Самоубий се и … стани герой
Миналия път си говорихме за безмислените саможертви и за това как в националистическата митология, за да си герой, трябва не да си извършил нещо велико, а да си се преебал по велик начин, без да постигнеш нищо полезно. Изключително добър пример за това е образът на Гюро Михайлов, който за всеки нормален човек е символ на самоубийствена тъпота, но който откачените нео-нацистчета-националистчета у нас обожествяват именно защото е бил тъп и упорит и се е самоубил “геройски”…
Известният със своите фашистки залитания вестник Новинар преди време пусна хвалебствена статия за Гюро Михайлов, чийто сърцераздирателен патос на преклонението пред “войнския дълг” и “геройската смърт”, изписан от някакво момиченце, което не е и помирисвало казарма и война, може да си прочетете сами, а аз тук ще си позволя, за информация, да зачета само историко-описателната част:
в-к Новинар: Името на Гюро Михайлов става символ за храброст и дисциплина
Шест месеца след като влязъл в казармата, навръх Коледа през 1880 г. Гюро Михайлов бил караул в банката в Пловдив. По това време градът бил център на Източна Румелия и в сградата се съхранявали много важни документи и пари. Там е бил щабът на полицията и жандармерията, затова имало денонощна охрана от петима войници.
Всичко протичало нормално до 11 часа вечерта, когато на първия етаж на сградата избухнал пожар. С помощта на няколко офицери и жандарми, началникът на полицията успял да спаси касата на първата дружина, архивите на втората и двете знамена. Но освен тия вещи нищо не могло да се спаси.
Дъските на изгнилата сграда бързо почнали да се пропукват и пропадат. Всички почнали да се отдалечават панически от нея освен един – Гюро Михайлов. Той стоял неподвижен на мястото си, подобно на статуя. Пламъците го плашели, но много по-важен за него бил уставът, приет през 1879 г., който всеки войник бил длъжен да спазва.
Според член 115 в него “Часовоят е длъжен: 1. Внимателно да варди постта си и всичко, що му е дадено за наглеждане“, и 2. “Да не напуща поста си, догдето не го сменят или приберат, ако и животът му да е в опасност.“
Единственият, който можел да промени заповедта бил началникът на караулното отделение. В случая това бил Никола Костадинов. За да спаси часовия, той се втурнал през горящите стълбища към касата. Малко преди това счетоводителят на щаба Иван Костов също направил отчаяно усилие да го спаси. Той се покачил с големи усилия на втория етаж и оттам изтичал до стаята с парите. Показал се на вратата и съобщил на Гюро Михайлов веднага да излиза, ако не иска да умре.
Войникът обаче насочил щика на пушката си към него и казал: Без командира си поста никога няма да напусна! Но когато командирът му дошъл да го спаси, вече било невъзможно късно. В мига, когато Костадинов влязъл в стаята, дървеният под се пропукал и се срутил. С него пропаднали и Гюро Михайлов, и четиримата войници, опитващи се да го издърпат навън. Овъглените тела на петимата били намерени на сутринта.
Трудно е човек да си представи по-ярка илюстрация на идеята за абсолютно безсмислена смърт. За да стане една такава смърт “геройска” в очите на бъдещите лумпенизирани поколения, са нужни доста елементи и всички те са налице тук: един войник е чел устава така, както ислямски самоубиец чете корана и вместо да помага при запазването и изнасянето на повереното му за пазене имущество, което всъщност уставът казва, че трябва да прави, той стои в поза “мирно” и умира, а заради него загиват и още 4 души. Супер безсмислено, нали? Не, геройско!
Ако този човек бе изнесъл имуществото и помогнал да се потуши пожара без жертви, той никога нямаше да стане герой. Защото за да си герой в обърканата ценностна система на вманичения, военизиран национализъм, най-важен е жеста, с който отхвърляш собствения си живот, а не дали постигаш нещо с това.
Както отбелязах в коментарите под статията за самоубийствения патриотизъм, за радост, българският народ принципно не е особено фанатично настроен (било то спрямо религия или друга идеология) и е по-скоро практичен, поради което подобни идиотски саможертви са твърде редки в нашата история. Неслучайно в народната памет името на Гюро Михайлов остава като символ на висша тъпота, въпреки, че властта и преди Втората световна война и сега (паметникът му още стои в Пловдив, реставриран през 1994) се опитва да го наложи за герой и пример за подражание.
Последното пък показва истинското лице на национализма, историческите корени на тази идеология и колко тя няма нищо общо с патриотизма и родолюбието – идеология, създадена от военната аристокрация към края на Ренесанса и поддържана от военнолюбивите режими с една единствена цел – да не роптае народът, когато синовете му биват набирани за войници и пращани на смърт в безмислените войни от 17, 18 и 19 в. за “честта” на тоя или оня владетел или нация. Защото за тази цел не са нужни истински родолюбци или истински герои – нужни са безмозъчни пионки като Гюро Михайлов, които безропотно да търчат и умират там, дето посочи Великият Водач на Нацията. А кандидати за Велики Водачи и тогава и сега – с лопата да ги ринеш.
coroviev
08/07/2010 - 08:04
Случаят Гюро Михайлов може да участва за наградите “Дарвин”, а командира му заслужава награда, че се е опитал да го спаси, според мен. Тъпо е да се издигат в култ такива безумия, руснаците поне си доизмислят и украсяват нещата- Матросов, Панфиловците. Но, все пак, израза “Какво висиш като Г.М.?”, носи подигравателно звучене, а това говори добре за нас.
Иван
08/07/2010 - 08:40
От една страна ме радват правилните разсъждения на базата на наличната информация. От друга страна, историята с Гюро Михайлов може да е изопачена/измислена, така както са измислени/изопачени повечето исторически “факти”. И следователно да е досущ като историите за Матросов, Маресиев и т.н. Казано другояче, тъпотата да не е на Гюро, а на хората измислили/кефещи се на подвига му?
nik666
08/07/2010 - 08:53
Нищо чудно и историята да е измислена, но това не е съществено, по-важното е как я възприемат хората.
