Балъкът на масата

25/08/2008Longanlon

---

Запознайте се с Михаил. Живее в малък град, на 28 години и не работи. Познавам го от втори клас – никога нищо не е работил и винаги е имал пари. От къде… не знам. Ама има.

Ще го питам някои неща за живота, вселената и балъците…

Както казах, Мишо ми е набор, като малки бяхме в един клас, сега е от групичката, с която играя баскетбол вечер. Добре облечен, по цял ден виси по кафетата, често – на едно определено. Първото си интервю за тоя блог взех от него точно на едно от тия кафета, с помощта на взет на заем диктофон. Защо вземам интервю от него ли? Защото е единствения човек, когото познавам, който се издържа изцяло и единствено от хазарт.

По време на цялото интервю не ме напусна чувството, че нещо не е на ред. Защото Мишо не изглежда различен. Напротив – съвсем обикновен младеж си е… никак не прилича на отрепките, които ще видиш във всяка игрална зала, не е супер-богат като тия, дето ходят в казината по телевизията. А това, с което се занимава съм го виждал, наистина, само по телевизията. Той обаче не е във филм, не излязал от ония предавания по Дискавъри за казината. Седи тук, пред мене на масата и изглежда стъписващо нормално.

За Михаил:

Aз: – Работиш ли нещо?
Мишо: – Не.

На 28 години си вече. Работил ли си някога нещо?
Мишо: Като бях на 15 ходих 1 месец с татко по строежите да му помагам. Тва беше.

Да нямаш някой роднина в чужбина да ти праща пари?
Мишо: Хаха, не

Изглеждаш като да имаш пари. От къде?
Мишо: Играя. Обикновен покер, с 5 карти. И на свара, нея повече хора я играят тука, има много свараджии.

За играта:

Най-много ми се искаше да те питам това, което винаги съм се чудел: Като гледам по филмите професионалните покер играчи, те гледат останалите, дали на някой ще му трепне окото, такива неща. Има ли ги наистина?
Мишо: Да, има такива работи, макар и не баш като по филмите. Има такива хора, дето направо го виждаш как трепери. Поти се. Или кракът му подскача долу под масата. Направо не могат да се контролират и се издават. Има един редовен, знам го, че като има карти, тропа с крак. Оня ден даже ми стана смешно, викам му “Ше счупиш масата ве!” и си хвърлих моите карти, то беше очевадно, че му е дошла добра карта.

Е, тия не се ли усещат, че се издават?
Мишо: Усещат се, ама то като играеш на много пари не можеш да се спреш и си личи. Съвсем различно е. Като играеш на смешни пари не се притесняваш, ама като се натрупат повече… Мен пък парите ме мотивират – не мога да играя добре на малко пари.

Е добре, колко много пари?
Мишо: Оф, как да ти го обясня… Да речем играем с чип* 2 лв. Т.е. за да ти раздадат карти, трябва да сложиш 2 лв. и долу се събират общо 8 лв. После примерно може да накажеш 8 лв. и още четири човека по 8 стават 40 лв. И сега вече като смениш, видиш си картите, ако искаш да играеш, трябва да дадеш още 40 лв. Четиримата като дадат по 40 и стават общо 200. Ако ще товариш* още, може да сложиш 200, следващия може да сложи 400… на една врътка* може да са 2000 лв., зависи от чипа. Тука идва един свищовлия, той само на голям чип играе – почваме с 4 лв, с 10 лв… Случвало ми се е да вземам по 2-3 хил. лв. на вечер само от него. Ама той е сериозен – става и си заминава, няма нерви.

(* “чип” Мишо вика на пода, т.е. с колко влизаш, за да ти дадат карти отначало, “товарене” казва на наддаването, а “врътка” е едно раздаване – Longanlon)

Много пари наистина. А ти как играеш, спокоен ли си или нервен по време на игра.
Мишо: Аз имам една черта, която много ми помага в комара. Повечето хора като се изнервят, започват още повече да залагат, по-рисково. Докато аз много нерви хвърлям, викам много, обаче си играя играта, не поемам рискове. Отгоре, много хора се лъжат по това, мислят че блъфирам и плащат…

С непознати играеш ли?
Мишо: Често. От други градове идват, аз съм ходил в Свищов веднъж. Там пък взе, че стана скандал, опитаха се да ме лъжат на едно голямо раздаване с много пари вкарани. Взех си моите пари и си заминах.

Хазартът с неправилните хора може да е доста опасен. Някой да е искал да те бие до сега?
Мишо: Там в Свищов за малко да се случи, но се отървах. Друг случай не съм имал.

