Синдромът “Намръщен келнер”


“Кво ша убичати!” тросва ти се намръщена девойка, а след като поръчаш, без да каже дума се фръцва към бара. После идва след час-два, разлива ти кафето в чинийката и се муси, че не й оставяш бакшиш.

Синдромът “Намръщен келнер” го има на много места по света, но само американците са му намерили цаката, при това много хитроумно…

Разбира се, всички сте попадали на тях – бъдещите Принцеси и бъдещите Президенти на Газпром. Принцесите само убиват времето и чакат да ги намери принца с аудито и да се ожени за тях. Бъдещите президенти на Газпром пък смятат, че са родени за велики дела и са в процес на търсене (ама не много активно, така полека, ако може на крака да им дойде) на страхотната, лека и много добре платена, за предпочитане шефска работа. Общото между двата вида е, че докато се изпълни заветната им мечта, са принудени да работят като сервитьори и не само никак не са щастливи от това, ами и държат да го разбереш, ако имаш нещастието да се окажеш техен клиент.

Те са намусени, вечно нервни, сумтят и въздишат нетърпеливо, тропат с крак докато разглеждаш менюто, а за да разбереш колко време вече чакаш да ти донесат една скромна пържола, трябва да си погледнеш не часовника, а календара. Ако им направиш забележка са агресивни, карат ти се и понякога (макар и рядко, щото си спокоен човек) едва се удържаш да не им зашиеш по един (а ако са мъже – не се удържаш). Не го прави преди да са ти донесли яденето обаче, защото ще ти пикаят в супата и ще ти плюят в салатата.

Причината

Причините за това, че мнозинството от сервитьорите се доближават твърде много до така изискано гореописания профил е прозаична. Сервитьорството е общо взето нископлатена и непрестижна работа, поради което в него почти няма професионални кадри – хората, които работят това са за малко, докато намерят нещо по-добро. Просто на тях не им дреме за тебе и за любовта ти към чистите пепелници и чашите без три вида червило по ръба.

Който е умел в професията си или пък е учил за това, моментално изчезва в чужбина, където пак може да е неучтив с клиентите (ех, париж…), но му плащат няколко пъти повече за това. Така у нас остават основно некадърни и нископлатени сервитьори, поради което собствениците на хотели по черноморието искат да внесат работливи и прилежни виетнамски и тайвански такива. А през това време, ние тренираме яко, за да нараснем на килограми, да си купим ланец и сервитьорите да изпитват страхопочитание към нас и да не ни се мръщят.

Решението

Е, братята американци, за колкото и тъпи да ги мислите, са му намерили цаката, при това твърде елегантно. Не, че там по заведенията няма вмирисани на цигари скумрии с мустак като Филип Тотю, които направо ще ти наредят какво трябва да ядеш, но болшинството хора, работещи по заведенията са усмихнати и учтиви или поне успешно се правят на такива. Търчат като изоглавени и непрекъснато те питат дали няма да искаш още нещо. Ебаси…

В САЩ минималната заплата е към $7-8/час – вземат я чистачи, пазачи в молове и други непрестижни професии. Работата е там обаче, че единствените хора, на които законът позволява се дава по-малка заплата, са сервитьорите и барманите. Поради това работодателите обикновено плащат съвсем малко на служителите в заведенията за хранене и пиене, често им внасят само здравни и социални осигуровки, а заплата не им дават изобщо. Така сервитьорите разчитат единствено и само на … бакшиша. Разбира се, да се дава бакшиш в САЩ е масова практика, почти е задължително, ако не искаш да изглеждаш като скънзата на компанията. Но там нашенските номера с мръщенето не вървят и за да заработят тоя бакшиш, келнерите си скъсват гъза да ти угаждат, особено ако си редовен клиент.

