Биха ме

20/08/2008Longanlon

---

Състезанието, в което се бях включил – RSS Дандания – приключи миналата седмица, а моето представяне в него бе… не дотам задоволително.

Все пак победих, но…

Ако все още не знаете за какво става дума, да ви кажа – Тодор Христов организира едно състезание между пет блогъра за това кой ще успее да увеличи с най-много броя на rss абонатите си за месец. Е, месецът изтече и за участващите мутри дойде време да се перчат с резултати:

Тодор	Белчо	Аз	Dzver	Георги	Оggin

Победител по абсолютен брой привлечени нови абонати стана, очаквано, Тодор (+ 596 души).

Победител по процентно увеличение станах аз (+ 45%).

Ето и цялото класиране:

NovaVizia.com: +596 BelchoHristov.com: +131 Kaka-Cuuka.com: +116 Dzver.com: +39 Ikonomika.org: +20 Oggin.net: -2

Kaka-Cuuka.com: +45% BelchoHristov.com: +41% NovaVizia.com: +39% Dzver.com: +12% Ikonomika.org: +5% Oggin.net: -1%

Какъв беше смисълът?

Много хора, разбира се, няма да намерят смисъл в това състезание. Те не намират и смисъл в стремежа личният ти блог да стане популярен и четен и продължават да гледат на блогването като на творчество тип “мило дневниче”, което е предназначено да си изливаш душата за собствена консумация. Ние обаче, както мъдро подсказва заглавието на блога ни, не сме от тях 🙂

Не е тайна, че до сега, освен да пиша, не бях правил нищо друго за блога си – не съм го промотирал, рекламирал, или някакви такива неща, SEO-то го бях отписал като празна работа и т.н. Тия работи ми се струваха много… не комерсиални, ами да речем… като прекалено напъване. Така или иначе блогът ми върви добре, що да се зоря още?

Та се включих в състезанието именно защото то ми предостави мотивацията в тоя заспал летен сезон да направя нещо за развитието на блога си, да изпробвам нови методи, да се понапъна малко, за да видя какво ще стане.

Какво направих?

Честно казано, пословичният ми мързел надделя и даже тоя път и не предприех особено крути мерки за привличане на нови читатели (то си личи и по класирането де). Това, което направих:

– Повиших видимостта на формата за абониране в дясно. Сложих я по-отгоре, направих цветовете на иконките малко по-ярки и нарисувах една малка червена стрелка – всичко това привлича окото.

– Откраднах идеята на Дзвер за забавни съобщения, приканващи хората да се абонират и я развих с помощта на плъгина quote rotator. Махнал съм го вече, но беше нещо от типа на:

Абонирай се…
… и дай своя малък принос за глобалното затопляне
… и стани мъж
… и получавай гениалните ми прозрения веднага щом … гениално ги прозра
… и спечели снимка с автограф от Милко Калайджиев

Ефектът от тия две действия като че не бе особено голям, но все пак го имаше.

– Изпратих приканващо писмо на всички хора от адресната си книга в електронната поща, уверявайки ги, че да, още имам блог и да, много ще се радвам да го четат и да се абонират за него. Ефект имаше – Някои от приятелите ми се абонираха незабавно, други казаха, че са отдавна абонирани, а трети (двама всъщност) се учудиха как може да съм се продал на империалистическите капиталисти.

– Писах. Като че ли успях да вдъхна малко животец на интернет-дискусиите по време на жегите. Каквито статии пуснах в svejo нямаха особено голям успех там (т.е. не събраха много гласове), но пък се радваха на завидна активност на коментиращите читатели – само за месецът, докато траеше състезанието, три от нещата, които публикувах породиха оживени дискусии, резултиращи в над 100 коментара, което ги нарежда в челната десетка на най-коментираните статии в моя блог (видна в лявата колона, нагоре). Това бяха:

Костовистите са странни животни – 141 коментара
Четете библията (автор – Жилов) – 136 коментара
Спомените ми от комунизма – 115 коментара

– Подобрих ползваемостта. Добавих постове с обяснения защо човек да се абонира и указания как точно става това, които, за мое учудване, според статистика, хората всъщност четат.

И какво стана?

Стана това, че спечелих поразяващо великолепната и невероятно величествената титла RSS Войн, щедро присъдена ми за най-голямото процентно увеличение на абонатите. Останах на трето място в абсолютната категория, защото Белчо ме би за среброто с невероятен финален спринт последния ден.

Постигнах и една друга цел, която си бях поставил – technorati рейтингът ми се повиши с около 20 и в Класацията на българските блогове на Дзвер горе-долу си възстанових позициите от преди да си сменя домейна и да изгубя всички линкове.

Всъщност, най-големият резултат от цялата дандания бе, че осъзнах доколко тоя блог зависи от читателите си. Щото тия, дето пишат “мило дневниче” зависят само от себе си, а аз… каквото и да напиша, ако ви няма вас да го прочетете и да го коментирате (да ме възхвалите или понапсувате), Како Сийке, не съм от тях! ще е просто кухи думи, резултат от напразни усилия. Поради което не ми остава нищо друго, освен на свой ред да ви възхваля, славословя и да ви благодаря, че ме търпите 🙂

#rss#аз#алабала#блог#състезание