Longanlon
08/07/2010 - 09:21
Разбира се, че историята не е точно такава – или поне едва ли са такива причините и обстоятелствата. Аз лично си представям едно леко умствено изостанало момче от планинско село, което са надъхали “да стои на пост каквото и да става”, защото едва ли е можело да разбере други обяснения.
voxy
08/07/2010 - 09:56
Еххх какво значение има измислена ли е или не историята, по-важни са елементите на разсъждение и възприемането й от различни индивиди, тази тема с кое и доколко е измислено е безкрайна и може да обезсмисли кой да е коментар за исторически събития съвсем ненужно
Наистина е добре че Гюро Михайлов се е превърнал в символ на тъпотата, сещам се за идиота намерил 1 милион лева на ЖП линиите който се беше обадил на полицията :))) той също беше представен като герой и получи страхотната награда от 500 лева и един часовник
Иван
08/07/2010 - 09:57
А не можем ли да разглеждаме героите по принцип като “умствено изостанали” момчета (много рядко момичета), които не могат да си дадат ясна сметка срещу какво/кого се изправят? Или пък приказките за героите – като рожба на умствено изостанали момчета/момичета, които си нямат идея от фактите. Как иначе можем да си обясним представата че с едно тяло (дори това на героя Матросов) можеш да преградиш огъня на картечница (явно не са помирисвали картечници)? Как да си обясним убедеността на героите, че Априлското въстание е обречено на успех защото Турция била мъртъв и разложен труп? Как да си обясним вярата на Александър Велики че може да завладее света (освен с малките му познания за география и прекалената му вяра в себе си)?
Longanlon
08/07/2010 - 10:03
Иван, има разлики в различните геройства.
Някои хора са герои, защото са постигнали много, спасили са животи, борили са се за свобода и т.н. Някои от тях са загинали, но целта им не е била тази. Това са истинските герои.
Фалшивите герои са тия, които някой възвеличава (най-често пропагандата), но те нищо геройско не са извършили, а просто са се самоубили ефектно поради глупост или друга причина.
маринов
08/07/2010 - 10:35
Стига сте премятали кокалите на човека. Всеки умира сам за себе си. А герой, както се казва, се става само по недоглеждане.
Longanlon
08/07/2010 - 10:44
не всеки умира сам за себе си – и именно милитаристичната националистическа идеология си е поставила за цел да накара хората да вярват, че трябва да умират не за себе си, а защото някой им е казал, че трябва.
Sneji
08/07/2010 - 09:50
коментар от Свежо: днешните критерии за героизъм , са точно такива. налага се модел , точно на тъпи и послушни, безмислени…………….. 🙁
joro
08/07/2010 - 11:27
Да,ма не…не може да се съди Г.М. от наша гледна точка и от съвсем други времена…не казвам че са по-добри..Не го възхвалявам,нито казвам че е герой,просто си е умрял на поста,както много други след него.само че за които никой не си спомня..
dimi4
08/07/2010 - 10:30
коментар от Свежо: Я си избройте тикви седемте добродетели наум.
Дето разсъждавате, давате оценки за събития и съдите хора,
за които не знаем достатъчно.
Днес когато нашето общество е само ˝гражданье˝ що ни е такава войската.
В екстремни ситуации е много важна натренираността,придобитите умения и
следването на инструкциите,които трябва да са поставени грамотно и ясно.
Боян Юруков
08/07/2010 - 11:39
Имам чувството, че Гюро Михайлов просто е замръзнал от страх пред пожара, не е успял да мръдне и като са опитали да го спасят, всички са пропаднали. После свидетелите са изопачили всичко, за да не излезе страхливец. Историята служи на целите в такива момент.
dimi4
08/07/2010 - 10:40
коментар от Свежо: На военните работата им е толкова хуманна,колкото на касапина занаята е обичащ
животните :)А и условията в една извънредна ситуация (каквато е войната,пожарът,природното бедствие и т.н.) създават съответните изкривявания в хората,които я преминават.Снежи, днес героизма не е критерий,критерии са
егоизма и първенствуването,подклаждани от безмерни амбиции на неподготвени
за отговорността люде.Масово се изпозва демагогията, а личния пример е отрицателен. 🙁
Иван
08/07/2010 - 12:11
+1 за статията. Пореден пирон
По Пратчет: “…каузи по пет за лев, ама животът ми е само един.”
На мен ми е по-интересно как се подтиска инстинкт за самосъхранение (който, казват, е с много висок приоритет). Бая трябва да са го надъхали/стреснали клетия.
А оня пич с милионите по жп-линията – тая ситуация си е люн-люн отвсякъде и човекът според мен добре е преценил да ги върне. Ако ги беше скатал за лична употреба, до дни щеше да е по стълбовете на Енергото.
Прасунсен
08/07/2010 - 12:11
Каква е била истинската история няма голямо значение в случая. Важен е изводът – за да идеализираш постъпка като Гюро-михайловата трябва да си тъп като на дядо си налъма 🙂
Longanlon
08/07/2010 - 12:13
joro, от една страна си прав – мисленето тогава е било друго. Но реакциите на командира и колегите му войници са достатъчно красноречиви и съдържат оценка на действията му.
Боян – то често така става в различни ситуации – в последвалото обяснение на събитията се включват различни странични фактори… Особено характерен пример e този с Кити Дженовезе:
http://en.wikipedia.org/wiki/Kitty_Genovese
където според официалната история няколко души бездушно гледали от прозорците си как някакъв я напада и убива и никой не помогнал и даже не се обадил в полицията. Случаят предизвиква огромна медийна истерия и т.н. То това и пише в уикипедия.
В книгата Freakonomics 2 обаче случаят се обяснява по доста различен начин (един разследващ репортер си поставил за задача да разбере ТОЧНО какво е станало) – нападението са видели само 2 души, които викнали полиция – полицията дошла, но не видяла никого и след като си заминали убиецът се върнал и убил жената. Но по-истеричната история е удобна за полицията (никой няма да я обвини), както и за медиите, които месеци наред се тресат от гневно възмущение и пишат обширни статии и изследвания за гражданската съвест и т.н.