Дето имаше един виц, най-добрата система е ако си доволен от обслужването да дадеш 10% бакшиш, а ако не си доволен – да оставиш 10% по-малко пари 🙂 Май само това ще ги излекува бъдещите Принцеси и Шефове на Газпром…

СПОДЕЛИ
Мъж спира с колата си на светофар
Царя на ПиАря

Коментари

  1. First! Хяхя.

  2. Има места, където “шефа” прибира всички бакшиши или те се делят по някаква система за уравниловка. Там мога да разбера демотивацията, но това е друга тема…

  3. Димитър
    17/12/2008 - 10:28

    Да ти кажа честно – в Париж си бяха съвсем любезни, даже английски говореха…

  4. Такова е общото положение както го описваш.

    Летувах при отвъдокеанските ни братя и сутрин закусвах в PANCAKE HOUSЕ, но не толкова от любов към кленовия сироп, а заради сервитьорката. И сега обратно на очакванията – сервитьорката не беше патешко руса (обикновено са и патешко мислещи) и едрогърдеста, а даже напротив. Едростта й се съсредоточаваше в други части на тялото, но за сметка на това пък никога и по никакъв повод не съм я виждал на кофти кеф. Сигурно едно от най-лъчезарните същества, които съм срещал – леля Нел. 🙂 На такива с кеф да им оставиш бакшиш и да ти се прииска да се върнеш. От друга страна имаше и една 35-40 годишна скумрия (изглеждаща далеч по-добре) дето на няколко пъти ми е едвало да и нахлупя каната с кафето на кухата глава, но то с такива “призвани-за-велики-дела-но-само-временно-сервитьори/ки” не може да се общува на нормален човешки език.

    Ако може да се направи някаква социална съпоставка служителите в този бранш в САЩ и тук са горе-долу от едни и същи социални групи. Бедни, необразовани, прецакани от живота и достатъчно малоумни, за да не могат нищо друго и разни студенти. Масово е така. А ако влезеш във веригите за бърза и гадна мексиканска храна TacoBell, DelTaco и подобни – само с влизането като видиш персонала ще ти се отще да ядеш… вид и отношение – под всякаква критика…

    Обобщено – поне по моите наблюдения проблемите с персонала в заведенията не е само в България, но все пак има и страхотни хора. Такъв персонал СЪЗДАВА клиенти и пълни заведението.

    P.S.
    Трябва да се прокара закон, с който да се забрани свалянето на сервитьорките в работно време. 😀

  5. Съгласен съм с казаното. Предо няколко дена бях в Брюксел. Казвам ви,че са ужасни. Не знам Димитър как е попаднал на ресторант, където говорят английски. По принцип го знаят, но не го говорят националистчетата. Та ви казвам в Брюксел келнера дори не чакаше да разгледаме менюто, въпреки че хотела беше 5 звезден. Много се изнервих, когато започна да ми вдига яденията без да съм се наял. Вижда, че съм спрял и бърза да събира чиниите. Споко бе човек, ще си ги събереш лайняните чинии. И ще си ги занесеш в кухнята. Бахти обслужването. Иначе пускаше ехидна усмивка за бакшиш.

  6. Мария
    17/12/2008 - 12:05

    Аз друго се чудя – дали пък не са тарикати собствениците на заведения в чужбина – хем печелят от продажби, хем не дават заплати на персонала (щото други имги плащат). :):)

  7. То в бизнеса празно няма – собственикът винаги ще е тарикат и ще си взема неговото. Ако трябваше да плаща заплати, щеше да си повиши цените в менюто.

    А така цените в менюто са малко по-ниски и хората добавят бакшиш. Тъй сервитьорите вземат същата заплата, но просто по-голямата част им се дава на ръка от клиента, вместо клиентът да я плаща на собственика и собственика да дава заплати.

  8. Случвало ми се е съвсем същото като на Сваляча по-горе, не мисля, че подобен подход може да се нарече добро обслужване. Нервя се и на нашите сервитьорки в Happy – постоянно идва някоя да те пита “Всичко ли е наред?” заучено, механично и най-вече досадно, особено ако те издебнат с пълна уста, а те самите са ти се заврели в лицето и не се отдалечават, докато не получат отговор. Не знам кое е по-неприятно – намусеното изражение или подобна изкуствена загриженост.

