Доброволно… но задължително

09/07/2008Longanlon

В България, ако искаш да практикуваш много професии, трябва да членуваш в съответната професионална организация. Уж членството във всякакви организации, според закона, е напълно доброволно… но същевременно е задължително.

Също, както в нацистка Германия…

У нас, съсловни организации дал господ – кеф ти на лекарите, кеф ти на фармацевтите, на адвокати, нотариуси… Общото между тях е, че за да практикуваш професията, трябва задължително да си член на съответната организация. Един вид, първо държавата ти позволява да си лекар, адвокат или т.н. като ти признава дипломата, но после и твоите колеги трябва да те признаят и да ти позволят да работиш.

На пръв поглед в това няма нищо лошо – едно време майсторите са имали еснафски организации, които са провеждали изпити, на които калфите са се явявали, за да бъдат оценени. Така се е осигурявало качество на продукцията, било е сигурно, че никой недостатъчно квалифициран няма да се самопровъзгласи за майстор.

Като гледам положението и тогава, и сега обаче, в мене се заражда една питанка, на която не мога да си отговоря, въпреки, че интелектът ми е толкова блестящ, че често се самозаслепявам с него, а умът ми – толкова остър, че всеки ден се порязвам на него неколкократно, въпреки, че внимавам.

Питанката

Питанката ми е защо може да има само по една съсловна организация и членуването точно в нея е задължително, за да може да практикуваш професията? Защо трябва да си член на адвокатската колегия, за да си адвокат? Защо трябва да си член на фармацевтичния съюз, за да продаваш лекарства?

Това законово ограничение, според мен, създава предпоставки за някои твърде неблагоприятни явления, които са на лице в момента и можем ясно да ги видим:

– Двойно лицензиране без ясен смисъл – едно време еснафите са провеждали изпити и това им е била функцията, но сегашните съсловни организации не провеждат. За да станеш дипломиран лекар или адвокат ти трябва… диплома, която се взема от университет. Съсловните организации не провеждат контрол върху професионалните качества на членовете си, не ги изпитват – за да влезеш в тях трябва само да си плащаш членския внос и да гледаш да не настъпиш някой от ръководството им по мазола. Нещо ми се губи смисълът на това.

– Игра на власт – като казах ‘мазола’, та стигнах до второто кофти явление – в тия организации обикновено има някаква върхушка от ‘заслужили членове’, които общо взето вземат решенията, а останалите гледат да се съобразяват с тях, иначе лошо ще стане – може да те глобят, че и да те изключат и тогава няма да може да си практикуваш професията, само щото не си бил съгласен с някого за нещо. В лекарския съюз такива неща се случват не твърде рядко.

– Игра на политика – съсловните организации, бидейки всяка единствена в сектора си, могат да врънкат правителството за законови промени, които да им помагат. Обикновено, тия законови промени са някакъв вид протекционизъм, който цели да ограничи конкуренцията и да направи още по-трудно на нови играчи да влязат в съответния бизнес – за да си запазят старите кучета позициите, разбира се. Това води до направо абсурдни неща понякога: примерно фармацевтите лобираха и прокараха закони, които така жестоко ограничават конкуренцията в бранша, та той се стагнира и в момента цените на лекарствата са високи, а да откриеш аптека е по-трудно, отколкото да си купиш обогатен уран.

– Липса на законност – Когато някой се навре в очите на ръководството и не е доволен от политиката му (примерно – понеже има някакъв акъл, иска да позволи на хора, които не са магистър-фармацевти, да могат да притежават аптеки), той бива изключен и няма как да работи собствената си професия. Въпреки, че има образованието си, той не може да практикува. Въпреки, че конституцията дава право на свободно сдружаване на граждани, гражданите не могат да основат друга съсловна организация, ако единствената съществуваща не ги кефи (примерно, потънала е в шуробаджанащина и корупция). По конституция може, по закон – не. Един вид царят дава, пъдарят не дава…

Интересното

Интересното в цялата работа е, за който е чел Фашизмът на Желев, че една от отличителните черти на фашистката държава е в това, че в нея съществуват съсловни организации, обединяващи всички работещи, но тия съсловни организации са само по една на професия, членството в тях е задължително и създаването на други е незаконно. Целта, разбира се е, тия организации да бъдат контролирани от държавата и Партията, за да държат те по този начин под контрол работещите.

Разбира се, в момента нашата държава не държи под контрол никого, най-малко пък тия, дето я управляват, но самите съсловни организации много добре се справят с това – те потискат работещите в тях, насаждат политики, които са вредни за обществото и икономиката и общо взето съществуват само за да прокарват интересите на върхушките си, които пък често ближат краката на политическите партии.

С което искам да кажа, че изобщо не съм против съсловните организации – те имат своите полезни функции. Просто смятам, че монополизирането на тия функции от само по една съсловна организация и задължителното членство в нея, както всеки монопол, води до израждане и загуба на полезност и смисъл.