Прасунсен, не си съвсем прав – важно е какви са били истинските обстоятелства, защото точно те иде да покажат, че “героизмът” в подобни случаи изобщо не е благороден или възвишен. Щото ми е писнало разни да възхваляват великите ни предци и как те са се хвърляли на смърт и колко жалки сме ние, без даже да знаят какво е война и даже казарма и без да си дават сметка, че геройствата ги извършват съвсем обикновени хора по съвсем обикновени причини – и последните думи на тия хора твърде рядко са за “дълг”, “родина”, “партия” и т.н. и твърде често са за майка им, примерно Прочети едно есе на Г. Марков по въпроса за комунистическите “герои”:
http://chitanka.info/lib/text/2898/13#textstart
Longanlon
08/07/2010 - 11:18
коментар от Свежо: ˝велики˝ и ˝благородни˝ каузи по пет за лев, а животът ми е само един
Val
08/07/2010 - 12:20
Дали си Гюро, или ислямист – фундаменталист,или кюрд е все тая.Защото всичко е сортировка – виж Triage
http://zamunda.net/details.php.....#038;hit=1
алекс
08/07/2010 - 12:37
@voxy: Чакай, чакай, там май имаше основание. Парите, ако не ме лъже паметта, бяха за откуп за живота на някакъв отвлечен човек. Ако намерилият си ги беше прибрал, едно, че човекът щеше да си замине (спасиха ли го, какво стана, никак не си спомням); и друго, че тези, за които бяха парите, нямаше да имат проблем да разберат кой и как ги е е прибрал, и най-много след месец щяха да го разпарчетосат в някоя канавка – не, защото е понечил да се съпротивлява, разбира се, а за назидание на всички, на които другия път също им хрумне да си прибират разпилян на релсите милион…
Martin
08/07/2010 - 13:08
Читава статия и интересна подложка
Бойко Побойко
08/07/2010 - 15:00
По времето когато служех в трета армия, Гюро Михайлов се ползваше от командния състав като нарицателно за шматка.
Иван
08/07/2010 - 15:00
@Longanlon:
1. Оценявам високо способността на героите да се пожертват в името на нещо по-голямо от тях.
2. Това, което НЕ мога да оценя високо е способността им да анализират конкретните ситуации – добре ли е да се жертват точно по този начин точно в този момент. Например, хора от цял свят (американци вкл.) се питат защо САЩ са единствената страна, отменила робството с цената на “героична” война между щатите, донесла огромни човешки жертви http://www.lewrockwell.com/dil.....zo146.html
3.Оценявам ОТРИЦАТЕЛНО желанието на героите да пожертват чужди животи и ценности в името на своята цел. Мисля, че постигнахме съгласие относно Бенковски (“Моята цел е постигната вече”) в един от предишните ти постове.
coroviev
08/07/2010 - 15:10
Не езадължително да си идиот за да станеш герой. Може да те направят на идиот след това, за да изглежда героично смъртта ти. Е, на- Матросов. 3-и ден на фронта, първи бой. Прави командира 3 групи по 2-ма човека да унищожат 3 дзот-а. Другите групи-ветерани. Унищожават разчетите и даже стрелят по останалите немци със собствените им МГ-та. На Матрасов ветерана от го опаткват, момчето мята 2 гранати, ама не уцелва амбразурата. МГ-то спира за малко да пуца, останалите от взвода се юрват, ама пак ги подкарват с картечницата. Матросов се качил на покрива и се опитал да стреля през вентилацията, обаче го гръмнали доста бързо. Въобще не се е опитвал да се хвърля на амбразурата, а е паднал убит от покрива пред нея. Докато разкарат трупа, другите са дотърчали и са гръмнали картечарите. Това е била действителността. Естествено другите 2 групи не са герои, щото са имали наглостта да не умрат като кучета. Незнам защо в православния свят си герой, само ако умреш съвсем безсмислено. И един свободен превод на обръщението ва Патън към войниците-” Вашата работа, копелета нещастни не е да умирате за родината, а да накарате другите нещастни копелдаци да умрат за тяхната.”. Разликата в мисленето е очевидна.
Йордан Матеев
08/07/2010 - 15:11
хубав текст 🙂
в казармата ни даваха гюро михайлов за пример как се пази знамето на поделението, но за първи път чувам историята с повече детайли
човекът или е бил много тъп, или нещо го е ударило по главата преди да успее да избяга
mi3
08/07/2010 - 15:27
@longalon и във wiki-то си пише, че историята е предимно медиина.
@Иван намам много дълбоки познания по Щатска история, но доколкото знам робството е само една от причините за гражданската война, а основната цел е да се запази съюза.
БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ
08/07/2010 - 16:31
При Гюро нещата са били ясни – или мре, или мре.
Как ли?
Ами просто е. Запалила се областната хазна и нашия е можел да избира между двете възможности:
– да си остане кротко на посто, да се упои с газове и леко да си замине;
– да си замине и после фелдфебела му да му спука вътрешностите от бой, че е оставил хазната да изгори.
Не знам, но на мен умъртвяването с бой ми изглежда по-кофти вариант 😀 😀 😀
А и да не забравяме, че Гюро може и да се е натаралянкал и сам да е причинил пожара, ритайки газения фенер по невнимание.
Досежно “саможертвата в името на родината” съм съгласен, че е дебилна проява.
БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ
08/07/2010 - 16:32
Баси, такъв мъдър коментар написах, а потъна 🙁
alex
08/07/2010 - 17:04
Ами примера на Кочо Честименски – Двойно убийство (жена и дете) и след това самоубийство. Е гатии и героизма, страхоизъм бих го нарекъл…
Longanlon
08/07/2010 - 17:08
Alex, Кочо Честименски просто не е имал избор – не са можели да избягат и най-вероятно нападателите са щели да изнасилят жена му и дъщеря му и после да ги убият, заедно с него.
Балтазаре, при мене нищо не потъва 🙂
Маркуча
08/07/2010 - 17:11
Правиш ли въобще разлика между фашизъм, нацизъм и национализъм? За първите две няма да отварям дума. Без национализъм обаче (онзи от XIX в.) още щяхме да сме царство-господарство + народ, а не държава + нация.
Longanlon
08/07/2010 - 17:17
Тц, едва ли баце – за да защитаващ родината си не е нужно да си националист, нито да се самоубиваш.
Д.Н.
08/07/2010 - 17:24
Истинско прахосване на парите на данъкоплатеца е изграждането на този паметник… най-вече заради историята за Гюро Михайлов. Да не говорим, че такава глупава пропаганда бих я оприличил като национално предателство с опита ѝ да затъпи народа!
alex
08/07/2010 - 17:50
Не е нужно и да се убива, умишлено прегрешение и престъпване на божиите заповеди. Никой не знае какво е щяло да се случи, защо да се стига до крайности.
POOHY
08/07/2010 - 17:06
коментар от Свежо: И какво? – повлякъл е в смъртта още четирима души, притекли му се на помощ. Тъпотата наистина е УБИЙСТВЕНА!
NickT
08/07/2010 - 17:07
коментар от Свежо: Евала човек, един да се заеме и да разобличи глупостите, които се уважават от ˝национална гордост˝ без никой да си направи труда да помисли логически.
пешо_светулката
08/07/2010 - 19:22
За всичко е виновно времето .
Не е възможно хора издаснали във време в което ,яденето , ср***то и еб***то са издигнати в култ , да разберат хора които са умирали за Отечеството . Sorry !