  9. Тази седмица бях на стоп из съседната Турция…е, там нямах никакви проблеми с обслужването – може би защото така и не посмях да вляза в някое кафене.
    То и как да влезеш – не стига, че бях единствената руса, че и с пусната коса, жена в целия град. Ако е имало други – са си седели у тях 🙂
    Но и в кафетата само мъже, в магазините продавачите – само мъже, по улиците – изключително много мъже…:)

    Много се дразня на разпространеното в България мислене, че задължително трябва да оставиш бакшиш.
    Наскоро бях във Варна и там не само, че ни преместиха на друга маса, дойдоха 2 сервитьорки поотделно да ни вземат поръчката, изпуснаха едната бутилка в краката ни след като порядъчно се забавиха, но и човекът, с който бях настояваше, че трябва да им оставя бакшиш.
    Откъде накъде.
    Ама не е само в този бранш липсата на любезност, за съжаление.

  10. Ха ха! Описа на 100% персонала в заведението до офиса!
    Наглия сервитьор, дори прави коментари след като излезеш от заведението. Нещо от сорта на
    – Ебаси хората аз със строители и чистачи съм работил и такива скръндзи не съм виждал! (счетоводители и програмисти сме)
    Ако не му дадеш точни пари, сам си спира бакшиш и се прави на ударен, а като му кажеш че имаш още ресто те гледа се едно му крадеш от джоба 🙂

  11. Като цяло ситуацията в ЮЕсЕй е наистина както я опсива Лонг,ама проблемите са:
    -наистина прекомерния интерес към теб е заучен и фалшив…много рядко келнерк/ка е достатъчно убедителен/на , че да си внушиш, че наистина го грее как си, ами не се интересува само от бакшиша ти
    -културата на хранене там е СЪВСЕМ друга-хората поръчват ,ядат бързичко и си ходят. Няма висене по 2 часа , като през втория си пиеш бавно третата бира и само държиш масата заета.
    Иначе храната ти идва бързо и в повечето случай е вкусна. И там има ужасни ресторанти с адски досадни келнери, но пък това си е до човек. Никой не е идеален. А аз в заведения с намръщени келнери гледам да не стъпвам.
    П.С. Франция вони..

  12. Имаш право за тези неща.

    Но като цяло според мен е много важно и обчението на персонала. Защото има значение в кой ресторант си, нали така? В Хепи, възможността да получиш лошо обслужване е много по-малка отколкото в някой квартален ресторант. Защо? Ами обучени са хората! Просто е!

    Аз смятам, че освен бакшиша, заплатата на сервитьора/келнера, е добре да е обвързана и с оборота на заведението. Един вид – ако не обслужваш добре, хората няма да се върнат и ти няма да получаваш добри пари занапред..Собственика или мениджъра е там, за да ти помага и да ти дава наставления. А не да те дебне дали седиш или висиш или каквото и да било друго..

    Освен до манталитет, опираме и до мениджърски умения и качества според мен!

  13. Венци Пейков
    17/12/2008 - 17:52

    Живях известно време в Тайланд. КАто цяло там хората са постоянно усмихнати и ведри.
    В заведенията една маса се обслужва от 2-3 сервитьора. Един за напитките, друг за храните, а трети (?!?!) да ни долива бира 🙂 Бакшиша е задължителен, но задължително ти връщат и рестото до стотинка. Ти преценяваш колко да оставиш.
    Но такова беше положението в заведението, което се намираше в близост до квартирата ми. В центъра, където е сборище на туристи от цял свят, ситуацията беше коренно различна. В Гъливверс например ти трябва да гониш сервитьорката дори и за да и платиш. Пак има усмивка, но вече е уморена и служебна.
    Та май си е до самия човек като личност 🙂

  14. размишльотини
    17/12/2008 - 18:32

    О, не е заради съществуването на бакшиша. Ако беше заради него нямаше да има приветливост и уважение към клиента на всички други места: поща, каса на супер, учреждение. А на всички тях заплатата им е малка. Въпрос на култура и мислене.

    И да са заучени и неискрени тези маниери, какво от това? Аз искам нормално отношение като си поръчвам, не искрено приятелство.

