Котката ми е доста тъпа



Наистина добичето, с което съм се сдобил никак не блести с интелект, но затова пък е сладко колкото си искаш 🙂

Като доказателство за горните твърдения смятам да предоставя няколко броя снимки и един брой разказ на интересна случка…

Както знаете още от преди, преди около два месеца си взех едно малко, сладко котенце, което кръстих Антон. През това време то си остана все тъй сладко, но вече никак не е малко и навлезе в юношеската възраст, която се характеризира, също както и при повечето хора, с твърде голяма буйност и енергичност, но за съжаление с доста по-малко акъл 😉

Освен да беснее из къщи, да търчи нагоре-надолу и да разкъсва играчките си, милата гадинка най-обича да спи, и то не къде да е, а на топло. Обикновено това топло място е или в скута ми, когато пиша на компютъра или върху капака на аквариума, който е доста нагрят от лампите в него. Разбира се, Антон обича и да стои на ръба на дивана и да се опитва да лови рибите през стъклото, но май осъзнава, че няма как наистина да се добере до тях и не влага особена енергия в тия си усилия.

Та в събота, както всяка седмица по това време, аз си чистех аквариума, бях махнал капака с лампите, както и стъкления капак отдолу, за да изчистя единия от филтрите на аквариума. Преди да се заема с ваденето му обаче, Марияна ми се обади по телефона и приказвайки си с нея зарязах работата.   Докато не му обръщах внимание, Антон явно реши, че му е време за дрямка на топло и с ловък скок се метна от дивана върху аквариума, както обикновено прави.

С тая разлика, че сега отгоре нямаше капак и тъпото добиче се пльосна право във водата. Опитите му да плува бяха толкова нескопосани, че ме докараха до истеричен смях, но все пак сколасах да го извадя за врата. Резултатът беше твърде жалък, за да го понесе сърцето ми:

Разбира се, това са снимки, направени след като го поизсуших с една хавлия, но въпреки това ясно се вижда на каква мокра мишка прилича 🙂 След това, освен, че омириса апартамента на мокра козина, Антон се близа сигурно час и половина и гледаше твърде жално до края на деня. Отгоре на всичкото вее май се страхува да ляга върху капака, но нека да му е за урок 😉

Иначе като гледам, животинката се развива добре – расте си, яде с апетит, изобилно пълни котешката си тоалетничка и охотно приема ласките на многобройните ми гости, и изобщо не се страхува от тях. Прилагам още няколко снимки от общото ни ежедневие. Te, както и тия горе, само чакат да ги кликнеш, за да се увеличат:

Точно тук смятам да спя

И не, не ми пука, че не може да си движиш мишката

Ама ти отваряш ли ми се?!?!

Чао 🙂

СПОДЕЛИ
Не познавам нито един гей
Врагът на България

Коментари

  1. cybercrackerbg
    19/11/2007 - 09:32

    Посмях се от сърце на случката с аквариумния капак. Стереотипното поведение и навиците понякога са опасни… Доста хора [дали от разсеяност или глупост] преминават през витрини на магазини, падат в асансьорни шахти и пр. Съдба 😉

  2. Аз пък в петък вечер спасих от прегазване едно котенце на около 3 месеца. То пък е адски умно и съобразително точно като истинаска улична котка :)Още с влизането у дома се напъха в аквариума на джербила ми, още секунда невнимание от моя страна и щях да остана без мишенце 🙁 И понеже няма как да гледам хишник и жертва в малък апартамент предлагам да съберем моето умно коте с твоята тъпа котка 🙂 ?!?!?

  3. Доста време ще му трябва да се престраши да скочи там пак. Между другото, как се държи в присъствието на включена прахосмукачка?

  4. Неуловима
    19/11/2007 - 11:51

    Прави ти живота весел 🙂 Ако беше умна улична котка нямаше да ги има тези премеждия, а ти отдавна щеше да си забравил, че у вас живее още едно същество.

  5. смех,момче,смех….
    Май няма нужда да казвам каквото и да е – знаеш мнението ми за котките!!!!

  6. Борислав Т. Борисов
    19/11/2007 - 14:46

    Интересна случка, аз също имам котарак но се чудя на неговият ум който проявява. Знае кога се връщам от работа и ме чака, изпраща ме до края на къщата. Като пазарувам стои мирно пред магазина. Спи до печката на една кожа а когато има естествена нужда мяука пред врата. Но не знам дали подозира, че скоро му предстои кастрация. Просто искам да го имам за по дълго време и се налага да му ударят чукалата.

