Не съществува “лява” политика

08/05/2008Longanlon

---

През двайсетината години, в които у нас има изобщо някакви партии, най-голямото противопоставяне в политическия живот е дясно-ляво. Дясното е демократично, а лявото – социалистическо.

Тук ще се опитам да докажа, че всъщност дясна и лява политика няма как да има и много по-точно е двата начина на управление да се наричат съответно рационална и популистка политика…

Какво означава, според общоприетото разбиране една партия да прави лява и какво дясна политика?

Дясната политика се свързва със създаването на стимули за развитието на бизнеса – намаляване на данъците и осигуровките, намаляване на държавните разходи, по-малка държавна администрация, по-малко държавна собственост върху предприятията и изобщо. Изобщо дясното управление залага на това да дава свобода на хората и бизнеса, в която те да имат максималната възможност да се развиват.

Лявата политика като цяло е политика на по-голямата държавна намеса. При нея държавата залага на развитието на социалните дейности, с които да подпомага неравнопоставените граждани – социални осигуровки, безплатно здравеопазване и образование, защита на правата на трудещите се. Това разбира се налага по-голям дял на държавната собственост, държавни училища и болници, по-голяма администрация, която да се занимава с тия дейности и по-големи държавни разходи за тях. Държавните разходи се финансират от по-големи данъци и осигуровки.

В действителност обаче…

В действителност, лявата, социална политика не работи. Основата на просперитета на всяка държава в света до сега е бил икономическият растеж, основан на свободата на частната инициатива. Големите световни икономики продължават да са такива, защото изповядват принципа, че човек трябва да е свободен да прави бизнес и държавата не бива да му пречи. Спомнете си какво направи Рейгън със САЩ и Маргарет Тачър с Великобритания – как подчертано дясното им управление вдигна буквално за няколко години отново на крака колабиращите икономики на тия индустриални гиганти.

Сега погледнете и какво става в доста страни от ЕС, с тъй широко прокламираната “социална политика” – по някое време се усетиха, че за да изплащат щедрите държавни пенсии и социални програми някой все пак трябва да работи и понеже техните граждани някак не се чувстваха твърде мотивирани да работят повече при 50% данъци с които правителството ги облага, се наложи да внесат милиони емигранти от Африка и мюсюлманския свят, които влекат със себе си множество други проблеми, но поне много от тях са съгласни да бачкат за по-малко от 5000 евро на месец и да нямат синдикално установени почивки за кафе всеки половин час.

Дясното е рационално, че и социално

Когато държавното управление залага на икономическия просперитет и свободата на частната инициатива, резултатите са на лице – хората правят повече бизнес, поощрявани от ниските данъци и липсата на излишни регулации, работят повече. Корупцията пък намалява, защото когато липсват тъпи държавни регулации за всичко, няма нужда разни чиновници да бъдат подкупвани за да ги заобикалят. Стандартът на живот се покачва, защото икономиката върви напред и хората просто изкарват повече пари, вместо да чакат на държавата за помощи или да стачкуват за увеличение на заплатите. Държавата също получава повече пари, защото данъците може да са ниски, но именно това повишава събираемостта им, а и 10% от 100 млрд. са повече от 30% от 1 млрд. примерно. Когато държавата има повече пари, може да ги даде за социални дейности, за да помогне истински на тези хора, които реално имат нужда от това, а не да им хвърля трошици. Създава се странна ситуация, в която всички печелят.

Лявото е популистко

Винаги има хора, които не искат да работят здраво, за да изкарат пари – и в това няма нищо лошо (всеки има право на личен избор на начин на живот). И няма нищо лошо, докато някои от тия хора не решат, че останалите са длъжни да работят вместо тях и да ги издържат. Държавата може да им дава пари – под формата на бюджетни заплати в раздути щатове в администрацията и държавни предприятия, детски надбавки, щедри социални програми. Може да защитава правата им срещу уволнение, да налага да им се плащат по-високи заплати и осигуровки от работодателите – и отново изглежда, че всички печелят – хората получават големи заплати, правата им са защитени. Но… тия пари трябва да идват от другите, които работят, от бизнеса, който държавата, в опит да защити неработещите, е обложила с големи данъци и оплела в безкрайни разпоредби. А така пари се правят трудно.

Резултатът от това са видими особено добре в една държава като България, просто защото останалите все пак имат развити икономики и могат да карат по инерция дълго време, а ние – не. При едно популистко управление, при което държавата харчи много пари, богатство не се създава – всички са еднакво бедни. Никой не може да забогатее, без да наруши държавните регулации и факт е, че мнозинството от богатите у нас са такива защото са престъпници – с бели якички или с бухалки, няма значение. Ако някой иска да прави бизнес честно, спазвайки всички закони и правила, печалбата му обикновено е мизерна и корумпираната от конкурентите му администрация го смазва.

Защо?

Ами защото тези неща нямат значение за политиците, чийто стремеж не е да управляват добре, а да бъдат преизбрани. Защото когато някой от тях се изтъпани и каже “Ние ще повишим заплатите!” повечето хора се радват, а ако каже “Ние ще намалим данъците”, същите тия хора просто вдигат рамене. Тяхното мислене не им позволява да видят отвъд следващата си заплата – щом няма да е по-висока, значи предлаганата от политика реформа е лоша – а ако е повишена с няколко мизерни лева, същият политик е добър и “мисли за тоа истрадал народ”.

Малкият и среден бизнес по политически митинги не ходят. И работещите не ходят – щото са на работа. За останалите мисленето няколко години напред е чуждо – те си искат трошиците сега и за тях “икономически просперитет” не означава нищо. Политиците се стараят да им угодят, за да получат гласовете им и именно това е популизъм.

Какво да правим?

Е, правете каквото ви е по сърце и гласувайте за когото ви харесва. Но аз, когато един ден имам деца, не искам да получавам 18 лв. детски. Никакви детски не искам да получавам. Предпочитам икономиката да е толкова напред, че да работя и получавам 5000 евро, и да няма нужда да разчитам на мизерни подаяния от правителството.

А ти кое от двете предпочиташ?