    Цветков, сервитьорите в САЩ не са прецакани некадърници, които просто не могат да работят друго. Много от тях са студенти и с това си докарват пари, други работят артистични професии, в които се надяват да пробият и печелят в бъдеще, етц.

  15. Мартин Данов
    17/12/2008 - 21:20

    Миналата седмица бях в една пицария (забравих и името) сервитьорката беше 42-45 годишна, и сигурно папа по 28 лимона сутрин, за да я държи така по цял ден кисела и оцъклена. Тя дойде, аз проъчвам, едно момче след мен и накрая едно момиче, което се поколеба за около 30 секунди максимум и поръча, след което се обърна безмълвно и скъса бележката и замина. Ние също толкова безмълвно се спогледахме в неумение какво по дяволите прави. Върна се сравнително бързо и остави 2 малки минерални води, а поръчката беше 1 вода и 2 фанти. На репликата “Поръчахме друго.” тя се вбеси как в най-голямата лудница всеки претендирал за нещо и как и било тегаво да работи в такива условия и още куп неща. Оставихме я да си иэлее помията и след това обсъдихме, че просто е прекалено стара и лабилна. Виновен е управителя, че я наема по принцип. Очевидно тя не издържа и това не е добре нито за нея, нито за някой друг. Разбира се отавихме и бакшиш 15 лв на сметка 37 просто да се замисли защо.

  16. Ох .. това е мих от повече фактори .. Първо, сянката на комунизма в манталитета на хората, които по принуда работят в сферата на услугите (лелките в магазина които се считаха за богоизбрани и имаха правото да се мусят, защото клиентът така или иначе избор няма .. пък и като, чудо на чудесата, днес са пуснали портокали .. ). Второ .. наивната нагласа на бедните хора, че ако им се вижда малко колко им плащат, не е нужно да работят (друг е въпросът, че човек знае за колко се хваща и после никой не му е виновен).

    Аз живея в Германия и освен другите неща, които правя, работя веднъж седмично като келнерка. И когато работя, работя така, че хората да се чувстват добре и да останат доволни – първо че ме удовлетворява значително повече и прави иначе леко глупавата работа по-приятна, второ, че ми е неудобно да вземам пари и не само да не допринасям с нищо, ами и да преча, и, трето, защото получавам същото отношение от хората около мен (когато съм в магазин/банка/кметството ако щеш)

    А, за Франция .. там няма за какво да очакваш много от келнерите, първо че са французи (извинявам се, ама .. от французите по-важни няма на тоя свят .. ), второ, понеже бакшишите им са включени в цените :о) Бяхме с един американец в индийски ресторант в Париж, и милият се скъса да се оплаква колко му било неудобно да не оставя бакшиши, въпреки че му обяснявах че не е нужно :oD

  17. Хареса ми размера на порцията и усмивката.

  18. Мани, тия сервитьори и сервитьорки… Аз се чувствам истински щастлив когато попадна на любезно обслужване в кафе или заведение. Такава е рядкост е, че…

  19. ВладоТ
    18/12/2008 - 10:21

    Случайно да си гледал “Глутница кучета” преди да напишеш този пост? 🙂

  20. Абе не ТОЧНО преди да напиша поста, ама съм го гледал преди години 🙂

    – Ама що точно аз да съм господин Розов?
    – Щот си педал, затова!

  21. ВладоТ
    18/12/2008 - 11:18

    Еми сигурно пак се брои като вдъхновение. Поне аз го ползвах (и по-точно момента, когато се обясняваха за бакшишите) за една домашна работа.

  22. Цветанка Владова
    18/12/2008 - 12:58

    На почивка влизаме в ресторант с дете. Искаме чаша вода ( за него) и останалото за нас. Донасят твърдия алкохол, после яденето… всеки път напомняме за чашата вода.. получаваме отговор :”Вода тук не се сервира” казвам “За детето…!” отговор “Не можа ли ма, да отидеш до тоалетната… “

  23. Някой американци може и да са тъпи, ама повечето не са.
    Май само тези от БГ са най-тъпите.

  24. Тъй като съм завършила хотелерство, темата малко или много ми е позната. Правила съм два стажа и съм минала лошия брейнуош на швейцарско училище, което по-скоро напомня казарма.