Longanlon
08/07/2010 - 19:35
Пешо, аз се опитвам да обясня, че хората са хора винаги и едно време не са били по-различни от сега – просто са били нормални хора.
Нормални са били хората, опитали се да измъкнат Гюро от огъня, нормални са били тези, които са хващали оръжие, за да защитят страната си от нападатели.
Ненормални са били тия, които са се самоубили без полза, а днес са ненормални тия, дето ги величаят.
Светослав Бацоев
08/07/2010 - 19:37
Болен мозък е тоя Гюро. Евала аз нямаше да имам смелостта да се самоубия така.
vanina_vanini
08/07/2010 - 21:13
Long, Аз пък да ти кажа изобщо не свързвам името му с геройство, напротив. Той Гюро Михайлов си е точно синоним на безмислена глупост. Като кажеш Гюро Михайлов и се сещаш за някой, на който не му върви в живота – някой малко шматка:).
Бойко Побойко
08/07/2010 - 21:43
Пешо-светулката е прав за времето. Понякога се плаша при мисълта – колко и какви хора биха се явили при една евентуална мобилизация!
Longanlon
08/07/2010 - 21:54
Ами не знам колко, ама аз примерно ще замина с първия самолет за Нова Зеландия – и без това само се търся повод 🙂
Kopo
08/07/2010 - 23:08
Какво очакваш? От детството се промива мозъка на момченцата колко е героично да умреш за … (да се попълни според ситуацията), неизбежно е освен камикадзе или Матросов да се появи и Гюро Михайлов.
coroviev
08/07/2010 - 23:17
Като се замислиш, ако при мобилизация не се яви никой, просто няма да има войни. А това е хубаво, даже много хубаво. За съжаление, обаче, винаги има желаещи да убиват и да бъдат убивани. Каузите и идеите нямат значение, водещо е вътрешното желане за разрушение и неописумето желание да геройстваш на воля, да си доказваш сам на себе си, че съществуваш и, че си значим. Представям си идеалния вариант- 2 армии съставени от Гюро Михайловци. Цялата война ще приключи за отрицателно време с едно масово самоубийство на пост. След такова развитие, едва ли “венеца на еволюцията” ще пробва отново война… Ех, мечти, мечти….
Longanlon
08/07/2010 - 23:41
Ами то аз бях казал преди като се карахме в един друг сайт на тая тема – ако някога България воюва с някого, ще ми се всичките противникови войници да са като Гюро Михайлов – ще бъдат практически невъзможни за командване, защото ще приемат всяка заповед буквално, а и ще се изтрепят сами преди да влязат в бой…
coroviev
09/07/2010 - 00:17
Тая ти статия ме накара да се замисля за митовете и геройствата. Май на всякъде из света се цени такава саможертва. Легендата за отчаяните поляци блъскащи със саби по немските танкове. Никой не се замисля, че това е идиотско и дори обидно за полските военни. Все пак, не са били кретени, дето за сефте виждат танк. Японците няма да ги коментирам, щото те са извънземни. Ама май не е само из православното братство, ако това е някакво успокоение. Остава въпроса “защо”. Защо е необходимо действителни събития да се изопачават и участниците да се представят като полу-идиоти с пушки и саби, защо известния не е командира на Г.М., защо поляците не протестират срещу митовете за идиотизма на тяхната кавалерия и защо командира на Матросов не е даден на трибунал, дето праща новобранец на такава задача. Много странно нещо сме хората, кефим се на малоумни постъпки и ги издигаме в ранг “национални ценности” и други подобни простотии.
Д.Н.
09/07/2010 - 08:23
http://www.segabg.com/online/a.....8;id=00004
Веселин
09/07/2010 - 09:32
Според Джаред Даймънд,Формирането на ”патриотично” съзнание
включващо готовност за саможертва е характерно явление при формирането на централизираните общества още от първите цивилизации.Това е един от компонентите на всички държавни механизми,срещащ се при всички общества -западни и и незападни.Разликата е че поради различни причини на изток централизацията е протекла в доста по-голяма степен и по цялостно отколкото в западните общества.
krista0505
09/07/2010 - 16:03
Дали пък не е прототип за една детска приказка?Чели ли сте за” умник Гюро с умници другари”?
sis
09/07/2010 - 17:02
А как може да се коментира Христо Ботев? Защо въобще е тръгнал с четата, знаейки, че въстанието е потушено и води хората си към явно самоубийство? Ами преди това четите на Филип Тотьо, Стефан Караджа?
Единственото сносно обяснение, което съм чела, е че това е бил единствения начин – чрез проливане на кръв, да се събуди народът и да му се даде кураж.
“От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.Ами преди това четите на Филип Тотьо, Стефан Караджа?
От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я османски потери.
На 2 юни (20 май стар стил) 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Вола в Стара планина.”
Longanlon
09/07/2010 - 17:09
Не се наемам да коментирам Ботев и действията му – те са доста далеч от безсмислено самоубийство.
coroviev
09/07/2010 - 17:47
sis казва:
July 9th, 2010 at 5:02 pm
А как може да се коментира Христо Ботев?
Стратегическо-оперативен наивизъм, може би. Докато Левски е пример за чист рационализъм.
NNN
09/07/2010 - 17:49
За сбъркания героичен пример на Гюро Михайлов съм съгласна, но защо не питаме за имената на четирите момчета, които са загинали в опит да го спасят?
Тери Пратчет е и мой любим автор, но когато говори за безсмислената героична смърт едва ли има предвид исторически ситуации като Априлското въстание. Що се отнася до Ботев – има и още една последица от саможертвата им – потърсете спомените на капитан Енгландер за случилото се – не “терористи”, а хора интелигентни, защитаващи свята кауза е видял той и така ги описва. Такава информация получават Великите сили от “първа ръка” – пасажерите на австрийския кораб, които не са имали общо с балканските нрави.
Наистина трябва да внимаваме какво хвалим и отричаме, но нека не забравяме, че времената се менят, с тях и ценностите.
NNN
09/07/2010 - 17:51
Извинявам се за пунктоацията.
Timur
09/07/2010 - 18:13
Най – доброто обяснение на феномена дава Сталин. Всички си спомняте подвига на Матросов – как закрил с гърди амбразурата и т.н. Далеч по-малко известно е, че този подвиг впоследствие е повторен, но закрилият амбразурата…оцелява. Естествено, веднага е предложен за Герой на Съветския съюз. Сталин обаче отхвърля предложението с думите:”А-а-а, на нас такива герои не ни трябват! Като иска да е герой, да беше си умрял там.”
Нишо странно. Тоталитарната власт издига в култ фанатичната преданост и незачитането на човешкия живот, понеже тя по самата си същност е противоположна на хуманизма. Какво по-добро от хора, готови без колебание да умрат за идеята/закона/устава? А кой ги пише тези закони и устави, кой нарежда каква да е Идеята? Правилно – диктаторът. Естествено е той да нареди да бъдат обявени за герои фанатично изпълняващите заповедите му.
Не разбирам какво ви учудва. В разгара на социализма навсякъде се играеше пиесата “Майка на всички” на акад. Георги Караславов, в която главният герой уби (екзекутира) жена си, майката на своите деца, понеже умишлено или не (май за да спаси живота на децата си) бе издала нещо от дейността на нелегалните. Подобно, макар и – надявам се – измислено зверство, се сочеше са пример за подражание и водеха всички ученици да я гледат под строй – и това през 80-те години. Ако не беше измишльотина, а истински случай, как можеха да бъдат охарактеризирани действията на главния герой, освен като патология?
Мисълта ми е, че фанатизмът у нас е насаждан поне петдесет години от БКП и не може да изчезне за ден. А на някои хич и не им се иска даже.
vladyvar
09/07/2010 - 17:47
коментар от Свежо: Чудя се на простия Ви български чалга-акъл !!!
Според Вас сигурно и Левски е глупак,защото се е жертвал за БЪЛГАРИЯ !!!
Ето това роди комунизма у нас – ХОРА КОИТО СЕ СРАМУВАТ ОТ СОБСТВЕННАТА СИ ИСТОРИЯ и ПЛЮЯТ ГЕРОИТЕ НИ !!!
Не се чудете на тях – ЦИГАНИЗАЦИЯТА НА ДЪРЖАВАТА НИ Е В ПЪЛЕН ХОД НЕ ОТ ВЧЕРА!!!
“Марко” Тотев
09/07/2010 - 20:54
Абе то половината ни армия беше като него.По време на яноарските барикади през 97-ма бях в казармата,три дена в бойна тпревога,бойно побеление,половината се напикаха на втория ден когато съобщиха че,при излизане ще се стреля на месо.Слава богу че не се стигна до това,гражданската война не ни мърдаше.Представяте ли си какъв “умник” е могъл да измисли подобно нещо.
Относно някой изказвания за Ботев,извинявайте ама прочетете по-добре историята,по-точно разберете я.Ако нямаше хора като Ботев и Левски сега официалният ни език щеше да е турски,да ходим с фесове и да ни наричат гяури съвсем официално.
Димитър
09/07/2010 - 22:48
Забелязахте ли обаче ръката на Иван Костов и в този случай, този път в ролята на щабен счетоводител? Няма умора тоя Костов, ей.
Никола
10/07/2010 - 14:27
@Sis
Как ще се коментира Ботев ли? Подобни магарии в момента ги наричат “тероризъм”.
Freigest
10/07/2010 - 21:20
Хм… Да се отрича Ботев така ми се струва доста нихилистично. Човек трябва да знае къде да спре. Ако този наш герой с горящата сграда е бил едва ли не идиот, то Ботев е близък до гениалното. Такъв човек може да прави нещо само с вложен умисъл.
Спас Колев
12/07/2010 - 16:43
@Freigest: Въпросът е какъв е умисълът и дали той би оправдал всяко средство. В случая Ботев научава за разгрома на въстанието на кораба, но по някакви причини решава да продължи – надявайки се да го поднови или с чисто пропагандна цел. Но фактът, че не информира останалите участници в четата за положението, е нееднозначен от етическа гледна точка.
Зелен Бетон
12/07/2010 - 18:54
Първо: общо погледнато, героизмът е да вървиш срещу собствения си интерес, действайки в интерес на нещо друго, което ти самият поставяш по-високо от себе си.
Понякога се окачествяват като герои и хора, които не са чак тръгнали срещу инстинкта си за самосъхранение (екстремум на “срещу собствения интерес”) – когато те системно и упорито са пренебрегвали интереса си в името на Другото. Но, разбира се, екстремалните случаи са по-впечатляващи, затова именно Гюро Михайлов, Матросов и т.н. остават в историята като символи.
Скоба: няма да се връщам към древногръцките корени на понятието, където “герой (херой, от богинята Хера)” е имало значение на “пазител, защитник”. Няма, защото приложението на това понятие в днешно време се е отклонило доста в сравнение с античността.
Второ: “герой” е външна оценка.
Не се казва “аз съм герой”; казва се “той е герой”. Сиреч, провъзгласяването за герой е външно признание: обикновено от страна на ония, в чийто интерес “героят” е пренебрегнал собствения си интерес (или – днес много по-често срещаният случай – от ония, които могат да използват историята му в свой интерес).
_____________________________
Имайки предвид първото и второто, героизмът поначало е спорно понятие. Обективно погледнато, няма никакво основание да се твърди, че между вървенето на някой срещу собствения му интерес и ползата от това за някой друг задължително има връзка.
Пример:
Ако изпадна в “матросовска” ситуация, има различни причини, поради които наистина (и то съвсем обяснимо) бих могъл да тръгна против инстинкта си за самосъхранение.
Може просто да ми кипне и да се озверя. Озверелият човек пренебрегва въпросния инстинкт като едното нищо (емоционално основание).
Или пък мога да си дам ясна сметка, че така или иначе ония от ДЗОТ-а ще изпозастрелят всички, включително и мен – тъй че мятането ми върху амбразурата е единственият възможен начин да им отнема предимството и (дай боже) да дам някаква възможност на другите да ги накажат. Особено пък ако вече съм ранен и ми е ясно, че няма да оживея (рационално основание).
Но да се хвърля на сигурна смърт с мисълта, че защитавам Великата (комунистическа или каквато и да е) Идея – такова кино няма. Иначе казано, духовно основание, заради което да тръгнеш против инстинкта си за самосъхранение, НЯМА.
Именно там е измислицата. И именно затова понятието “героизъм” е сбъркано и недействително: защото по правило във всички прокламирани случаи на героизъм презумпцията е, че зад тях стоят духовни основания. И особено раздухвани са тези случаи, при които саможертвата (сиреч, пренебрегването на инстинкта за самосъхранение) е в името на някаква идея.
Много е лесно, защото самите набедени за герои по правило ги няма, за да кажат защо аджеба са се отказали от живота си. Или, ако случайно са живи, им е много по-удобно да поддържат легендата: кой би отказал пожизнено да му се осребрява един момент на временно умопомрачение?
