Епизод 2: Сагата продължава


Сагата с развитието на детския баскетбол в Белене – град, в който най-популярните спортове са покер-машинките и стрелбата по гигантските комари с ловна пушка, а най-таченото забавление след тежък работен ден е да набиеш жена си – продължава. Китният ни град вече има детски баскетболни отбори не в една, не в две, ами в цели три възрастови групи и с една от тях ходихме на състезание миналия месец.

Това е една покъртителна, но кратка история за пилета, изправяне на коса, цигари и силиконови цици…

Да припомня: миналата година доброволецът от Корпуса на мира, който работи в моята организация направи баскетболен отбор за деца, на който, не поради кой знае какви качества, а главно заради липса на алтернатива, станах помощник -треньор. Разбира се, всичко беше твърде хубаво, за да продължи дълго и общината (чиято собственост е залата и която подрежда графика й) наскоро премести тренировките по баскетбол по време на работния ден, така че да не мога да ходя, поради което щастливият американец имаше съмнителното удоволствие да се справя съвсем сам с тълпа пищящи дребосъци.

Противно на очакванията ми обаче, баскетболното поколения на града няма да свърши с шефа на ЧЕЗ – оказа се, че не само има още желаещи да тренират, ами и е сформиран нов отбор (13-14 годишни) и те ще ходят, след едва 4 тренировки, на състезание – не къде да е, ами в Исперих – град, за съществуването на който, честно, не бях подозирал до тоя момент. А аз трябва (щото Чейс ме гледаше като ритнато кученце с кафявите си влажни очи) да помагам в организацията на пътуването, че и да дойда на състезанието – антология на което се явява настоящото писание…

Всъщност в състава на отбора има три момичета, макар той да се състезава в момчешката категория – новината за което леко ме втресе, защото си спомних дните в училище, когато ходехме на екскурзии и учителите винаги се притесняваха не дали ще върнат по-малко деца, а главно да не би да върнат повече 😉

Така или иначе, след благополучното пристигане (шофьорът с прякор Пилето явно е прероденият Айртон Сена) и настаняване, въпросните момичета, които междувременно ми се представиха като Сара, Пуфа и Джу решиха, че нашата (моята, на шофьора и американеца) стая е идеална за пребиваване, защото има електрически контакти за разлика от тяхната – а електрическите контакти, казаха ми, били жизнено необходими за жизнено необходимата процедура по “изправяне”, която по-късно научих включва изправяне на косата с помощта на електрически уред за мъчение, наречен “преса за коса” – манипулация, която заедно със слагането на задължителните пластове фондьотен и пудра се прави по 4 пъти дневно. В нашата стая. Но така е – не дай си боже противникът да заподозре как изглежда естествената коса или кожата на лицето на нашите безспорно красиви състезателки…

Като че ли най-заслужаващото разказване нещо от вечерта преди мачовете, бе внезапното ми осъзнаване, че на масата за вечеря в някакво ресторантче, което намерихме, само двамата треньори сме непушачи… Това обаче не ни попречи да се приберем успешно, без да позволим на подопечните да се напият, но не и преди да накупят чували с чипс, вафли, кола, бисквити, солети, семки и, в един от случаите, неидентифицирани желирани неща, подобни на лилави и отровнозелени червеи. В случай, че отборът огладнее през нощта, не за друго.

Оплакването, че сутринта ще се става толкова рано (осем и половина) бе успешно потушено, косата изправена за последен път за деня, гримът свален с помощта на специални млека за лице – което си беше чиста загуба на време според мен, защото когато на сутринта в 06:00 същите хора, които се оплакваха, че ще трябва да стават в 8:30, ме събудиха, да ме питат може ли да излязат за сутрешно кафе видях, че пудрата и фондьотенът бяха старателно положени отново.

