Положението си е е*ало майката

17/09/2007Longanlon

Напоследък водя доста спорове в нета за това толкова ли е кофти положението в България или тя бавно отива към по-добре. За мое не чак толкова голямо учудване се срещам с такъв песимизъм, пораженчество и черногледство у повечето хора, че направо не ми е ясно защо продължават да го живеят тоя живот, ако нещата са чак толкова зле, колкото те ги виждат.

Както научихте от предишния ми пост, аз работя вече няколко години с доброволци от Корпус на мира – американци, дошли у нас да помагат (или да шпионират за ЦРУ, както смята Цумбето). И в тази връзка, мисля ще е интересно да опиша как тези хора виждат България, необременени от абсурдния ни медиен и психо-социален товар….

Първо малко въведение, за да знаете все пак с кого си имате работа: Корпус на мира е създаден от президента Кенеди (преди да го застрелят, очевидно) преди около 45 години и той праща американци (главно младежи) да работят в развиващите се страни. Те са доброволци и не получават никава заплата за това – дават им се пари колкото да живеят нормално в страната, но не повече и службата продължава 2 години. Целта на цялото упражнение (ако не обръщаме внимание на пропагандните празнословия за “взаимопомощ”, “приятелство”, “добрият американски народ”) е да пуснат младежа в някоя бананова държава, където той учи езика, помага на местните и общо взето успява да ги убеди, че американците не са чудовища с 3 глави отвъд океана, които искат да убият пророка Мохамед, а просто обикновени хора – щото е малко трудно да мразиш някой, с който разцъквате мач всяка сряда и го напиваш с домашна ракия докато запее Море сокол пие.

Та на въпроса – понеже в България положението не е баш розово и аз като повечето хора се интересувам какво мислят чужденците, “кога шса упрайм” и т.н. И кой по-добър адресат за тия ми въпроси от представителите на най-силната и икономически развита нация в света?

Долните ми разсъждения са резултат от 3 годишни контакти с американци, живеещи от известно време в страната ни – главно от Корпуса на мира, но и други – работещи в софия, случайни познати… Разговарял съм с тях, питал съм ги, те са ми споделяли. Според тях, а и според мене България и САЩ са удивително подобни в много области, които повечето от нас някак смятат само за наше изобретение и неспирно роптаят и мрънкат срещу тях:

Мафия и корупция във властта

Въпреки изхвърлянията на ФБР, че мафия в САЩ вече не съществува, никой наистина не вярва в това. Нашата мафия се стреля вече по 4-5 пъти годишно, което си е нищо. Там мафията е силна и е навсякъде – само че вече не е само италианска и не се стрелят по улиците както през ’30-те години там и през ’94-та у нас. Тя представлява по-скоро икономическо-финансови кланове, които управляват и използват държавните ресурси още от 19 век насам. Неща като непрозрачно даване на обществени поръчки за огромни суми на “наши хора” се случват непрекъснато и въпреки усилията на медии и гражданско общество, адекватно наказани рядко има. Да, дори младите американци осъзнават, че войните, които правителството им води се резултат по-скоро от икономическия интерес на тия кланове, които участват във властта на страната им, отколкото от каквато и да е друга необходимост. Не, че ми е приятно такива неща да стават у нас, но явно не сме единствените, а и хората успяват да… преуспяват въпреки това, стига законите все пак да го държат под някакъв контрол.

Войната по пътищата, пътна полиция

Всяка година по пътищата на САЩ в катастрофи умират около 45 000 души – въпреки, че пътищата им са много добри, а традиционно те карат големи и сигурни коли. У нас умират 45 пъти по-малко, а населението ни е 37 пъти по-малко. В щата Монтана няма ограничение на скоростта – единственият законов текст, който го касае разпорежда каране със съобразена с пътните условия скорост и толкова, поради което хората карат с по 150 мили в час. Когато у нас минавахме покрай катаджии, които махат с палките на колите, американците бяха изумени: Искаш да кажеш, че шофьорите спират, когато им махнат с палката? У нас просто щяха да покажат среден пръст и да дадат газ – ако полицаите не ги гонеха с колите, никой нямаше да спира!. Полицаите по пътя и там често се държат бабаитски, но да им дадеш подкуп за да те пуснат е просто абсолютен и пълен абсурд и според запитаните никога не може да се случи.