________________________
Всъщност, случаи на “героични” актове с духовно основание има. И, за жалост, съвсем не са малко. Това са случаите на индивидите с промити мозъци. По-горе написах, че няма, защюто имах предвид homo sapiens; тия с промитите мозъци разбираемо не ги броя за такива.
И християните, дето се оставяли лъвовете в древен Рим да ги ядат, но не се отказвали от вярата си, и въпросният Матросов (поне според легендата, наложена от пропагандата), и ония идиоти, дето блъснаха самолетите в кулите на СТЦ, са все от тях.
Промити мозъци. Те пасват идеално. В светлината на техните казуси героизмът изглежда точно това, което трябва да бъде.
Което води до логичния извод: в днешното си приложение концепцията за героизма е реклама на промиването на мозъци. В древна Гърция може да е била своего рода система за (заслужено) засвидетелстване на обществена признателност, но днес е рекламен похват на стремящите се към власт.
И действително: кои доктрини използват като аргументи случаите на мъченичество и героизъм? Тези, чиято цел е масовото промиване на мозъци. Само те. Религии, идеологии, култове, авторитарни структури. Това е.
По тази причина думата “герой” за мислещия човек днес винаги звучи най-малкото странно и чуждо. И той я използва (ако въобще я използва) много пестеливо, и по-скоро в преносен, афористичен или ироничен смисъл.
И правилно. Тази дума заслужава точно това.
______________________________
В светлината на горните разсъждения казусът с Гюро Михайлов според мен е много положителен. Апологетите на безпрекословното казармено подчинение са се опитали да го лансират като герой (т.е. пример за подражание); здравият народен разум обаче го е утвърдил еднозначно като символ на безсмислието.
Здравият народен разум е казал ясно, че дори и да има правила и заповеди, това не освобождава човека от задължението да мисли и съобразява.
Здравият народен разум е казал ясно, че смърт поради подчинение = гибел от глупост.
Ех, ако здравият народен разум беше толкова здрав и по повод на куп други неща…
Никола
13/07/2010 - 14:01
@Freigest
От тази гледна точка сигурно и на талибаните им звучи нихилистично, че ги обявяват за терористи, като отвлекат някой самолет.
Интересно ми е, ако не беше българин ти как щеше да го определиш – отвличане на пътнически кораб, плаващ забележи – под чужд (австрийски) флаг, поставяне на ултиматум на капитана под заплаха от употреба на оръжие (“… като в същото време ви заявявам, че и най-малкото ваше съпротивление ще ме постави в печалната необходимост да употребя сила …”) и т.н. и т.н.
rosica
13/07/2010 - 15:03
Зелен Бетон,
като говориш за инстинкт за самосъхранение какво имаш предвид – съхранение на живота си предполагам.
Ако е така, означава ли, че би понесъл всяко унижение само за да защитиш живота си.
Защото част от т.н. от теб промити мозъци са предпочели смъртта пред унижението. Мисля, че всеки има граница на поносимост по отношение на определени унижения и точно затова е малко прибарзано да се лепва етикет “промити мозъци”
А за това че някои използват чуждата смърт или страдание за пропаганда на собствените си идеи няма спор.
emo
13/07/2010 - 15:58
Ами именно при промитите мозъци толерантността към нещо с които не са програмирани е най-малка.
Не че ние бихме понесли всяко унижение, просто това което за един промит мозък е върховно унижение, за нормалните хора може да е просто досадна глупост, която ще забравят още на другият ден.
Lusi
13/07/2010 - 15:01
коментар от Свежо: Интрересно ми беше да прочета за Гюро Михайлов.Не знаех историята му,но знаех значението на Лафа:˝Какво си застанал тук ,като Гюро Михайлов?˝.Даже не знаех ,че не е измислен ,а наистина е сьществувал и даже има паметник.Според мен той е бил с психическо отклонение,защото такива са всички хора ,които загубят чуството си за самосьхраненеие.
rosica
13/07/2010 - 16:46
Да де въпросът е в поносимостта – твоята до къде е?
rosica
13/07/2010 - 16:52
Защо някой да не реши, че това, което за теб е непоносимо за него е си е съвсем наред. Въпрос на личен избор – и ако си достъчно толерантен тия “промити мозъци ” няма да те дразнят – е разбира се докато не навлязат в личното ти пространство.
emo
13/07/2010 - 17:30
1. Какво значение има моята поносимост?
Ето например, аз не съм религиозен, и ако си печеш сински кюфтета в събота по време на християнските пости, не ми пука, ако ще да се пръснеш от ядене. Евентуално бих донесъл биричка…
Добре промитите мозъци обаче биха те пребили с камъни,
защото обиждаш божеството им.
2. Точно това е драмата, обикновено “промиването” се прави точно с такава цел – доброволно лишаване от свобода от страна на “промития” и използването му като средство за “навлизане в личото пространство” на противниците на “промиващите”
I’mWicked
14/07/2010 - 00:21
Национализма е ненужна отживелица, която гарантирам хората няма да мъкнат още дълго след себе си. Ако трябва да сме точни и сега не го правят, просто има отделни индивиди, които си живеят с интернет-патриотизма и скандиранията “България на 3 морета и 10 галактики”. Но национализма е форма на идеализъм, а идеализма е лукс на младостта, беше казал някой. Тъй, че да не ги оплакваме – ще дойде време, ще се осъзнаят 🙂
Лиза
14/07/2010 - 13:48
не мисля, че национализмът ще изчезне или ще намалее. Дори обратното…ще избуява яко. Всяко действие има равно по сила противодействие т.е. ако от една страна в съвременния свят, като резултат от комуникационната и траспортната свобода се разраства глобализма и огромни маси от хора, започват да се възприемат като НАДнационални в същото време и със същата сила, други едни маси ще втвърдяват национализма като отпор на “унищожаването на националната идентичност” , като “посягане на родната страна”, като “груба намеса на световната мафия във вътрешните дела на суверения им народ” и пр.
Лъчезар П. Томов
14/07/2010 - 22:06
Както казва Тери Гудкайнд, саможертвата е достойно нещо… ако не е безсмислена. Да влезеш огъня, за да спасиш дете е едно, но да стоиш на пост, докато сградата изгаря е друго. А национализмът НЕ Е ЛОШО НЕЩО, стига да е правилният вид – твоята нация пред другите нации, човекът пред нациите.
Зелен Бетон
16/07/2010 - 17:10
@rosica:
> като говориш за инстинкт за самосъхранение какво имаш предвид – съхранение на живота си предполагам.