    Та, обслужването е сложно и не за всеки- иска се канско спокойствие и нерви, както и много други качества. Сервитьосрството е много неблагодарна и адкси трудна професия. Който не го е преживял, не може и да си го представи. Така че аз разбирам донякъде тези злобни сервитьорки- мотивацията им е нулева. Вината не е единствено в самите тях. А какво е отношението на мнозинството от клиенти? Не бих могла да си представя как ще преживея и един работен ден с такова отношение към мен. И дори в началото да си позитивно настроен към работата си, това постоянно пренебрежение спрямо теб би убило и последната мотивация.

    По никакъв начин не искам да оправдавам киселите сервитьори. На мен те ми сговняват деня повече отколкото на
    средностатистическия посетител, особено като знам аз какви усилия съм полагала да съм професионалист. Но когато някой
    подвиква или щрака с пръсти на “оная“ и се държи като командир на парада, не трябва и да очаква superior service…

  25. Тъпанари, които ти вгорчават деня, има на всякъде! Но това не означава, че и всички останали трябва да бъдат наказвани с негативно отношение. В крайна сметка, като си се хванал на хорото…….. Всяка рутинна работа е досадна(то и много малко професии не са свързани с рутина). Всеки служи на някого. Какво пречи на нормалните човешки отношения? Не ми трябват прехвърцунени усмивки и фалшива учтивост, а просто обслужване без въздишки с досаден привкус и цъкане. В Германия бакшиши не се оставят – сервитъорите работят само на една заплата, но винаги са учтиви (и не само сервитъорите) и, ако нещо по някаква причина бъде върнато или отказано, никога не е имало разправии или грозни коментари. Така, че бакшишът трябва да бъде заработен и не ми пука дали след това онзи ще прави исказвания от рода “Ба си стиняра!” Парите си ги заработвам с честен труд и аз решавам как да си ги харча! Искам да ги харча с КЕФ!

  26. Another One
    18/12/2008 - 21:53

    Много ти е тежък и разлят стила на писане. По-интересни ми бяха коментарите.

  27. beatrice, и моето настроение се е вгорчавало по подобен начин на работа (две работи досега съм работил, но нито една от тях не е била свързана със сервитьорството), но ако ще хуля някого винаги го правя когато съм насаме със себе си (като преди това проверявам 5 пъти дали няма някой около мен). Това, че някой клиент ти е развалил настроението не е достатъчно оправдание за намръщването ти пред всички (дори да е пред само един клиент за целия ден). На работа понякога се сблъскваш и с простаци, но в този живот има моменти, в които дори да знаеш, че нямаш вина – трябва да знаеш как да стиснеш зъби и да изтърпиш. За съжаление такъв е животът – един път има несправедливост за твоя сметка, друг път те сполетява нещо хубаво за сметка на някой друг.

  28. сервитьора
    19/12/2008 - 10:46

    Да обаче в крайна сметка всичко опира до нашия си булгар манталитет. Защото каквито сервитьорите такива и клиентите – нямат култура – клиентите да ходят на ресторант, сервитьорите да са обслужващ персонал, защото все сме много горди, а задниците ни все насрани. Клиентаката: (напудрена мастия с напомпани на компресора устни) – искам салатата ми е да от краставици домати и чушка, носиш я – ама чушката защо е нарязана, искам я цяла ????????? Келнера: (намусен не мотивиран/а, щото няма кинти) с недоволство гледа поредните си клиенти – българи, защото знае че ще го върнат поне 10 пъти за дребни неща като захарче за кафето, още една филия хляб, клечки за зъби, чаша вода, ще ти поиска цигари от твоите, щото неговите ги изпишил през 3-часовия си престой – сметката е 149,10лв, оставя ти 150лв и ти вика нагло задръж.
    И сега кое е по-напред яйцето или кокошката?????

