Свинята и мечтата
Веднъж попитали свинята:
“Каква ти е мечтата?”
“Бунища да покрият равнината,
Да се превърне в кочина светът!“
Свинята ще познаеш по мечтата.
Актуална снимка – Август 2007
Кликни картинката
Растенията поизраснаха, а и си купих малко рибки. Като че ли аквариумът става за нещо вече. Може да взема още някакви рибки – тетри вероятно, ще измисля какви точно… Чети още… →
Принципно го казвам
Махни тези сенки,
махни този грим,
аз тебе ще целувам,
а не Фармахим…
————————–
Стихчето предостави: Мама Цоцоланка, снимката е на Мая и съм я правил аз.
Първата въздушна пушка
Oще откакто миналата година подарих на тогавашната си приятелка за рождения ден въздушна пушка и съответно разбрах какви са разпоредбите за притежанието и използването на пневматично оръжие (т.е., че такива няма) ми стана ясно, че е само въпрос на време и аз да се сдобия с една от тия играчки и да изпълня една от детските си мечти.
E, в края на миналата седмица му дойде времето… Чети още... →
Стрелба с въздушна пушка – законови рамки
Тъй като си купих въздушна пушка (утре ще пиша за това), се заех да проверя как стои законово въпросът относно това, по какво мога да стрелям с нея и тук възнамерявам да изложа резултатите от търсенето си, та дано са полезни някому.
Колкото и да ни е странно, у нас има някои закони, които пречат на неограниченото пуцане по всичко, което мърда. Ясно е, че не е добра да идея да се стреля по хора, пък били и те невинно тичащи в парка крещящи сополиви деца, които яко ви дразнят точно когато се опитвате да покажете на гаджето що е романтика на открито. Но съществуват още няколко неща, които не е зле да знаете, преди да решите да се правите на Бъфало Бил из полята или градските улици… Чети още… →
Бойко Борисов – футболен деятел
Както всички знаем, Бойко Борисов се занимава с карате (в което е доста добър) и с тенис (в който е … да кажем не сред най-добрите 
). Много хора обаче бяха шокирани от новината, разпространена по ICQ днес, че любимият ни кмет-пожарникар-неформален- лидер има футболен отбор, наречен на негово име – БАТЕ Борисов… Чети още… →
Глупостта умира трудно
Мразя филми за хакери, направо ми лазят по нервите. А когато някой направи мултимилионен блокбъстър, в който половината от екранното време е заето от … ами от екрани, на които става “хакването” и го нарече “екшън”, даже Брус Уилис не може да го спаси… Чети още… →
Тъпи сериали
Не стига, че неимоверно количество от хитовете на тоя блог са от търсения в Google със стринг “дързост и красота” заради тая ми статия за сайтовете за запознанства, ами пак със сериали ще се занимавам… само че не пенсионерски.
Така де, напоследък сериалите станаха твърде популярни – особено у нас, където може да си ги теглиш от нета. И понеже много приятели ми препоръчват да гледам това или онова, смятам да споделя впечатленията си относно това кои от по-модерните сериали стават за гледане само според зомбираните нещастници като примерно тия, дето теглят “пристигането на медиците” от торентите… Чети още… →
Daria!
През 2007 се навършват десет години от началото на Daria – любимият ми анимационен сериал. Скромното честване, което си устроих по случая премина приятно и включваше ром с кола и шоколадови бонбони за мезе, три епизода на филмчето и авторът на този блог, излегнат на дивана пред компютъра. Сам, разбира се, все пак става дума за Daria.
E, да, такова прекарване на късния следобед наистина звучи доста тъпо, но все пак именно това е основното, което олицетворява Дария – да ти пука повече какво мислиш ти за себе си и това, което правиш, отколкото какво мислят останалите… Чети още… →
Мол-ци
Моловете наскоро избуяха в нашата родина или поне така си мислех до скоро. Обаче всъщност ние молове си имаме много отдавна и то кажи-речи във всеки град.
Какво се оказа? Чети още… →
Къде са ми детските книжки?
Наскоро си подреждах старите книги и попаднах на находка – учебника ми по английски за подготвителен клас. Разгледах го и ме нападнаха неочаквани спомени. Това, което е виждате на снимката, е втора част на учебника, за който помня, родителите на всички ни се изръсиха някакви космически суми.
Този учебник бе като някаква магическа книжка за нас, навикналите на безцветните тухлоподобни комунистически и посткомунистически учебници с грозни графични илюстрации – та той приличаше повече на списание, пълно с красиви и усмихнати хора, беше приятно да го разглеждаш (особено последното бе нещо невиждано до тогава) … Чети още… →
Ресторант “Green house”
Това е един мъничък ресторант точно пред Техническия университет, на гърба на тенискортовете. Толкова е мъничък, че погледнат отвън прилича на кафене с три масички. Точно на това го помислих и аз, обикаляйки да си взема някакъв сандвич в района, докато не видях, че хората всъщност ядат там, а един пушеше наргиле… Чети още… →
Хотелите станаха абсурдно скъпи!
С умиление си спомням времето преди 2-3 години, когато нощувка в хотел 4 звезди в София струваше 50-60 лв. за българи и двойно за чужденци. За съжаление подобна алтернативна реалност съществува май само в спомените ми.
Поводът да напиша това е едноседмичният ми престой в София, за който ми се наложи да отседна в хотел Витоша срещу Техническия университет – на цена от 170 лв на вечер и качество на услугите, граничещо с поносимото, ама от долната страна… Чети още… →
Ресторант “Троянците”
Никога не съм бил фен на туй, що му викат “гурме” – даже силно съм му се дразнел понякога, явно защото не съм попадал на подходящи примери за същото. Подтикнат обаче от един пост в тхе журнала, посетих с приятели ресторант Троянците, наричан доскоро Noble House и останах с чудесни впечатления… Чети още… →
Как да се абонирам?
Искате да се абонирате и да получавате новите статии в този блог, но не сте много навътре с тия неща? Няма проблем, сега ще ви обясня как става 🙂
A стига бе!?! – ТРЕТА част
Много изненади ми станаха в четвъртък, направо не мога да се съвзема от обзелото ме учудване…
Георги Ангелов не само чете блога ми, ами и е пуснал rss към него в категория “блогове, които чета” на личния си блог. Почувствах се със сантиметър по-висок за няколко минути 🙂
Сега остава и някой коментар по мой постинг да напише…
A стига бе!?! – втора част
Вестник “Дневник” не престава да ме изненадва днес – този път с неочаквано наивната, дори детска и неподправена идиотия на един от материалите си. В рубриката си “Джаджи”, ни е представен наистина полезен аквариум – комбинация между аквариум и холдер за книги. Става дума за следната изгъзица: