Некролози и манталитет

Общество — 07:18, 5 January 2010

Да ве, знам, че “народопсихологията” не е баш истинска наука и да се оправдаваме с нея за всякакви проблеми е супер клиширано, ама признайте, че звучи доста логично. Както и да е, има едно нещо, което яко ме дразни у нас и това са всякакви неща, свързани с нещастията и смъртта.

Накратко – повечето хора са отчайващо негативни, егати…

Както знаете, некролозите по стените са типично български обичай – в нито една друга държава не лепят стикери с образите на умрелите (освен в Италия, където това се прави на специално табло до църквата). Освен некролозите, българите имат и доста други обичаи, свързани с умрелите, като ходене на гробища с ядене, черпене, поливане на вино и разни други там дето не ги знам много-много, ама бабите ги спазват (вероятно щото си нямат друга работа, ама сега покрай турските сериали тълпите в гробищата пооредяха – хобитата явно се сменят даже и да си пенсионер).

Любовта на традиционната българска култура към некролозите и обсесията с всякакви свързани със смърт и тъга обичаи е тясно свързана с приемането на живота като ‘мъка’, с безнадеждността, с подчертаването на лошата му страна. Това ми се струва, че е свързано със завистта, със старанието да не се показваш много радостен, за да не вземе някой да те завиди, да те ‘урочаса’ или ‘прокълне’ (м/у другото не съм чувал в друга култура освен българската да може всеки човек да урочасва и кълне – в другите това е функция само на определени личности – вещици, шамани и т.н.).

Този светоглед особено на по-възрастните българи е изключително дразнещ за мен. Лошото е, че се прехвърля и на по-младите. Редовно в коментари в блога ми разни хора ми обясняват, че “заради [тук сложи за каквото спорим] положението у нас е трагично“, че в България хората гладували, било “глад и мизерия“… Същото личи и от множество световни социологически проучвания, според които българите са един от най-нещастните народи на планетата – те са по-недоволни от живота си и по-голям процент не виждат перспектива за подобряването му отколкото в Нигерия, Бурунди и Гватемала примерно, където хората фактически живеят много по-зле и въпреки, че икономическата криза се отрази доста слабо на страната ни (в сравнение с други страни).

На пръв поглед това отношение е лесно обяснимо като се има пред вид кога са живели българите през поколенията – войни, глад, комунизъм…. но само на пръв поглед. Не всички народи са така. Когато спасяваха американците при тяхното наводнение след урагана Катрина преди няколко години, което им бе отнесло къща, кола, всякаква собственост, те благодаряха на бога, че са живи и се усмихваха пред камерите. А когато на една баба по-миналата година разливите на Дунава й отнесоха лехата с чушки от двора, тя започна да плаче и да се вайка по телевизията “Ех, да ме беше прибрал и мене, господи, мъка, мъка…“. За една леха чушки…

Тъй че, гледайте ако не по-позитивно, то поне реалистично на нещата, мамка му. Нека драмата да умре с бабите и сериалите им.

помощ за абонамента?

Tags: , ,

123 коментара за “Некролози и манталитет”

  1. Калоян Стоянов казва:

    Некролози и манталитет – http://shar.es/aUQUS via @Longanlon

  2. Принцо казва:

    +

  3. Николай казва:

    Съгласен за негативизма, но каква връзка имат тука некролозите? Те може би са част от този светоглед, но не са причината.

  4. Ondine казва:

    Е,хубава работа..та нали е по-лесно човек да се оплаче отколкото да се стегне и се вземе в ръце!;)Това с некролозите ,не виждам въобще връзка,това си е до култура и традиции.Необходимо е да минат няколко поколения,за да се посмени и малко мисленето на хората.И къде си тръгнАл да сравняваш бабата от Видин,която не е чувала никога за застраховки на имущества,кредити и какво ли още не/да не говорим за позорната пенсия ,която със сигурност получава/ с хора от бяла държава?:)))Оф не ми се пише и мисли толкова рано все още..по-късно може пак да се включа.

  5. Longanlon казва:

    e, все пак да не пропусна да се оплача от това, че хората все се оплакват ;)

  6. Blacky казва:

    “Нека драмата да умре с бабите и сериалите им.”
    Не се надявай. :( Мъкааааа…

  7. lyd казва:

    И аз не харесвам обичая с некролозите; винаги съм се чудила се кога ли е възникнал – не ще да е много древен … може би с идването на соца са спрели да публикуват некролози във вестниците.

    Причината хората да лепят некролози и да спазват някои ритуали, свързани с мъртвите … ами от една страна има хора, които наистина вярват, че поддържат връзка с покойните близки хора и по този начин правят нещо, което да им помага в отвъдното. От друга страна има и доста хора (може би повечето), които спазват обичаите заради мнението на съседите.

    И в двата случая не е задължително да има негативизъм.

  8. Longanlon казва:

    принципно ритуалите свързани със смъртта се правят за успокоение на живите – тъгата им се вкарва в някакво русло, за да се уталожи по-лесно

    ама да лепиш лепенки с някой, умрял преди 20 години е изнасилване на спомени и памет до степен на траурен ексхибиционизъм

  9. Benedetto казва:

    Много хейтване, много нещо :)
    Нали се сещаш, че има съществена разлика между положението на бабата в българското село и американците – едните имат застраховка и (поне) се наяват на доста солидни помощи, другите освен чушките нямат НИЩО друго. А и най-вероятно това наовднение е било капката преляла чашата…
    (а и винаги съм се чудел защо хората имат силно изразена антипатия към турските сериали, за разлика от венецуелските такива – а то, заради Мехмед и Хюсеин, бабите загърбват задълженията си към починалите близки и роднини. Longanlone, вземи се стегни…)

    Има един разказ на Иван Вазов (не помня заглавието) – чужденец се разхожда из България и неволно подпалва една нива. Плща си на стопанина й, но на него му е кофти, въпреки, че парите надвишават неколкократно стойността на изгореното.

  10. Майк Рам казва:

    Не съм сигурен, че никъде другаде няма некролози, но те са просто форма на споделяне на информацията, че някой е умрял. В по-малките села и у нас има табла на централно място, където се лепят, за да могат всички хора да ги видят. В по-големите градове, за съжаление, се лепят навсякъде, но понеже хората там не се познават добре, това вече прави некролозите напълно безсмислени.

    Да се надяваме, че един ден всички хора ще имат Фейсбук акаунти и като умрем, новината ще се споделя само там :-)

    А негативизмът на българина е толкова голяма тема, че наистина не е трябвало да ги смесваш.

  11. Иван казва:

    Да си лепят некролози колкото си искат, стига да го правят където трябва. Иначе става като с рекламните плакати – който си иска си лепи където си иска.

    И като стана дума за мъката и безнадежността, та се замислих. Не могат ли скърбящите да ги визуализират по-добре, напр. като снимат скъпите си покойници оцъклени (вместо да ни пробутват младежките им снимки)? Или като снимат себе си как мъчително и безнадеждно се напиват по погребенията? Блог постинги с атачвани записи на глупостите, които се изприказват по време на напиването също вършат работа.

  12. Mika казва:

    Това с фейсбук некролозите ще е нещо такова: “Отиде си нашия добър приятел Longanlone. RIP!” , а в събития ще се появи “Погребението ще се състои на централни гробища и онлайн на http://www…..” Със сигурност на 70 години ще се погребваме през фейсбука:)

  13. Val казва:

    Тази тема с некролозите е добра.Самите некролози представляват част от сухата кашлица на обществената глупост.Те може би идват от празника Задушница който представлява едно преклонение към мъртвите,тоест човека си изработва някакъв си идол,на който да му се кланя.Eстествено това е в противовес с библейските принципи – „Защото живите поне знаят, че ще умрат, но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен. Още и любовта им и омразата им и завистта им са вече изгубени, нито ще имат дял в нещо, що става под слънцето“ (Еклисиаст 9’5-7).