Инстинктът за самосъхранение е ясен, точно това имам предвид.
По-важното е ти какво имаш предвид под “унижение”.
Сигурно има мюсюлманки за които, ако им смъкнеш бурката пред мъжки погледи, това ще е върховно унижение. Някоя може и да предпочете да умре, вместо да позволи такова нещо.
Друг пример: тия дни от се зазяпах в един епизод от новия турски сериал по бТВ. Там за един юнак беше страхотно унижение, че булка му не е девствена (не е исторически филм, дейстието се развива в наши дни). И май я уби заради това, не можах да разбера. После ми казаха, че в следващия епизод станало ясно, че единственият начин да избегне унижението бил да накара сестра й насила да се омъжи за него (?!?).
Само промит мозък може да жертва живота си или да върши безобразия, аргументирайки се с подобни “унижения” – които са определени като унижение от нещо друго (религия, идеология, култ, авторитарна структура – или просто мухлясали норми, отдавна отживeли времето си). От нещо, което направо си е наложило каноните върху теб, без да те пита. Нещо, което казва “аз знам по-добре от теб, ти само трябва да се подчиняваш”. И въпросният “мозък” приема това като аксиома, която не подлежи на оспорване.
Няма такова нещо, което да не подлежи на оспорване. Критичното мислене е не само разрешено, но и задължително – винаги и във всякакви ситуации. Колкото повече този тип мислене липсва у един индивид, толкова повече индивидът се превръща от хомо сапиенс в нещо друго, по-близко до фауната. И съответно по-лесно се управлява – което е и крайната цел на всяко промиване на мозъци.
Разбирам защо определението “промити мозъци” те дразни. Да, нелицеприятно е – но пък е точно, за съжаление. Всеки може да си вярва в (и да се подчинява на) каквото си иска, и това не значи непременно, че е с промит мозък. Ако обаче започне ДА ЗАМЕСТВА реалността с въображаемия свят на вярата си, и/или да се подчинява безпрекословно на нечии повели, БЕЗ ДА ГИ ОСМИСЛЯ, тогава определението се отнася за него с пълна сила.
А точно това правят (поне според легендите, насаждани за тях) голяма част от официално провъзгласените за “герои”. Затова имам сериозни предубеждения към подобна категоризация.
_____________________________
Не става дума да се забрани на човек да се разпорежда с живота си както намери за добре. Ако реша да се самоубия заради това, че съм смачкал по невнимание една калинка – никой не може да ми каже копче, животът си е мой. Ако сметна, че след като съм опозорен (каквото и да значи това), нямам право да живея повече – също. Ако не виждам смисъл да продължа да съществувам в среда, която ми пречи да мисля и да изразявам свободно мнението си – пак така. И т.н. Доколкото е право на свободен избор, в това няма нищо нередно.
Става дума за друго: че е добре да внимаваме на какво се възхищаваме. И какво си избираме като модел за подражание.
Гюро Михайлов може да се приеме и за романтичен образ. И Матросов също, и изядените от лъвове християни също. И като такива са по своему симпатични.
Но да се допуска тия същите да бъдат модели за подражание за един съвременен човек – много се извинявам, значи. Двайсет и първи век сме все пак, ако някой не е забелязал.
Много се надявам, че това ще бъде векът, в който промиването на мозъци ще изчезне. Във всичките му разновидности: като се почне от религиозното и идеологическо зомбиране и се стигне до “нежните” въздействия на рекламата.
Муша-Буша
25/07/2010 - 23:34
Много съм доволна да браузвам из блога ти редовно и да чета такива текстове. По-добре не можеше да го опишеш!
valia_bg
27/07/2010 - 08:54
Не е редно с един или няколко случая да поставяте всички под общ знаменател. Смъртта за дадена кауза винаги се толерира. Поне в БГ им правят паметници, питате ли ги японските камикадзета и до ден днешен има хиляди анонимници от 2рата WW.
Daymare
27/07/2010 - 11:32
И аз подкрепям valia_bg.. не може по един пример да съдим всичките хора, които са дали живота си. По твоята логика всеки, който е отишъл на война не е герой 🙁 А това не е така определено 🙂
plankov
27/07/2010 - 12:07
Из “Критика към българската поетична мисъл”
За революционната ни литература – ще бъда свръх неуважителен… то бива бива патос, ама патосът си остава само на хартия и тоя патос после ни прави за посмещите – тръгнали пет айдутина с три пищова, Отоманската империя да събарят… В контекста на онези събития се оказва уникално важно да умреш БЕЗМИСЛЕНО за свободата… вместо да се обединят и да се организират – те тръгват да се хвърлят сами в битка, за да покажат величието си… естествено “печелят родните сърца”, а можеха да са си живи и след освобождението, да се бяхме освободили без толкова помощ от страна на руснаците (а с по-малка) и така … ама не, нали така – една му духала, пък друга го ближела … абе … кво да разказвам…
* * *
Не бива да забравяме, че цялата ни школа започва с любовно-революционните писания на Ботев. Оня, който поставя равенство между майка и родина… Образ, който ще остане в съзнанието ни дълго време, по подобие на руската класическа поезия, и то не заради друго, а щото ние друг поглед нямаме. По-лошото е, че ако Русия е имало за какво да бъде възхвалявана, то България дори не съществува, пред вид което тая поезия има за цел да нахъса колцина, вярващи в своята святост индивида, и да ги накара да се саможертват, за да им бъде издигнат паметник. Не, великите сили, не се трогват от безчинствата в българските земи, просто използват това като причина, за да се намесят в интересите на Англия и да намалят влиянието й на Балканите.
* * *
във връзка, с което мога спокойно да констатирам, че българската поетична школа е останала на нивото на литературен кръг Мисъл – самоубий се за да покажеш колко си депресиран
после що децата в средното мразят поезията… е кво да й харесват – млади, прави, корави и вперили поглед в бъдещето индивиди, и непрекъснато им преподават за това, как лирическият герой на поредния български поет е депресиран… и готов да се самоубие, щото не виждал смисъл в живота… това ако не е геноцид над младото поколение … здраве му кажи
Автор: bobomir2
Зелен Бетон
27/07/2010 - 14:26
Пресен, кристален случай на гюромихайловщина: полицаите, дето “респектираха” онова семейство в Кърджали. Заповед “влизай” – и те влизат; заповед “мачкай” – и те мачкат. Ако не бяха сбъркали адреса, във вестниците щеше да пише “брилянтно изпълнена полицейска операция”.
