Социалистите се завръщат… като “еколози”

12/06/2008Longanlon

---

За глобалното затопляне вече съм казал какво мисля – че темата е силно преекспонирана. Защо е преекспонирана обаче, защо се подклаждат всички тия истерии на тема ‘промяна на климата’, при условие, че нещата са най-малкото спорни… това и до сега не мога да си обясня.

Ето ви една интересна и логична гледна точка за това…

Автор на статията е Чарлз Краутхамър *

Не вярвам в глобално затопляне.

И не го отричам де. Аз съм, може да се каже, агностик що се отнася до него – и агностик е много точен израз, защото ‘глобалното затопляне’ си е една организирана, модерна, с много фанатични последователи, религия. Та аз съм агностик спрямо тая религия: предполагам, че не е много добре да се помпа неограничено количество СО2 в атмосферата, но в същото време съм убеден, че тия, които разправят, че зная точно до какво води за природата, климата и Земята това помпане, приказват наизуст.

И това се превръща направо в световна епидемия – както каза чешкият президент Вацлав Клаус: “Най-голямата заплаха за свободата, демокрацията, пазарната икономика и просперитета в света вече не е комунизма. Вместо него надига грозната си глава амбициозната, арогантна, безскрупулна псевдо-екология“. И той е прав – все повече екологичните активисти, на които пригласят немного уважавани в своята област, но жадни за финансиране учени и множество опортюнистични политици, се застъпват за радикално икономическо и социално регулиране, което да предотврати ‘последиците от глобалното затопляне’.

Ако имате съмнения в това, че манията по глобалното затопляне е арогантна, не сте виждали примерно последното заглавие в Newsweek, което обявява дебата около глабалното затопляне за приключил – глобалното затопляне било вече абсолютно доказано, място за спор вече нямало – един вид всичко е ясно, да влезе убития. Замислете се: ако законите на Нютон за движението на телата, след 200 години експерименти, които ги потвърждават, можаха да бъдат отхвърлени от физиците-релативисти, какъв религиозен плам се иска, за да повярваш, че споровете за глобалното затопляне, материя хилядократно по-сложна, спекулативна и по-малко тествана – са вече приключили?

Но обявяването на въпроса за ясен има своите предимства, разбира се. Така не само биват маргинализирани всички скептици, които говорят срещу идеята за глобално затопляне и те биват представяни като кучета, лаещи покрай кервана. Също така, по този начин те захранват отново мотора на политическото ляво, на социализма.

За около стотина години, една амбициозна, арогантна и безскрупулна социална група – социални плановици, учени, интелектуалци, експерти и техните леви политически съюзници-социалистите – претендираха, че имат правото, даже задължението да управляват. Било от името на потиснатата работническа класа (комунизъм), било по силата на това, че точно те знаят какво е добро за хората и за постигане на най-голям социален и икономически напредък чрез средствата на държавното планиране (социализъм).

Преди две десетилетия, обаче, социализмът и комунизмът се сгромолясаха, а след това биват систематично погребвани от емпиричните демонстрации на превъзходство на пазарния капитализъм навсякъде: Тачър в Англия, Рейгън в САЩ, Денг в Китай (където само частично премахване на социализма помогна на повече хора, и намали бедността по-бързо, отколкото каквото и когато и да било друго в човешката история). Квази-социалните утопии в Европа – Германия, Франция, Дания и т.н. също се показват неспособни на висок икономически растеж и реална конкуренция с бързоразвиващите се страни със свободна икономика – дотолкова, че тези страни гълчат новоприетите членки на ЕС (Естония, Полша, България) за това, че видите ли, те били намалили данъците си прекалено много и така се развивали прекалено бързо (!?!).

Жадни за власт

Точно когато крахът на идеята за държавата като върховен регулатор на живота на хората изглеждаше мъртва и заровена, социалистите навсякъде по света получиха своето ултимативно спасение: екологията. Сега експерти, интелектуалци и политици ще имат перфектната причина да ви регулират и да се месят в живота ви – не в името на пролетариата, както правеха преди – а още по добре, вече в името на ‘спасението на Земята’.

Те са свещениците на новата екологична религия, които единствени могат да дават указания как да й се прекланяме, както и да отлъчват от църквата всеки, който й се противопостави. И с обявяването на най-висшата божа заповед – екологичното целомъдрие – те подготвят канонично законодателство, което ще ви казва колко може да пътувате, на каква светлина ще четете, и на каква температура е позволено да си нагласите климатика.

Този понеделник, британска парламентарна комисия предложи (слава богу – неуспешно) законопроект, според който всеки гражданин е длъжен да носи „въглеродна карта”, която трябва да бъде представяна, по силата на закона, при закупуване на бензин, при пътуване със самолет или ползване на електричество. Картата, представете си, трябвало да съдържа вашата годишна ‘въглеродна квота’, която намалява с всяко покупка, с всяко пътуване и когато се изчерпи нямате право да ползвате електричество, да купувате бензин и т.н.

Няма по-голямо социална власт от тази да разполагаш с правото да отпускаш квоти, да определяш дажби, да раздаваш купони. А, освен да разпределяш дажби храна, няма по-голям инструмент за социален контрол от това от теб да зависи разпределението на енергията – движещата сила на съвременното общество и икономика.

И така, видяхме, че истеричната мания, която сега съпровожда идеята за глобално затопляне не води до нищо добро – тя служи само като катапулт към властта за политиците със социалистическо мислене – тези, които смятат, че държавата трябва да планира и ръководи нашия живот (и по-конкретно те в нейно лице).

Но какво би предложил агностик като мен като алтернатива?

Алтернативата

На първо място, повече изследвания – независими и надеждни – за да може да се определи с научни методи и с необходимите неоспорими доказателства дали емисиите на въглероден диоксид, произвеждани от човека имат някакво съществено значение за формирането на климата на Земята. И ако се окаже че да, дали планетата и климатичната й система нямат естествени хомеостатични механизми, чрез които да реагират адекватно и да компесират това.

На второ място, намаляване на емисиите на въглероден диоксид с изпълними мерки, вместо с радикални и разрушителни за икономиката (и дори за екологията – спомнете си ефекта на вятърните електроцентрали върху ятата мигриращи птици или ‘биодизелът’, произвеждането на който се оказа, че има повече негативни ефекти за природата, отколкото използването на бензин). Най-очевидна стъпка, според мен е постепенно да се увеличи делът на използваната атомна енергия, която дава най-чистото електричество и (при правилно използване разбира се) не замърсява нито въздуха, нито водата, нито почвата.

Но тези, които се имат за бъдещите господари на планетата, са предвидили и този вариант. Църквата на опазването на околната среда обявява и стриктно табу върху атомната енергия – защо, не е много ясно. Но е много удобно нали? Оплюйте идеята за единствения източник на енергия, който има потенциала да замени използването на основния замърсител – въглищата… и ще има да си играем на енергийни квоти до края на света.

Познайте кой се гласи да е на власт и да разпределя квотите…

*

Чарлз Краутхамър е уважаван журналист, носител на наградата Пулицър и дългогодишен политически и икономически анализатор за над 190 издания и други медии.

Статията “Carbon Chastity” е публикувана във Washington Post, а в този блог присъства, със съкращения, с изричното позволение на The Washington post Writers Group, чийто член е Краутхамър.