  14. Еммс МакКери казва:

    Ъхъ! Колкото повече некролози, толкова повече замърсяват околната среда…Хиляди некролози: разядени; окъсани; от 1995 година – висят навсякъде по дървета, стълбове и т.н.. Представете си – за около 3000 листа за некролози, умира едно 4 годишно дърво. После се харчи сума ти и много мастило, че вече и цветно. А накрая се харчат пари за нищо. След залепянето на един некролог, той стои средно 48 часа без да му стане нищо – късане от страна на младите, или от страна на на някои палави баби или дядовци; да ги опече слънцето и те да почернеят; да мине дъжда и те да се накъсат и да паднат; или да се залепи отгоре лицето на Бойко Борисов. И така ден, след ден некролозите правят мръсотия на земята… Така излиза, че 17% от замърсяването във България, е причинено от мъртвите хора, поне от лицата им. Докато ОНАЯ баба се е оплаквала невинно пред камерите, тайно си е знаела, че е замърсила околната среда със залепянето на десетки некролози на умрелият й мъж, за това искала да я вземат и нея, защото, когато ги разкрият ще стане още по-зле! ;)

  15. Гадньо казва:

    За много години, Петре :)

    Много мислих какво да ти оставя за тая тема и май… това е достатъчно, като в добавка ще ти кажа – да си все така оригинален… не губи ентусиазма си въпреки всичко и знай, че е по-лесно да промениш себе си и възгледа си за света, от колкото поредния мръшльо, дето отказва да си излезе от помийната си яма, в която сам е скочил. В края на краищата тея хора съществуват само, докато ги забелязваме, иначе са просто част от интериора…

  16. Валентин Михалев казва:

    Споделям, че повечето хора у нас са отчайващо негативни и мисля, че зная причината. Пътувам доста, всъщност професията ми е свързана с пътуване :) , та виждам много и различни хора и понеже съм любопитко по натура, се опитвам да открия нещо уникално, нещо различно в страните, които посещавам и знаеш ли, хората по света доста си приличат. Правилно си посочил страха от зависта, като една от причините за негативизма, аз бих добавил, че страха от негативното в живота, поражда самият негативизъм. Мисля, че живота у нас е сравнително добър, имайки предвид това, което съм видял в многото други държави, които съм посетил. Нужно е единствено да се оценят нещата, които имаме и да се опитаме да им се насладим.

  17. Иван казва:

    @Майк Рам & Mika: Според мен публиката ще види некролога на Фейсбука много преди нашите. Дали това е за :-) или за :-( не знам.

  18. albert venn dicey казва:

    Аз пък обича всякакви ритуали, включително и свързаните със смъртта, пък не съм се отчаял!

  19. Бисер казва:

    “Некролозите – стикери с образа на умрелите!”
    - жестоко точно казано.
    Мъката и възпяването на нещастието заемат завидно място в нацоиналните ни предания и литература.
    В есетата по българската народпсихология от Тодор Страшимиров, Иван Хаджийски та до Марко Семов изобилства с примери защо сме такива каквито сме – некрологови.
    За съжаление, колкото по-отдалече се наблюдава това явление , толкова по-ярко изпъкват тези депресивни балкански настроения.
    Българските фолклорни песни се прославиха най-вече с изпълнението на погребалните песнопоения в изпълнението на женските гласове от “Мистерията на Българските гласове”-
    в 1990 албума спечели Гранми награда в САЩ.
    В поп естрадата си имахме дори Пешо “Мъката”- Перър Чернев.

    Некролозите стават част от фолклора ни след Балканската война по линия на италианските културни традиций.
    Опера,духова музика,реквиеми, некролози.
    Само,че ние се вживяваме в мъката си до над световно ниво. Производството на некролози в България е “индустрия”,
    а поп-арт формата бих нарекъл Некро-Графити.
    Фотографията по-горе ми напомня произведение на
    Анди Уорхол с повтарящи се етикети на доматена супа.

    Не е случайно, че България отпразнува новата година на
    националния мегдан с “Оркестъра за Сватби и Погребения на Горан Брегович” – какво съвпадение.
    Слава богу , че Горан е Сърбин и мъката в песните му е жизнеутвърждаваща.
    А ние? Ние сме си оставаме такива каквито сме
    с надежда някой да не ни урочаса докато еволюираме народопсихологията си.

  20. ru казва:

    Това с некролозите наистина е гаден български обичай, въпреки че трябва да има все пак някакъв начин да се съобщи, че някой е починал, за да не изпада човек в неловки ситуации, когато попита как е някой и получи отговор “Ми, почина”. А аз все пак намирам някаква полза от бабите с хоби ходене по погребения и помени и тя е, че те са хората, които знаят как да се оправят с формалностите, защото близките обикновено не са в състояние. Пък после може да похапнат и пийнат, да поклюкарстват…

  21. Келанвед казва:

    Баси, сякаш никой не оценява достатъчно хубавата статия на Петър. Отдавна чаках да напише нещо философско от тоя сорт. И аз много се дразня от негативисти на общо основание, ама какво да го правиш и това е начин да гледаш на живота, па макар и доста тъп начин.
    А некролозите-абсолютно безсмислено нещо, нито на живия , нито на умрелия му пука сериозно за подобни хартиики. На който му пука за някого ще знае кога е починал и ако толкова държи-ще почете смъртта му (макар и в това да не виждам смисъл)

  22. Келанвед казва:

    С извинение за повторния пост публикувам линкче към един кратък разказ – Стойков го е чел, четете и вие!
    http://chudomir.hit.bg/NaPogrebenie.html

  23. Longanlon казва:

    Benedetto,

    САЩ е най-малко социалната държава в индустриалния свят и тия, спасените от урагана и наводненията не ги очаква никаква правителствена помощ за жилища, коли и т.н. У нас държавата раздава безплатно къщи и електроуреди на пострадалите от наводненията ебаси.

    Просто въпрос на това как гледаш на живота…

  24. mayon казва:

    Естествено, че е много важно да гледаш позитивно на живота. Но е значително по-лесно да се оплакваш – не изисква много ресурси, а ако имаш публика, става супер – плюете заедно. Вместо да си седнат на седалищата и да вземат да работят …. но нямам предвид бабите ни, те физически не могат.

  25. Генади казва:

    Виж Лонги, не можеш да отречеш, че можеш да имаш сериозни причини за черногледството ни. И на мен не ми е хубаво като си идвам от чужбина да забелязвам, че няма усмихнати хора по улиците.
    Не задълбаваш защо бабата се вайка, а американката се усмихва. Периспективата Лонги, надеждата, това е разликата между двете. Американката има някакъв колеж, тя знае, че ще си намери работа, а с нея и жилище. Хората тук живеят по 10 години с техните, докато си вземат жилище, често пъти и за 10 години заплатата им не се променя.
    Ние просто сме си трагици по природа и историята ни има достатъчно причини за това.

  26. Nezzo казва:

    Призоваваш или вярваш в това…

  27. Longanlon казва:

    Да ве, Генади, точно в една от най-бедните области на САЩ – Луизиана и Мисисипи – сички там са с колеж, да не повярваш. Затова живеят в картонени къщи в ураганен район…

  28. Bia казва:

    Колко да сме негативни :D
    На мен ми се е случвало да ме “обвинят” в черногледство само защото съм реалист и не вярвам в небесни краставици. По-добър вариант ли са хората, които смятат, че има Съдба, от която зависи всичко и те трябва да се оставят на нея, тя шяла да ги води по правилния път и щастието и принца/есата/ и прочие други глупости? Много изкривено напоследък е разбирането за позитивно отношение. Много мои познати смятат, че да са позитивно означава да опищея света с изявления и демонстрации колко са щастливи, колко са влюбени, колко са успели. Това си е чиста доза комплексарщина. Понеже заклеймяват всеки, който кара по-кротко – като негативен :)
    Иначе некролози и аз не обичам, поне не безразборно нацвъкани. Има си места за тях.

  29. Дани казва:

    За да не бъде скучна дискусията – един известен разказ на Елин Пелин:
    http://www.chitanka.info/lib/text/5304

  30. Д.Н. казва:

    Генади, американката, за която говориш като завърши колеж изпада в дългове от порядъка 80000-100000 само за образованието си. Да не говорим, че ако реши и магистратура да прави (или пък докторантура) още по-големи ѝ стават дълговете. Някой българин в такова положение – без значение заплатата, която ще получава след това – обикновено става още по-нещастен и още повече се вайка. Аз съм в САЩ вече трета година. Честно да ти кажа още ме държи българският негативизъм и доста често се чудя и възхищавам на американския позитивизъм и се стремя да взема поне малко от него.

  31. Denia казва:

    По принцип съм съгласна с твърденията за негативизма. Но не разбирам манията да се приписват общочовешки отрицателни черти единствено и само на “българина”?Тържество на мазохизма и самооплюването! Като не можем да сме най-добре, тогава ще бъдем шампиони по най-зле, важното е да сме най!

    Това за урочасването и злите очи, доколкото знам, го има и в Арабския свят – “не се хвали с нещо, че злите сили ще ти го вземат”. А Задушница си имат и в Чехия, само че се казва “Душички”. И баби, които ходят на тълпи на гробища си имат – лично съм ги виждала, когато минавам с трамвая покрай един район в Прага, където на няколко квадратни километра се простират три гробища. А пред гробищата има два големи магазина за цветя и венци, които явно просперират.

  32. Д.Н. казва:

    Bia, съмнява ме Лонганлон да е имал предвид тези, на които пръст да им покажеш ще се засмеят.

  33. Д.Н. казва:

    Между другото Лонганлон пропусна да разиска дали некролозите и разните кълнежи пък не са част от ортодоксалното християнство. Бил съм в Гърция, ама не съм се заглеждал за некролози, през Сърбия съм минавал транзитно, а не съм сигурен как е в Македония и Русия.

  34. Svetoslav казва:

    Наистина е интересно, как се е формирала тази традиция с лепенето на некролози.Из Европа съм срещал понякога към църквите да има табла, където са сложени известия за починали хора, но никога по автобусни спирки, стълбове или други места.
    Иначе това си е един вид “фейсбук” или по-скоро”детбук”.Не вярвам да не сте виждали пред някой некролог, обикновено възрастен човек, да цъка с език “колко млад си е заминал набора”.
    Мен обаче ме кара да се замисля не толкова наличието на некролози на абсурдни места, колкото състоянието на гробищата и доколко това говори за отношението ни към смърта, народопсихология и т.н.

  35. Anna Moritz казва:

    тука (Австия) , некролозите ги публикуват като карета във вестника, след рекламите , обявите :)

  36. Longanlon казва:

    ами те по принцип във всички държави там ги публикуват – още от първите вестници в Англия

  37. Chudenka казва:

    На мен лично ми се е случвало неведнъж да се заглеждам и зачитам в некролози. Отдавна съм установила, че и там има модни тенденции. Сега отново са на мода цветните кошници с разкошни цветя, които заемат почти целия лист и са някак.. жизнеутвърждаващи :) Има мода и в писането на текст, а най-интересно ми е, разбира се, да прочета оригинално съчинение, а не преповтаряните стихчета.
    В тази връзка как смъртта и целия ритуал, вкл. некролозите, могат да са позитивни и жизнеутвърждаващи) и аз се сещам за бабите от малките градчета, които се провикват през улицата: “Ганкееее ма, що си с черно, кой ти е умрел?” и Ганка започва от отстрещния тротоар да разправя: “Мъжа ми умре, како Пенке. Ама ние го чекахме де, он се измъчи, па и ние покрай него. Сега се не мъчи вече..” И неусетно около двете събеседнички са се насъбрали знайни и незнайни минувачи, които, за да стане по-пълна историята, подмятат по някоя и друга дума :) И всички са щастливи, че са живи и могат да обсъждат “некой, дето е умрел”.

  38. Жилов казва:

    @Denia
    Жена ми се учуди от това, че имаме толкова дни, свързани по традиция с мъртвите (вместо само веднъж в годината, както било в Русия).

  39. Юлиян казва:

    За да гледа позитивно на живота, човек трябва да има вяра. Трябва да вярва, че нещата биха се променили в положителна посока в бъдеще. Не става дума само за традиционната вяра в Бог, а за вярата като свойство на разума – да вярваш в себе си, да вярваш че някой ще ти помогне, да вярваш на любим/близък човек, да вярваш на партия :) и т.н.
    Без вяра, човек лесно стига до едно такова депресивно състояние – от примера с чушките в статията ;)

  40. Сашо Диков казва:

    Некролози има по целита балкани.
    Не само в БГ
    България, сърбия, македония, черна гора…

    демек Велика България + Югославия + Италия
    сигурно и другаде.

    изобщо не е някаква ‘типично българска’ традиция.

  41. nage казва:

    Нямам време, (а и желание май) да чета коментарите. Но на 100% подкрепям това, което казваш в този постинг.
    Считаме страданието за най-голяма благодетел. А то е най-голямата глупост. Искаме някой да ни оправи, а животът колкото и да сме зависими – си принадлежи единствено на нас. На мен.
    Да, всичко е възможно. И ако не бях толкова мързелив, щях да го постигна :D

  42. Longanlon казва:

    юлияне, примерно католицизма пък толкова много набляга на мъката и страданието, че няма на къде повече..

  43. Иван казва:

    По въпроса на Светослав за това как некролозите и лошото състояние на гробищата говорят за БГ културата мога да докладвам следното:
    Българите (аз вкл.) обичат да приказват, но мразят да работят. Некролозите са приказки върху хартия, да оправиш гробовете на близките (и гробището като цяло) – това вече е работа.
    Преди години бях с приятел, който отиде да види гроба на майка си (Централните Соф. гробища), защото някой му бил казал, че там … (забравил съм детайлите). Честно да ви кажа, докато стигнахме до гроба минахме през места където се въргаляха кости и зъби. Кучета ли бяха ровили, сатанисти ли? Или просто поддръжката така работи (по-скоро така НЕ работи)? Отврат!

  44. Tarbo казва:

    Негативизъм има, обаче го илюстрираш с неудачен пример. Некролози има и в други страни /например Черна гора/, а празници, аналогични на Задушница в Русия и Беларусия.

    Некролозите не са проблем, вервай ми!

  45. Све казва:

    Да, некролозите са доста извратено нашенско изобретение…а като се замисля за стихчетата по тях и тръпки ме побиват.
    Негативни сме,защото така сме свикнали – все някой ни е виновен, все сме прецакани, все сме зле. Защото повечето хора нямат вяра в нищо – нито в някакъв Бог, нито в човешкото у хората, нито в институция, нито дори в себе си. Освен това, медиите правят нужното да се затвърди този негативизъм като по цял ден бълват лоши новини…

  46. Юлиян казва:

    примерно католицизма пък толкова много набляга на мъката и страданието, че няма на къде повече
    Ами, то това е основата на християнството – мъката и страданието на Ийсус в името на спасението на хората. Нищо странно няма в позицията на католиците. Един добър християнин знае, че има страдание, но знае (и очаква) също така, че има и спасение.
    Но да не измествам темата…

  47. plankov казва:

    Ауе задушници има по целиот ортодоксален свят – католици + православни + арменци и такива. Естествено, протестантите не отбелязват такива неща. Но задушниците, било то там черешова, па месопустна, па сирна, па архангелова, па лазарова … да има за бог да прости… и некролог да има, пак за бог да прости…
    Иначе, Петре, от де това със състраданието у католицизма, поради щото е Мадоната е поставена толкова високо в техния пантеон (по-високо от православието) или поради що?
    честно казано аз освен за Майка Тереза за други такива свръх състрадателни хора не съм чувал (и нейният орден “Мисионери на милосърдието”).
    А дали българите са негативно настроени, ми не са. Ей, те тук аз изобщо не мога да се съглася – българите са непукисти. За нищо не им пука и за нищо не им дреме, иначе верно имаме амнайсе фрази значещи “абе не съм добре”, като се почне от “горе-долу” демек бях горе, ся съм по-зле… и изобщо можем много да мрънкаме и да вайкаме, ама … чак пък да сме песимисти.
    Българинът е такъв – непукист, за нищо не му пука, но пък и ако и може да изкяри нещо като се оплаче – ще му е дваж добре, ама пак нема си признае, като оня виц

    Срещнал един мъж, едно дете в Габрово. Мъжът не бил от Габрово, та като видял малкото дете на един ъгъл да плаче, отишъл при него и го попитал:
    - Синко, що плачеш?
    - Изгубих си парите, чиче – рекло момчето.
    - Е, колко бяха? – попитал мъжът
    - Десет лева – отвърнало момчето.
    Нажалостил се човекът, извадил от портмонето 10 лева дал ги на детето и му рекъл:
    -Айде не плачи.
    УАУАУАУАУ – ревнало още по силно момчето.
    -Защо? – попитал слисан мъжът, защо още плачеш?
    -Ами защото, ако не си бях загубил парите сега щях да имам двайсет лева

  48. Ondine казва:

    Темата явно се измести здраво върху починалите хора.Нека погледнем под друг ъгъл нещата и да задам такъв въпрос-Добре де, няма некролози,няма разните му там Заадушници и какво ли още не, от ритуалите в България…Тези хора не заслужават ли поне някаква почит от живите си роднини?Не са ни виновни некролозите, че културата ни е такава и ги лепим където не трябва.
    п.п.добре,че не се абонирах за мейли да следя темата :) )))

  49. plankov казва:

    e то отношението към починалите хора е част от т.нар. народопсихология.
    Ся тук ако се намери, некой антрополог да ни каже що аджеба сме такива уфсе, ще стане по интересно.
    Иначе бих казал, че японските семейни дъсчици лично на мен ми се струват малко в повечко, в сравнение с некролога, например.
    Ама това, че японците си имат дъсчиците на цялата рода от беш ли го времето насам, и тяхната почит към мъртвите предци нямат нищо общо с нашата “мъка” и почит.
    Аз даже съм присъствал на две селски погребения, и бях шашнат как може по време на погребението да се мисли за еденье и пиенье. На едното погребение даже един дядо се напи и започна да играе ръченица.
    И ако наистина се появи некой антрополог ще обясни, че всъщност ние на погребение сме по-склонни наистина да си устроим пир (дори и с онея дето като почнат да реват и се чудиш пеят ли, реват ли, що ли вършат?!?), включително дори е възможно да вкараме някоя духова музика (в някои краища на България наистина има духов оркестър)
    И като се замислите за българина е съвсем характерно празнуването с ядене и пиене. Всяка българска приказка завършва и с три дена “яли, пили и се веселили”. И май тва еденье и пиенье идва от недоимъка, през който са минали българите по време на средновековието, ма беш ли го да знайш…
    Ай наздраве :D

