Спомените ми от комунизма


Един призрак броди из нашата държава – призракът на комунизма. Някои си спомнят за него с носталгия, други с ужас, но истината е, че много хора си го сънуват гаче да е бил вчера.

Но какво всъщност беше тогава? Помни ли някой какво е да си пионерче…

Тъй като се замислиш, исторически погледнато, комунизмът у нас съвсем не беше отдавна – двайсетина години, само едно поколение. То именно и затва толкова народ си го спомня, а комнистическите агенти на ДС още биват спрягани от тия, дето нямат друг смисъл в живота. Аз агенти не помня, щото като си на 10 години други неща те интересуват, ама все пак некои от по-младите (ех, старост нерадост…) пък съвсем нищо не са закачили, та я аз да ги светна малко 🙂 А истината е, че дори като оставим настрана приключенията ми в детската градина, за които все още си спомням с голяма доза умиление, погледнат през детския ми акъл тогава, животът по времето на комунизма не беше никак лош.

Не си мислете, че партийни фанатици, стиснали съветски калашници в ръка са мародерствали из улиците, и са застрелвали след порядъчна доза мъчения всеки, който не е крещял непрекъснато “Слава на Ленин и Сталин!!!” с ръка на сърцето и то така, че да се чуват отчетливо и трите удивителни. Или че тайни агенти на Държавна сигурност като трупоядни гъгрици са прогризвали обществото ни и са снасяли всичко на висшестоящите, които с отегчен вид са отсъждали кой да живее и кой да умре и не са можели да започнат деня си без преди закуска да подпишат десетина-двайсе хиляди смъртни присъди на дисиденти. Напротив:

Първото нещо, свързано с комунизма, което си спомням са чавдарската и пионерската организации. В тях членуваха децата (чавдарче се ставаше в първи клас, а пионерче – в трети) и ако трябва да ги сравня с нещо познато сега, най-близкото, което ми идва на акъла са скаутите. С нас се занимаваха учители и нарочни специалисти от младежки центрове – водеха ни на екскурзии и обучителни пътувания (примерно в кравеферма да видим от къде идва млякото), организираха ни кръжоци по разни науки, моделизъм, спортове и други благинки. Учеха ни как да сме примерни, добри ученици, да помагаме на бабите да пресичат улицата (даже и ако не щат хехехе), да им отстъпваме място в автобуса и т.н, даже имаше една книжка с римувани правила, за да се помнят по-лесно (добре, че ги има сега в интернет, щото не ги помнех):

1. Чавдарчето родината свободна обича като своя майка родна.
2. Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притича.
3. Малките чавдарчета са добри другарчета.
4. Чавдарчето е весело дете, играе, пее, учи се, чете.
5. Чавдарчето учтиво поздравява, то възрастните хора уважава.
6. Чавдарчето е примерно в къщи и в клас, то помни: “Пионер ще стана аз”

Нещо, към което комунистите имаха истински фетиш бе “всестранното развитие” – нещо като култа към суперчовека на нацистите. Идеалът бе здрав дух в здраво тяло и имаше множество книжки (за деца и юноши), които обясняваха основите на правилното хранене, физическата култура, значението на социалните отношения (т.е. колко важни са приятелите). Имаше и множество най-различни списания, предназначени за младите – и български и руски, за които можеше да се абонираш срещу символична сума и които бяха пълни с най-различни интересни научно-популярни неща – детска зоология, приложна физика, електроника, компютри, рисуване, квото се сетиш. И страхотни книги, главно превод от руски на теми, които никога, ама никога няма да може да намериш сега за детето си – как да си правиш химически експерименти в къщи, как да си отгледаш различни бактериални култури, как да наблюдаваш различните животни в природата, как да си сглобиш радио…

Като станах четвърти клас ме направиха отговорник на класа по политическата дейност. Вместо обаче да подпиша декларация за принадлежност към 6-то управление на ДС, да си измисля готин псевдоним, примерно Агент Първан и да издавам кой от съучениците ми е империалистически шпионин и ползва мека тоалетна хартия контрабанда от САЩ, аз, собствено, като всеки 10 годишен пикльо с уклон към войната с фунийки, и хабер си нямах кво е тва политическа дейност. Учителките ми казаха да гледам новините по телевизията и тва било то политическата дейност. Аха, викам си аз, то не било трудно, само яко скучно… и в тоя момент дойде демокрацията и ме отърва от консомола, политически науки в Москва и кариера в политбюро.

Какво е искал да каже авторът?

Както споделих горе, така като гледам детството по времето на комунизма си е едно перфектно детство – имаше организация, ред, цел, стараеха се да те направят човек. Затова комунизмът създаваше будни, любознателни, културни деца. Защото децата, за разлика от възрастните, не се нуждаят толкова от свобода, колкото от внимание, напътствия и грижа. Грешката на системата тогава бе, че третираше и възрастните по същия начин – смяташе, че знае по-добре от тях какво им е необходимо. И така постепенно, по време на тийнейджърството (което тогава наричаха юношество) липсата на свобода превръщаше тия будни, любознателни, културни деца в излети по калъп, неактивни възрастни, свикнали да си налягат парцалите и да не си надигат много главата, щото иначе системата си имаше механизми да ги смаже – а здраво общество и развиваща се икономика, каквото и да ме убеждава murk, от смачкани духовно хора не може да се гради.

А вие помните ли?


СПОДЕЛИ
Не ви ли писна от Кремиковци?
Приятна изненада

Коментари

  1. Никола
    17/07/2008 - 07:33

    Има истина в думите ти грешни, сине… Аз никога не станах пионерче, а чаках с нетърпение. Чавдарчета все пак никой не бръснеше за слива- предимно пеехме песнички за Ленин и се учехме да се строяваме. Но пионерче, ехе- червена връзка, дружинна ръководителка, садене на черешови дръвчета в градинката пред блока, лагери край морето. Тая работа ми се размина: Десети ноември дойде няколко месеца преди да получа червената си връзка. И цял живот завиждам на тарикатите, които са се сетили да се родят една година по-рано.. 🙂

  2. Мммда, и аз не станах пионерче, но живо помня ритуала по връзването на синята връзка. Караше ни да се чувстваме важни и с нетърпение да чакаме минаването в следващия клас. Гледахме червените връзки на пионерчетата и си мислехме, че има непоносимо много време докато и ние станем пионерчета. Добре че нищо не сме разбирали тогава 😉

  3. И аз добутах до чавдарче само – даже бях знаменосец на четата:) “Приемам знамето на четата и обещавам да го пазя чисто и неопетнено”

  4. Никола
    17/07/2008 - 09:26

    Евелин! И аз така обещах да го пазя чисто и неопетнено. Даже го целунах !

  5. Светослав
    17/07/2008 - 09:33

    Ех спомени.Аз имах “честта” да стана и чавдарче и пионерче.Помня цялата помпозност и глупава официалност на дружинните събрания и манифестации.Помня и кой отиваше на лагер в СССР и кой на трудови бригади за по 1 седмица да се берат ябълки, боб, царевица и прочие.Помня и как класа ми гледа “Маргарит и Маргарита” и как класната ми плака.И униформите не съм забравил и порицанията пред цялото училище, че не си събрал достатъчно хартия лятото.как да не ти липсват тези времена.

  6. Комунизмът беше една голяма шитня. Хубавото е, че бяхме млади.

