Чичовци

18/04/2008Longanlon

Както можете лесно да забележите от заглавието на блога ми, аз Чудомир го харесвам. Разказите му – още повече – те са забавни, интересни и отлично описват бита и житието на градския и най-вече на селския българин през годините, когато страната ни се е пъчела с прозвището “Швейцария на Балканите”.

Напоследък обаче не ми е приятно да чета много от разказите му – защото прекалено болезнено ми напомнят, че най-вероятно в България нищо никога няма да се промени…

Социалистите, верно, признавам им го, не са толкова глупави както преди, та да загробят страната с тъпоумни икономически решения, както направиха миналия път, кога червените бабички се оказаха повече от скачащите не-червени. Въпреки глупака, незнайно защо назначен за министър на икономиката, те имат сравнително добри попадения в тая област. Това, което ще им изяде главите обаче като че ли е нещо, което е неразделна част от българския манталитет (колкото и да е тъпо това словосъчетание).

Чета си аз Чудомир и ми става едно неприятно такова – един вкус започвам да чувствам в устата си, сякаш преди месеци, отдавна овдовял пор се е промъкнал там и пукясал. Вкус такъв леко кисел, като на гранясало и развалено. Защото разказите сякаш са писани днес, а не преди 80 години.

Големите делегации от министерствата току пристигнат в малкия градец с големите коли, приказват надуто и плюскат на безплатна софра?

После нищо не правят за градеца?

Ако не си от правилната партия, далаверка няма да видиш и през крив макарон?

Ако си наш човек, ще те уредим на сладка държавна службица, нищо, че не можеш да си намериш гъза даже с атлас и компас?

Бюрократът е всичко – той коли и беси, хартията е бог и трябва да имаш по сто бумаги и разрешителни за всичко?

За всяко разрешително ти искат рушвет?

Ако искаш да се оплачеш от някакво своеволие, те препращат от кабинет на кабинет и накрая тебе виновен изкарват?

Аз веднъж да стана министър, та да се оправи и мойта рода?

Ако искаш да изсечеш общинската гора, даваш едно павурче ракия на горския, или ако не ще – пращаш няколко юнака да го наложат със сопи по гърбината?

Или що да се занимаваш с горския, като може да завъртиш далаверка с кмета и да ти направи заменка на каменистата нивица за десет декара вековна дъбова гора – па сечи и не питай?

Разлика, аз собствено, не виждам голяма. Корупция, партийност, шуробаджанащина, бюрокрация – това е била България преди втората световна война, това е и днес. И тогава икономиката е вървяла що-годе добре – върви и сега, защото винаги ще се намират хора, които искат да печелят, да търгуват, въпреки всички трудности, които бюрокрацията и корупцията слагат на пътя им. Върви, но до кога? Кога тия с политиката и сопите ще вземат превес и ще почнат да тикат страната назад и ще се превърнем в някаква латиноамериканска държава?

Едно време Любен Дилов син, който тогава още ме кефеше, каза, че в нашата история сме го прескочили моментът с изхвърлянето на чиновници през прозореца и затова сега те се мислят за всесилни. През ренесанса, в някаква западна държавичка, на гражданите толкова им писнало от своеволията на двама чиновници, че нахлули в мизерните им кабинетчета и ги малко ги поизхвърлили през прозореца. Имайки предвид нравите на епохата, после сигурно са ги заляли с горещ катран и са ги оваляли с пера.

Просто това е било общественото съзнание тогава. Това вече не се случва там, но някак си имат едно наум, особено като се има пред вид, че в Германия да речем, през средновековието, ако някой месар си позволил да прави колбаси не само от сертифицирани животни, с доказан произход, гражданският комитет на селото (тогава полиция не е имало…) го хващал и бесел. По туй същото време, а и през ренесанса, дето каквото и да си измисля Златарски и всичките ни други историци, сме го прескочили, у нас принципът е бил, че преклонена главица сабя не я сече.

Сега поне е различно – има нато там, ес и другите простотии. Няма ли как тоя нашия начин на управление да се промени, да стане… де да знам… като европейския, не, че той е цъфнал и вързал без никаква корупция, ама поне не са толкова нагли там и ги е срам като ги изтипосат по вестниците, а не се правят на страшни като плевенския пикльо. Чудя се дали тоя “национален манталитет” е неизкореним и вечно ще си караме като по Чудомирово време или може да се промени?