  50. QNA PLATOVA казва:

    4estita Nova 2010-a godina na vsi4ki! Znam, 4e na Longanlon tozi pozdrav mu e omruznal, no nali sum si u4tiva, osobeno v lubimiq blog :D

    Prav si, 4e mnogo se oplakvame i nedovolstvame nie, bulgarite. No ot tova poqnkoga ima izvestna polza. Poznavam razni vrunka6ti hora, ot vsqkakva vuzrast (a su6to i nacionalnost), koito razkazvaiki non-stop kolko sa bedni, kak nqmat tova, kak nqmat onova, kak jivotut im e ad (…), horata gi sujalqvat i razvurzvat kesiite, ili gi vzimat sus sebe si v kompaniqta si, za6toto “az si nqmam nikogo, nikoi ne me haresva” i drugi krokodilski sulzi..
    A v Bulgaria e osobeno silna naivnostta, ili da go kaja po drug na4in – dobrite hora v Bulgariq sa mnogo dobri i vednaga sa gotovi da pojertvat po ne6to (ili po mnogo). Davam primer – telefonnata izmama. Kolko “leli” i “babi” si dadoha vsi4kite spestqvaniq na izpla6en glasec po telefona? Dosega ne 4uh nqkoi da e kazal “ami kato si sgazil dete, za6to az da te izkarvam ot kalta?”. 6te se radvam da 4uq podoben izhod.
    Kakto se znae, jiveq v Austria ot dosta vreme. Tuk horata sa “studeni” i na mnogo ot tqh ne im se slu6a ne4ie vrunkane. Ne vsi4ki hora sa taka, no pove4eto. Osobeno po-inteligentnite ne iskat da imat negativni vibracii i nastroenie okolo sebe si. Nai-4esto, kogato nqkoi se oplakva na drug, toi ili mu dava nqkakuv smislen suvet ili prosto go “otrqzva”, kazvaiki mu, 4e vseki 4ovek si ima problemite i trqbva da gi razre6i sam. Pone tova uspqh da nau4a tuk za godinite: hvani se sam i 6te uspee6 mnogo pove4e. Deistva!
    A nekrolozi ima na specialni tabla tuk, priznavam, 4e sum gi vijdala samo v provinciqta. V selata, kogato nqkoi po4ine, se razpra6ta na cqloto selo nekrologa mu po po6tata. Bez snimka, samo s krust sum vijdala.

    Oba4e si prav, 4e ne se pripomnq, kakto v Bulgaria, “izminaha 40 dni /6 meseca /1 godina” i taka do bezkrainost.

    Bulgarinut ima navika da se oplakva i izob6to da rusi golemi prikazki, no e mnogo slab na deistviq. Ne izklu4vam sebe si ot tozi princip.
    Sega 6te pro4eta ostanalite komentari :D Nqmah turpenie da si kaja moIto!

  51. Tony казва:

    Хареса ми статията, а към примера с бабата и лехата бих добавил и смъртта на някое добиче (магаре, крава, коза, кон и т.н.) това вече е равнозначно на гибел на човек от семейството.

  52. Д.Н. казва:

    Яна, аз доколкото знам тези 40 дни и т.н. са черта на православното християнство.

  53. ванката казва:

    дискретен и подкрепящ както винаги. ооо да не забравя и стъпваш леко като слон в стъкласки магазин

  54. Петко Фенерски казва:

    За мене некролога е просто малък спомен. История в малкото селце от 100 души, разказана край автобусната спирка.

    А статията има реторичен характер:

    Некролозите са част от техниката на вайкане, хайде сега дружно да се повайкаме на тема некролози :-)

    Весела нова година!

    Амин.

  55. QNA PLATOVA казва:

    Da dobavq, 4e sega se setih. D.N. – moje i da e taka, az ne znam to4no, ne sum religiozen 4ovek.

    Mislq, 4e Longanlon dobre se e setil da sloji nekrolozite v edna tema s negativizma – ima li ne6to po-lo6o ot smurtta? I s nekrolozite tazi negativnost otnovo i otnovo ni se napomnq, otnovo se zavru6tame kum zagubata na blizuk, na mlad 4ovek, koito ne zaslujava, na dqdo, na svqstna jena, koqto ni e bila susedka…

    Tova e edno zadulbavane na tema “au, kolko zle; kolko nespravedlivo; eto i nie sme sledva6tite…”.

    Se6tam se za pozitivnoto v jivota: edno novorodeno. Pri nas nqma obi4ai, ili pone ne sum bila svidetel, da se prati karti4ka na rabotnoto mqsto i priqteli s dannite na bebeto, negova snimka, kakuv harakter ima (primerno: “obi4a da ni budi no6tem, mnogo e lakomo, usmihnato” i t.n.)

    Poneje zagovorih za nekrolozite v Austria, se setih i za bebetata. Jiveq v selo i po4ti na vsqko rajdane pred ku6tata na roditelite se slagat 6turkeli (kupeni ili napraveni ot durvo, ili nariduvani na plakat ne jivi) s vurzop4e, v koeto pi6e momi4e/mom4e, ime, data.. V u4ili6te u4itelkite, koito bqha po mai4instvo pra6taha snimki na bebeto s dannite i te visqha v klasnite stai i drugite kabineti. Vuv firmite ima6e bebeta po infotablata…

    Znaete li, moje bi mnogo hora v Bulgariq iskat da napravqt tova, da pokajat na vsi4ki kolko sa 6tastlivi s beb4eto si, no gi e strah imenno ot gorepomenatoto “uro4asvane” i “proklqtie”, predizvikano ot zavist, koeto za ogromno sujalenie si e masovo qvlenie.
    Po-masovo ot hvaleneto, koeto samo po sebe si e bezobidno, stiga da ne e prekaleno.
    Moje bi i zatova u nas i na iztok ot nas ne e prieto za normalno da hodi6 usmihnat po ulicite ili da se usmihva6 na horata okolo sebe si. “Taq kakvo se hili/lendzi sq?!” – takiva hora dori se vodqt v nqkoi kulturi za glupovati. Demonstriranoto 6tastie porajda zloba. A zlobata idva ot strah.

  56. plankov казва:

    Тия 40 дни изобщо не са черта на православното християнство, а на всяка конфесия, която помни, че Христос се е възнесъл на 40 ден на небесата. Включително и при католиците.
    Както и да е… Абе мрънкането не е като негативността… то нашето сее изродило, направо
    Пък за телефонните измами, говори само къв е моралът на българина, готов е нали за неговия чиляк да даде мило и драго да го спаси, ама ако беше пострадал негов чиляк щеше да иска да убият престъпника.
    така е по двойния стандарт сме ние българите :(
    Абе …

  57. QNA PLATOVA казва:

    namerih si gre6ki v komentara
    “goreSpomenatoto” i “naruSuvani”
    Sorry.
    I po otno6enie na bebetata dano ima pozitivna tendenciq v Bulgariq :D

  58. aklav казва:

    Било манталитет и то на старите хора да лепят некролози.Е, грозно е налепени навсякъде,по спирки и пред магазини.Старите хора ще си отидат и това ще спре, а после….какво ще остане?Обяви за мед.прегледи, водопровод и шофьорски курсове по подлези спирки и гари????Алооооу…що се хабите да пишете?

  59. Д.Н. казва:

    Аз също не съм религиозен. Напротив – заклет атеист съм. Планков, аз не говоря за възнасянето на Христос, а за отчитането на дните след смъртта на някого. От религиозни традиции определено не разбирам, но не съм виждал в неправославния свят някой близък като умре и на 40-я ден да се яде жито и да се оплаква отново, като това да се повтаря на третия, шестия, деветия месец, първата година, втората година и т.н. (както виждате, даже не съм сигурен за последователността каква е).

  60. Зелен Бетон казва:

    Мхм… докато чета, се сещам хаотично за разни работи.
    _______________

    Некролозите са два вида. Едните (“Скръбна вест”) са си чисто инфо, че еди-кой си е починал. Да прочетат хората, да научат – нещо от типа to whom it may concern. Това ми се струва нормално и разумно. Пък че други народи нямали такъв табиет – ми да имат. Разбира се, разумно е при условие, че не се разлепят 500 некролога за някой, когото познават само 200 човека. Броят на некролозите не е свидетелство за размера на уважението или дълбочината на скръбта.

    Вторият вид са ония под кроткото заглавие “Възпоминание” (или “Тъжен помен”; тъй и не ми е ясно двете синоними ли са или не). Виж, тоя втори вид вече е спорен. Особено когато продължават да го лепят години наред едни и същ, сменяйки само цифрата. В края на краищата, човек си отива от тоя свят – и трябва да бъде оставен да си отиде, а не да му се дрънкат кокалите периодично. Тъй поне си мисля. Не е толкова важно дали си се сетил за човека точно на датата – по-важно е дали се сещаш въобще. И това сещане не става по задължение или с напомняне, така е гадно. Кой, кога и как се сеща – то зависи от самия човек, от това, което е оставил у другите. Има хора, за които ще се сещам сигурно докато самият аз тръгна да пресичам Хадес; има други, които съм забравил отдавна, въпреки че сме били по-близки. И това няма нищичко общо с некролозите.