    М-)

  7. Иванов
    17/07/2008 - 09:46

    Крадците винаги са крадци! Аз съм убеден комунист (по идеология и светоусещане) – като такъв всичко, което е в ущърб на хората, които правят работодателите си по-богати, е вредно. Вреден е капитализмът, който кликите на Първанов, Станишев, Сакскобургготски, Юруков, Костов, Доган, Сидеров, Цветанов и др. строят “неуморно”. Забелязахте ли, че тук има представители на цялата съвременна политическа управляваща класа в България. Едно превъзходно доказателство за факта, че капитализмът е вреден и крадлив анален “продукт”.
    Време е българинът да започне да се бори активно за правата си. А колкото до “комунизма” – преди двадесетина години свалихме онези, които бяха присвоили това понятие и живееха на наш гръб. Онова си беше “Държавен капитализъм”. Време е да построим онзи, истинския комунизъм, който да гарантира действително човеколюбие, свобода и достойнство. Нещо, което капитализма ни отнема всеки ден…

  8. чавдарчетата имаха и калпачета 🙂 аз станах пионер за около месец, после довтаса 10-ноември 🙂 общо взето си спомням, че си мерехме връзките (синя, червена, имаше легенда, че комсомолците били с жълти) тогава, а не пишките (джисиемити), както сега 🙂 помня, че мразехме да носим връзките поголовно и имахме дежурни по коридорите, които те докладваха, ако не си с връзка. честно казано не помня обаче живота ми да ебил особено повлиян от тези организации – хартия съм предавал само един път – в 1ви клас, на лагери не съм бил, нито на бригади, нито пък се кефех особено много, като ни замъкнеха навръх Альоша на 3-ти март, да участваме в тъпа церемония по чесдтването на Руско-Турската война. голяма глупост беше, каквото и да ми носталгирате 🙂

  9. Иванов, хубаво е, че мечтата ти никога няма да се осъществи 🙁

  10. Димитър
    17/07/2008 - 09:57

    Аз понеже съм живял 11 години по-дълго от Лонг помня точно как след 4-5 клас и в гимназията се толерираше натегачеството и послушанието, а големите тарикати ставаха комсомолски активисти (и някои от тях “бизнесмени”, а други сега ги виждам като видни бюрократи по телевизора).
    Да не говорим за ангарията, наречена ученически и комсомолски бригади (2 месеца годишно). Слава богу, че промените ме завариха третокурсник във ВМЕИ-то, та да не съжалявам за пропуснатите шансове.

  11. именно тва исках да кажа и аз – като почва да ти свършва детството, имаш нужда от все повече свобода… а нея я нямаше

  12. Ехх, много мога да напиша за онези времена. И чавдарче бях, и пионерче, и комсомолче :)и активист даже. През тези години и на бригади ходех и песни в пионерски хор пеех :).
    НО ВСИЧКО беше една измама едно изкуствено надъхване, че ние сме върха, че живеем в най-доброто общество, и най -добре, че сме най-великите.
    Живеехме щастливи, че можехме да си купим хладилник “МРАЗ” и цветен телевизор “Електрон”. Радвахме се на спрения “Москвич” под терасата на панелката.
    Ехх какво щастие беше само…..в нашия затворен свят, от който не можехме да излезем. Например да се докоснем до шедьоврите на световното изкуство в “Лувъра” и Ватикана …..
    Бяхме си просто едни щастливи затворници….
    А истината е била друга явно ….

  13. Аз нямам никакъв спомен от комиунизма, понеже през ’89 съм била на 4 и не съм била нито пионерче, нито чавдарче. Затова и поста беше доста интересен за мен, никога не бях чувала например за правилата на чавдарчето 🙂

  14. Да уточня, че детските движения са правени по модел на скаутите, а не обратното.
    Дали заради комунизма или времето, но тогава специално за малчуганите май наистина беше по-добре. А и бяхме свободни да правим главолии, но и имаш кой да респектира, дори и само превантивно.
    Консуматорството и изборът действително бяха по-ограничени, но пък имахме мачбокс 🙂

  15. Май ме е яд само за наистина добрите книги!

  16. 🙂 Моите спомени са още по-богати (ама нямам дар слово да разкажа, пък и време не ми достига), защото аз съм от родителите… И спомените на сина ми са като вашите. Смешното е, че чавдарските, пионерските и комсомолските ми спомени са идентични с вашите (е, аз си имам спомени и от БКП-членството си, защото как може човек да не бъде обществено активен…) Манипулацията, лъжата и фалша си бяха тотални (вж. на “камбанарията”: перфокарта+, за коледата) – още не можем да се “отсъферим” от заблудите на “най-хуманното” общество. Докато ние заклеймявахме световния империализъм и ръкопляскахме по партийни събрания (аз по лична инициатива си ги отработвах, макар че всъщност се опитвах да пълня една каца без дъно…) в свободния свят хората напреднаха със светлинни години пред нас, а сега ние ползваме техните достижения (и плащаме за това, няма да ни ги подаряват, я!) – високи технологии, компютри, електроника,… всичко! А ние какво? Големи сме далавераджии – всичко можем да си купим (с какво?) и да продадем (на балъците…). То всичко си го има, няма нужда да се зорим – светът е направен за нас – за кеф и удоволствие… защото един път се живее!…

  17. Не те е срам, Лонганлоне!!!
    Комунизмът беше огромно ЗЛО!! Аз съм бил на 5-6-7 години, но още помня колко РЕПРЕСИРАН се чувствах. Как червената мафия още тогава ми отнемаше СВОБОДАТА постоянно. Както правят и сега. Да не говорим, че нямаше жълта преса и реалити-шоута. Ако не комунистите да ме спъват и дърпат назад, щях да съм станал ултра-успешен дизайнер още на 17 години. Бях съставил проект за трето звено наред с чавдарчетата и пионерчетата – Мултиталантчета, дори бях дизайнирал специална връзка – оранжево-зелена! Но не одобриха проекта ми и всички ми се смяха. Никога няма да забравя тази травма, която ми нанесе комунизма!!

  18. Маркуча
    17/07/2008 - 11:35

    Никакъв призрак, много моля, какъв е тоя нездрав мистицизъм. Не е призрак, а бабичка (червена), и не броди, а с бастун и бодра крачка отива към изборната урна. При 20% изборна активност, бабите представляват 60% от гласувалите. Нищо чудно няма, че президентът бил “Гоце”.

  19. хохохо маркуч, забавно,но изобщо не си прав – комунистите далеч не са само червени бабички и изобщо не са на изчезване. много хора са комунисти без даже да го осъзнават:
    http://kaka-cuuka.com/55

  20. Биляна
    17/07/2008 - 12:01

    Едно поколение далеч не се изчерпва с 20 години, според историци и не само, за едно поколение се смятат около 50 години.
    За да се премине от комунизъм към нещо друго се смята, че трябва да мине не едно, а поне две поколения. Така съм чела, така ми се струва, че и трябва. Разбира се само времето ще покаже.

    Поздрави.

  21. Ангел Грънчаров
    17/07/2008 - 12:45

    Едно възражение: ако децата не привикнат към свободата, ако на ранна възраст свикнат да бъдат насочвани, направлявани, приучвани, ако не почувстват възможността за избор, а все други (приветливи пионерски и дружинни ръководителки, усмихнати комсомолски и партийни секретари, дружелюбни милиционери и пр.) им казват какво следва да правят, то такива деца никога по-късно няма да се пристрастят към свободата, ами все ще бъдат недоверчиви към нея. Ти самият не си ли забелязал в себе си този дефект след като, както забелязвам, си изпълнен с такава мила носталгия към детството от ерата на комунизма? 🙂

  22. Ангел Грънчаров
    17/07/2008 - 12:48

    Брях, не ми излезе коментара! И оттук ли съм… игнориран?! При либералния Петър 🙂 Шегувам се…

  23. Gamar,
    Децата и сега са свободни в провинцията.Тук не е като в София да не ги пускат от домовете си. И са си по-свободни от преди. Могат да си направят хубава прическа, маникюр, да си облекат цветни дрешки. Така да покажат индивидуалността си.
    А не както преди със сини манти и палта (моите изобщо не можах да порастна толкова, че да ми станат по мярка), изрязани нокти до кожа и коса, сплетена на плитки (даже и бритона да не заприлича на перчем).
    Нееее това не беше свобода …….

    А твоя мачбокс бас хващам, че не е бил оригинален английски а някакъв български, произведен в завода на Разград(примерно)…..

    А помните ли как ни излъгаха за Чернобил?! Това никога няма да им простя! Как се ИЗГАВРИХА със здравето на милиони хора – деца, жени …….

  24. Павел Танков
    17/07/2008 - 16:05

    В комунистическия строй, който живяхме, няма нищо хубаво! Всеки, който милее по него е глупак.

  25. Разбира се, и аз нямам какво хубаво да кажа за тия, които милеят по строя (те останаха ли такива?), но чак пък нищо хубаво да не е имало е леко пресилено изказване.

  26. МариЯна
    17/07/2008 - 17:41

    Аз колкото и малка, си спомням как батко имаше и синя, и червена връзка. Помня още, че имаше 2 вида хляб – Добруджа и Стара Загора, помня също така, че се редяхме на дъъълги опашки за кокали, божествяхме “корекома” (както и да се изписва), гледахме по малко телевизия, четяхме много повече, натъквала съм се на някой от онези задължителни четива по онова време. Помня също така “опитните полета”, така наричаха въпросните центрове за извън учебно занимание – фермерство, градинарство, химия, компютри и все такива весели неща. Помня и че бях по щастлива о.0 ама то това сигурно е било заради детството повече, отколкото заради комунистите. Помня бегло и другаря Живков, митингите, червените ленти за “отличните ученици”, манифестациите и колко горди бяхме с въпросните червени ленти и плакати…

  27. Да, има !
    Смешните лозунги, които четяхме навсякъде
    Като например “Във всеки дом говедо!”.
    Хем смешно, хем тъжно:)

  28. Калоян К. Цветков
    17/07/2008 - 18:10

    Аз имах “шанса” да стана пионерче, и добре че не можах да стана и комсомолец 😉 Комсомолците помните ли ги ?