Състезанието на другия ден, разбира се, протече като всяка друга училищна спортна проява – радваше се на умерен интерес от страна на туземците, беше богата на учители, изпълнени със забавно за непринудения наблюдател умиление от собствената си значимост, че държат микрофон, а на пришълците (нас), съвсем “случайно” се падна най-кофти жребият да играем първо срещу националните шампиони.

Едва ли е нужно да ви отегчавам с описание на мачовете, но пред вид факта, че отборът бе имал само четири тренировки преди това резултатите приятно ме изненадаха – зоната 2-1-2 се оказа добро решение за компенсиране на неопитността в защита, а момичетата се представиха като най-техничните и заредени със спортна злоба наши играчи (с изключение на момента, в който две от тях се блъснаха, едната си удари носа, придоби изражение като Бамби, когато убиха майка му на края на филма и избяга в съблекалнята за няколко минути – вероятно за да си оправи грима 😉 ).

Общо взето преживяването не беше лошо, що-годе имаше веселба и единствените особени моменти останаха този, в който бях преследван по коридора от ядосана дванайсетгодишна от другия отбор, която абсурдно много приличаше на шейн от the l word, и която дори не знаеше какво съм написал за Тwilight, както и когато американецът ме накара да пия някакъв разтворим сок Gatorade с цвят на пикня и миризма на химически комбинат, който той твърдеше, че бил едва ли не магически и всички спортисти в щатите го пиели.

Върнахме се благополучно, а хубавото е, че новината се разпространи и сега вече има още повече желаещи да тренират – достатъчно за три отбора – малки (момчета до 12), и два големи (момичета и съответно момчета до 15), а през май ще има състезание на наш терен в което вече са потвърдили участие няколко отбора от други градове. Стискайте палци 🙂

P.S. И да, в началото излъгах – в тая статия никъде няма силиконови цици. Надявам се да преживеете шока.

Хостинг проблеми
За правителството с добро (през зъби)

Коментари

  1. Екстра, само защо момичето на последната снимка държи грамота за момчета 😕

  2. БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ
    23/03/2009 - 09:08

    В Подунавието вече всичко живо се изнася към Румъния. Де що има чужда инвестиция и може да се пренесе, се пренася.
    Случката ме подсети за перипетиите на отбора по джудо в Силистра, чийто президент стигна до там, че заплаши публично да се регистрира в Румъния. Предполагам, че на отсрещната страна има някой град и май е по-евтино, ако се прехвърлите там.

    Да не говорим, че самата постъпка е политическо самоубийство за кмета и за цялата местна управа. Едни от най-непоклатимите кметове на малки градчета, се крепят иманно на ПР от подкрепа за местните аматьорски клубове…
    Щото децата имат от 2 до 5 пълнолетни роднини с право на глас.

  3. Майк Рам
    23/03/2009 - 09:19

    Браво! Радвам се, че имате желание и ентусиазъм да се занимавате с децата! Питам се само защо все някой чужденец трябва да ни бута, за да се сетим да направим нещо хубаво и полезно за децата си?
    А това със силиконовите работи си е чиста проба SEO с черна шапка, за да ми отнемеш част от читателите. 🙂

  4. Arrowsss, защото отборът го водехме момчешки, затова.

    Балтазар, тук баскетболът не е традиционен спорт и общината подкрепя борба, хандбал, футбол.

  5. заклевам се, тва е супер яко, дето го правите 🙂

  6. Стойчо
    23/03/2009 - 10:46

    Само така! Поздравления!

  7. albert venn dicey
    23/03/2009 - 10:50

    Бравос!

  8. Виктор Минковски
    23/03/2009 - 11:58

    Върна ме едно известно количество години назад….Ако на някой от отборите се заформи пътуване съм София се обади – ще помогна с каквото мога.

