Защо да сме виновни?

10/04/2008Longanlon

Забелязал съм, че много от младите и активни хора, които живеят в цивилизовани, развити или що-годе развиващи се държави просто умират да се чувстват виновни за нещо – за замърсяването, глобалното затопляне, глада по света, петролната криза и слънчевите изригвания.

Но едно ще ви кажа – ние не сме виновни, че живеем добре…

Миналата седмица се видях с Наблюдателя, който ми дойде на гости в моя град (скоро очаквайте общо включване) – пихме бира и обсъдихме живота, вселената и някои други работи. Та любопитна ми стана една негова мисъл, че човешкото развитие се движи на цикли и понеже сега цивилизованите общества се развиват много добре и бързо, ще последва неминуем крах на тази система след време. Което аз не можах да разбера защо точно ще стане, но подобен светоглед е много характерен за голяма част от хората.

Чувството за вина на съвременния човек е дълбоко залегнало. Той се чувства виновен за това, че има пари за салам и пушено роле, докато в Индонезия деца умират от глад и болести – сякаш ако той не яде, те няма да гладуват. Чувства се виновен, че някъде има война – сякаш той я е разпалил. Че природата бива замърсявана – сякаш.. да де, той я замърсява, тука май има право да се чувства виновен. На всичкото отгоре, като че ли това е недостатъчно, непрекъснато се намира някой да вменява чувство за вина – не оставяй чешмата да капе, защото в Африка има суша, не ползвай найлонови торбички, защото природата страда, не пускай излишно лампата, защото подпомагаш глобалното затопляне, не купувай излишна храна, защото някъде хора гладуват.

Което е малко странно – през последния век човечеството се радва на безпрецедентно бърз прогрес и цялостното подобряване на всички сфери на живота. Ние живеем по-добре и по-дълго от хората когато и да било в човешката история. Притежаваме повече, имаме достъп до най-добрата някога здравна помощ, правата ни са защитени повече от когато и да било (може да е по-малко, отколкото ни се иска, но е повече, отколкото родителите ни са имали).

Този прогрес и добър живот обаче очевидно предизвикват чувство за несигурност. То прогресира до откровен страх и чувство за вина – всеки се притеснява, че от една страна няма как някой толкова да печели, без да това да е на гърба на друг, а от друга – че толкова хубаво не е на хубаво, че всички придобивки, които човешката цивилизация има не са реални, че скоро “всичко ще си дойде на мястото” и пясъчната кула на бързото икономическо развитие и консуматорското общество ще рухне.

Кулата обаче няма да рухне

Първо, защото този прогрес не е на гърба на никой друг – той е на наш гръб. Омръзна ми да слушам как западният свят се бил развил, защото “изсмукал ресурсите на колониите си” и как затова те били останали в такова окаяно положение. Всъщност това, от икономическа и социална гледна точка, е безумно твърдение.

Държавите, които в момента са зле, не са в това положение защото някой “ги е ограбил” – зле са, защото сами се ограбват. Ограбват се от най-големия ресурс, единствения, който има значение – хората, тяхната амбиция, знания и идеи. Има много бивши колонии, които се развиват прекрасно, има много държави без никакви природни ресурси, които са сред лидерите по икономическо развитие – защото дават свобода на хората, на тяхната амбиция, на техните идеи и знания. САЩ имат най-силната икономика в света, а не само са били колония, ами са започнали усиленото си развитие чак след като са забранили робството. Други колонии са се развивали отлично, докато са били добре управлявани, а сега, нефтът и диамантите стоят неизползвани, а държавите са “свободни”, но безжизнени савани с гладуващи и избиващи се един-друг хора. Очевидно е, че богатството на едни не е за сметка на други, а резултат от уважението към разума и свободата.

Втората причина, че кулата на просперитета на човечеството няма да рухне е, че тя не е пясъчна. Това, което се случва днес не е нещо изолирано във времето, не е изкуствен раздут балон на нашето самодоволство и консумеризъм. Напротив, това, че сега живеем по-добре от преди е константа във всяка фаза на човешката история. Човечеството се развива от хилядолетия – развива се морално, философски, икономически, технологично, идейно. И няма причина да спира точно сега или след случаен брой години. Ние живеем по-добре от нашите родители, те пък живяха по-добре от техните родители.

Нашите предци, хората през цялата човешка история са били изправяни пред многобройни изпитания – епидемии, глад, войни – но те са ги преодолели и са продължили да се развиват, тласкани от единствения абсолютен, неизменен и неунищожим човешки стремеж – да направят своя живот и този на собствените си деца по-добър. Този и само този стремеж води до развитие и, за наша обща радост, той никога няма да секне.