Кения претърпява поредната си суша и поради това е заплашена от поредния масов глад. Въпреки това, отказва предложения за помощи, защото били "храна за кучета", а преди години забрани вноса и отглеждането на всякакви ГМО култури...
Сърце мъжко, украинско, не изтрая да гледа Янукович че бесней над бащино му огнище. Там за мило, за драго, за баща, за братя, пък... каквото сабя показа и честта, майко, юнашка...
Ако ми простите тази куца перифраза на Ботев, няма как да не сме удовлетворени от преминаването на връхната точка на протестите в Украйна - нещата са далеч от приключване, но все пак още кръвопролития едва ли ще има и режимът там изглежда свършен (поне в досегашната си форма). А на кого се дължи това...?
Заради историята с Божо Димитров и истериите около намерените “мощи”, силно ме боде отвътре да напиша “Аз казвах ли ви?”. Това се е случвало и друг път, обаче…
Миналия път си говорихме за безмислените саможертви и за това как в националистическата митология, за да си герой, трябва не да си извършил нещо велико, а да си се преебал по велик начин, без да постигнеш нищо полезно. Изключително добър пример за това е образът на Гюро Михайлов, който за всеки нормален човек е символ на самоубийствена тъпота, но който откачените нео-нацистчета-националистчета у нас обожествяват именно защото е бил тъп и упорит и се е самоубил “геройски”…
България на три планети, фланелка с хановете, да мразиш турците и като се напиеш да пееш македонски песни – това ли са патриотизмът и родолюбието според вас?
Поръчковото писателство може да доведе до много гротескни резултати, а комунистическото поръчково писателство, съчетано с агресивен националистически патос – да изведе тези резултати до неподозирани висоти на малоумието…
Както може би сте разбрали от честите появления по телевизията на волен сидеров, боян расате и божидар димитров, а и от голямото количество младежи и чичари разкарващи се с фланелки “България на три морета” и подобни, национализмът и патриотизмът в момента са яко модерни по нашите ширини. Всичко българско и родно любят, тачат и милеят.
И стремежът да се обоснове тази любов достига изненадващо нелепи висоти…
До вчера мой текст не се бе радвал на толкова яростно хейтърство – статийката ми за краварите предизвика запенени дискусии между противници и привърженици на субсидирането на земеделието. Както и няколко човека, които цветисто си ме напсуваха в коментари и по имейл.
Оказа се, че много хора имат твърде романтични, дори съкровени, но пък откровено наивни представи за фермерството и икономиката…