    Искате ли да чуете нещо интересно? Червените връзки (с които чавдарчето метаморфозира в пионерче) в моето училище “Тома Кърджиев” ни ги раздадоха на кея в Русе, в края на септември 1988 година (или може и да е по-късно, но пак през есента на 1988-ма). По същотото време завода Верахим в Гюргево реши (отново) да си пусне отровите и да ни обгази. Ние нали сме на кея, разбрахме първи. Първото нещо за което се използваха прясно поставените червени връзки, беше да се обърна “каубойската” (с възела към гърба) и да се поставят на устата или на очите за да не дишаш задушливия газ или за да не ти люти на очите.

    Обгазяванията бяха причина за протестите в Русе, и от там като се почна, нататък знаете историята завършила (или започнала) на 10 ноември 1989-та 😉

    Комунизмът е шибана работа. Спомнете си Чернобил, и колко дена никой не каза нищо. Тъжната сметка от комунизма, дали заради обгазяванията или заради Чернобил, или другите химии изпускани от тежката промишлиност, бяха причина за бебета родени с усложнения, увреждания, или просто мъртвородени. Тези неща нямаше къде да ги видите в комунизма, и понеже не сте ги виждали, сте мислели, че не съществуват, и сте си живуркали щастливо. “Агентите” не са най-страшното от шибания комунизъм. Шибана мръсна глупост.

  29. Разбира се, че е шибана работа. Свободата е най-голямото изобретение на човека изобщо, а комунизмът я отнема.

    Но това не значи, че не можем да научим някои неща от онова време и точно това се опитвам да кажа в статията.

  30. youtube.com е брилянтен кръжок по мръснология. От всяка кОла – бомба, от всяка туршийка-крушка и подобни.

    Сериозно: Защо не можем да си организираме кръжоците? Защо нямаме ни сакути, ни пионери, ни нищо. Трябва ли ни Партията (майка мила) за да си живеем и организирано, и с кеф? Трябва ли ни комунизъм, да ни отглежда като говеда, че най-после да заживеем като хората?

  31. Напротив, никаква Партия не ние нужна – хората по света си го правят, и ние можем, само трябва желание. Скаути у нас вече има, има го и Багатур за по-големите, на много места се възраждат спортните школи, самодейни състави и т.н.

    Ще видиш от един от следващите ми постове, че може.

  32. Ееееее, евала за хубавата статия. Върна ме и мене в детсвото. Много ми липсваше кръжока по ракетостроене, след като свърши комунизъма и кинти за такива “глезотии” вече нямаше. Ти представяш ли си какво е да накараш десетина малчугана да сглобят сами модел на ракета с реактивен двигател (на барутна основа) и после – пред цялото училище, на голям празник, да го изстрелят и да се състезават чия ракета ще отлети по-нависоко, коя “команда” първа ще улови парашутиста и прочие. Яко беше. Много си прав като казваш, че за децата системата предлагаше много предимства. Само дето малко прекаляваха с пропагандата, ама то се подразбира – тоталитарен режим беше, все пак.
    И, въпреки че ме кефеше, аз открих колко гадно е всичко това, защото ми се наложи да прекарам две години в чужбина – във френско училище. После, като се върнах тук, училището ми се стори като казарма. Не, по-лошо – като концлагер. Във френското училище ни поощряваха да мислим свободно, да се изразяваме свободно, да задаваме всякакви въпроси, да си избираме какво искаме да учим и какво – не. Няма да забравя как един път ме изгониха “при директора”, защото говорех в час. Бях ужасен, споменът за тежките шамари на директора в българското училище още ми държеше влага…Щото аз много обичам да говоря в час. До завършването на университета бях все така 🙂 Но да се върнем в трети касл. Бе ге системата ме беше научила, че колкото повече се опъваш и отлагаш, толкова по-зле става и аз, въпреки всичко, се явих при директора. Доброволно. А той знаеш ли какво направи? Зариби ме да колекционирам пощенски марки. В благодарение на него сега имам цели два безценни класьора с пощенски марки (без печат), които обменях в края на 80-те с деца от 30 различни държави в интернационалния ни клас. Създаде ми един навик, който дисциплинира сам по себе си. Стана ми ментор и приятел. Използва харизма, за да ме спечели. Е, как няма да слушаш директора после, като той е автор на любимото ти хоби, а? Да де, ама договорът на нашите изтече и, след като се прибрах в България, директорът на училището в родния ми град пак ме преби. Учителят по, забележи, музика, също. Намразих ги. И тях, и комунизма и червената връзка и всичко. Взеха да бягам от час, станах гамен, намалиха ми поведението с две единици и…комунизмът свърши.
    Та, с две думи, не съжалявам много, да ти кажа. Добре беше, че има кой да се грижи за децата, ама само ако нямаш база за сравнение. И французите полагат грижи за своите деца. Класният ми, например, беше гей. Имахме съученици буквално от всички раси. Още от малък съм възпитан да уважавам различното и да се отансям към човека спрямо постъпките му, а не спрямо цвета на неговата кожа, сексуалната му ориентация или религия. На такава толерантност тук нямаше кой да те научи. Мога да продължа много със сравненията, но няма да досаждам излишно. Почувствах се длъжен да напиша коментар, за да не се заблуждаваме, че през комунизма беше чак толкова яко. Хич не беше яко, даже. Нищо не е по-яко от свободата…

  33. Спокойно, зелените като дойдат на власт ще върнат комунизма :)))

  34. Аз пък една червена точка не успях да получа в 1-2-3 клас. Помня, че цяла седмица се старах да съм добър с другарчетата, ама нъцки – пак черни точки. Теглих им една ….. (не помня с какви понятия съм мислил тогава) и станах полу-гамен. Тогава разбрах, че няма смисъл да се подчиняваш на системата. Няма и смисъл да се бориш открито с нея. Просто я разяждаш колкото се може повече. И сегашната система е за ебане.

  35. Имаше си достатъчно свобода и преди 1989 , точно тогава завършвах средното .

    Ами значи, всеки петък се напивахме като казаци – имаше всичко на всичко 2 кръчми , но с 2 лева в джоба не излизахме до събота сутринта. Не помня накой да ни е пречел, а си бях непълнолетен отвсякъде.

    Един от преподавателите ни ни разправяше такива политически вицове в час, че направо се чудех как още не са го тикнали в затвора, ама на никой нищо не му направи.

    Пак относно свободата – аз отказах да стана комсомолец (хе,хе) , плашеха ме малко, че няма да ме приемат висше, ама на , нито нещо ми маправиха, пък и в ТУ си влязох спокойно.

    Не че го харесвам оня строй, ама изказвания колко сме били несвободни , бедни и т.н. не са много достоверни .

    Сега като помисля , ония времена си имаха големи плюсове, особено за младите (по онова време хора) .

    Имаше кръжоци (където научих доста неща) , имаше почивни станции, имаше добро образование , дори бригадите не бяха толкова зле (сега ако можех да се върна на ония години, комунизма изобщо не би ме притеснил) .

    Единствения плюс сега е ,че можеш да станеш богат законно (ама колко такива човека познавате )

  36. Общо взето заменяте СССР със САЩ , СИВ с EU , Варшавския договор с НАТО , и останалото си е все същото.

    И приказките на политиците, и действията им са си все същите , абе аз лично не виждам кой знае колко големи промени. Дори повечето от промените не са към по-добро.

  37. T.Lefteroff
    18/07/2008 - 07:42

    И чавдарче бях, и пионерче. Когато не забравях
    пионерската си връзка се фръцках с по- хубавата
    от на всички други, пратена ми от съветско другарче 🙂

    Българските много се мачкаха и трябваше да се гладят
    всеки ден, а съветските бяха и по- ярки, и по- хубаво
    им се подреждаше възела 🙂

    Когато врещяхме СДС и “Времето е наше” сина ми трябваше
    да бъде приет за пионерче, обаче…един ден се връща в къщи ядосан и видимо разочарован ми казва:” Видя ли сега
    заради твойто СДС к,во стана? Няма да ме приемат за пионерче!” 🙂

    Комунизма в България никога не дойде,
    както и комунистите никога не са си тръгвали.
    Лъжат и Крадят до днес, и още как!!!