  7. алекс
    19/11/2007 - 15:04

    Да ти е жива и здрава животинката! А колко прилича на котарака на сестра ми – все едно същият! Съветвам те д го сложиш да поспи на капака на телевизора. В мига, в който мускулите му се отпуснат, пада пред екрана по великолепен начин, сред истеричните смехове на свидетелите. И, държа да кажа, никой от нас не го кара, даже напротив – полагаме усилия да му внушим, че вече е твърде голям за там, но къде ти.

    cybecrackerbg, моля, нека минем на опцията “от разсеяност”, че ако знаеш колко често ми се е случвало… И другият вариант нещо не ми допада :-))) Всъщност, дори не е нужно вратата да е стъклена… Ако ме спре човек пред нормална и ме заговори (и аз си мисля, че съм я отворила и само чака да вляза), след разговора аз се врътвам рязко obratno napred и опитвам да нахлуя, забравила, че не е отворена. Е, не е всеки път, ама не е и като да не се случва 🙂

  8. Хахаха, мокра котка! Миличкият, какъв мишок мокър е, нямам думи! 🙂

  9. Сладур е котето! Ще се научи няма страшно. Още малко да поотрасне и може да му дойде акъла 🙂

    А като говорим за котки, научих моята да си взима вана 🙂 и скоро и аз ще споделя “мокрите” преживявания на моят добитък също 🙂

    Нямат нищо общо като са мокри нали? Да е живо и здраво котенцето 🙂 Личи си, че е пораснало. Дори изглежда доволно на снимките 🙂

  10. Боже, колко е красив! И как само позира на снимките, като фотомодел!

  11. За красота – красив е, дума да няма, само дето е бил на края на опашката, когато са раздавали акъла 🙂 🙂 🙂

    Алекс, нямам телевизор 🙂

  12. не е истина какви жестоки очи има това коте…

  13. Маряна
    20/11/2007 - 02:44

    Ми не знам, съвпадение или….., но “баткото” на Антон ( котето) има също прекрасни, жестоки очи.
    Е Longanlon е далеч по – умен, интелигентен, но и котето ще се доусъвършеснтва.:)
    А, и на снимките излиза много добре, абе като шеф си е направо,особено на тези около мишката и клавиатурата. 🙂

  14. калин
    20/11/2007 - 11:52

    Това твойто са бели кахъри….
    Моят котарак обича да прави следните неща:
    1. Краде ми чорапите от гардероба. Естествено само чисти. Мръсните не ги докосва. Резултата е че почти нямам чорап без дупки.
    2. Краде ми гащите, пак от гардероба. Пак само на чисти налита.
    3. Помага ми да си връзвам обувките. Сутрин си връзвам обувките минимум по 5 минути.
    4. В момента в който сготвиш някакво месенце и го оставиш без надзор за повече от 1 минута, то бива откраднато. Когато си открадне кюфте примерно, се почва една дива гонитба из къщата, докато кюфтето не бъде омаломощено. В процеса на гонитбата то бива завирано под мебели, дивани, шкафове и т.н. и трябва да го вадиш, защото котарака идва да се оплаква и ти се пречка докато не го извадиш.
    5. Точка 4 се повтаря и с останки от домати и краставици.
    6. Дебне по ъглите на коридора и като те усети че наближаваш, скача и те удря с глава в гърдите.
    7. Сутрин, докато още спиш, се качва на леглото и почва да ровичка с лапи под завивката. И драска.
    8. Обича да се качва върху монитора. Още като беше малък се научи на този номер. Дори факта, че вече съм с плоско ТФТ, не го спира да се опитва да седне върху него. Редовно пада върху клавиатурата или направо на пода.
    и т.н. и т.н.

  15. Хахаха, колкото познато звучат тези неща! 🙂

  16. алекс
    20/11/2007 - 17:56

    @Калин: Знам какво говориш. В моя случай нашичкият помага и в ресането на косата ми. Дали е пусната, или на плитка, той не придиря – почва се едно лашкане с лапите, придраскване в стил “чесало” и, разбира се, ръфане на кичури, когато му се стори, че косата му се опъва още.

    Аз опитвам с педагогически похват в стил “Разкарай се, бъдещ чифт ръкавици такъв” или пък “Махни се, нереализирал се маншон”, но той знае, че е любимец на всички ни и заплахите ми са само думи. Но то е, защото не е злоупотребил с опит за достъп до компютъра ми. Аз съм свирепо привързана към последния и ще да има нещо в погледа и гласа ми, защото котакът само подушва капака и отминава, но не понечва да докосне по никой начин, нито самия лаптоп, нито кабелите му. И е прав 🙂

  17. Забавна история. Но признавам, че точно затова не бих си взела котка. Кучетата в това отношение са по-приятни. Знаят си мястото и не ти се бъркат, не ти досаждат. Иначе забавни случки и с тях – колкото щеш!
    Иначе на снимките много ми харесва!