Затова ли стана 100 кила?
Мишо: Не, не е това причината. Вдигам щанги, защото от комара много килограми свалям. Сега за 1 седмица всяка вечер игра, съм свалил 6 кг. Много нерви хвърлям, отслабвам страшно много затова. И фитнеса ми компенсира – хем се разтоварвам, хем си качвам теглото обратно.

Като гледам, всичко много зависи от психологията. Играеш ли на покер-машини?
Мишо: Ей тва е най-голямата грешка – не трябва да играеш никога на машинки. Не зависи от тебе. Тва дето викат че някоя машина давала повече, дето следят на коя машина отдавна някой не е печелил и сядат на нея… тва са глупости. Виждал съм човек да губи за една седмица 20 000 лв. на машинки. И да речеш, че е някой богат – не. Никакъв не е. Взе много назаем и се принуди да избяга в Гърция да работи, за да може да ги върне. Такива хора не могат да се контролират.

А ти можеш ли да се контролираш?
Мишо: Абе, щом още не съм се отказал и съм отгоре… Ама винаги има такива, дето наистина никак не могат да се контролират.

Има ли ги много такива? Дето винаги губят, а играят?
Мишо: Има ги, да, много. И на машинки играят, и на покер. Такъв човек е болен. Той като загуби се тръшка, крещи, взема на заем, разбираш ли, иска да залага всичко. Вземат от някъде 200-300 лв, изиграят ги и почват да се тръшкат. Ама най-страшно е в София, там из големите казина. Като не можеш да играеш и не можеш и да се контролираш… Вземат на заем големи пари, губят ги, вземат още назаем…

Ти колко си губил най-много за един ден или за един залог?
Мишо: Аз се пазя от големи врътки. Трябва много да ми е силна картата, за да вляза в голяма врътка. Най-много стотина лв. да съм губил за едно раздаване.

А за един ден колко най-много си печелил?
Мишо: 3-4 хиляди. Ама рядко е така. Не може цяла вечер да печелиш. Пък и когато спечелиш… не може да станеш и да си отидеш. Ние така се разбираме – не може да станеш, преди да изтече часа, когато си казал, че ще станеш. Примерно сядаме и ти казваш – 11 часа ставам. Печелиш, губиш – не може да станеш. Като стане 11, отивай си, или остани, ама пак кажи час. Не може да станеш просто така.

Е, то ако не искаш да загубиш, един час само ще слагаш по 2 лв. и всеки път ще се отказваш, кво толкова.
Мишо: Да, ама не всички го могат това. За мен си го смятам за едно от най-добрите си качества – че много мога да си вардя парите. Има хора дето спечелят на една врътка 4-500 и на следващата ги вкарат всичките и ги загубят. Колкото пари имат в джоба ги изиграват. Което е голяма грешка. А аз като си имам стратегия, си я спазвам стриктно и не се отклонявам.

А как е с лъженето? Вадят ли си карти от ръкавите?
Мишо: Абе… това по филмите става само. Като гледаш, няма как да те излъжат. Те картите са в ръцете му, как ще те излъже. Опитвали са някои, ама всичките пъти съм ги виждал.

Е, те може да са те лъгали, а ти да не си ги видял…
Мишо: (смее се) Щом до сега не са ме обирали, значи не се е случвало. Ама се опитват понякога. Тука де, не в София, там в казино няма как да лъжеш, има камери отвсякъде, ще те застрелят после. А пък крупиетата не лъжат – то тяхното не се губи, те си вземат процент и не се интересуват кой от вас губи и кой печели.

Абе, то само компютрите не лъжат.
Мишо: Хаха, компютрите точно най-много лъжат, гласят ти картите. Даже в интернет с други хора като играеш пак не зависи от тебе. Освен блъфа де. Макар, че тука няма никой, дето да е изкарал от покер по интернет повече пари от мене. Не, че аз много съм изкарал, аз го играя ей така просто да минава времето, ама много хора се набутаха. Викат ми, че много разбирали от компютри… аз нищо не разбирам, ама изкарвам.

Другият комар:

А, значи и в интернет играеш? Еврофутбол, спортинг бет?
Мишо: Да, играя в интернет sportingbet, даже напоследък доста пари изкарах от техния покер texas hold’em. И на Ерофутбол доста слагам.