  38. Към SS7

    приятелю,
    това за което пишеш е периода на Перестройката, когато
    нещата вече бяха разпасани и отиваха към естествената си
    развръзка- победа на

    Аз помня как удряха печати по бедрата на “Зозите”, така се наричаха момичетата с минижупи. Помня рязането на крачоли на панталони “Чарлстон” ,пращането в концлагери за разказване на виц, нахлуването на милиционери в заведенията, където задължително трябваше да звучи само българска музика и неработещите биваха арестувани и пращани насила да работят във фабрики и заводи. Помня разстрелите по границите, когато някои поиска да избяга извън комунистическият рай…Всичко това сте го гледали във филмите, а аз на живо, когато бях чавдарче, пионерче,
    комсомолка. Членският внос беше 10ст,но признавам си-
    никога не го платих! Лъжех нашите, лъжех и Другарката и със стотинките, дечурлигата от махалата ходехме по Тимуровски на кино. 🙂

    Пък кой знае, може тате като е ходел по родителски срещи той да е плащал, но тайно да ме е поощрявал да си бъда бунтарка и себе си.

  39. mname.org .. за каква репресия ми говориш като ти си вървял прав под масата бе 🙂
    хахаха
    не знам за вас, аз като ходех на училище, нашите ми даваха 20 стинки сутрин и с тях изкарвах цял ден 🙂

  40. Ju, направо ми се спаружват ташаците, като си помисля, че натам отиват работите… 🙁

    MasterAIP
    , лесно е да изкараш цял ден с 20 ст., ако няма какво да си купиш…

  41. ХОРА,
    Как изобщо можете да си помислите и да поискате да се върне социализЪма( комунизЪма така и не дойде) !!!!!
    Вървете в Куба !!
    Там е все още социализъм !!!! Защо не емигрирате там?!

  42. ПЕТЯ,
    Как изобщо може да коментираш, без да си прочела нито статията, нито коментарите?
    Не се ли страхуваш, че изглеждаш смешна? Къде видя някой да иска връщането на комунизма?!?

  43. 18 годишна. Първото ми и последно гласуване в онова време.
    Наредили сме се на опашка да си пуснем гласовете. Обърнах се назад към майка да я попитам нещо относно начина на гласуване. Тя ме сръга да мълча, да не би някой да кажел нещо. В първия момент не можах да я разбера. После погледнах встрани и гледам трима, четирима, с костюми, наредили се и гледат, следят гласуването .
    И как нямаше да се получават резултати от 99.99% ?!!!!

    Е такива бяха времената, хората се страхуваха дори да отворят уста ……..

  44. Калоян К. Цветков
    18/07/2008 - 09:49

    Това за 20ст е истина 😉 Бях първокласник, и по този повод нашите ми подариха първия часовник, който беше руски, с текстилна каишка. Точно между каишката и часовника, се побираха 20ст, и оставаха скрити от циферблата на часовника. Значи, това е 1985-1986, и тогава, в лафката, с тези 20ст можех да си купя една малка боза, една суха паста “Балкан”, и да ви остане ресто от няколко стотинки 😉 Мисля, че бозата беше по 6ст, а Балкан-а по 10 — или обратното.

    Съответно тогава всички химилаки бяха еднакви (едни грозни на Хемус за еднократна употреба, които май още ги има, в оригиналния им соц.дизайн), и както сега пишлеметата си мерят едикакво си с телефоните, тогава това ставаше с химикалките 😉 И май не само хлапетата бяха така 😉

    Между другото, чувал съм че през комунизма за кражба на над 4000 лв наказанието е било смъртна присъда. Шибана работа.

  45. Статията я прочетох.
    Но чета и коментарите.
    В един от тях SS7 пише :
    ” сега ако можех да се върна на ония години, комунизма изобщо не би ме притеснил”

  46. ами нормално – тогава ss7 е бил дете. какво да го притесни?

  47. Калоян К. Цветков
    18/07/2008 - 10:00

    Хаха, сетих се и нещо друго … тогава видеото беше някакъв капиталистически лукс, и хлапетата от блоковете се събираха зад оградата на една къща, в която живееше един тексимаджия и имаше видео, за да може да гледат филмите през прозореца срещу телевизора. Хората бяха много свестни и мили, и когато забелязаха внимението на което се радват, и когато имаха възможност канеха кибичещите деца (като мен) вътре. Беше страхотно преживяване – първи сблъсък с модерния прогрес 😉 Въпреки, че и гледането през оградата беше ОК – на кунг-фу филмите не ти трябва звук, нали 😉

    Кината се радваха на огромно внимание. Аз ходих сам на прожекции през деня, но си спомням като по-малък ходихме цялото семейство на късна прожекция в кино “Здравец”, акто ходихме предваритерно да си купим билетите (за “Мики и Мод” с Дъдли Мур). Антрето на киното се пукаше по шевовете – толкова много народ имаше. За истерията около междузвездните войни сигурно знаете сами 😉 Забавно беше как хлапетата ходиха по няколко пъти да гледат сериозни филми като “Време Разделно” или “Величието на хана”, само за да видят цици 😉

  48. Ангел Грънчаров
    18/07/2008 - 10:19

    Като гледам с каква мила носталгия някои пишат за времето, живяно в комунизъм, не мога да се въздържа, че ония, които искат да научат повече за това какво беше комунизмът, могат нещичко и да попрочетат, а не само да се осланят на спомените си (гледам, че някои просто нямат такива). Например да почетат нещо в моите съвсем нови книги: СТАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА, а също и по-раншната ми книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА,където има най-изчерпателна информация по тези въпроси.

    Гледам, че има голям интерес към тази проблематика, което опровергава тезата на Петър Стойков, че това била проблематика, от която младите се мъчели да избягат: винаги е полезно да се знае миналото…

  49. Красимира
    18/07/2008 - 10:58

    Чета и си мисля,че май повечето от вас са израстнали с лошите приказки за онова време.Не казвам,че беше прекрасно, и тогава имаше лъжи, и тогава имаше олигарси,и тогава мразехме комунистите.Но какво се промени? Останахме излъгани всички, които мечтаехме за свобода.ТЕ са пак на власт,ТЕ пак имат парите и свободата, ТЕ станаха най-върлите привърженици на САЩ и най-алчните капиталисти.За нас, другите остана свобобата да избираме да станем безродници/да напуснем Родината си/ или да мизерстваме тук и да гледаме как се опустошава и разпродава всичко, което нашите бащи бяха постигнали.Съветвам всички ви да прочетете и малко от историята на САЩ от началото на века/по-конкретно за гоненията на инакомислещите/, да гледате някой филм на режисьора Майкал Мур, да разберете защо Чарли Чаплин е бил изгонен от САЩ и разни други малки тайни на страната на неограничените възможности.А и не само там.Така че, Куба не е най-лошия пример за който се сещам и нищо не се е променило, а само названията, дори и управниците ни са същите и единствената свобода, която придобихме е да се “цаним” като суги в друга страна и да се примирим със съответното отношение.А комунизмът е химера, нещо като “станата на неограничените възможности”.

  50. нямам никакво намерение да гледам ОЩЕ един филм на майкъл мур – sicko ми беше достатъчен, за да разбера за непреудолимия социалистически уклон и пренебрежителност към достоверността на тоя човек

  51. nickname778
    18/07/2008 - 12:19

    Аве, аз ли нещо недовиждам или вчера писах някакъв коментар, дето днеска не го виждам 🙂

  52. не си спомням да е имало друг твой коментар, нито да съм трил нещо

  53. epistemic murk
    18/07/2008 - 12:23

    брей, направо се взривих от трафик вчера благодарение на твоя пост:)
    цели 36 човека, но жалко, че общото време прекарано на сайта е точно 58 секунди:))
    ако беше дал и точния линк към спора ни най-вероятно щяха да се случат 3 неща:
    1. хората щяха да разберат, че не се опитвам да те убедя, че “хората със смачкани души могат да са икономически ефективни” както подвеждащо си написал, защото
    а) диктатурите мачкат души, но всички сме свидетели на “китайското чудо” и
    б) аз не говоря за обобщени душевности като тебе, а за социално-исторически процеси.
    2. щяха да видят разликата между един академически издържан анализ и твойте наивни разсъждения и
    3. щяха да разберат, че аз не подкрепям нито една диктатура, но ти очевидно си склонен да подкрепяш крайно десни диктатури, които както наоми клайн показва, са създали перфектните условия за икономически растеж.

