Мързелът ме хвана…


… но няма как да пропусна статията за българските блогове, публикувана в, представете си, в. “24 часа”, която не само никак не е лоша, ами и мен ме има в нея (мирър с цялата статия).

Също така, сакам да ви напомня, че конкурсът за най-добър коментар на тема “За какво бихте продали душата си?” в блога на Майк Рам продължава още 3дни. Там съм жури, тъй че бъдете саркастични изроди и спечелете книга 🙂

Понякога…


…човек просто не може да се напие на спокойствие…

Царя на ПиАря


Знам, че винаги сте се чудили как разни смешници като ан-джи, цецо елвиса, начинаещи чалга-звездички, искрен пецов и други подобни, въпреки, че фактически не правят нищо, непрекъснато попадат в “звездните” списания, за тях се говори и се врат по по-смотаните телевизионни предавания. Работата е там, че такива хора си имат ПиАр, който се грижи да тика образите им по разни медии и да досажда с безброй прессъобщения за “звездите” дорде някое от тях бива публикувано.

А всички досадни и смешни ПиАри не могат да стъпят даже на малкия пръст на Царя на пиаря…

Чети още…

Синдромът “Намръщен келнер”


“Кво ша убичати!” тросва ти се намръщена девойка, а след като поръчаш, без да каже дума се фръцва към бара. После идва след час-два, разлива ти кафето в чинийката и се муси, че не й оставяш бакшиш.

Синдромът “Намръщен келнер” го има на много места по света, но само американците са му намерили цаката, при това много хитроумно…

Чети още…

Мъж спира с колата си на светофар


Към колата се приближава някакъв човек и чука по стъклото. Мъжът спуска стъклото и пита:
– Кво има?
– Ами, как да ти кажа, терористи са взели за заложник Сергей Станишев. Искат един милион долара откуп. Ако не се плати, щели да го полеят с бензин и да го запалят. И ето сега ние ходим и събираме – кой колкото даде….
– И много ли сте събрали?
– Ами има-няма двеста литра….

Филмите тая седмица


Напоследък студията бълват главно боклуци (то кога ли не е било така де), а като че ли изгледах всички свестни сериали (помагайте!).

За моя радост обаче през тая седмица попаднах на няколко филма, които си заслужават гледането и с удоволствие ще ги споделя с вас…

Чети още…

Производителност на труда


Факт е, че стоя на работа по 8 часа дневно, но от тях всъщност работя само 2 или 3. И не съм сам.

Не познавам човек, който да прекарва цялото си работно време в работа. Което ме навежда на въпроса дали пък работохолиците не са по-ненормални, отколкото си мисля…

Чети още…

Български гняв…


Мине се не мине и през защитния слой на интернета вземе, че проникне некое заглавие от българските “масови” вестници, от които принципно като дявол от тамян се пазя, та като проникне и вземе, че тъй халоса възприятията ми, че за момент не знам на кой свят се намирам.

Вижте какво значи българският народ да се ядоса…

Чети още…

ДАНС слухти гражданите


Миналата седмица видях на живо агент на ДАНС. Срещата ни бе служебна и макар да протече много културно и добре, аз изобщо не останах възхитен от това с какво се занимава най-скъпоплатената (според Бюджет 2009) служба за сигурност в България…

Чети още…

Ако случайно…


… скайпът ви работи, а пък браузърът казва, че няма нет, ако във процесите виждате NtLanSec.exe да знаете, че е троянец, много модерен напоследък. Убийте процеса (и нета идва), изтеглете Avira (безплатна) и изчистете гадта. Мерси Миро!

Мутренските години


Помните ги първите години на “прехода” след падането на комунизма у нас – тогава мъжете бяха истински мъже, жените истински жени, а децата искаха да станат мутри, за да карат големи, черни коли.

И аз бях там, и по мен стреляха – с газов пистолет де, но си бяха луди години, от където и да ги погледнеш…

Чети още…