Знанието – пречи или помага?

04/06/2007Longanlon

Колко трябва да разбираме от компютри, за да работим ефективно?

Нямам пред вид компютърните специалисти, на които това им е работата – за тях, смятам е ясно, че колкото повече разбират, толкова по-добре. Интересуваме ме такива като мене – офисни плъхове, които ползват компа главно за пишеща машина, дали е необходимо да задълбават в компютърните науки и ако го направят страда ли основната им професия от това.

За моите колеги в офиса компютърът е някаква сложна, непозната машина, готова всеки момент да направи нещо напълно нелогично и покрита с мистерията на “високите технологии”. Те работят на компютъра си, но в момента, в който стане нещо не както трябва, нещо, което даже малко наруши рутината, с която са свикнали, те не се заинтересуват защо става така и как може да се оправи, а вдигат ръце и търсят помощ. Знаят английски, но дори не четат съобщенията за грешка, които им излизат – за тях тези съобщения не са на разбираем език, а на “компютърен” – сложен и само за специалисти. Те не се интересуват от компютъра, не мислят за него като за интерактивна система, а за някаква даденост, която ползват. Доколкото тези неща нямат връзка с пряката им работа, тези хора не се интересуват от това как правилно да работят с компютъра, как да го предпазват от вируси, как да поддържат някакъв ред в него… Компютрите им се пълнят със спайуеър, защото те не искат да знаят какво е това и как да не го хващат, викат за помощ, когато някакво системно съобщение излезе на монитора, не са наясно изобщо с това какво е програма, защо е необходима, как се инсталира…

Резултатите от това отношение за тяхната работа са общо взето плачевни – при най-малкият проблем изпадат в паника и не знаят как да го решат, което значи, че стоят, без да работят, докато дойде специалиста (аз, представете си) да го оправи. Т.е. за работата си са напълно зависими от някой друг, при това всеки ден, защото уиндоуса е всичко, ама не и дуракоустойчив. Всъщност, изненадващо, компютърната неграмотност се шири повсеместно. Учудващо е колко много хора работят с компютри и колко малко всъщност могат да правят на тях нещо друго освен да пишат на уърд и да редят пасианс.

От друга страна, да разгледам себе си. Компютрите са ми интересни, харесва ми да се занимавам с тях, но не са ми професия – като резултат, не мога да кажа, че съм специалист, но общо взето разбирам принципите, според които работи компютърът. Не се наемам да програмирам, или да бъзикам системните функции, а съм горе долу на нивото на повечето хора, дето си имат компютри в къщи и каквото им трябва си го теглят и инсталират сами.

Резултатът… ами често вместо да работя работата си, аз се заминавам с компютъра. Винаги има нещо да се инсталира или преинсталира, някоя малка програмка да видя как работи, някой плъгин да сложа, я Office 2007 да видя дали е по-як от стария, това защо дава тоя проблем, дали не може по-добре… Да не говорим, че за колегите съм “човекът, който РАЗБИРА” и бивам привикван при всякакви затруднения (обикновено от типа “Натискам иконката и ТО не тръгва!?! Оправи ГО да тръгне“). Всичко това отнема време, което мога да прекарвам в писане на проекти или в друга работа, от която имам общо взето винаги в изобилие.

И така: колко трябва да разбираш от компютри, за да работиш ефективно на тях? Струва ми се, че границата е доста тънка. От една страна човек трябва да е достатъчно запознат с машната, на която работи, за да не се нуждае от ангел-хранител постоянно зад рамото си, а от друга да не прекалява с интереса към нея, защото това се отразява негативно на работата му. Виждал съм хора, които балансират успешно – но никак не са много, повечето залитат към крайностите…Може би това е свързано с природата на човек, с това дали в него надделява любопитството или безразличието?