  29. Извинявай, ама какво значи дребни неща?! Това разбира се е риторичен въпрос. На сервитьора това му е работата и ако не му харесва да го викат за дребни неща, да си търси друга работа. Бакшишът вече е друг въпрос и е преценка на клиента. Да, наистина не звучи да е честно за сервитьора, но какво да се прави! В САЩ например в това отношение са му измислили цаката и хората са се научили да дават добри бакшиши (поне 10%). Случвало се е охраната да се намесва и да кара клиентите да дадат по-голям бакшиш (защото са дали бакшиш от типа 150 при 149,10 сметка, както ти писа), макар и това да е рядко явление.

    А ти замислял ли си се като сервитьор (предполага се, че това си работил) да поделиш бакшишите си с готвача??? Защото някои заведения в САЩ правят и това. В крайна сметка готвачът също има принос в задоволяването нуждите на клиента.

  30. Така е – не отричам, че има клиенти, които са просто стиснати пияни свини, ама когато човек работи в обслужващата сфера, това си е част от професията. Ако е професионалист, ще си върши работата.

    То същото е и при много други професии де. И бизнес да правиш, винаги ще се намерят тъпаци, от които зависи нещо, които ще ти правят въртели, ще се правят на важни и т.н., ама ако искаш да спечелиш, да направиш сделката, ще ги изтърпиш.

    Разбира се, това не означава да си безгръбначно, което търпи да го обиждат, но има разлика между капризи и обиди, нали.

  31. Има тук в Бургас едно местенце, дето ние с компанията ходихме почти всеки ден пре зимните месеци. Имаше там една сервитьорка – леко тъпичка и ограничена на пръв поглед, ала само като влизахме и тя вече ни носеше пиенето, защото знаеше какво поръчва всеки от нас.
    Много хубаво беше 🙂
    Е, накрая се разбра, че мадамата просто си е такава и търси сближаване с всички по-редовн кленти…което понякога поражда кофтои ситуации
    Като например аз съм с някой младеж и тя идва и пита какво прави гаджето ми!!!!Само защото съм пила с някого много пъти подред тя решава, че сме заедно и преебава ситуацията с настоящия човек.
    Сега ми е смешно, ама тогава се чудих как да оправям положението.
    После момата си замина.
    А на нас все още ни е мъчно за нея.

  32. Абе миналата година погрешка бях пуснала пуснала св за някаква келнерска обява… Мястото беше Жералдин и залатата, която предлагаха като стартова (защото говоря английски, разбиаш ли) беше нещо от порядъка на хилядарка и малко.
    + процент.
    Така че… всичко си зависи.

  33. gr8 е прав.

    Това, сервитьорът да е приветлив, усмихнат и акуратен опира предимно и най-вече до мениджърския подход и обучението му.
    Другото е бошлаф и чист късмет да попаднеш на човек, който да знае за какво е там.

    Работила съм като сервитьорка преди почти 15 години. Взеха ме по добре познатата схема, като в повечето заведения. Добър ден, имаме места, тези са вашите маси. Край – няма напътствия, няма препоръки… Каквото научих, беше с питане на колежките и в крачка по метода на проба-грешка, което определено се отразяваше и на качеството на обслужването ми в първите дни и седмици.

    И да видя, примерно, бизнеса на моя позната, която работи със стотици хора – родители с деца (по принцип далеч по-трудна таргет-група, когато е в това съчетание) и се справя перфектно, а персоналът й е един от най-добрите в града, към тях дори най-взискателните и вкиснати клиенти трудно могат да имат забележки. И това – просто защото тя е отличен мениджър, подхожда към обучението на хората си много строго и сериозно, следи ги стриктно и за провинения раздава възмездия.

    А и, честно казано, предпочитам фалшиво заучено усмихнато поведение, за което да дам 10-те си процента, отколкото намусена кандидат-принцеса, която за да ми покаже колко естествено се държи, ме обслужва все едно е най-неприятното нещо на света. Благодаря, но няма нужда. Any given day бих предпочела фалшивата усмивка и “Приятен ден”. 😀

  34. Да, прав си. А това със седенето на главата, докато още си четеш менюто е много често срещано 🙂

  35. При нас има заведения, в които обслужването е на високо ниво.Това се постига с добра заплата, като упрявителя винаги следи и гледа всичко да е наред.Говоря за рестонатни и барове от висок клас.Такива за жалост са малко или прекалено скъпи за средностатистическия българин. В кварталните заведенийца, където работния ден е 14 часа + събота и неделя няма как да се очаква подобаващо отношение, което в никъкъв случай не е оправдано. Но там виновните са единствено работодателите.