  9. Благодаря за предложението Викторе! Дано станем толкова силни, та да можем да играем със софийските отбори 🙂

  10. Светла
    23/03/2009 - 13:00

    Напоследък мъжът ми каза, че равенството между половете ще почне да става реалност, когато отпадне разделението на “мъжки” и “женски” отбори и състезания в спорта. Така че те поздравявам за приноса ти във феминизма, а също и за това, с което си се захванал (не обичам спорт, но това в случая няма значение).

  11. Светла, разделението на мъжки и женски отбори в спортовете никога няма да отпадне, защото мъжете имат много по-големи физически възможности от жените. Феминизмът си е феминизъм, равенството си е равенство, но от фактите няма как да се избяга.

    Това, че момичетата играха наравно с момчетата в нашия отбор стана само защото на тази възраст все още физическата разлика не е толкова голяма.

  12. Мда, Gatorade е много популярна напитка в САЩ. Ако не си забелязал, на етикета пише, че утолявал жаждата по начин, по който водата не можела. 🙂 Спортистите в САЩ наистина я пият много по време на спортни срещи – до тяхната резервна скамейка обикновено има по 1-2 бидона, от които те си сипват в чашки, на които (както и на бидоните), естествено, пише Gatorade. Мен ако питаш, водата винаги си е за предпочитане. Не съм разследвал състава на тази напитка, че да знам дали наистина утолявала жаждата по време на спортно занимания по-добре от водата, но пък същевременно е известно, че тя много разваляла зъбите. Но хубаво, че Чейс ти е дал да я опиташ – все пак нещо ново е за теб. 🙂 Той пък да не би да си внася в България кашони от това???

  13. Поздравявам те, че помагаш на децата да заобичат спорта и ако не да го практикуват в бъдеще, то поне да заимат една нормална двигателна култура. Предполагам си виждал как някои деца като се опитват се скочат възможно най-високо и да стигнат мрежичката на коша скачат примерно от ляв крак и протягат лявата си ръка 🙂 Или пък тинейджъри, които правят 2 обиколки на игрището и се запъхтяват, така както аз с моите години и килограми правя 10. А че от алкохолът и цигарите трудно някой ще избяга, това е ясно. Но поне спортът да ги държи далеч от наркотиците.

  14. Поуката – ич не е лесно да си жена 😀 Дано все пак не са се върнали в повече! 🙂
    А Gatorade мен лично ме кефи, но аз все ям и пия разни работи дето карат повечето българи да бърчат нос… явно са ми размътени гените… 🙂 А идеята му е, че съдържа минерални соли, за да може като го пиеш, организмът да задържи течността, а не да изпикаеш по-голямата част, както става когато пиеш чиста водичка. И общо взето ти възстановява разни неща, които ги губиш при изпотяване, затова се препоръчва за спортисти. На теория помага при всякакви форми на обезводняване, включително махмурлук (последното е изпробвано лично 😉 )

  15. Стефка
    23/03/2009 - 19:37

    Много готина инциатива:)

  16. Ееее… Баси, признавам си с ръка на сърце: прочетох цялата статия само и само заради намека в началото… Длъжник си ни, ще знаеш, с това:

    “P.S. И да, в началото излъгах – в тая статия никъде няма силиконови цици. Надявам се да преживеете шока.”

    😉

  17. Много ми хареса пътеписа.
    От една съм изненадан, че не познаваш този велик град Исперих-та там е родена Емел Етем 🙂

  18. Страхотно! Пешо, поздравления, аз също работя с младежи. Тук само мога да ти стисна ръката, евалла, пич. Поздрави и на Чейс (кажи от Оги, от Шумен, той ще се сети). Познаваме се лично с него. Поздравления отново!

