Малко алтруизъм и от мене


Да не повярваш – от месец насам се включвам в общественополезна дейност, която не ми носи никакви дивиденти, освен чисто личното удовлетворение, че го правя.

Става дума за детския баскетболен отбор, който организирахме

Ако четете тоя блог по-редовно или пък ако ме познавате, значи отдавна ви е ясно, че съм твърд привърженик на егоизма като житейска философия. Нещо повече – смятам я за единствената възможна житейска философия и си позволявам да мисля за лицемер или просто за неориентиран всеки, който твърди, че се ръководи в делата си от нещо друго. Това, което малко хора разбират обаче, е че егоизмът не е сляп и плиткоумен стремеж към краткотрайна собствена изгода, а е… дългосрочният, разнопосочен и умен стремеж към собствена изгода – такава, каквато всеки си я разбира. За някого това може да е личното удовлетворение от правенето на благотворителност дори 🙂 Та това кратко предисловие служи на едничката цел да ви предпази от прекалено учудване пред факта, че през последния месец, с помощта на “моя” доброволец Чейс организирахме детски баскетболен отбор.

Първоначално, цялата работа беше да се оборудва една наскоро ремонтирана спортна зала. Пари за ремонт имаше и общината го направи в началото на годината, само че нямаше пари за оборудване и тя си стоеше празна и общо взето неизползвана. Затова американският доброволец, с когото работя – Чейс Морган, с помощта на общината написа един мъничък проект към една частна американска фондацийка и те отпуснаха $5000 за да се ободудва залата за баскетбол и волейбол. И кошове и останалите работи бидеха сложени, топки бяха купени и т.н. (с което аз нямах нищо общо, освен, че гледах), което отне на 8 майстори два дни пот и сълзи (и излежаване на дюшеците за борба):

Още преди да бъдат сложени кошовете обаче, Чейс реши, че трябва да ги оползотворим някакси, а не само да стоят в залата като в музей – тва са те американците, не си седят на гъза, ами само гледат да работят. Развихри се тоя човек, обсъдихме идеи и направихме обяви, че набираме деца за отбор по баскетбол, а той обиколи няколко от класовете да агитира. Треньори, познахте, щяхме да бъдем аз и той, при това напълно доброволно и без никакъв опит.

Изненадващо за мене, на първата тренировка дойдоха трисетина момчета и момичета на възраст между 8 и 13 години и на нас ни се наложи да ги тренираме “на сухо”, защото кошове още нямаше – подаване, дрибъл, стоеж, защита, такива работи. Все пак по едно време на втората седмица от фирмата дойдоха и сложиха кошовете, а ние, с останалите по проектчето пари, купихме екипи за децата, та да се почувстват пичове.

Разбира се, проблеми не липсват, но някак успяваме да се справяме. Всъщност, нито аз нито Чейс разбираме особено от баскетбол, освен, че го играем и гледаме NBA, но понеже децата са малки, ги учим само на основните работи, а и има сайтове с тренировки. С напредването на лятото, половината играчи се разбягаха по села и лагери и сме с намален състав, а повечето момичета ги беше срам да позират за снимките и стояха смутени зад фотографа. Екипите пък се оказаха доста големи за по-дребните деца, та сега търсим да вземем по-малки, ама никъде няма. Всъщност обаче тва няма да е кой-знае какъв проблем, щото още много протеин има да изпият подопечните ни, докато се научат да играят, че при това и отборно, тъй че може и да пораснат дотогава 🙂 Аз пък принципно мразя деца, ама кво да правя, налага се да свиквам за след време, когато ще ми се наложи да отглеждам моите. Пък и доволните им физиономии не са за изпускане…


СПОДЕЛИ
Приятна изненада
С не малка доза задоволство…

Коментари

  1. Минковски
    21/07/2008 - 08:11

    Евала Пешо, ама земете дайте още някой лев и сложете по един дебел дюшек на стената под кошовете, че като я гледам тази арматура и все лоши спомени ми навява. Купете им и по едно въже – докато почиват след тренировка да правят по 200-300 скока – много помага. А, да – и никаква химия, може само женшен и витаминки 🙂

  2. Дюшеци има – ползват ги за борбата. Ама не знам дали си даваш сметка колко са малки децата и колко не могат – докато им се наложи да се затичат към коша, ще мине бая време 🙂

  3. Така като ги гледам колко са малки не знам и дали имат сили да метнат топката до височината на коша. Поздравления за това, което си направил. Едно е да си човек на думи, друго е да си човек и на действия.
    Ама това, което си написал по-горе за егоизма ми навява на мисълта, че ти още отсега си правиш кметската кампания, ха-ха! 🙂 Шегувам се, разбира се. Иначе напълно съм съгласен с тази мисъл.