А да се поогледат, да видят аджеба къде са влезли и кого се канят да мачкат – няма такива работи. След като имат заповед, НЯМА КАКВО ДА СЕ МИСЛИ. Ако ще и бебета да има в стаята, сигурно и тях ще натръшкат.
Интересно ми е, дали в такива ударни групи има поне един, дето има правото и задължението да взема решение на място, според обстановката. ГЛЕДАЙКИ и СЪОБРАЗЯВАЙКИ. Дето да може да каже по радиото – шефе, тук нещо не е така, дай да проверим пак. Или всичките са на дистанционно командване като детските роботчета.
Доколкото знам, в много страни (че май и в повечето) полицията НЕ Е военизирана. Именно за да бъде по-гъвкава: защото нещата въобще не са толкова черно-бели, колкото на бойното поле, следователно желязната субординация не само не е необходима, а е и противопоказна; защото престъпниците се крият сред множество невинни хора, и полицаят трябва да бъде много по-отговорен за действията си, отколкото войникът. А имам неприятното усещане, че в родното ни МВР се налага точно военен стил на управление – “Выполнять, не рассуждать!”
Не преценили правилно къде да влязат, разбили вратата – ОК, случва се (въпреки че не би трябвало да се случва, но айде, изключение). А защо са се спряли чак след като са потрошили сума ти неща, включително и главата на младо момиче? Какво са очаквали, някакви шахиди и шахини, препасани с колани с експлозиви? Нали по подозрение за проституция беше цялата работа? Да не са мислели, че заподозрените като проститутки и сводници ще извадят узита насреща им?
Нали полицаят затова е полицай – като влезе някъде, да ПРЕЦЕНИ СИТУАЦИЯТА. Нали за това ги тренират (или поне би трябвало да ги тренират) – мигновено да ВЗЕМАТ РЕШЕНИЕ как да продължат; нещо, което на нетренирания човек би му отнело поне 5-6 секунди, те да могат да го съобразят за една?
Да, ама да се подчиняваш е по-лесно. Шефът поема отговорността, даже и да стане гаф, ще те извади от кашата. Пък че пострадалите от “кашата” са нищо неподозиращи хорица, голяма работа. Имали са лош късмет, туйто. Collateral damage.
__________
Последиците, слава богу, не са трагични. Не са взривили апартамента, няма убити или осакатени. Даже има известна нотка на комичност – полицаи мачкат бивши служители на МВР.
Трагична е обаче ситуацията, за която е показателен този случай. Той илюстрира какво би се случвало ежедневно, ако стилът на управление, наложен от Бойко Борисов, се превърне в стандарт. Стил, който като че ли започва да изкристализира в най-чист вид в МВР. Един Началник (с главно “Н”), някъде високо и далеко, който единствен издава заповеди и е винаги прав, и орди гюромихайловци, изпълняващи заповедите БЕЗ ДА МИСЛЯТ. Защото ТЪЙ КАЗА ШЕФЪТ. Който, разбира се, героично поема ЦЯЛАТА отговорност.
На фона на това историческата личност Гюро Михайлов изглежда кротък и незлобив самотник, последен мохикан някакъв, странна гарга, която е навредила само на себе си. Насърчаването и налагането на гюромихайловщината в управлението на държавата обаче (и то не само в силовите структури) е нещо изключително опасно.
Дано да съм лош пророк – но ми се струва, че по тази тема ще имаме още много поводи за разговор.
Междувременно бих посъветвал и министър-председателя, и министъра на вътрешните работи, които толкова се гордеят с полицейската си закалка, да погледат малко американски полицейски филми. И да видят какво пише по вратите на полицейските коли: TO SERVE AND TO PROTECT. И да проумеят, че не напразно навсякъде по света командосите са едно, а полицаите са друго; както и че България не е нито Чечня, нито Афганистан.
Владимир Стоянов
02/08/2010 - 15:24
Наистина абсолютна безмислица е поведение като на този Гюро Михайлов. Аз не се интересувам от миналото а от настоящето, защото за мен е важно ТУК И СЕГА. Какво ме интересува какво са правили тези преди мен, а и от къде накъде да вярвам, че това е истината? Предпочитам да живея богато в добро здраве и дълъг живот, отколкото да се жертвам за някаква кауза…
Зелен Бетон
03/08/2010 - 00:56
@ Владимир Стоянов:
“Кауза” е сериозна дума. Няма лошо да си имаш кауза и дори да се жертваш за нея, ако ти самият си стигнал до извода, че така трябва. Дето викат англичаните – whatever floats your boat. Има и такива ситуации, в които богатият живот и доброто здраве минават на заден план. И “утре” става по-важно от “тук и сега”.
Въпросът е обаче, ако имаш кауза, тя да си е ТВОЯ. Не някой тарикат да ти я е налял в главата, а ти като патка да си му повярвал, без да мислиш. И да си отидеш нахалост, прахосвайки живота си в полза на въпросния тарикат, а той после да те рекламира като пример за подражание (демек, “герой”) и така да прилапва други наивници.
Владимир Стоянов
04/08/2010 - 17:27
И ти си прав в това отношение, всъщност аз си имам каузи за себе си, но не го разгласявам, защото това са си лично мои занимания… Нормално е човек да мисли за утрешния ден, но този утрешен ден се гради в сегашния момент.
Oasis of the Seas
09/08/2010 - 22:56
Като се има предвид, че историята обикновено се променя с политическите направления, геройствата са доста искривени понятия.
Аз лично смятам, че историята не отразява реалните събития, като обагря всичко в невероятни политически игри.
Дедо Либен
18/11/2010 - 16:07
Чел съм накъде, че Г.М. е бил правист(съдия или адвокат) от Търново и сам е разпространявал такива слухове за себе си.
С цел реклама или да се надсмива на акъла на съгражданите си.
дра
13/01/2011 - 15:51
А какво би казал за Александър Матросов?
Longanlon
17/01/2011 - 15:33
бих казал това, каквото бих казал за почти всички легендарни герои – че легендата която се разказва днес, често се разминава с действителните събития.
gradinko
04/03/2013 - 13:17
сигурно цялата лява част на мозъка ти трябва да е ампутирана, за да не можеш да направиш разлика между Гюро Михайлов и Пламен. Единият заставя с оръжие невинни хора да умрат заради златото на елита. Другият жертва единствено себе си за кауза, зад която застават десетки хиляди обикновени хора.
Longanlon
04/03/2013 - 14:29
ъъъъ … кой точно заставя с оръжие хора да умрат?
да не си пушил гъби пак?