Ресторант “Троянците”

26/06/2007Longanlon

Никога не съм бил фен на туй, що му викат “гурме” – даже силно съм му се дразнел понякога, явно защото не съм попадал на подходящи примери за същото. Подтикнат обаче от един пост в тхе журнала, посетих с приятели ресторант Троянците, наричан доскоро Noble House и останах с чудесни впечатления…

Както може да забележите, Троянците се намира на доста добро място – на края на ул. Шипка в един безистен, което едновременно му осигурява както местоположение практически в идеалния център, така и относително спокойтвие и тишина дори на масите навън. Лесно ще го забележите – има голяма червена табела с нарисувана колесница и древногръцки войн. Обстановката ми се понрави – пипната, без да е луксозна. Вътре не влязохме, но масите и пейките навън, макар и обикновени дървени бяха с яки възглавнички и скъпи плюшени покривки. Собственикът посреща гостите, весел и приветлив тип на около 30-и-нещо. Резервацията, която бях направил се оказа полезна, защото дойдохме в пиковия час 21, но за по-късно имаше свободни маси.

Менюто е учудващо тънко, но и твърде разнообразно. Предястията, основните и десертите са всичките нестандартни, нищо от никаква “традиционна кухня” няма, била тя италианска, френска или другите там, които никак не ги харесвам. Листът с алкохолите си е достатъчно дълъг, има и вина за по-претенциозните (не, че им разбирам, но така ми изглеждаха ). Поръчах прясно биволско сирене с мед, телешки джолан в гювече и изцедено кисело мляко с домашно сладко и Старопрамен. Трябва да кажа, че по-вкусни ястия не ми се е случавало да ям – джоланът си го обичам принципно, но този определено се топеше в устата, а сирене и мед се оказа чудесна комбинация. Зеленчуковите кюфтенца, които никога нямаше да си поръчам, но Деница ми даде да опитам също бяха супер добри, с остър и пикантен вкус, а пържените картофи бяха, естествено, нарязани и обелени на ръка, а не бланширан боклук.

Сметката за четирима, от които двама ядохме и пихме на корем, беше петдесетина лева, което си е съвсем не висока сума за качеството на храна и обслужване, което получихме.

——————————————

Забележка (11 април 2009):

Преди да посетите ресторанта, вдъхновени от поетичното ми описание (хехехе) прочетете коментарите по-долу. Сега той явно не е каквото беше.