    факта, че никой не се е задържал повече от минута показва, че с теб обитаваме различни символни вселени. твоята действа на принципа “или-или” докато за мен нещата не са черно-бели и се опитвам да се задълбоча в историята и динамиките на различните работи, за които пиша. опитай се и ти така – тогава социологически недоразумения като “анализа” ти за положението в африка няма се появяват сред иначе интелигентните и забавни статии като тази за скинарите.
    поздрави:)

  54. е, ако можеше да погледнеш от върха на ‘академично издържаните’ си разсъждения, може би щеше да видиш, че те са също толкова наивни като моите, че даже и повече, само че са обвити в трудно пробиваема за взора мъгла от псевдонаучна витиеватост на изказа…

    всъщност, аз обичам задълбочените разсъждения, затова се ентусиазирах, като открих твоя блог и се хванах да чета… за съжаление скоро открих, че там няма толкова много за четене, колкото ми се стори.

  55. nickname778
    18/07/2008 - 12:36

    @longanlon : странни неща стават, трябва да направим разследване 😀

    @epistemic murk : Ти с тия 36 човека, безмалко да претовариш системите на blogger и цял свят да те благославя. Намалявай малко публичните си изяви, за да не предизвикваш сривове на системите.

  56. epistemic murk
    18/07/2008 - 12:37

    ….каза един от стожерите на анти-интелектуализма. ако се бях съгласила с тебе със същата “витиевата” речева мъгла, както се изрази, дали щеше да ме обвиниш пак в псевдо-научност?

  57. epistemic murk
    18/07/2008 - 12:42

    “за съжаление скоро открих, че там няма толкова много за четене, колкото ми се стори.”

    така е да, аз държа на качеството, а не на количеството постинги. кое по-точно ти напрви толкова лошо впечатление от блога ми? критиката ми към коментарите ти за наоми клайн?
    само доказваш тезата ми, че обитаваме различни вселени и че за разлика от тебе един пост, с който не съм съгласна не ми ме настроил срещу целия блог. опитай се да не мислиш толкова черно-бяло

  58. дай да не спорим за глупости, поне не в тая тема. смятам, че има много хора, които се опиват от собствения си изказ и си мислят, че като могат да наредят много дълги думички една след друга, това по някакъв начин придава достоверност, тежест и правилност на тезите им. срещал съм много такива – и в литературата и в почти гладиаторските ми битки в най-различни форуми преди години.

    това, че някой е достатъчно умен да мисли задълбочено по един проблем и да се впусне в изследване на различните му аспекти не значи, че е прав в мнението си, нито, че не гледа на проблема едностранчиво и предубедено – това ми е мисълта.

  59. epistemic murk
    18/07/2008 - 12:54

    хубава мисъл, съгласявам се с нея.
    аз лично не вярвам, че 100% обективност и непредубеденост съществуват, надявам се не живееш с илюзията, че твойте постове са непредубедени или че са написани по неинтелигентен начин.
    както и да е. съжалявам само за едно и това е че подхождащ с предубеденост към мен. невъзможността ти да преодолееш анти-интелектуализма си и лошия си спомен от форумни войни ти позволява да ме банализираш и омаловажиш.
    в българия изобщо социалните учени са твърде езотерични и натикани май само по страниците на вестник култура (за което разбира се и те имат вина) и всеки техен опит да ангажират обществото с идеите си е посрещнат с апатия или инстинктивна войнственост (тук изключвам такива като гамизов, по ясни причини).
    както и да е. щом не искаш няма да спорим и да те занимавам повече със себе си. ти разбира се си добре дошъл на моя блог

  60. nickname778
    18/07/2008 - 12:58

    @ epistemic murk : мисля че е хубаво да осъзнаеш че на страниците на блоговете обикновено не се пишат научни трудове, а се изказва лично мнение. От личното мнение никой не би следвало да изисква точност или изчерпателност, защото то е на базата на впечатленията на автора, а не на задълбочено познаване на материята и в това няма нищо лошо.

  61. epistemic murk
    18/07/2008 - 12:59

    а забравих да добавя, че приемам критика ти към изказа ми за валидна, прав си че на моменти мисълта ми е неясна. за което посочване ти благодаря. блога е нов и не съм съвсем наясно как да пиша по-достъпно, но ще направя усилие да бъда разбираема.

  62. epistemic murk
    18/07/2008 - 13:02

    778, разбирам какво имаш предвид и както казах на лонг, ще направя опит да бъда по-разбираема:)
    но не се съгласявам с теб за “функцията” на блоговете. на блога ми ще пиша за каквото реша общо взето. а дори и да приемем дефиницията ти за блог като пространство за “лично мнение” какво те кара да мислиш, че личното ми мнение е отделно от професионалната ми ориентация? как точно трябва да изглежда едно “подходящо” лично мнение? не мислиш ли, че ненужно се ограничаваме?
    поздрави

  63. nickname778
    18/07/2008 - 13:21

    @epistemic murk : няма нужда да се ограничаваш, всеки пише така както му се харесва ( а в някои частни случай, така както се харесва на посетителите ). Лошото е че точно ти зави към ограничения, намеквайки че едва ли не само мнение което е обвито в интелектуални изречения и е на базата на сериозни наблюдения е правилно, а всички останали са грешни.

  64. epistemic murk
    18/07/2008 - 13:33

    1. не съм намеквала подобно нещо. също както теб осъзнавам, че човек може да наговори абсолютни простотии, но да ги облече в хубав изказ, или да каже нещо съществено и умно, без да е твърде поетичен или акдемичен.
    2. протестирам срещу ограничения във формата на блога, а не срещу съдържанието. т.е. не смятам, че всички мнения само защото са лични мнения са еднакво валидни и правилни. ако визираш мнението ми за статоята на лонг за африка, ми той сам си казва, че не познава материала и просто си разсъждава. аз какво повече да кажа за един анализ, който не се базира на познания за историята на европейския колониализъм, а на common sense разсъждения?

  65. nickname778
    18/07/2008 - 13:48

    Ами може да приемеш че не е анализ, а както Лонг сам е признал – лично мнение и няма нужда да го оборваш. Личното мнение, затова е лично, за да може всеки сам да си го изгради.

    Пак повтарям граничения спрямо формата на твоя блог няма и никой не се опитва да ти наложи, но и ти не се опитвай да накараш другите да пишат в научен стил, след като не им е присъщо.

    Всъщност, изобщо нямаше нужда да поемам щафетата от Лонг. Хубаво е че има различни хора, с различно мислене и различен изказ, а още по-хубаво е че в интернет има място за всички тях. Peace 🙂

  66. Красимира
    18/07/2008 - 13:56

    Ще добавя и още нещо, защото някои се ограничавот с гледането само на един филм на някой режисьор, за да имат мнение за него и произведенията му.Говорим за конкретни факти: тогава имахме чавдарчета, пионерчета и т.н., сега имаме най-неграмотните младежи,тогава имаше пионерски лагери и комсомолски бригади-сега наркомани под 10 години,тогава някой отнасяше боя за политически виц, сега “сами” си бием главите в асфалта за изказана на глас истина,тогава бандитите бяха в затвора-сега … да продължавам ли още?В заключение ще кажа, истината не е “социалистически уклон”и ако си затваряме очите за всичко,което става ще се превърнем в “столетницата” отиваща да гласува за БСП ,респективно, за всяка друга партия ,само защото ни е трудно да мислим сами и се ограничаваме със спомени, не дотам наши, за това какво е било.

  67. nickname778
    18/07/2008 - 14:01

    @ longanlon : Хахахахах… а изгубеното мнение го намерих при поста за Кремиковци ( дет не му е мястото ) 🙂 Трябва да понамаля висенето пред компютъра до малките часове 🙂

  68. epistemic murk
    18/07/2008 - 14:09

    778, аз пак да кажа, че изкуствено разделяш “личното мнение” от “анализа”
    нито анализа, нито личното мнение не се формират ей така от нищото, нали така?
    иначе, peace:):)

  69. Здравейте Аз също съм живял по онва време и помня че децата се забавляваха заедно спортуваха а не умираха по улиците от свръх дози. Помня че имаше приятелство , любов и всичко истинско от този свят. Помня че хората не се радваха на пари а на искрени моменти прекарани с приятели и с любими хора. Хубаво нещо е демокрацията но се питам ще я имали някога в България. Говорите за свобода къде е тя ние пак сме в робство но на безпаричието защото гладен народ най лесно се управлява . Нима не виждате че че в момента пак си има диктатори това са 10-тина човека които диктуват и законите и живота на хората. Кой докара наркотиците именно те а не разни наркодиларчета дето продават по доза две. Това ли ви е свободата и демокрацията . Докъто всеки мисли за собствената си изгода а било то и да прецака другия нищо няма да се промени в България. Ще се промени единствено това че че ще загубим и малкото останало от човешкото в нас . И какви ще станем марионетки в ръцете на тези 10 човека които унищожиха България. Не отричам демокрацията е хубаво нещо но в България всичко е пари тя се купува с пари . Дори едни избори нямаме . Всъщност какво имаме. Аз имам достойнство незная за вас

  70. nickname778
    18/07/2008 - 14:54

    Разбира се, но при личното мнение може да си позволиш и да не си максимално изчерпателен и обективен, просто защото открито показваш че нямаш такива намерения. По-страшно става когато се пишат глупости в сериозни трудове, имащи претенцията да са меродавни по темата – тогава вече хората са в пълното си право да обвинят автора, че не познава добре материята.

    И така нататък, че не ми харесва да споря с по-интелигентни хора от мене, усещам че ме има вероятност трите мисли в главата ми да се оплетат и да спря да мисля окончателно 🙂

  71. @Грънчаров,

    Ами аз искам да попитам , защо в САЩ през 50-те години е забранено притежанието на злато , и как ще ни убедите, че пък точно САЩ са “демокрация” . Да бе , да – “демокрация” са . В кавички 🙂

    Не си мислете, че по това време – 50-те до 80-те години на запад е било кой знае колко по различно. Там пък се гонели хората с леви убеждения, имало е лустрационни закони, вкарвали са ги в затвора и т.н.

  72. Димитър
    18/07/2008 - 15:09

    @ss7
    Абе ти у ред ли си? Какви са тези контрадезинформации от типа “А вие защо биете негрите?” Кой ти ги наговори тези неща за златото???
    Лустрацията е хубаво нещо – всички привърженици на тоталитарни и терористични идеологии не трябва да са на държавна работа.

  73. браво, garabov !

  74. @Димитър,

    Абе аз съм си много “у ред” . Но ти не е лошо да попрочетеш малко за т.нат златен стандарт на долара , кога е бил въведен, кога (и защо) е бил премахнат и как щатите са се опитали да преметнат почти целия свят със “златното покритие” на долара.

    Не се заблуждавайте, аз съм върл антикомунист, ама приказки от рода как щатите са по- , по- , най- , хич не ми минават.

    Лустрацията хич не е хубаво нещо. Аз например искам да не са на държавна работа както привърженици на леви, така и на десни и центристки идеологии. Исам на държава работа да са само безпартийни. Ама на – не става, който и да дойде на власт, все своите *некадърници* урежда и уволняват различномислещите (тука нещо да ви напомня за преди ’98) . Дори и десните.

    Спирам да спамя иначе хубавата тема.

  75. И чавдарче, и пионерче, и комсомолче съм била. За времето си това бяха нормални неща. На никой не му е идвало на ум да се дърпа(изключвам комсомола – имаше и такива, които не искаха. Били са по-ориентирани), защото идеята не беше лоша. Да помагаш на хората, които са имали нужда. Но други пък вземаха и без да имат нужда от народното богатство, затова и сега сме тук.Сигурна съм, че много кадърни и можещи хора не успяха да се докажат само защото не са били партийно ориентирани.Сега е по-добре- всеки да е това, което е и ако може и има пипе в главата ще изплува над другите. Дали е така?

  76. Ето ви истински случай. Началото на лятото, задух, убийствена жега. Седим в класната стая за отрядно събрание, аз съм в трети клас, пионерче. Дружинната е една тъпа надъхана слива, тип грозна какичка. Аз скучая и чакам цялатга простотия да свърши. До стената прави са строени тримата знаменосци. Баш знаменосъецът е Даниела, с едни ми ти бели ръкавици,

  77. …ленти и прочие атрибути. По едно време тя нещо се мърда на мястото си. Дружинната й крясва да не мръдва и на йота, че това е коскоджамити знамето на училището и Даниела да стояла като статуя. Знамето трябвало да се уважава и прочие … Даниела пребледнява, уплашена. След няколко минути си припада – заедно със знаме, и всичко. Дружинната бая се притесни.

  78. любеннн
    19/07/2008 - 14:12

    при промените бях на 5, но имам адски много и ярки спомени от онова време. най – вече всичко беше чисто и подредено. помня и че имаше 2 вида шоколад, но дефицит си беше и мноооого марципан )

  79. annnnnnnna
    19/07/2008 - 15:46

    Всичко хубво, ама що си сложил снимка с някви негра?

  80. Ангел Грънчаров
    19/07/2008 - 21:25

    Леле, каква идилия, какви умилителни картинки са се набили в съзнанията на мнозина – с 20 стотинки можеш да се наядеш, кебапчетата бяха само 30 стотинки, салам “кучешка радост” с наслаждение можеше да си го ядеш веднъж седмично и т.н. А някой спомня ли си приветливо усмихнатите партийни секретари и така дружелюбните милиционери, които – и милиционерите, и секретарите – се разхождаха с пришити към униформите си ангелски крилца?! Сериозно говоря, тогава милиционерите бяха с ангелски крилца и нимби на светци – я го вижте какъв приветлив е бат ви Бойко я?! 🙂

  81. както можеш да забележиш, повечето от нас тогава са били деца и си спомнят детски работи, не партийни секретари 🙂

  82. Те и детските работи тогава се насочваха от мъдрите грижи на партийните секретари; имаше и чавдарчета, ръководителите им бяха партийни секретари, имаше и пионерчета, също водени от дружелюбни партийни другари, да не говорим пък за Комсомола; всичко се организираше и живееше под мъдрия контрол на партийните секретари, а над всичко стоеше строгата, но справедлива народна милиция, воглаве с Държавна Сигурност – както е и сега у нас де, не че сега е по-различно: виж кой само ни е президентът!

  83. Калоян К. Цветков
    20/07/2008 - 11:05

    Хех, партийните секретари … “сивите кардинали” 😉 Ами ако не си спомняте партийните секретари, то поне “дружинните” си ги спомняте, нали ? Имаха си собствени стаи пълни със соц пропаганда. Моята дружинна беше много готин човек на място, и супер много проблеми в училище се решаваха с нея (в най-добрия смисъл на думата).

    г-н Грънчаров, недей да се дразниш от хубавите спомени на хората. Едва ли някой си прави илюзии за комунизма, но това не означава да зачеркнеш всичко от “преди” от съзнанието си. Ако си чел коментарите си видял, че и аз мразя комунизма, и псевдо-идилията в която живеехме, обаче сигурно и ти имаш хубави спомени и впечетления от хора от това време. А пък и моето впечетление е, че тогава от “Партията” се опитваха супер усилено да крият всичките и “уродливи” страни (можее би с изключение на парадирането на “големите”), и да пропагандират всичките и псевдо-успехи, така че в необремененото съзнание на децатата са останали само красивите и интересните неща.

  84. Боне Крайненеца
    20/07/2008 - 11:08

    Май наистина стана така, че сега ни управляват същите хора, или дицата на тогавашните “хора от народа”. Бизнесът май и той е в двете крайности – деца на “бивши” или мутри. Даже дедовите юпита дето ги пусна като парашутисти през 2001 и те са деца на “някой”.

    Вижте кметовете, министрите, общинските съветници, партийните функционери (във всички партии) … все са деца на бивши.