Еврофутбол… Преди години се чу, че няколко човека от Белене уговорили с един местен футболен съдия той да нагласи мач, който свирел в А група. Заложили си коли, къщи … съдията не можал да нагласи мача и загубили всичко.
Мишо: Имаше такава случка, да, спомням си. Мисля че Левски играха с някакви. Чак за къщи не знам, да са залагали, ама наистина много загубиха. Заминаха в чужбина да изкарват сега. (смее се)

А ти колко загуби онзи ден, когато Левски паднаха от БАТЕ Борисов?
Мишо: Там малко пристрастно заложих, сигурно затва загубих 100 лв. от тоя мач.

А колко загуби от ЦСКА дето паднаха от Сливен?
Мишо: Хаха, от там пък спечелих 180, щото заложих срещу цесека.

Ха! Ебаси, колко трябва да мразиш цесека, за да заложиш срещу тях при коефициент 9?
Мишо: (смее се истерично) Не, не е само омраза. Аз ги следя, оня ден гледах Сливен как биха Локо Пд., сега цесека са слаби, получи се крах, разпродадоха отбора. Направо бях сигурен за тоя мач, даже казах на приятелите да залагат за Сливен. Ама никой не заложи, само аз.

Последно: Има ли нещо по-тъпо и скучно от бингото?
Мишо: (смее се) Не. Наистина няма. Туй е единственото, дето не го играя. Един път ходих и повече не.

Тука прекъсваме за малко, което е удобен момента да се зачудя на тия хора, за които той разправя, че ги има много, а и аз много като тях съм виждал. Пристрастени към хазарта, въпреки очевидните доказателства, че не го могат. Въпреки, че непрекъснато губят и затъват в дългове, тези хора продължават да играят, да искат пари на заем и да ги пропиляват. И в Плевен, и в София, даже тука в Белене съм виждал много такива и никога, ама никога не съм можел да проумея какво може да накара някой да си продаде апартамента, за да изиграе парите на… бинго. Бинго човече, най-тъпата игра на Земята. Не се ебавам, на моята хазяйка съседът й точно това направи.

Аз, понеже съм си любопитко, съм пробвал хазарт, за да видя какво толкова му харесват. Като малък вкарах малко пари на покер-машини и всъщност изкарах печалба. После в училище играхме няколко пъти покер в голямото междучасие на по 1 лв. И накрая, преди няколко години ми беше последният опит – вкарах 40 ст. на ротативка и ги загубих, за което много ме е яд, щото никакъв кеф не беше, нито интересно. Та така с моя неуспешен опит да се разболея от хазартна треска… Обратно при Мишо:

За живота… и пак за покера:

Ходи ли на море тая година?
Мишо: Ходих. Безплатно (хили се). Отидох с 1520лв, стоях 8 дена, харчих, живях си… и се върнах с 1570.

С кого игра там? Познаваше ли ги?

Мишо: Аз отидох да почивам, не да играя… ама един познавах, той доведе други, нали знаеш, то като се чуе и се събират хората. Една вечер играх с тях, дали и 3 часа имаше…

И за 3 часа ги обра? Така като те слушам, много лесно изглежда – достатъчно е да не си болен комарджия и да имаш някаква реална преценка.
Мишо: Ами да, то всичко е на психическа основа, картите идват по равно на всички. Въпросът е да съумееш да издържиш, те хората те усещат. Много хора от туй си изпатиха. Не е за всеки тая работа… ама като се замислиш, трябва да има и балъци.

Има една приказка, че пари при пари отиват. Има ли такова нещо в покера? Трябва ли да влезеш с много пари, за да изкараш.
Мишо: Не. Е, трябва да имаш пари, не може другите да почнат с по 1000 лв. ти да имаш 100 – трудна ти е играта, не можеш да се отпуснеш, а и не можеш да качваш високите залози. Ама не важи това, че който идва с най-много пари печели. И аз понякога съм почвал с по-малко пари, а накрая съм си тръгвал със всичките.

А не може ли да си балък и пак да ги обереш големите играчи?
Мишо: Не. Няма такъв вариант.

Късметът на начинаещия?
Мишо: Няма такова нещо. И да имаш карти, веднага ще те усетят и никой няма да залага срещу тебе. Няма как да стане просто. Ако на някой много му вървят картите, някой като мене ще остави 60 лв. тая вечер, ще стане и ще си върви. Утре ще дойде и на оня като не му вървят вече, ще му вземе 600.

Аз ако дойда да играя с вас тая вечер?
Мишо: Недей. (усмихва се добродушно)

А ако реша да играя? Некакъв неизмеримо мъдър и проникновен съвет да ме посъветваш?
Мишо: Най важното е да помниш старата приказка: „Ако седнеш на маса да играеш и до половин час още не си разбрал кой е балъкът на масата, по-добре ставай – ти си.”

#еврофутбол#покер#свара#хазарт