    В тоя ред на мисли, имам неприятното усещане, че същинският нашенски смисъл на тези възпоминания е по-скоро “да не кажат хората, че сме го забравили”. Един криворазбран социален етикет, една миришеща на лук демонстрация на почит към паметта на мъртвите, която е по-скоро обидна, отколкото достойна. Нещо като непоискано оправдание: да не си помисли някой, че ние, най-близките, сме забравили скъпия покойник, сакън, няма такова нещо!
    ________________

    “Художественото” словоплетство в съдържанието на некролозите е тема поне за няколко дисертации, в най-различни области – от философия до психиатрия. През живота си съм виждал може би 2-3 некролога, които съм възприел като искрени. Всичко останало е било повече или по-малко изкуствено и помпозно.
    ________________

    Некролог с цветна снимка; некролог на гланцова хартия; некролог, дотолкова натъпкан с барокови орнаменти, че като че ли е правен с мисълта за защита от фалшификация – това са все неща, от които се изприщвам. Естествено отражение на чалго-мутробароковата естетика – да, разбираемо е. И е тъжно. Защото в смъртта всички сме равни. И някакси би ми се искало споменатата естетика да се СМИРИ – ПОНЕ в този случай. Уви… Истинският некролог май-май винаги ще си остане оня, отпреди няколко десетилетия: еднотипен, на вестникарска хартия, с лекичко вдлъбнатите букви (висок печат), със стандартни шрифтове и “некролозно черно”, както казваше един познат печатар. Много добра квинтесенция на преходността и тленността на нещата.
    ________________

    Връхта на “традицията” е, разбира се, облеченият в найлон некролог, прилежно забит на дувара с най-малко шест габърчета. Като малък бях питал баба ми защо, като e толкова необходимо да са трайни, не ги правят ламаринени…
    _______________

    Не знам, но не свързвам некролозите с негативизма. Може би негативизмът е заложен в самата трактовка на смъртта от православната религиозна традиция – но това е друго. Гледам на некролозите (особено възпоменателните) по-скоро като на остатък от една мухлясала социалност, едно задължително съпреживяване, което отдавна се е формализирало (сещам се за “щатните” оплаквачки) – но, макар и изпразнено от съдържание, продължава да се практикува по инерция. И, разбира се, под вечния остен на заплахата “какво ще кажат хората”. Най-страховитата заплаха: отлъчване от стадото, ако не правиш всичко като останалите.

    Апропо, тази мухлясала и формална социалност се проявява и в далеч по-радостни ритуали. И понякога придобива размерите на издевателство. Но това е друга тема.
    ___________________

    А скръбта по починал човек (и изобщо реакцията на смъртта на някой, когото си познавал) е толкова ЛИЧНО нещо, че повече няма накъде. И ако човек някога има нужда да е напълно свободен от “социални” задължения, то е точно в такива моменти. Не да е принуден да намира сили и концентрация, за да мисли колко некролога трябва да се отпечатат и колко панички с варено жито трябва да се раздадат…

    Затова избягвам да ходя по погребения. Нещо ми се обръща отвътре даже само като гледам.

  61. Maria_ казва:

    коментар от Свежо: Много добре казано!:)Сещам се и за една друга народна “мъдрост”:Много смях не е на хубаво.Скоро ще плачеш(егати!)

  62. rosi158 казва:

    коментар от Свежо: Изглежда само ние имаме починали ! В другите страни -няма… :)

  63. Lissa_waw казва:

    коментар от Свежо: Влико Търново е облепено цялото с некролози. Даже си има няколко нерегламентирани стени на покойниците. Гадна гледка. Хеле пък като види човек как се лепят нови върху стари некролози…баси простотията.Грозни гледки.Тази държава трябва да се очисти и от тази напаст. Ами вестниците,
    цели чаршафи с имена и ликове на покойници, които не познаваш, но трябва да съзерцаваш. Подтискащо безумие.

  64. plankov казва:

    Ама аз не съм убеден, че изобщо някъде извън балканите има еденье и пиенье по време на погребение… Това във връзка с 40 деня, българите много обичат да имат повод да се съберат на маса, което пък изобщо според мен е доказателство, че говорим не за негативизъм, ми за един абсолютно побългарен хедонизъм.
    Българинът може да изпита удоволствие във всякаква ситуация и в това му е чарът. И се стреми да го изпита… а некролозите са си баш феномен от типа на “сакън да не кажат хора…”

  65. БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ казва:

    Ще ме извините, ако повторя някой, но изобщо не ми се рови цялата плява.

    Лонгалоне, не си прав тоя път. Друго си е, ходиш си по улицата, свирукаш си и изведнъж го гледаш него – копилето, на което имаш да си “връщаш”. Виси кротко на стената и те гледа благо :D :D :D

  66. Longanlon казва:

    планков, навсякъде има ядене и пиене по погребенията – не на гробището, а след това на приемчето

  67. емилия казва:

    Напълно подкрепям мненията по-горе! И мен ме отвращава тази наша черта все да търсим лошото и да го “навираме” в лицето на останалите. Впечатление ми прави, че хората постоянно се оплакват – все са болни, все не им стигат парите, все друг им е виновен…Те просто не осъзнават, че целият този негативизъм се връща обратно към тях.

    За некролозите – ми това трябва да се забрани и да има глоби. Същото важи и за рекламните плакати, които лепят навсякъде. Смешно е оправданието им, че не може ли да хванат кой ги лепи – е, как да не може – има си име, а на рекламите телефони, адреси..

  68. Longanlon казва:

    емилия ,

    Въпреки, че е хубаво като идея, глоби няма как да се въведат (т.е. могат, ама няма как да се налагат). Още от сега си представям прочувствени телевизионни репортажи, в които разплакани бабички се жалват как са глобени с една пенсия и няма какво да ядат тоя месец, заради това, че мъжа им умрял вчера са почели паметта му, налепяйки некролози.

    Това би било политическо самоубийство за който го е гласувал.

  69. galinka62 казва:

    коментар от Свежо: Подтискащо е наистина. Но и българите сме наистина песимисти – “Много хубаво не е на хубаво” като поговорка съществува само при нас май. И да, бабата може наистина да не разполага с много и за нея тази леха да е важна, но докато всички сме живи и здрави, докато сме заедно, всичко останало се оправя.

  70. Lissa_waw казва:

    коментар от Свежо: А входът ни е облепен като гробище и не по един, а по няколко варианта, гледаш усмихва ти се млад човек, заинтригува те, четеш …покойник на 91г.
    Няколко съседи са обсебили файето на входа с некролозите на фамилиите си, на познатите си…Съвсем на място се поставя този въпрос, който се превръща в проблем. Мястото на некролозите са на гробищата и храмовете, а не по ел. стълбове, трнсформатори, стени,входове, улици…и прочие най- неочаквани обществени места. Не приемам да ми се натрапва нечия сантименталност, тъга, да ме потиска и да ме хврля в нечие чуждо настроение, както и нарушаване на чувството ми за естетика. Пожълтели, изпокъсани от времето, а често и от хората, които упорито лепят своите близки, върху ликовете на нечии чужди…
    уж уважение, а бие на простащина.

  71. elka k ostova казва:

    Наистина;че българите сме черногледи и вечно се вайкаме за нещо.Но сега живеем много по-добре отколкото преди 20-30 години и това се тължи на навлизането на новите технологии в живота ни-компютри;съвременна техника;модерни коли;достъп до информация от цял свят. И пак сме недоволни…Може би защото във майките и бабите ни още живее споменът когато всички бяхме равни и ходехме задължителна на 2 почивки през годината-на море и планина.Може още много да се пише;но-НЯМА ВРЕМЕ-както казваше човечето.

  72. radislav казва:

    Евала за това, което си написал, и на мен тоже ми е втръснало от този начин на мислене. А за некролозите, въпросът има много гледни точки. За мен лично никак не са приятни, защото имам много починали близки, а и няма как будят приятни емоции. Но това, което съм забелязал е, че някои хора просто имат нужда да ходят на гробища, но как да ги посочиш с пръст, ако например са загубили най-близкия си човек?

  73. rosi158 казва:

    коментар от Свежо: Е в нашият вход се разбрахме, който иска некролог да си го лепи на вратата, затова и нямаме “Стена на плача”, влизаш някъде и те лъхва една отвратителна отр. енергия от такива жалейки!