  18. Радвам се, че животното ви харесва 🙂 Има си чар, дума да няма. А и това изобщо не му е единствената дяволия:

    Най-обича да ми се вре в краката – като тръгна да ходя из къщи веднага се стрелва и застава право пред краката ми, в резултат на което го ритам редовно…

    Особено гласовит е и не се свени да мяука упорито, силно и продължително когато иска нещо – най-често да си играем.

    Редовно се опитва да скочи на ръба на масата, но се захваща само за покривката и пада заедно с нея на земята. По гръб, напук на поверието за котките. После гледа възмутено.

    Успя да скрие някъде всичките играчки, които му купих – няколко меки топчета и две кожени мишки. Къде ги навря нямам представа, щото претърсих къщата, а наскоро и мебелите си местих, та и зад и под тях нямаше нищо. Сега само ме врънка да си играем, вместо да се занимава сам с играчките си.

    Понамирисва. Понеже не се наемам да го окъпя сам, а нямам време напоследък да извикам помагачи (а Мартина, от която го взех не иска), започна да излъчва мъжествена миризма на некъпан лъв.

    Но пак си го обичам 🙂

  19. @kenkal – абе, пак си помисли дали кучетата са по-фънки – моето лично такова, например, е пристрастено към чорапи и никога нямам чифт с чифт еднакви заради нея, напоследък офеня на кабелите на компютрите ни, ако случайно изпуснем нещо на пода, то бива превърнато в играчка, и после ходи да я гониш гадинката, за да си вземеш химикалката-четката за коса, и отгоре на всичко, ако решиш да се приближиш малко по ентусиазирано, за да ми кажеш здрасти, ще се отипа да те ухапе… 😀

  20. Не си ли помислял, че този “лъв” може да отблъсква от дома ти твоите приятели/ки за сметка на увеличения брой котки? Имаме един познат, на когото му се наложило да кастрира котарака си точно заради силната миризма.

  21. E, като стане на 6 месеца точно това го чака… А миризмата за сега не е силна – за тоалетната използвам специален ароматизатор, който си върши чудесно работата, само самото коте смърди когато ми легне на лицето.

  22. Прекрасен котарак и хубаво написана история. Винаги съм предпочитал котките пред кучетата именно заради тяхната своенравност и неподатливост на дресировка.
    Колкото до интелекта – той и на повечето кучета не е в излишък.

  23. *смее се* Потърси кучешките правила за притежание в кутията. Отговарят някои точки и за котките.
    1. Хм, да, прахосмукачка. Няма такъв ужас като от прахосмкукачката. Пуснала ти е, всичко живо бяга и се крие където свари.
    Освен когато беше бременна, тогава я наби. И сега само я гледа с опънати уши.
    2. Маниер… вре се под килима.
    3. Седи ми на монитора и си общува с… не знам. Но си говори самичка.
    4. Твърда вяра, че ако ближе достатъчно време прозореца, той ще изчезне. За година и нещо, не изчезна, но опитите продължават. 😉
    5. Налита като луда на тиква. Моли се, мрънка, скача, бута се. Дадеш ли й, пълен игнор.
    6. Само веднъж успя и да ми отмъкне нещо от вилицата. После й се карах и не е правила пак така.
    Но пък признавам, беше ловко. Хапвам както винаги пред монитора и съм набучила парченце пържола. Тъкмо да отхапя и на прозореца отвън се мярка познато лице и кимва, че отива пред вратата. В момента, в който тръгвам да отхапя пак, виждам как една лапа се прибира с парченцето пържола на нея.
    Котки 😉

  24. айййййр това е най-сладкото котешко!

  25. георги
    03/12/2007 - 18:01

    ц ц ц ц 🙂

    Клавиатура и мишка ма майкрософт… при това на блогър… 🙂

  26. Комплимент към атора – много добре разказана история. Аз също имам котарак на 1год и 1 месец, не е е породист, но е невероятен сладур. И той прави разни магарии в къщи. От малък обича да се навира в кашони, обувки, легени. Понякога е моного смешен защото вече е пораснал около 8 кг. и все още се опитва да се навре в обувките ми. Веднаж даже си заклещи главата и беше много смешно.
    Онзи ден купувам си ботуши и веднага се навря в кутията за негова радост кутията беше достатъчно голяма за да го побере.