  85. Ангел Грънчаров
    20/07/2008 - 12:43

    Калояне, аз не съм изверг, и аз имам хубави спомени, детство и младост, преминали през комунизма, но хубавото в оня мой живот не го дължа на комунизма, а на съвсем други, по-човешки неща, които комунизмът нямаше как да убие. Аз затова възразявам на глупавата умилителност, според която благодарение на комунизма някои имали “прекрасно детство” – схващаш ли, не благодарение на комунизма детството им е прекрасно, ами благодарение на… детството: нима има непрекрасно детство?! Абе карай, не разбирам как мога да разваля умилителността на някои, то това е състояние на духа им, него никак не можеш да го разколебаеш; нека да си обичат заради детството и самия комунизъм, то това си е тяхна работа и техен… дефект 🙂

  86. Вече и като пробил в радиото, можеш да ме слушаш и по радио “Стара Загора”- http://www.radio-sz.net/home/i.....;Itemid=38
    Предаването се казва “Пожар в ефира” и псувам по-добре на живо, отколкото в блога 🙂

  87. Първото ми мнение в този блог! 🙂 Много съм развълнъван. 🙂
    За политиците искам да кажа, че е абсолютно вярно това, че доста голяма част от тях са деца на комунисти, самите те бивши комунисти (колкото и тъпо и безсмислено да звучи понятието бивш комунист) и/или бивши членове на Държавна сигурност. Само че едно ми е чудно на вашето учудване 🙂 – нима сте очаквали, че след 10 ноември всеки от тях щеше да е извън политиката за вечни времена??? За съжаление това ни е бил политическият елит тогава и, както навсякъде става, обикновено политиците са или същите, или техни роднини или близки. В такъв случай трябва да се обърне внимание на това кой ги спонсорира (кампании и прочие), ама обикновено са едни и същи хора и фирми. С други думи, старата песен на нов глас след избори. Това, което аз виждам като решение на въпроса (имам предвид – дори пак да са същите на власт, ама да ги хващат като крадат и да ги съдят както подобава) е промяна в съдебната система (по-съвестни и некорумпирани хора) и полицията (да се изчистят от доносници). За такова решение на въпроса обаче се иска време, да не говорим и че ще е изключително трудно. Оф извинявайте, че малко говоря не по темата ви! 🙂

  88. “Разбира се, че е шибана работа. Свободата е най-голямото изобретение на човека изобщо, а комунизмът я отнема.”
    Siguren li si, che razbirash kakvo e svobodata? Otgovornost predi vsichko. Kum drugite, koito iskat da jiveqt jivota si kakto im haresva, i kum teb samiq. Ama tovarish stalin se e setil da kaje , che ima hora-ima problemi, taka che ideqta za svoboda e kolkoto realna, tolkova izmislena. Ideqta mi ne e da pisha prazni filosofii, taka che spiram do tuk , no kaji mi – svobodno li e vreme, v koeto da karash mercedes e vizsha cennost ili da izchukash maksimalen broi kurvi za minimalno vreme. Prostavaite za latinicata, no oshte ne sum se vurnal v milata ni rodina-ostavat mi kum mesec i polovina.

  89. “Май наистина стана така, че сега ни управляват същите хора, или дицата на тогавашните “хора от народа”. Бизнесът май и той е в двете крайности – деца на “бивши” или мутри. Даже дедовите юпита дето ги пусна като парашутисти през 2001 и те са деца на “някой”.

    Вижте кметовете, министрите, общинските съветници, партийните функционери (във всички партии) … все са деца на бивши.”
    Krainenec, v typata mi 25 godishna glava e razbiraneto , che koito boravi s informaciq dulgo vreme se uchi da q kontrolira. I dori kogato ideologiqta, s koqto e boravil e mnogo ostarqla i neefektivna, sushtiq tozi nqkoi si ima nachini da ostane sred nai-silnite. Chestno-ti koi ochakvash da upravlqva? I mislish li si , che demokraciqta kato manna nebesna ste ni se izlee vyrhu glavite, ta da si q polzvame za lichna upotreba. Tova, ot koeto nai-me e strah e che pasivnostta kato kachestvo moje da se predava na pokoleniqta. Az nqmam drugo obqsnenie za tova, che povecheto bulgari izobshto ne si tyrsqt zakonnite im prava i samo chakat da bydat manipulirani ot edin ili ot drug, bez da znaqt che dvete sa si edno i sushto.

  90. Daymare казва:

    July 20th, 2008 at 7:40 pm

    Под този твой коментар бих се подписал, все едно че е мой… ако разбираш какво имам предвид, де. 🙂
    Далеч съм от това да плагиатствам. 🙂

  91. Боне Крайненеца
    20/07/2008 - 19:52

    Определено съм имал други очаквания. 1999, когато станаха 10 години от “десети ноември”, си мислех, че още 10 години и наистина ще се оправим 😉 Аз тогава бях на 23, така че и моята глава може да е била “тъпа” 😉

    Сега, 20 години по-късно, е егати чудото. Имам някакво квази-логично обяснение, които не съм го измислил аз, ами го прочетох някъде. Идеята е, че ако няма вливане на нова кръв, се стига до израждания. Въпрос на генетика – едни и същи “кръвни линии” управляват, кръстостват се помежду си, и после наследниците им пак идват на власт. Проблема е, че от годините това генетично израждане им скапва и мисленето, и те живеят с усещането за един друг свят, много различен от нашия.

    Все още съм оптимист, въпреки че начина по който ще се оправят нещата не ми е много ясен. Има много примери, и най-ярките са ФРГ и Япония — и двете, 20 години след края на Втората Световна война са били вече развити държави в най-добронамерения смисъл на думата. Всъщност, цяла Европа след войната успява да се възстанови за този период … при нас обаче ето че не се получи. Знам, че и ситуацията не е същатата — светът се развива, и ние трябва да се развиваме с него.

    Между другото, какво правиш в Германия ?

  92. Петър
    20/07/2008 - 20:13

    Личи си, че си бил чавдарче и пионерче бате. Личи си и че само до там си стигнал. Аз бях на 9 когато “падна” комунизма, но много отчетливо си спомням едно нещо, сред хилядите явно неща за които милееш и радееш – няма такова нещо като отговора “НЕ”. Няма не – или изпълняваш или си наказан. Точка. Аз бидейки будно и умно дете редовно казвах не и редовно бях наказван. Не защото са имали право някакви лелки и чичковци, дето едно време котката на баба им спала с котарака на някой партизанин и не защото са знаели или можели повече, не. Просто щото така се милее за мен, за всестранното ми развитие и еле за цялостното ми здраве и душевен покой.

    Много съм далеч от илюзията за пълна свобода, Петре, бидейки както споменах образован и начетен съм напълно наясно за всекидневните манипулации от това какво ще си купя за закуска до това дали ще бъда “комунист” или “седесар”.

    Разликата между преди и сега знаеш ли каква е? Сигурно знаеш, изглежда да си и ти умно и будно момче, но аз все пак ще ти кажа.

    Сега и да си бръщолевя тук таме (и на живо и в Интернет) кой и как кого манипулира и защо, нищо няма да организира пропаганда срещу мен, най-много ако съм много шумен да ми предложат кинти за да си мълча. И мога да казвам не коооолкото ми душа сака. Мога да кажа – лягайте си пичове, няма да дойда утре на работа, ебал съм го шефа. Мога да кажа на магазинерката в супера – како я се стегни ма, цял ден си подпираш дините на плота сепни се малко и ми изкарай буца сирене. Мога да кажа на тоя зад мен на опашката дет се опитва да ме прережда – аве я се *** в ****, тия тарикатлъци на село и да го/я избутам грубо, без да ми пука дали котката на прародителите е спала до някой партизан из паланките. Мога и много други неща, дето нямаше да мога в твоя идиличен рай. Едно от които е да ям луканкда когаааато си поискам, както и първо качество череши.

    Така че и ти можеш да си легнеш. С чорапите. Без да те обиждам разбира се, просто така идилично си лягат героите от детските приказки, с чорапи, да им топли и с чаша “шоко” (щото какао е империалистки термин), докато четат любимия си роман за Овчарчето Калитко.

  93. Хе, хе ако почна да пиша какво си спомням, ще задръстя сайта ти. Все пак 45 години не са малко.
    btw, по времето на Сталин нямаше калашников, а шпагин.

  94. “Сега, 20 години по-късно, е егати чудото. Имам някакво квази-логично обяснение, които не съм го измислил аз, ами го прочетох някъде. Идеята е, че ако няма вливане на нова кръв, се стига до израждания. Въпрос на генетика – едни и същи “кръвни линии” управляват, кръстостват се помежду си, и после наследниците им пак идват на власт. Проблема е, че от годините това генетично израждане им скапва и мисленето, и те живеят с усещането за един друг свят, много различен от нашия.

    Все още съм оптимист, въпреки че начина по който ще се оправят нещата не ми е много ясен. Има много примери, и най-ярките са ФРГ и Япония — и двете, 20 години след края на Втората Световна война са били вече развити държави в най-добронамерения смисъл на думата. Всъщност, цяла Европа след войната успява да се възстанови за този период … при нас обаче ето че не се получи. Знам, че и ситуацията не е същатата — светът се развива, и ние трябва да се развиваме с него.”

