Котката ми е доста тъпа

19/11/2007Longanlon

Наистина добичето, с което съм се сдобил никак не блести с интелект, но затова пък е сладко колкото си искаш 🙂

Като доказателство за горните твърдения смятам да предоставя няколко броя снимки и един брой разказ на интересна случка…

Както знаете още от преди, преди около два месеца си взех едно малко, сладко котенце, което кръстих Антон. През това време то си остана все тъй сладко, но вече никак не е малко и навлезе в юношеската възраст, която се характеризира, също както и при повечето хора, с твърде голяма буйност и енергичност, но за съжаление с доста по-малко акъл 😉

Освен да беснее из къщи, да търчи нагоре-надолу и да разкъсва играчките си, милата гадинка най-обича да спи, и то не къде да е, а на топло. Обикновено това топло място е или в скута ми, когато пиша на компютъра или върху капака на аквариума, който е доста нагрят от лампите в него. Разбира се, Антон обича и да стои на ръба на дивана и да се опитва да лови рибите през стъклото, но май осъзнава, че няма как наистина да се добере до тях и не влага особена енергия в тия си усилия.

Та в събота, както всяка седмица по това време, аз си чистех аквариума, бях махнал капака с лампите, както и стъкления капак отдолу, за да изчистя единия от филтрите на аквариума. Преди да се заема с ваденето му обаче, Марияна ми се обади по телефона и приказвайки си с нея зарязах работата.   Докато не му обръщах внимание, Антон явно реши, че му е време за дрямка на топло и с ловък скок се метна от дивана върху аквариума, както обикновено прави.

С тая разлика, че сега отгоре нямаше капак и тъпото добиче се пльосна право във водата. Опитите му да плува бяха толкова нескопосани, че ме докараха до истеричен смях, но все пак сколасах да го извадя за врата. Резултатът беше твърде жалък, за да го понесе сърцето ми:

Разбира се, това са снимки, направени след като го поизсуших с една хавлия, но въпреки това ясно се вижда на каква мокра мишка прилича 🙂 След това, освен, че омириса апартамента на мокра козина, Антон се близа сигурно час и половина и гледаше твърде жално до края на деня. Отгоре на всичкото вее май се страхува да ляга върху капака, но нека да му е за урок 😉

Иначе като гледам, животинката се развива добре – расте си, яде с апетит, изобилно пълни котешката си тоалетничка и охотно приема ласките на многобройните ми гости, и изобщо не се страхува от тях. Прилагам още няколко снимки от общото ни ежедневие. Te, както и тия горе, само чакат да ги кликнеш, за да се увеличат:

Точно тук смятам да спя

И не, не ми пука, че не може да си движиш мишката

Ама ти отваряш ли ми се?!?!

Чао 🙂