  27. mnogo dobere si opisal ejednevieto na koteto, i az si imam siqmka ama e ve4e babi4ka na 16 godini i e mnogo sladka= A na tvoita istoriq dobre se posmqh, no molq te ne obvinqvai jivotnoto 4e e glupavo, to e o6te malko, po dobre se radvai 4e si vzima poluka, a 6to se otnasq do kompiutara ot kakto se pomnq moita maca v momenta 6tom sedneh da u4a mi lqga6e na u4ebnicite, sega m leji na klaviaturata, nqma spasenie, ama tova e revnost, nali znae6 na tqh trqbva da im se obra6ta vnimanie neprekasnato. I na kraq, ni6to li4no, ama nali znae6 4e liubimcite prili4at na stopanite si 😉

  28. михаела
    19/04/2008 - 14:49

    podari mi q

  29. Principessa
    16/06/2008 - 11:56

    Колко обичам КОТКИ!!!

    И аз имам- моя е на 9 години вече, около 7 кила (може малко да е свалил напоследък, щото яде по- скромно заради жегите), много пухкав (ветеринаря каза, че е ангорец), макар че го намерихме на улицата и беше една шепа котенце!!! Прави бели и също не блести със завифните си умствени възможности, обаче е страшно сладък!
    Вече няколко години лятото гледам котарака (също мн готин сиамец като твоя) на една приятелка, докато тя си пече дупето на морето и се чудя дали моя или нейния котарак е по- глупав…
    Още не съм излъчила победител, обаче едно е сигурно- мн по- пприятно е ежедневието с такъв пухкав глупчо:)

  30. kakvo suvpadenie!:)))az su6to imam siamez,koito predi vreme kato be6e maluk sko4i v akvariuma.no ti si imal pove4e kusmet-moqt kotarak vleze v akvariuma zaedno s kapaka!napravo umrqhme ot smqh!i tui kato e strahliv-se skri zad divana vednaga sled vuprosnata slu4ka i ostana cql den!samo 4e qvno vse pak moq kotarak e dosta po tup ot tvoita kotka,poneje vposledstvie produlji da se opitva da lovi ribte!:))))))))

  31. hehehee – mnogo e sladka istoriikata za koteto, no.. vse pak – to ne e .. mnogo tapi4ko – prosto e bilo jertva na situaciqta ! 🙂 hihihihi
    derzaite si napred s veseliqta!
    vsi4ko dobro za teb i Anton

  32. zdraveite 4ove4eta, ako nqkoi ima malkii sladki siam4eta neka mi pi6e na imeila silviq_lazarova@abv.bg za6toko mnogoo mnogooo iskam, ako slu4aino imate kotence mi pratete snim4ici na po6tata i suotvetno mi kajete kakva e canata.. i ot kude ste. blagodarq 😉

  33. Извинете искам дави питам нещо.До един блок в една шахта
    (не точно шахта)живеят едни котенца,едни тинейджери са убили майка им.И сега тези 5 котенца са самички,няма кой да ги храни и ще умрат от глад.Ние се мъчехме да ги измъкнем но не стана,защото те са слаби и нямат достатъчно енергия,ние им ддохме мляко,обаче те не го видяха,защото още са малки и за това…Моля ви се,кажете ми как да ги измъкна…Моля ви не искам да умрат!

  34. ако някой знае на ми ше на поща: didi_rikki98

  35. пишете ми ако знаете много е важно

  36. Рената
    22/07/2009 - 14:30

    Браво на Антон! Минал е благополучно теста за истинска котка. Ако си чел Тери-Прачетовата “Автентичната котка” ще ме разбереш по-добре. 🙂
    Най ми харесва глупавото и засрамено изражение на лицата им след издънка. Изглеждат силно учудени, че са се издънили и са почти сигурни, че вината за това е наша и някак си сме ги набутали в този капан! Както ти в случая, колкото и лукаво да се измъкваш. Уж си забравил капака, уж телефона, уж – това, уж – онова и хоп – котето цопнало само…
    Чакам нова котешка статия! Дори да е само снимков материал. Ако пускаш по-честичко статии от този род, няма да ти се разсърдя и ще чета по-често! Обещавам.

  37. Я не обиждайте котката!Ако вие бяхте на нейното място щяхте да сте тъпите.Напротив,котките са най-приспособените същества за живот на тая планета.Ако котката беше с Вашия ръст,нямаше да можете да й се противопоставите.А сиамката е красива и не я мокрете!Котките не обичат водата.

  38. Хаха не ще и дума,имаш забавно коте!

Leave a Reply

Задължителните полета имат *