напоследък той силно ме разочарова…

Чети още…

Разум – Религия 1:0


Религията, наречена “глобално затопляне” и “климатични промени” шества по света, харчейки милиарди за тоя дето духа, налагайки нови и нови рестрикции и давайки все повече власт на опортюнистични политици. Мен това силно ме притеснява.

Онзи ден обаче, лъч надежда изгря у мен, когато прочетох мненията на читателите под една статия на в. Капитал. Явно не всички хора ядат доматите с колците…

Чети още…

Клопката на европейските проекти


* Днес гост-блогър е Балтазар Иванович

Напоследък ставаме свидетели на чести скандали свързани със злоупотреби със средствата за субсидиране на бизнеса. ОЛАФ, молаф и компания постоянно вдигат шум с твърдения, че има данни за корупция на високо равнище.

И все така ще бъде – първо в България, после и в други европейски страни…

Чети още…

Романтичните кравари


До вчера мой текст не се бе радвал на толкова яростно хейтърство – статийката ми за краварите предизвика запенени дискусии между противници и привърженици на субсидирането на земеделието. Както и няколко човека, които цветисто си ме напсуваха в коментари и по имейл.

Оказа се, че много хора имат твърде романтични, дори съкровени, но пък откровено наивни представи за фермерството и икономиката…

Чети още…

Само бой за краварите!


Все по-нагли стават просяците-млекари и кравари, все повече пари искат и даже вече са агресивни и заплашват. Т.е. вече не са просяци, ами рекетьори.

И затова, докато не почнат да правят нормален бизнес, а не да изнудват обществото, ще ядат боя…

Чети още…

И социалистите са странни животни


Мислите си, че социализма го погребахме преди 20 години и с падането на Съветския съюз няма вече кой да го разпространява?

Грешите. Социалистите са навсякъде и по-невежи от всякога…

Чети още…

Не ви ли писна от Кремиковци?


Накъдето и да се обърнеш напоследък, все Кремикоци – предприятието загивало, пари няма, заплати няма, работници стачкуват, все нови собственици… И така е от много години.

Кога най-после ще се отървем от тоя воденичен камък?

Чети още…

Доброволно… но задължително


В България, ако искаш да практикуваш много професии, трябва да членуваш в съответната професионална организация. Уж членството във всякакви организации, според закона, е напълно доброволно… но същевременно е задължително.

Също, както в нацистка Германия…

Чети още…

Социалистите се завръщат… като “еколози”


За глобалното затопляне вече съм казал какво мисля – че темата е силно преекспонирана. Защо е преекспонирана обаче, защо се подклаждат всички тия истерии на тема ‘промяна на климата’, при условие, че нещата са най-малкото спорни… това и до сега не мога да си обясня.

Ето ви една интересна и логична гледна точка за това…

Чети още…

Не съществува “лява” политика



През двайсетината години, в които у нас има изобщо някакви партии, най-голямото противопоставяне в политическия живот е дясно-ляво. Дясното е демократично, а лявото – социалистическо.

Тук ще се опитам да докажа, че всъщност дясна и лява политика няма как да има и много по-точно е двата начина на управление да се наричат съответно рационална и популистка политика…

Чети още…

Кредитът дава живот


Доста често съм чувал в разговор и чел в коментари и статии различни хора да се оплакват от кредитната система, от консуматорското общество и как то те тласка да затъваш в дългове към банки, които да изплащаш практически през целия си живот.

Интересното е обаче, че … всички се надпреварват да вземат заеми и да купуват на кредит. И така трябва да бъде, защото това е добре – и за хората, и за икономиката…

Чети още…

Удобно и ясно – по бюрократски



Бюрократщината и чиновническото мислене край нямат, разбира се. Не, че някой се е съмнявал в това, но се оказва истинска одисея човек да намери даже най-основните данни за икономиката на страната ни.

Ако си мислите, че това колко е инфлацията за миналата година е някаква общодостъпна информация, много се лъжете. Тя е засекретена и криптирана..

Чети още…

Чичовци



Както можете лесно да забележите от заглавието на блога ми, аз Чудомир го харесвам. Разказите му – още повече – те са забавни, интересни и отлично описват бита и житието на градския и най-вече на селския българин през годините, когато страната ни се е пъчела с прозвището “Швейцария на Балканите”.

Напоследък обаче не ми е приятно да чета много от разказите му – защото прекалено болезнено ми напомнят, че най-вероятно в България нищо никога няма да се промени… Чети още…