  74. plankov казва:

    бе навсякъде, къде е това навсякъде?!? Longanlon, аз честно не се сещам къде извън балканите има еденье и пиенье. Да не говорим, че м ислямския свят пък изобщо при погребение няма такива истории. Погребение и точка. ТОЧКА.
    Идеята с еденьето и пиеньето идва се корени в идеята, че за да омилостивим Бог (и той да прости греховете на починалия) се дава храна на бедни (милосърдие, от името на починалия).
    Е, сега вече го караме на пиршества. Не съм много сигурен, но все имам чувството, че погребенията в далечното минало по тея земи обикновено е било празник (особено при траките), а пък гърците са правели уникални пиршества, че чак и разните му там съзтезания. Ама ти, ако не се лъжа си археолог, та ги знаеш тия работи.
    Пък като археолог, можеш да праследиш от антропологична гледна точка – аджеба що така става, че погребението обикновено е място, където народа намира повеке веселба, отколкото на сватба :D

  75. Иво казва:

    В блока в който живея имаше проблем с некролозите. Станаха твърде много. Лепяха се нови, а старите не се махаха. 40, 3 месеца, 9 месеца и т.н. Организира се едно събрание на всички, които живеят във входа и решихме проблема. Обеща се никъде по блока, по входа и по тъблото за обяви да не се лепят некролози. По този начин мога да ви гарантирам, че жилищната кооперация доби МНОГО по-европейски вид. Някои малки промени могат да направят много. Проблемът се реши, защото се говореше за него открито. Мисля, че това е решението.

  76. Юлиян казва:

    Ц ц ц… Понякога невежеството граничи с безобразие! Даването на угощение след погребение е обичай присъщ на християните. За тях смъртта е преминаване от този живот към друг – по-добър. Затова, когато когато скърбят, те скърбят за себе си (че са няма да имат подкрепата, компанията на този човек повече) и в същото време се радват, защото той е преминал в един по-добър свят.
    От тук и съчетаването в обреда на погребението, скръб и гощавка в края.

  77. snejkata казва:

    коментар от Свежо: Не знам каква е народопсихологията само знам че ако няма умрели няма да има и толкоз много некролози-това е показател за нещастието ни-икономически кризи,магистрални воини,отровена земя и тем подобни.Народа ни е гладен и мръсен-толкова много му е писнало че му остана само да се кефи на некролозите.И тях ли да скрием-ами да се скрием и ние като щрауса с главата в пясъка.На бабата и отнесла водата лехата с чушките-ами тва си е традиционната храна на народа ни….Я си представи че на тази малка пенсия и с тези малки радости от време на време от месец на месец на бабата не и остава друго удоволствие освен да тори лехата с чушката…!!!Тя и без туи не може да го раздава телевизионерка заради слепите си очи и ЕГН-то та това и е удоволствието.Нека се научим да взаимстваме само хубавите неща от запад и Европа и да си плачем само на нашите гробища!!!

  78. Zhel5 казва:

    коментар от Свежо: И на мен не ми харесва да се лепят некролози където трябва и където не трябва.А защо ли трябва?То този, кой то си е отишъл му е все едно дали е “минал на работа към енергото ” и се е засмял с абитуриентската си снимка или не. Наистина ми се наложи да поживея няколко години в чужбина /не в Италия/-такова нещо не видях.Даже не се разбира – само регистрираш факта, че съседа не го виждаш вече отпред пред входа на къщата му и така разбираш, че е починал.Няма писъци и ревове, събиране на половината град .Може и да не съм права, но е мое мнение – така по ми хареса- без излишни демострации.А скръбта-тя е еднаква -да не би като се тръшкат и викат – повече да са обичали ? Но дайте -както казваше царят – да гледаме по- позитивно.

  79. snejkata казва:

    коментар от Свежо: На теб може да не ти харесва че когато се ражда бебето проплаква,но това няма нищо общо с действителността и с нравите и разбиранията на народа ни…Представям си как би отреагирала за близък човек….просто ми е бедна фантазията….към енергото ли ще го отчетеш засмян с абитуриентския костюм или….Това че не си видяла не значи че италианците си нямчат своите мъртъвци и че не си ги почитат…къде според теб ги крият.По тази логика не си видяла и италиански гробища но това съвсем не значи че си ги замразяват във фризера/мъртъвците…де…/Възмутително е когато една нация не желае да чуе и да чуват за хората които вече не съществуват в статистиките на общината а ги отчита само към енергото.Те животни се погребват само така-ние да не сме животни

  80. Lissa_waw казва:

    коментар от Свежо: Сав,
    не искам да влизам в спор с никого, но ми ст струа, че тълкуваш неправилно думите ми. Нито намек няма в тях за неуважение към покойниците. По- скоро за липсата на ред и естетичност в поведението на живите. Не сматам, че е израз на дълбоко уважение, ако някой мой блиък залепи ликът ми на ел. стълб,трансформатор, че даже и на апартаментската врата.Никъде във Фрация не видях нито един некролог по улици, по стени, по входове…глобите са твърде солени. Некролозите са на гробищата, а самите гробища са подредени като паркове.Да не отварям дума пък за външният вид на божиите служители, които излъчват читота и респект на фона на нашите космясали и брадясали, неугледни мърлячи.Единственото изключение е патриарх Максим и свитата му, които показвт по телевизията и тук таме в някой градски храм.Монасите в българските манастири по-скоро приличат на скотове, отколкото на Божий служители. Криво да сеим, право да съдим. Никой няма полза от това, да мисли възмишено, а да гази кал.

  81. Lissa_waw казва:

    коментар от Свежо: В нашата община имаше кметска заповед,с която се уреждаха регламентирани места за лепене на некролози, но нито някой я спазва, нито пък някой следи за изпълнението й.
    Твърдо казвам НЕ на некролозите в живота ми. Не смятам, че някакви пожълтели и окъсани от времето и хората късове хартия са израз на уважение към покойниците. По-скоро парадност на чувства, които дори може да са фалшиви. Градът ни не е особено голям и долу горе се познаваме, та съм виждала отношние на роднини към болните си близки, които нито търсят, нито обгрижвт, а в последствие градът осъмва с безброй некрлози на необгриженият от ВЕЧНО СКЪРБЯЩИТЕ.

  82. snejkata казва:

    коментар от Свежо: В едно си права,че некролозите са на гробищата,но не забравяй че не всички са без чувства и човек само по гробищата ли да стои.Аз лично смятам че чувствата са в душите ни а това са спомените които сме запазили за близките си хора,но не омаловажам и чувствата на по-възрастното поколение,което иска това да е подкрепено с необходимата почит и това тя да бъде изказана и визуално!!!нищо лично-просто тази дилема е и моя но аз мисля че има решение-тя бива решена от моята позиция с това което пазя а останалата част оставям да решат хората които са на мнение че трябва да има и некролози….

  83. galinka62 казва:

    коментар от Свежо: “да не би като се тръшкат и викат – повече да са обичали ?” – тук е истината. Нашият народ обикновено го прави не толкова от уважение и любов, а по навик, защото всички така правят. Но определено не е приятно да виждаш отвсякъде ликовете на починали хора. Да не говорим, че някои от тях ги няма от десетилетияя.

  84. snejkata казва:

    коментар от Свежо: Всеки, Галя,изразява по свой начин мъката-ха тръшкай са ти де-не ги разбираш така нещата,нали…? Тръгнала си некролозите да бистриш. То цялата ни държава кипи от противоречия и грозота-хора се стрелят насред центъра ,днес лягаш а утре не знаеш дали ще се събудиш ти си тръгнала некролозите на България да бистриш!!!Това да ти са дертищата-кметската управа ги решава бързо тези неща само дето не може да реши проблема с престъпността-освен да вземе да ряаздава наказателни постановления на престъпния свят….белким го оправи!!!Абе вие сте интересни хора-на едно от първите места по престъпност сме вие не искате да си видим резилите и да си кажем истината в очите.От една мирна страна с добронамерен народ и малочислен се превърнахме в една малка Америка по престъпност.Я стига…

  85. Maria_ казва:

    коментар от Свежо: Lissa_waw (thumb up) (thumb up)

  86. _va__va_ казва:

    И що за идиотска традиция да се лепят некролози по спирките! Депресиращо е, в очакване си да дойде Хадес с ладията и да заплавате по мрачните води на Стикс.

  87. Мома Ангелинка казва:

    Ела да видите Гърция! Имам чувсво че се грижат за мъртвите повече отколкото за живите. Верно, некролози си нямат, но от всичко друго си имат предостатъчно. Траур се носи с години, а понякога доживот. Даже хлебарниците, правят специална питка “просфоро”, която се носи всяка неделя в църквата за мъртвите. Има даже професия, която мога да опиша по следния начин: човек, на когото се заплаща всяка вечер да запалва кандилата на гробовете.