Улична престъпност

Въпреки изстрадалия и назидателен тон на координатора по сигурността на Корпуса на мира у нас (иначе симпатично момче), американците продължават да смятат България за общо взето безопасна страна, ако внимаваш какво правиш – във всеки случай по-безопасна от САЩ. Според един младеж тук добре сложен млад мъж няма от какво да се страхува – престъпниците явно си търсят по-лесни жертви. Жените биват притеснявани от нахалници понякога, но това се случва и отвъд океана при това много често. В провинцията, също както и тук, ако се правиш на голямото добрутро от софия, местните селски младежи ще ти метнат един бой да не се отваряш много друг път…

За разлика от там и за голямо американско учудване, ние нямаме техния проблем с уличните банди – групи главно черни и латино младежи, запасани с пистолети, които обикалт и тероризират по-гадните квартали на големите градове.

Малцинства и бедност

Като стигнехме до проблема с бандите, няма как да не споменем и този с малцинствата – защото въпреки цялата политическа коректност, всеки признава, че двете са свързани много здраво. В сравнение с това, циганските групички, които кръстосват Красна поляна са като деца с водни пистолети. В САЩ 13% от населението е от чернокожи и каквото и да гледате по филмите, много малко от тях всъщност са адвокати, съдии, преподаватели, лекари – да, има такива, но са много, много малко. По-голямата част от тия 39 млн. души живеят в гета и не се занимават с нищо друго, освен с неквалифициран труд, престъпления и множене. Раждаемостта на 14-15 г., казват, е голям проблем – не само за черните, а и за т.н. white trash – бели , които живеят в гета или извън градовете в собствени селца от каравани (които са много по-евтини от къща). Сред тях престъпността също е голяма. 2 млн са общо пребиваващите в затворите във всеки един момент.

От 300 млн население в САЩ около 40 са под границата на бедността.

Шуробаджанащина

Думата връзки направо придобива ново значение в САЩ – там това е наука, върху която са написани много книги. Networking е основна част от умението не само да си политик, но и да си намериш добра работа, особено във финансовата сфера. Да, няма го толкова много, колкото у нас връзкарство за всяка позиция, но за висшите мениджърски длъжности, за колежите, а и навсякъде другаде да познаваш правилния човек отваря много врати (особено ако тоя човек е баща ти примерно). Именно това е причината толкова много хора да играят голф там – тази игра дава идеална възможност за запознанства с правилните хора, както и за разговори на четири очи далеч от любопитните.

—————————–

Та така. Оказва се, че България не е уникално прецакана от господ и комунистите – просто се преминава през един път на развитие на икономиката и ако тя е добре, хората с качества успяват да си намерят мястото в обществото. Несправедливости винаги има, но те могат да бъдат сведени до ниво, при което са обществено приемливи. Винаги съм твърдял, че ако човек е способен и (по-важно за мое съжаление) амбициозен, няма как да не се издигне от масата около себе си и да живее добре. Това, че някой обвинява Държавна сигурност, масоните, ереите, заговорът на Великите сили или каквото и да е глобално нещо, на което не може да повлияе за собствените си неуспехи си е, според мене, бая жалка работа.

България върви малко бавно, но много важно – стабилно в правилната посока. Икономиката ни няма сътресения и има постоянен растеж, преди 3-4 години заплата от 300 лв изглеждаше добра, а сега неквалифицирани работници вземат двойно повече, раждаемостта сред българите се покачва, емиграцията намаля. Да, има много проблеми, с които да се справяме – полиция, здравеопазване, образование, данъци (винаги може още да се намалят 🙂 ), естествено, корупцията… Но по медиите чета само песимизъм, черногледство, корупция, убийства, катастрофи.

Аз като се огледам, виждам млади, образовани хора, които работят и вземат много пари, виждам много майки с колички, виждам работеща икономика. Тва социалистическо мрънкачество взе да писва на фона на фактите. Не съм предполагал, че ще цитирам мадридския реститут, ама дайте малко по-положително да гледаме на цялата работа.