23/05/2007Longanlon
Ето какво каза за Коелю и неговите литературни напъни Gollum по време на една дискусия във форума на Бойна слава и с което съм абсолютно съгласен доколкото съм добил впечатление от Алхимикът и 3/4 от Войнът на светлината:
“От въпросният автор съм чел няколко книжици (това е точната дума за такъв род резултати на упражняването на умението да се нижат думи в изречения) и впечатлението ми е, че писането му е средна работа, впрочем достатъчно простичко и постно, за да не затруднява възприемането и същевременно, не дай си боже, да отправя към нещо по-дълбоко. Съдържанието на въпросните романчета бяха едни банални истини, които могат да бъдат откровение за човек, намиращ се в началото на смисления си живот и дори биха могли да бъдат интелектуално приключение за човек, неизкушен от срещи с размишления и въпроси около същността на битието.
Едно време имаше един хубав термин, “детско-юношеска литература“, в която впрочем този автор влиза не откъм приключенско-познавателната страна, а по-скоро откъм морално-дидактичната, с опасност да стане и леко досаден в зле прикритите поучения. Та с една дума, плоски и почти едноизмерни притчообразни романи за хора, които нямат интереси да навлизат в света на литературата по – далеч от прага или хайде, за де не прекаляваме, по-далеч отколкото протегната им ръка може да докопа нещо от най-близката лавица, защото май навлизането между прашните рафтове ги плаши, а и вероятно ги смущава фактът, че не са намерили ключа за включване на осветлението.“