  88. Tami казва:

    С риск да ме нападнете, ще ви кажа, че тези които смятате некролозите за глупост, явно сте сред щастливците, които още не са се сблъсквали със загубата на близък и скъп човек. Самата аз между Коледа и Нова година вместо да се готвя за празници, слагах некролози около дома ни- така наречените “Скръбна вест”. /Исках и разрешение от съседите./ А част от ритуалите свързани с погребенията и помените, са както видях написано в предишен коментар, за успокоение на живите и от уважение към мъртвите. Тия помени и Некролози на годишнините са да за си спомним за тези, който сме обичали, и които по една или друга причина не са сред нас. Когато си на 25 и погребеш майка си, и малко след това и баща си, не ти остава нищо друго освен да продължиш твоя живот, а на мъртвите да правиш помени и да се оптваш да съхраниш спомена за тях. Учудена съм , че толкова хора плюят срещу некролозите. По-дразнещи са всякакви видове обяви и плакати, лепнати къде ли не. Некролозите поне се слагат на вратите, или както все повече виждам напоследък на специални табла във входовете на жилищните блокове.

  89. plankov казва:

    Моите съболезнования, обаче на теб стана ли ти по-добре като сложи “Скръбната вест”? Намаля ли ти тъгата по починалия ти близък? Той върна ли се? Той даде ли ти сигнал, че е приел жестта като уважение към неговата личност?

  90. perkele казва:

    /*
    …обаче на теб стана ли ти по-добре като сложи “Скръбната вест”? Намаля ли ти тъгата по починалия ти близък?
    */

    мисля, че ти е обяснила, защо е сложила некролозите

    /*
    Той даде ли ти сигнал, че е приел жестта като уважение към неговата личност?
    */

    що се правиш на идиот?

    tami, съболезнования

  91. Longanlon казва:

    все някога човек трябва да приеме смъртта на близкия си и да се опита да забрави тъжното и да запомни хубавото – вманиачаването в тъгата не е полезно за никого

    а разлепянето на некролози из целия град не е нищо повече от траурен ексхибиционизъм. тъгата е нещо лично.

  92. Невен Боянов казва:

    Неприятно нещо са тези некролози, аз само в България и в Гърция съм ги виждал. Вървиш си по улицата и се заглеждаш от време на време по плакати, това онова, и изведнъж – един некролог – снимка на млад човек та може и на дете. Има и комични такива – некролог на човек починал преди 20 година на 60 годишна възраст, а там снимка като младеж. Има и комбо-стикери – за по двама и повече. Въобще голям бизнес е това.

    Самата дума е неприятна – некро-лог и като го комбинираш с едно ядене и пиене по гробищата, направо некро-фиеста става.

    Всеки си има причини да прави/разпространява или не такива “материали” ама ние не сме длъжни да гледаме снимки на мъртъвци на всеки ъгъл или уличен стълб.

    АБЕ МИСЛЕТЕ ЗА ХОРАТА ДОКАТО СА ЖИВИ, КАТО УМРАТ ГИ ОСТАВЕТЕ НЕ СПОКОЙСТВИЕ.

  93. Иван казва:

    Понеже коментарите (основателно) се насочват към употреба на гръко-латински думички, звучащи като диагнози на психо-отклонения – напр. ексхибиционизъм и некро-фиеста, та да допринеса и аз. Тази работа с некролозите и погребенията си е жива НЕКРОФИЛИЯ (изключвам сексуалния подтекст).

    Какво имам предвид, ли? Това, че вместо да обичаме сладоледа, водката и бирата си студени, ние повече обичаме хората “студени” (в оригинал тук: http://ivanianakiev.multiply.c.....em/118/118)

  94. tcvetelinka казва:

    На мен лично също не ми допада лепенето навсякъде на некролози, но така хората според мен изкупват някаква вина, че не са били до близките си, когато е трябвало.

  95. Longanlon казва:

    има го и този момент, безспорно

  96. tami казва:

    perkele, Не, нито ми стана по-добре, нито тъгата ми е по-малко. Това се преживява с времето. На другите ти въпроси мисля ,че е беамислено да отроварям. Сложих три неколога “Скъбна вест” около дома ни, които след погребението свалихме. Тъй като беще по празниците нямаше възможност да публикуваме във вестниците – /опитах/, та това беше начина да съобщим на пиятелите и съседите, които дойдоха да се простят. Надявам се да съм била изчерпателна.
    Не оставайте с погрешно впечатление. Не одобрявам лепенето на каквото и да било по спирки, дувари, стълбове…
    По стълбовете на уличното осветление все още се веят остатъци от плакати от предизборна агитация, реклами за концерти на поредната фолк дива, дашни кредитори, дето си умрат да ти “услужат” с пари, ако си в нужда…. оо, да не забравя и гръмките обещания за застраховки ГО за “без пари”.
    Не разбирам кое ви дразни повече Некролога сам по себе си или Некролога “пльоснат” къде ли не? Второто и мен ме дразни.
    Иначе живота си продължава, до момента, в който и ние “цъфнем” на някой стълб.

  97. perkele казва:

    tami,

    мисля че ме обърка с този над мен

  98. deepz00ne казва:

    моето лично убеждение е че хората лепят некролози не поради разни душевни нужди а просто защото “така е редно” и “всички хора правят така”
    това е просто обичай,традиция, а в народопсихологията на българина е здраво вкоренено следването им
    едва ли има по голям грях за него от това да се опиташ да го изкараш от браздата

  99. tami казва:

    Олле, perkele, ИЗВИНЯВАЙ! Грешката е моя!

  100. Zhel5 казва:

    коментар от Свежо: Ако исках да взема отношение по въпроса за показните убийства и престъпността нямаше да си напиша мнението в тази статия, щях да се вместя другаде.Все трябва да се започне от някъде почистването.

  101. Mincho казва:

    Поздрави за автора – аз също не мога да понасям некролози било то на чужди хора или близки роднини. През 97-ма умря един мой дядо и цели 40-се дни не ходих на диско и не пих водка, защото било неуважение към мъртвите. Е че аз един човек ако не съм го уважавал като жив как ще го уважавам като вече е “на оня свят”.
    Ще ми казва на мене църквата кога да ям месо и кога не. Ще съ вързвам аз червен конец против уроки – да бе. Жените и майките са полудели:)

  102. Dee казва:

    Shapka ti svalyam za post-a i az mnogo chesto sum si mislila sushtoto neshto. Mejdy drygoto, samo za spravka, nyakude iz komentarite ti chetox neshto ot roda na tova, che US pravitelstvoto ne pomagalo na jertvite ot Katrina… moyat suvet e predi da go napishesh kato fakt, purvo proveri informaciyata si. Dosta si dalech ot istinata (za moe golyamo sujalenie, zashtoto dushterya mi kato grajdanin na USA i neinite budeshti deca shte izplshtat obezshteteniya i pomoshti na LaFonduh nam-koya si, poneje ya premestili v California, da rechem, po vreme na evakyaciyata, a tya, vidish li, reshila da ostane, no ya murzi, ne i se raboti i edisntveniya i nachin da izkara poveche pari e da narodi oshte 2-3 sopolivi mainyni…). No! Da ne navlizame v podrobnosti…

  103. aklav казва:

    Темата не е ли вече в повечко?

  104. Дени казва:

    Аз пък не съм съгласна с поста и със свързването на некролозите с разни пороци на българите. Некролозите са 1) информационни средства – от типа лепиш 1-2 на входа/къщата и на спирката или друго подобно място и знаеш, че няма нужда да обясняваш на всеки срещнат съсед какво се е случило. 2) те са вид уважение към мъртвите. Какъв е проблемът ви точно с разлепянето на различни периоди? Аз на баба и дядо май само 2 пъти съм разлепяла, но това си е въпрос на избор. Ако живееш в голям град, няма много смисъл, защото така или иначе животът е забързан, има текучество на хората и след 2-3 години никой няма да знае за кой става въпрос. Но ако става въпрос за село, и след години хората ще си спомнят и ще почетат паметта на мъртвия. Къде точно е лошото в това?

    Като не искате да спазвате дадена традиция, не го правете. Но не я оплювайте, само защото не си падате по традициите по принцип.

    А колкото до яденето на погребение, това е доста древен обичай, който датира поне от траките. Доколкото знам из Азия има аналози също. Идеята е, че мъртвият не е просто умрял и изчезнал от живота ни. Той е претърпял някакъв преход към друго място, но по някакъв начин човек може да се свързва с него и след смъртта му и всичките тези ритуали целят да го почетат и да осигурят връзката. Както и да ви звучи това, това си е един светоглед с нищо не по-лош от модерния. В крайна сметка дали ти/аз си мисля, че мъртвият е просто мъртъв, че се е преродил, че е отишъл в Рая или друго подобно място – това е само и единствено философия. Не мисля, че мнозинството хора имат сериозна причина да са убедени, в който и да е вариант, така че не виждам защо пък всеки да не си вярва в каквото го влече. В този смисъл, почитането на мъртвите е една дълбоко българска традиция и след като не пречи, не виждам какъв ви е проблемът. И на мен не ми харесва да гледам некролози и не ги гледам. Не е зле да има табла за некролози в кварталите, за да не се натрапват от всяко дърво. Но нещата, които ги говорите са жалки.

    Още повече пък за бабата с лехичките, кравичките и т.н. Вие да не падате от Марс? Как очаквате да се държат хората, когато загубят всичко което имат и знаят колко ще е трудно да го възстановят? Да тропнат едно хорце ли? Това са глупости.

    А колкото до жалването, а вие какво точно правите тук? Не се ли жалвате? Като сте толкова позитивни и работни, защо не градите нова България, а виснете по блоговете и плюете традициие на дедите си, просто защото не ги разбирате. Намерете си държава по вкус и си стойте там. Или направете България своя държава. Но това как точно става с писателстване не ми е ясно.

  105. Келанвед казва:

    @Дени тук си почиваме и чешем езиците, не градим силна България. Нямаме чак толкова против некролога, ама на места леко се прекалява с това-пример снимката горе…аз не искам да чакам автобуса и отвсякъде да ме гледат мъртъвци. ДА си ги лепят хората по вратите на къщите, та който ходи да знае кой се е споминал. В случая говорим за натрапване на информация-нещо като рекламките по сайтовете, само че с мъртвешки характер

  106. Дени казва:

    Ми аз не разбирам проблемът какъв е – не ти харесва, гледаш в друга посока. Аз като не харесвам някой, не го зяпам. Още повече че това са просто снимки на хора, не на трупове.
    Да не говорим и че е добро напомняне, че никой от нас не е безсмъртен, нещо което много хора забравят и това води до кофти последствия, особено като се качат в коли.
    Съгласна съм, че може да е досадно ако са навсякъде, затова е хубаво да има табла за некролози. Но те пак ще са около спирките, все пак целта им е да информират, това няма как да стане ако си ги слагат само на вратите. А и пропускате момента, че след някаква възраст, некролозите са много важни източници на информация, за съжаление. И това, че на нас те ни се виждат като безмислено напомняне за етап от живота, за който предпочитаме да не се сещаме, в един момент, това се променя.
    Цялата история малко ми напомня за тъпотията с глобите за боядисване на жилищата, за врещенето срещу късите поли и потниците и т.н. – имаш си някаква болка/страх и от зор да не се изправяш срещу него, налагаш безумни правила и ограничения на хората около теб. А в крайна сметка, проблемът е в теб, не около теб. Поне що се отнася до външен вид на разни неща.

  107. Steliyan казва:

    Абе то думата некролог сама по себе си освен, че е чуждица – и говори много: Дневник на смъртта, или Записки на смъртта.
    Интересно ще е да стане точно като дневник:
    01.01.2010, 08:26:41 – умря Игрек Игреков
    01.01.2010, 09:30:00 – умирането беше удостоверено с акт
    01.01.2010, 10:30:00 – обадихме се на всички роднини на Игрек
    01.01.2010, 11:00:00 – запазихме час на гробището
    01.01.2010, 11:30:00 – намерихме евтин ковчег, китайски
    01.01.2010, 12:00:00 – уговрихме багериста да изкопае гроба
    02.01.2010, 09:00:00 – гроба е плитък, багериста копае още
    02.01.2010, 10:00:00 – Игрек е облечен и настанен в ковчега
    02.01.2010, 10:30:00 – гроба е готов, Игрек е опят от попа
    02.01.2010, 11:00:00 – положихме Игрек в гроба
    02.01.2010, 11:30:00 – опелото над Игрек вече не се трае
    02.01.2010, 12:00:00 – най-сетне можем да започнем помена
    02.01.2010, 22:00:00 – последните десет часа леко ми се губят

    И като цяло може да пордължи до … като има кой да пиеш в некролога. Лошото е, че няма да им стига нормален А4 и ще трябва да го печатат на безконечна хартия :)

  108. perkele казва:

    Steliyan,
    оригинален си кат китайски ролекс

  109. Longanlon казва:

    пък ти си духовит кат вентилатор ;)

  110. Anton казва:

    Само да вметна относно бабата с чушките и щастливите американци – това си е чиста проба медийна политика. Ония, като отидат на място след трагедия, почват да се въртят като шугави да намерят хора, които да гледат положително, нашите – и те се въртят като шугави за да намерят някой, дето по-силничко и истерично да приема нещата. И там е имало такива, дето са ревали, и тука е имало такива, дето са се радвали, че изобщо са си живи и здрави.

    —————

    Което пак потвърждава думите ти, ако се замислиш :)

  111. Юрий казва:

    Много точно и вярно си описал всичко. Тая наша мания за оплакване няма да ни доведе до европейските двери на благоденствието и щастието. Добре, че биологичния фактор си върши работата и може би някой ден… :)

  112. Стефка казва:

    Напълно съгласна, ситуацията в България си е като във всяка една страна, само че българите сме склонни да драматизираме …. и естествено винаги някой друг ни е виновен:)

  113. KristineX казва:

    Longalon, малко късно открих поста ти и макар дискусията ВЕЧЕ да се е състояла, не се сдържах да добавя две думи. Първо, по повод на некролозите – има ги и в другите страни. В Италия, както сам си отбелязал си има специално място за разлепването им. Но и те си имат любопитни обичаи – например, в деня на погребението, на входа на църквата има оставен подност, в който са сложени фогографии на умрялото лице с името, датата на раждане и на смърт – всеки може да си вземе, за спомен. Практиката “некролози за помен” също я имат, но предпочитат отпечатването им в местната преса – по-малко затруднение с по-голям ефект. Храна на гробовете не носят, но пък задължително се ходи веднъж седмично и се носят свежи цветя. Докато не минат години… и скръбта не намалее . Мога да разказвам и още, ама стига.

    КОЛКОТО ДО БЪЛГАРСКАТА НЕГАТИВНОСТ – наблюдение, с което съм напълно съгласна – ето ти едно интересно четиво:
    “Защо толкова малко печелим, а толкова много работим?” автор Юлиян Генов. Смятам, че това е най-умната книга, писана за България в последното десетилетие и там ще намериш ясен отговор не само за негативността, но и за много други “типично” български черти. Силно препоръчана! До скоро!

  114. Longanlon казва:

    за съжаление гугъл не е чувал за такава книга…

  115. Зелен Бетон казва:

    http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=14596
    http://www.segabg.com/online/a.....8;id=00002

    Авторът е основателят на небезизвестните ПроСофт и ПроМобил – eдин от първите, успяли да развият бизнес в национален мащаб по време на прехода; май на ПроСофт беше девизът “Ние ще направим цените на компютрите еднакви в цялата страна” (това в началото на 90-те). Имам лични впечатления от него, макар и бегли, и отпреди 15-тина години: типичен новоизлюпен БГ капиталист, с много здрав търговски “нюх”, безмерно убеден в собствената си непогрешимост и пълен феодал по отношение на служителите си. Не съм чел книгата, но ми е интересно дали сред разискваните от него особености на народопсихологията споменава, че у нас всеки овластен (в каквато и да е степен) индивид разбира властта именно като феодално право над това, което управлява…

  116. sesa казва:

    За некролозите и обичайте съм съгласна, ужасни са и безсмислени. Във всеки край на България са различни според зависи бабите какво помнят и разпространяват. Но за последното ти изказване не съм съгласна. Пешко в америка хората благодарят че са живи, понеже на тях всичко им е застраховано и след няма и месец те ще си имат нова къща и всичко необходимо да се върнат към нормалния си живот. А тази баба, за която говориш е загубила всичко, което е имала досега и от което се е прехранвала и при положение, че ще и отпуснат помощ най-много 200лв, тя, кажи ми ти, как да вижда светло бъдеще, като няма къде да живее или какво да яде…

  117. Longanlon казва:

    застраховано им е, защото си го застраховат

  118. sesa казва:

    еми хайде отдели ти от 100 левовата си пенсия, пари и за застраховка…

  119. Longanlon казва:

    А американците нямат пенсии изобщо. Каквото са спестили – това е.

  120. Dee казва:

    Абе хора, защо приказвате такива простотии? Мислите ли, че всички в САЩ имат застраховки? Ако беше така нямаше да има още хора без домове след Катрина. И как да нямат пенсии? Върха на простотията това… За 401K, state retirement и social security да сте чували? Айде преди да се правите на толкова компетентни или питайте някой, който живее в САЩ или съберете повече информация. Google не е създаден само, за да си търсите порно и торенти…

  121. Longanlon казва:

    Пенсии имат само тия, които са работили правителствена работа – полицаи, държавни чиновници и т.н. Останалите имат частни пенсии, които се формират от спестяванията им, или от спестяванията, които техният работодател е правил в частен фонд с отчисления от заплатата им.

  122. Петър казва:

    Прав си. Тук всички са убедени, че сме “най-зле”. Нещо подобно има в Сърбия, Гърция и Македония, но там се балансира повече с шовинизъм.

  123. Весела казва:

    Амин!;)

Оставете коментар