  4. Някои наистина едва имат сила да стигнат коша. Ще правят лицеви опори докато заякнат 🙂 Интересното е, че момичетата се справят общо взето по-добре.

  5. Минковски
    21/07/2008 - 09:49

    Момичетата се развиват по-бързо, а съм забелязал че са и по-точни.Много се кефя когато се прави нещо подобно за деца – надявам се наесен пак да си имате пълна зала. Но дюшек сложете – нали си ми виждал кривия нос….

  6. хохохо мислех, че си го ударил в таблото… 😉

  7. Ивета
    21/07/2008 - 09:51

    Ти наистина си човек в пълния смисъл на думата(въпреки егоизма ти,тъй като повечето сме такива,ама никой не сме е да си го каже направо)
    Браво на вас,че сте успяли да се организирате и сте успяли да привлечете толкова дечица.Ама ти вземи ги обикни малко де 🙂 Виж ги какви са симпатични :)Пък и ти си бил като тях,нали 🙂

  8. Ивета
    21/07/2008 - 09:58

    Ъъъ…нещо обърках при написването на сайта.Да не ти прави впечатление 🙂

  9. 🙂 Много ме радваш тренер 🙂

  10. Браво! Колко хубаво е да се случват и положителни неща в България!

  11. Браво! Приветствам!
    (е, на това му се вика егоизъм! браво и на Чейс, ей такива хора харесвам…)
    БРАВО, БРАВО, БРАВО!
    🙂 мирише ми на една бъдеща NBA – българска

  12. Габриела
    21/07/2008 - 12:37

    Браво, браво!!!
    Напълни ми душата!

  13. Миглен
    21/07/2008 - 12:57

    Поздравления Пешо, много яка инициатива и супер резултати. Каква ехидна усмивка имам, ей така ме радва като се развива нещо. Супер!

  14. Цветан Дичев
    21/07/2008 - 14:07

    Това е страхотно! Продължавайте все така. 🙂

  15. Веселин
    21/07/2008 - 15:34

    Браво, за пръв път чета такова нещо =)

  16. Ами да, за първи път – то аз след ден два ще пиша за това, ама наситина рядко се среща нещо реално, направено по проект. Тия европейски програми не финансират някакви съществени,истински неща, които помагат на някого, ами само преливат от пусто в празно и едни пари се усвояват от едни хора.

  17. Може да ти дойде в повече, но и от мен едно Браво.
    Много харесвам алтруистите, които се смятат за егоисти.

  18. aз съм си жив егоист ве, недей така да ми рушиш репутацията!

  19. Како Сийке, браво душа!

  20. Тренер, поздравления! С Чейс имате талант за добротвортсво – удава ви се! Успех и наслука с развитието на инициативата. 🙂

  21. Евала

  22. И на мен лично инициативата ми допадна, и как не, след като съм тренирала дълги години баскетбол, а помня борбата за един нов екип се водеше с години :/, да не говорим за напълно оборудвана зала. Страхотен е и жеста на Чейс!
    Само искам да вметна нещо, понеже за нас единия стимул бяха по него време регионалните първенства, хлапетата са малки виждам, ама пък може да им организирате някакво турнирче, вътрешно или някакъв street basketball турнир сформирайки отборчета по 3ма 🙂 …за хъс, нали ме разбираш ;).

  23. how can I get one of those jerseys?

  24. Pretty easy actually. You just need to visit our online shop where you can purchase the Belene jersey for the complementary price of only $99.99. We also offer a signature by a member of our team on the jersey for additional $49.99.

    😉

  25. Супер, супер!

  26. Предлагам коментаторите да щракнат на блога на Чейс и да благодарят и на него и му честитят рождения ден на патерица.

  27. Маняшко,твърде маняко…!!!

  28. Много е хубаво, когато се видят реализирани някакви пари по проект. И когато нещото, направено с тях се използва.
    Браво! Повече такива егоисти ни трябват!

  29. Не смятах, че българин може да бъде доброволец в такъв проект и т не за друго, а заради това, че нямаме такъв тип възпитание. Американците много обичат този тип прекарване на няколко години от живота си и така събират впечатления за другите народи, а може би и си избистрят идеите, които имат в главите си за бъдещия им живот. Така, че едно голямо Браво!!! Децата имат нужда да се занимава някой с тях и то с неща, които са им толкова познати като игрите. не се отказвайте, а продължавайте напред и нагоре!

  30. Похвално! Иначе нали се сещаш, че алтруизъм да се римува с парадност няма смисъл? 😉

  31. е, значи не е алтруизъм, което още повече ме радва – ние с алтруизма не се обичаме никак, принципно

  32. Това е истинско … respect!

Leave a Reply

Задължителните полета имат *