Ебаси
Днес – Google Page Rank 6 и над 900 RSS абоната
Проблемите за складирането на боклука не са от вчера и не са само в София. По медиите редовно дават репортажи за препълнени сметища, с данни колко тона боклук сме произвеждали и как нямало къде да го слагаме и щял да погълне не само нас, ами и планетата.
Аз, понеже съм си прост, правя няколко прости сметки относно тоя боклук…
Значи е забременяла на 10. Сливенската прокуратура си клати прокура и не се самосезира спрямо 19 годишния баща. Защо?
Е, верен отговор няма, още по-малко пък награда, но тъй като знам, че всеки човек най-много обича да говори за себе си (не, не ме убеждавай, че точно при теб не е така), пък на мене понякога, по изключение, ми е забавно да слушам, ще ми е интересно да видя мнението ти по некои въпроси.
Касаещи битието и небитието, Паулу Коелю, плоския данък, спорта и най-вече зеленоглавите патици…
Най-невероятно ми се струва това, че големи хора (не деца, да речеш), рационални на пръв поглед, с нормални професии, доста от тях млади, говорят за баба Ванга с някакво… де да знам, уважение може би. Не, че вярват на екстрасенси, не, че отричат науката… просто “може да има нещо” и “на много хора е познала“.
Това ме счупва от смях, честно…
Водата има изумителни свойства – тя не само има памет за събития, но се влияе от музика, думи, човешки чувства и емоции, насочени към нея и около нея. Паметта на водата е доказана от японския учен Масару Емото и е основата на медицинската наука, наречена хомеопатия.
Да бе. И един мармот завиваше шоколада в станиол…
Докато здравословно окръглените ми приятели/ки се реят през живота си (а в случая с Брашното – като същи акробати се катерят по покривите, да слагат интернет на хората) без да им пука твърде, че не изглеждат точно като избягалите от клиниката за анорексици манекени/ки, другата порода хора, които попрекаляват с насъщния – но вече до степен на болестна пристрастеност, се хвърлят със същата ярост, с която нападат съдържанието на относително невинния си хладилник, да защитават тезата, че всички дължат ако не уважение, то поне съчувствие за теглото (и в двата смисъла) им.
Интересен диалог се разгоря по повод едно мое наблюдение и си позволявам, поради изключителната му идейно-познавателна и литературно-здравословна стойност, да приведа мнението на един бивш дебелак по въпроса…
Тoзи уикенд в София ще се състоят две ако не знаменателни, то поне яко интересни събития, на които имам доброто желание да присъствам. Надявам се да видя някои от вас там.
Става дума за концерта на Таря Турунен и премиерата на книгата Атлас изправи рамене…
Capela Rubra: – Ego non sum Vulva hypnotika, ego sum Capela Rubra…
Lupus: – Si tu es Capela Rubra, que est tua capela?
Capela Rubra: – O, qua sum Vulva hypnotika!
Възползвалите се от партньорската ми инициатива този месец са доста. Заслужават поглед, а някои от тях – и втори 🙂
Vrai – силата е търпение и време
making place for better tourism
Идват по разни обучения, форуми и конференции сума ти чуждестранни лектори – някои известни, други не чак толкова, да обучат нас, аборигените, било на бизнес, било на маркетинг, било как да отглеждаме етруски земеровки.
Само че тия чуждестранни лектори много рядко, да не кажа никога, имат нещо конкретно и полезно да кажат…