Гледат ли се на харизан кон зъбите?

31/05/2014Longanlon

---

Кения претърпява поредната си суша и поради това е заплашена от поредния масов глад. Въпреки това, отказва предложения за помощи, защото били "храна за кучета", а преди години забрани вноса и отглеждането на всякакви ГМО култури...

Новината едва ли достига водещите наши медии, твърде заети да се чудят и маят как така десетте процента лумпен-пролетариат изостави Волен и гласува за Барека, но все пак може и да сте я прочели някъде. Кения, страна, която се намира, като че ли, в най-бедния и климатично прокълнат район на планетата  (тая част от Африка, която се намира под пустинята Сахара, там са главно черни мюсюлмани, но Кения е предимно християнска), е заплашена от масов глад на 4 млн. души, заради продължаващата суша (Сахара, duh...).

Не знам на "световната общност" писна ли й да сипва с големия черпак хуманитарни помощи без никакъв полезен ефект в бездънната дупка, която в момента представлява по-голямата част от Африка, но както изглежда, никой не се е засилил да спасява четирите милиона кенийци и като нищо половината от тях ще си измрат от глад.

Някаква фирма от Нова Зеландия, която произвежда кучешка храна, предложила да помогне, като изпрати храна на бедстващите - не кучешка храна, а част от съставките, които ползва - по-евтини меса и зърнени храни (които, не се съмнявам, са по-добри от тия, които слагат в саламите у нас). Кенийското правителство отказало помощта, с мотива, че подобно предложение било обидно и "проява на много лош вкус" (BBC news).

Съмнявам се, че умиращите от глад кенийци са особено заинтересовани от това на какъв точно вкус е проява предложението, както се съмнявам, че ще се чувстват обидени, ако някой спаси децата им от гладна смърт, па било то и с не толкова качествени продукти. Както обаче сме забелязвали и друг път, интересът на народа и хората рядко съвпада с интереса на политиците и правителството.

Какво искат хората и какво искат политиците

Както се вижда, в бананова държава като Кения, за политиците и управляващите е по-важно да покажат достойнство на международната сцена, отколкото да спасят няколко милиона от собствените си граждани. Прекалено са горди, разбираш ли, да позволят хората им да ядат "кучешка храна". Много по-добре е да мрат като кучета, нали.

Същия тип мислене всъщност доведе до тая криза - забраната на вноса на ГМО храни преди две години (Forbes), последвала тоталната забрана за отглеждането на ГМО култури няколко години по-рано. Нищо, че генномодифицираните царевица и жито са единствените култури, които могат да издържат на честите суши, да растат с по-малко вода и скъпи пестициди и торове и да дават по-голяма продукция в адския африкански климат.

Модифицираните култури могат да спасят милиони хора от глад, но видиш ли, кенийските управници и политици (които никакъв глад не ги заплашва, може да сте сигурни) чули, че били вредни и забранили на хората да го гледат. Като нямат хляб, да ядат пасти...

Политиците, не само в банановите държави, но и у нас, че и баш у цивилизацията, са много по-заинтересовани да изглеждат добре, отколкото народът им да е добре. Лошото е, че когато нещата не са точно на живот и смърт, народът често кълве на такива кукички.

Замислете се за това, когато следващият път някой предложи нещо, "в защита на националния интерес" или някоя друга подобна глупост. Дали трябва да се ориентираме за политиката и управлението си от сърцераздирателен символизъм, или да помислим трезво къде е нашият личен  интерес.

#африка#гмо#кения#национализъм