  19. Браво Пешо много ми хареса това което си написал за нашия отбор.Чакаме те на тренировки (разбира се когато имаш възможност да дойдеш) 🙂 enzz

  20. размишльотини
    23/03/2009 - 23:27

    Момчето на първата снимка прилича на теб 🙂

  21. Gatorade е измислен от учени от университета на Флорида за подобряване постиженията на спортистите на университета под жежките лъчи на флоридското слънце >>> http://www.gatorade.com/history/

    и наистина го прави, 2 gatorade-а по време на мачле и съм екстра

  22. Konstantin
    24/03/2009 - 06:59

    Супер яко, посмях се преди лягане:)

  23. Svetoslav Stanev
    24/03/2009 - 09:51

    Пешо здравей,

    Мога ли да те помоля да напишеш някакъв обзор на провелия се в събота баскетболен турнир ? Нямаше ме в града…
    Разбрах, че отборчето на АЕЦ е спечелило титлата, като тази новина хем ме напуши на смях, хем се ядосах заради тъпата си бодибилдинг контузия.
    Нали знаеш : “Формата е моментна, класата вечна” 🙂

  24. Ами обзор… АЕЦ-а станаха първи със скучна игра на сигурно, втори някакви момченца от Ловече, а трети – американците от корпуса на мира.

  25. 😀 Bravo,bravo mnogo dobre se prestavihte v Isperih.Nadqvam se da prodiljite,da trenirate,zashtoto imate potencial.Kogato doidohte si misleh 4e igraete pone ot dva meseca,no se za4udih.zatova prodiljavayte
    i Pesho mrazi igrata,a ne igra4a 😀 😀

  26. Лонги, браво, ти си нашата гордост! Страшно забавен разказ, а и радостна новина, че все още има деца, които се занимават със спорт. За едно да те нахокам обаче – как не си знаел къде е Исперих, бре? Каква археология си завършил? А резерват “Сборяново” и гробницата до Свещари? А?
    Успех на отбора и кажи на девойките, че с тези преси само си горят косите и един ден ще плачат 😉

  27. Поздравления за отбора 🙂

  28. Как без силикон бе? Още съм в шок…

  29. Анна Мориц
    26/03/2009 - 01:42

    Da, Gatorade naistina ima vkus na piknq! Vednuj go opitah…ne 4e piknq sum opitvana , nooo…s dve dumi si e otvratitelen. Drugo si e edno RED BULL4e s vkus na bombonki, koeto dava krile

  30. Браво, щом липсата на алтернативи те е направила помощник треньор. Да продължавате да умножавате отбора. И да все още няма силиконови цици – аз пък толкова се надявах да има!

  31. А забравих, БОЛКАТА Е НЕПОНОСИМА!

  32. Иванка Ватева-Тодорова
    26/03/2009 - 15:35

    Хахахаха, наистина ме развесели, с много готино чувство за хумор си го написал! Ами дано се пооблагородят тия деца покрай спорта! Пожелавам ви успехи с отбора.

  33. Gil-Galadh
    26/03/2009 - 15:58

    Много яка инициатива.
    А дресирането на малчугани в пуертетна възраст си е изпитание. Поздравления! Особено че сте ги удържали да не се напият…

  34. Много ми хареса статията. Оптимистична е, но въпреки това не спестяваш критиките към разлигавеното младо поколение.

    Колкото повече спортуват младежите, толкова по-добре

  35. Любомир Попов
    30/03/2009 - 09:22

    Миналата седмица би трябвало да е минало РМС, с което кмета на Белене иска да му бъде прехвърлена една зала безвъзмездно, за развитие на традиционния за града спорт – борбата.

  36. Любомир Попов
    30/03/2009 - 09:25

    П.С. И аз ще помогна с каквото мога (здрасти Викторе).

  37. да – тя и баскетболната зала беше на МВР, но нямаха капацитета да я поддържат, затова я прехвърлиха на общината. сега същото ще стане и със залата за борба – това е традиционен спорт тук.

  38. Мария
    06/04/2010 - 12:00

    Браво на децата! 🙂 Да ви се множат отборите и дамски да направите! Тогава ще видите какво е преса за коса и силикон! 🙂

Leave a Reply

Задължителните полета имат *