  36. Според мен този синдром може да се обедини със синдромите намръщен/а магазинер/ка, намръщен/а държав/ен/а служител/ка и тн. в една обща болест “намръщен работник”.
    Проблемът е, че работникът се чувства ощетен от работодателя – да работи по 8 часа за 300 лева. Той чувства това време изгубено и често съм чувал народната приказка “Аз по-добре да си стоя вкъщи, отколкото да бачкам цял месец за 300 лв”…
    На какво се дължи това “мръщене”? За мен то е в резултат от ниския интензитет на работата, извършвана от работника. Той е в едно положение, в което хем не бачка усилено, хем не получава много. Но работникът вижда само второто. Защото най-често не знае какво е да бачкаш качествено.

  37. equinoxe, дай да не захващаме тази тема, че то си е друго там… Ти например ( и който и да е от другите тук ) би ли трепал да правиш нещо свръх задачите ти (най-основните), ако знаеш, че каквото и да направиш, нищо няма да се промени в твоето заплащане и пак ще си си на въпросните 300лв. ? В случая говоря за държавните служители, напр. По едно време работех за една фирма, дето колкото и да се трепеш, парите си бяха някакви мижави и, ест., имаше (сигурно още има) голямо текучество.

  38. Бих я вършил. От морална гледна точка това е правилното за мен. Все пак докато съм подписвал съм бил наясно с условията. Или ще работя, или няма. Но някакво междинно състояние не ми е приятно. Усещам времето пропиляно. Не съм работил много, но от това което имам като опит – 3 месеца продавач и 4 сервитьор определено второто ми допадна повече, въпреки, че заплатите бяха близки.

  39. Оги Стоянов
    05/01/2009 - 00:20

    Лятото бяхме в Шипково и открихме една къщичка – семейно ресторантче край реката. Жената готвеше, а мъжът тичаше по масите. Буквално тичаше, а в секундите когато беше на бара избърсваше потта от челото и отпиваше бърза глътка бира. Когато ти донесеше менюто, разясняваше какво му е най-прясно и какво домашно направено има. Първата кана домашно вино не искаше да му платим, ако имаме забележка… Влюбихме се в този човек и всяка вечер бяхме при него, а последната го поканихме да седне и да каже откъде тази сила в него, тази любезност и ентусиазъм. Той просто отговори:
    – Сервитьор съм от 30 години. Учих за инжинер, не ме влече. Много им се дразня на тези млади момичета, дето идват да ти вземат поръчка намръщени… Ама не са те виновни. Няма крив човек… Просто не са случили на професия…

  40. Жилов
    05/01/2009 - 20:40

    Келнерите да са проблема…
    http://www.izpoved.com/misc/misc25415.asp

  41. Мариета Красналиева
    22/03/2009 - 19:04

    Много добра публикация. Изкефи ме страшно. Ето още един линк по тази тема, на който попаднах скоро.

    http://batmiron.blogspot.com/2.....st_15.html

  42. Това ми напомня.. Отиваме 5 души в кафене на 2 етажа и като абсолютните тузари сядаме горе.
    – Добър ден, к’во ще искате?
    – Може ли след малко да поръчаме?
    – Оф.. Ми не, не може.. Аз ква съм тука.. Да не трябва да трамбовам по 20 пъти нагоре-надолу.
    *поръчване*
    след което слезе веднъж до долу, качи се и трябваше пак да слезе, тъй като тя за поднос не е чувала, а освен нас имаше и още една маса, която трябваше да обслужи. Та можеше и малко след това да ни вземе поръчката.

    Русичка една такава сервитьорка.

  43. абе хора не слагайте вс серв под общ знаменател един серв ако не работи с желание естествено 4е няма да останете доволни а и вие не сте идеални клиенти ако вие сте любезни ние 6те ви отвърнем със същото

Leave a Reply

Задължителните полета имат *