Ultraviolet

05/06/2007Longanlon

Трябва много талант за да се направи толкова евтино изглеждащ филм и при това да кефи отвсякъде.

Ultraviolet е направен точно с умисъл да е малоумен екшън и като такъв е толкова добър, че минава в графата кефещи малоумни екшъни. Поне не претендира за сериозност и драматичност и не е натъпкан общочовешки послания, семейни ценности и други бълвочи, с които обикновено не се свенят да ни залеят от холивуд.

Не знам за тебе, ама на мене отдавна ми е писнало от филми, правачите на които са се взели прекалено насериозно и вместо да направят с филма каквото им е на сърцето започват да мислят как да вмъкнат я морално послание тук, я политическа коректност там, я малко монолог стил ‘ах, как ми се ще да получа оскар‘ към края. А след намесата на големите чичковци с костюми по $3000 с калкулаторите в ръце, които махат всички сцени, несъответвстващи на най-горните редове в табличката им за гледаемост от самия филм остава такова безподобно и претенциозно говно, че трябва да си гледал примерно крал артур, за да разбереш за какво говоря.

За разлика от тия филми, Ултравайълет дава есенцията на фантастичния екшън като такъв – дотолкова изчистена и клиширана, че е чак иронична. Забеляза ли главната героиня – перфектната бойна машина и перфектната kick-ass chick? А нарочно загладените и недетайлни повърхности на всичко във филма – от сградите в птичи поглед до лицата на героите (особено Мила е толкова гладка в лицето, че прилича на певица от пайнер с тоя анти-бръчки филтър, който скапания им ай-ти мейкъп артист на планета слага по равно и без мярка на всички певици там)? А променящите се цветове на Мила? А нарочните сцени с едноцветен фон и единични, привличащи вниманието движения на него (черна стая с черни войници и само светкавичките на шоковите палки се движат, оранжев покрив с оранжеви китайци и само Мила се движи, ets.)? Всички тия неща налагат усещането за анимационност, за нереалност. И докато останалите екшъни се опитват да ти внушат, че това, което ти показват е реално и да го направят колкото се може по-близко до това да изглежда истинско, Ултравайълет използва точно анимационния и нереален подход за да не те остави и за миг да помислиш, че ставащото пред тебе е нещо по-различно от комикс – оживял, с 3D графика, с Mила Йовович комикс.

А както знаеш комикс-културата е малко особено нещо – в нея е го има духът, който го няма почти никъде в киното. Духът на твореца, който не се съобразява с последните проучвания на зрителския пазар, не се стреми да максимизира печалбата на някоя тлъста продуцентска компания… Фенството към комиксите в щатите е достигнало такива размери именно защото там, в меката на безсмислените холивудски продукции, изчислени за максимална печалба от скучни костюмари, именно в комикса е запазен духът на твореца – там става точно каквото авторът си представи и това поднася на читателя – без лустро, без фалшив ‘реализъм’.

Ултравайълет е красив и много добър филм – защото показва точно това – че екшън може да се прави и по другия начин – без напомпана маринка, без американците да спасят света в последната минута, без негърът-президент да е най-благороден и честен… Без сиджиай ефекти стил ‘ама баш като истинска експлозия, но не съвсем, щото истинските не са достатъчно зрелищни‘. Показва това, което режисьорът иска да видим, това, което като дете си е представял, гледайки “Буревестниците” примерно, ако и там са я давали тая анимация. Едновременно с това обаче Ултравайълет стига още по-далеч – той на моменти направо се гаври с “общочовешките” ценностни клишета на Холивуд, подиграва се с посланията му, с опитите му да въздейства на емоциите на зрителя. Показва неща, кефещи окото, без да пробутва глупости заедно с тях.

Затова филм като този се гледа по същия начин, по който едно време в детството си си гледал култовите Командо или Рамбо – големият добър супер герой изтребва с поглед неизброимо количество лоши и ти цвилиш от удоволствие пред телевизора, защото може да не е реално, нито смислено, ама КЕФИ.

————————————————————-

Ulraviolet в arena.bg и zamunda.net