Никога не съм бил фен на туй, що му викат “гурме” – даже силно съм му се дразнел понякога, явно защото не съм попадал на подходящи примери за същото. Подтикнат обаче от един пост в тхе журнала, посетих с приятели ресторант Троянците, наричан доскоро Noble House и останах с чудесни впечатления… Чети още… →
Всички текстове в този блог са авторски и са обект на авторско право – на собственика на блога или на указания гост-блогър. Препубликуването им в други сайтове, електронни или печатни издания, без изричното позволение на собственика на блога (или техния автор в случай, че той е друго лице) представлява нарушение на това право по смисъла на чл. 3 (1)-1 и чл. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.
Преводите на всички преводни статии са направени с изричното позволение на техните автори или разпоредителите с техните интелектуални права. Самите български преводи са направени от автора на блога и като такива са обект на неговото авторско право (чл. 9 от ЗАПСП).
Искате да се абонирате и да получавате новите статии в този блог, но не сте много навътре с тия неща? Няма проблем, сега ще ви обясня как става 🙂
Много модерни станаха тия MMORPG-та напоследък. Куцо и сакато се разкарва из пиратските сървъри на World of Warcraft и Lineage, събира злато, трепе чудовища, прави кланове, рейдове, купува, продава, шие панталони, лови риба, бере гъби…. По света е още по-зле – то не е фишинг, продаване на предмети и герои по e-bay, кланови форумни войни, хакване на акаунти… Чети още… →
Много изненади ми станаха в четвъртък, направо не мога да се съвзема от обзелото ме учудване…
Георги Ангелов не само чете блога ми, ами и е пуснал rss към него в категория “блогове, които чета” на личния си блог. Почувствах се със сантиметър по-висок за няколко минути 🙂
Сега остава и някой коментар по мой постинг да напише…
Вестник “Дневник” не престава да ме изненадва днес – този път с неочаквано наивната, дори детска и неподправена идиотия на един от материалите си. В рубриката си “Джаджи”, ни е представен наистина полезен аквариум – комбинация между аквариум и холдер за книги. Става дума за следната изгъзица:
Вестник “Дневник” днес ни предоставя една изненадваща статия за осигуровките – оказва се, че намаляването на осигурителната тежест, което бе запланувано за юли се отлага: това са го решили набързо БСП и ДПС, давайки някакви замазани мотиви като “опасност от дестабилизиране на пенсионната система” и други подобни глупости. Не стига, че плануваното намаление беше само 3%, ами решиха да не го изпълнят и него.
Много ми е интересно, защо някой здравомислещ човек не вземе да разясни на господата политици два много прости факта, които очевидно непрекъснато се изплъзват от вниманието им, а именно:
Напоследък нещо съм се открехнал на религиозна тематика и след 10-те божии заповеди смятам да поразгледам седемте смъртни гряха и хем да разбера дали да се готвя за пъклото, хем да се почудя изобщо имат ли някакъв смисъл тия религиозни глупости в днешния ден. Защото тая далавера с религиите така и не ми стана особено ясно защо толкова много хора се увличат по нея, че и толкова известна е станала. Да бе, знам, че съм предубеден…
Не, че имам достоверна информация за тия грехове, просто предполагам от това как са наречени. Та смъртните грехове били некакъв по-страшен вид грехове от останалите, за които големия отворко пращал направо в ада. Ама ако кажеш, че се покайваш, тогава няма проблеми, нали.
Тая истерия със сигурността на американския президент взе да ми идва в повече, а аз дори не живея в София. То не е затваряне на улици, то не спиране на джиесеми… и медийна истерия, разбира се.
Снощи обаче, докато бях на гости мернах по новините кадри от пристигането на Буш на правителствената аерогара. Посрещаха го, както е по протокол, министъра на външните работи и почетен гвардейски шпалир. Какво бе учудването ми обаче да видя, че щиковете от пушките на гвардейците бяха махнати.
Във форума на bb-team има интетересен пост за това как можем да подобрим фитнес формата си – визирай тренировки и хранене и как да ги съчетаем в ежедневието. Зададена е серия от въпроси, на които да си отговорим, което смятам да направя сега.
* По кое време горе-долу ставате?
Всеки ден ставам в 8:30
Също както правеше Топлофикация, сега и от Електроразпредление ще ни пращат “изравнителни” сметки, казва в. Сега, а преди това и някои други издания. Консумацията на ток щяла да се засича веднъж на три месеца, а ние ще си плащаме всеки месец някаква усреднена цена, която те са преценили. И след тримесечното засичане ще ни “изравняват” сметката като евентуално ни върнат някакви пари или искат да се доплати.
Само на мене ли ми се струва, че пари ще ни връщат много рядко, да не кажа никога, а ние ще имаме да додаваме в по-голямата част от случаите?
Наскоро се зачудих какви точно бяха десетте божи заповеди и след като ги намерих в уикипедия пък ме загложди мисълта дали е възможно някакви правила, измислени преди 2000 години да имат реална морална стойност днес.
По-конкретно, разбира се, полюбопитствах доколко аз лично ги спазвам и дали, ако цялата тая работа дето е описана в дебелата черна книга с кръста отгоре излезе вярна, ще цвърча на адския грил или напротив – ще припявам елеи и дитирамби из царството небесно.
Трябва много талант за да се направи толкова евтино изглеждащ филм и при това да кефи отвсякъде.
Ultraviolet е направен точно с умисъл да е малоумен екшън и като такъв е толкова добър, че минава в графата кефещи малоумни екшъни. Поне не претендира за сериозност и драматичност и не е натъпкан общочовешки послания, семейни ценности и други бълвочи, с които обикновено не се свенят да ни залеят от холивуд.
Колко трябва да разбираме от компютри, за да работим ефективно?
Нямам пред вид компютърните специалисти, на които това им е работата – за тях, смятам е ясно, че колкото повече разбират, толкова по-добре. Интересуваме ме такива като мене – офисни плъхове, които ползват компа главно за пишеща машина, дали е необходимо да задълбават в компютърните науки и ако го направят страда ли основната им професия от това.
Холивуд, осъзнах с пълна сила снощи, ни ограбва жестоко. Ограбва ни от възможността да гледаме красиви филми като този. Защото аз не харесвам романтични комедии. И как да харесвам, като клишираните до болка американски сценарийчета идващи неизменно в розова кутия на DVD-то, с едни и същи бозави актьори всеки път, са предвидими и скучни до степен да си прегризеш ръката, на която приятелката ти е полегнала и заспала, за да се измъкнеш от лиготията и малоумието на телевизора.
Защото Мое нахално момиче (как точно да преведа sassy на бг, като не може?) е точно романтична комедия – по-точно комедия в началото и романтична в края :). При това хубава, човешка, даже сълзлива, но много истинска. Обикновена, каквато може да ти се случи и на тебе. Кадрите (когато той се хвърли навън, а тя се качи) във влака с олющената в коридорите боя направо ме потресоха с истинността си и точно тогава дойде осъзнаването от горния абзац…
———————————-
В замундата го има, но няма сийд – остава тука