    Това за единия и другия свят си прав, ама преди това не съм съгласен. Много ти е повърхностно (според мен, де – не казвам непременно, че съм прав) разсъждението с генетиката. По същата логика аз мога да ти кажа, че до 10 ноември 1989 година комунистите са били като единствените… лекари в тази държава. Е, ако разсъждаваме в този ред на мисли – не може след 10 ноември същата година ние като пациенти да станем лекари. Това, което можем е да променим политиката на тези лекари. Щом едно политическо решение не е популярно, то няма да се предприеме от “лекарите”, защото на изборите ще загубят властта от други “лекари”.

    А колкото до Германия и Япония, поинтересувай се малко от история, приятел! Поинтересувай се какви помощи (главно от САЩ) са получили двете страни (вместо да бъдат досмачкани тогава). При нас като е нямало кой да налива пари и като сме минали под съветската сфера на влияние, това е положението. Голяма част от Централна и Източна Европа все още е на нашия хал. Вярно, че са по-добре от нас, но не са на ниво Германия или Япония, а и не ги виждам там в близките 10-20 години.

  95. Petre-ako govorish neshta,dori i v interneta, koito po nqkakuv nachin mogat da zastrashat nqkoi chovek, sus stabilen kapital, neshto mi podskazva, che tozi nqkoi moje i da se postarae da te nameri.
    No kakto spomenah v edin predishen post-dori da izvadish cqlata istina pred ochite na nasheto rodno obshtestvo, nikoi nishto nqma da napravi, taka che ti ne bi mogul da zsi zaplaha za koito i da e vliqtelen individ. Svobodata ti e ogranichena, poneje si mislish , che kato pishesh i govorish takiva neshta izpulnqvash grajdanskiq si dulg, no ne-na praktika ti ne pravish nishto izkluchitelno.
    Kum Bone-vuzmojno e choveko…makar Germaniq i Qponiq nikoga da ne sa bili 500 godini pod chujdo vliqnie. V USA sym na brigada-i mislq da se vurna malko predi datata mi za vrushtane, che me goni neveroqtna nostalgiq po rodinata, vypreki che tuk naistina se raboti strahotno. Prosto nqma hora, koito da mi haresvat kolkoto bulgarite. Tolkoz

  96. >”Затова комунизмът създаваше будни, любознателни, културни деца. Защото децата, за разлика от възрастните, не се нуждаят толкова от свобода, колкото от внимание, напътствия и грижа. Грешката на системата тогава бе, че третираше и възрастните по същия начин – смяташе, че знае по-добре от тях какво им е необходимо.”

    Те това е!
    Много точно си дал същността.
    Лошото сега е, че децата са оставени да си правят каквото си искат и проблемът се обръща точно на 180 градуса.

  97. Bojo, stava duma za iluziqta za sigurnost. Kato se razbere, che vsichko moje da se razbie za edin mig, chovek obiknoveno poludqva i pochva da pravi gluposti. Amerikancite hvurliha atomna bomba nad hiroshima. Poqviha se hipari, koito reshiha che e dobre da se jivee den za den i se otdadoha na kratkotraini materialni i plutski udovolstviq. Koeto ne e losho kato ideq, no taka ne moje da se jivee postoqnno. V sledstvie na hippie-religiqta se pruknaha i skinheads, s tqhnata ideq za red, deto ne e suvsem red i vsichko se izvrati , v nachin, koito nikoi ne predvijdashe. Decata sa takiva, zashtoto ne poluchavat naputstvie ot oburkanite si roditeli, koito jiveqt v nesigurnost. Ot men-tolkoz!
    p.s. Long-sloji nqkakva kirilizaciq v bloga , ako mojesh, che taka mi e grozno kato pisha

  98. Daymare, що така с тая латиница ве?

    Ако си в чужбинско, инсталирай си кирилицата на ИнжИнера, а ако не ти се ще тя, може да се регистрираш в abv.bg и там като пишеш писмо може да си го напишеш на латиница и да го обърнеш на кирилица – аз така правех преди, за да поствам във форуми.

  99. Ангел Грънчаров
    21/07/2008 - 10:30

    Хей, Стойков, много ми е интересно какво ще кажеш, отговаряйки на този въпрос: Европа уволни правителството Станишев, а ние?. Ако искаш, отговори, пък после дай думата, покани някой друг, по твой избор. Та така белким се започне едно “интелектуално цунами”, което да помогне за промяната към по-добро в милата ни родина!

    А, какво ще кажеш?

  100. Ангеле, раздвоен съм по темата и утре или вдругиден ще пиша за тия ми размисли. Имай търпение 🙂

  101. Петър
    22/07/2008 - 02:22

    @ Daymare – ти най-малкото никога нямаше да отидеш в САЩ, а ако все пак беше заминал нямаше да можеш да се върнеш. Помисли си за това.

  102. Petre, ako si dostqatuchno shiroko skroen chovek ste znaesh kak da si uredish jivota vyv vsqka edna durjava, nezavisimo ot politicheskiq rejim. Ne pisha nikude , che predpochitam ednoto zlo pred drugoto. Gadno mi e , che kakto v Rusiq-taka i pri nas edna shepa oligarsi vurtqt golemite resursi, dokato preobladavashtata chast ot naselenieto strada ot tova-vij zemedelieto i selskoto ni stopanstvo na kakvo ravnishte sa. To e hubavo da butnesh soc-a, ama trqbvashe li da se “privatizirat” vsqkakvi predpriqtiq , koito mojeha da nosqt pechalba ako se upravlqvaha pravilno.
    Long – laptopa ot koito pisha e na priqtelche, deto e malko paranoik i ne dava da instaliram nishto tuk-daje skype. A ot drugite sitove moga da si prepisha pismoto, ama ste otneme malko poveche vreme. Prosto ti davah ideq 🙂 Haide sus zdrave!

  103. Пламен
    06/08/2008 - 21:47

    Случайно попаднах тук и темата ме заинтересува. Върнах се назад в годините и ми станан някак хубаво. За това и аз реших да кажа две три думи за онова време, и понеже живеем в общество което цени материалното повече от духовното няма да се оплесвам по разните там пионерски връзки и емоциите свързани с тях. Ще се спра на материалната страна на живота.
    Автора на блога е доста по-млад и спомените му от онова време са свързани с ученическите години. За това аз ще се спра на студентските./ Десети ноемри ме завари току що завършил млад инженер /
    Учих във ВМЕИ-Ленин.Сега технически университет.
    Получавах стипендия от 110 лева на месец / вярно за отличен успех. Колегите с по-скромни резултати получаваха от 50 до 80 лева /. Родителите ми ми изпращаха още по петдесет лева и така разполагах със сто и шейсет лева на месец. Основните ми разходи бяха шест лева за общежитие,/ В тези шест лева влизаше и тока и топлата вода./и трийсет лева за шейсет купона за студентския стол. Като сложиш и някой лев за закуска и кафе сумата се закръгля на 50 лева на месец. Останалите стотина лева бяха за джобни / някоя дрешка, кино, дискотека, книги,/За да можете да прецените каква е била покупателната способност на сто лева по онова време ще ви кажа че входа в дискотеката беше 50 ст.,билета за кино 30 ст., средната цена на една книга 2-3 лева, литър бензин 40 ст., приятна вечер в добър ресторант без да се съобразяваш с цените, но и без да прекаляваш средно десетина лева. На нито един от моите състуденти не се е налагало да работи за да се издържа.
    Освен евтиното общежитие и стол студентите разполагаха и със:
    Покрит плувен басейн / целогодишно, безплатно /
    През зимните месеци ежедневно ски / превоз от института до хижа” Алеко”, ски, ски обувки и влек – безплатно /
    Лятото през уйкенда гребна база на язовир “Пчелинци” – ветроходни лодки, уйнсърфинг, водни ски, гребни лодки / академично гребане / – безплатно, включително транспорта до язовира и нощувката в базата на института.
    През ваканциите базите в Семково / на Рила / и в Созопол. Почивка 14 дена на цена 14 лева. Цената включва нощувка, храна и транспорт до базата. Вярно базата нямаше възможност да поеме всички желаещи, но за пет години следване имах възможност да почивам два пъти на Семково и веднъж в Созопол. / Освен базите на института имаше и студенски бази където беше дори и по-евтино, но условията бяха малко по скромни. /
    През ония “черни тоталитарни ” години ние “гладните” студенти си позволявахме почти всяка седмица / естествено през зимата / да ходим на ски уйкенд на Боровец. Отивахме в събота сутрин. Цял ден по пистите. Нощувахме в хотел “Бор” срещу пет лева на легло. / Стая с две легла и баня с вана / В неделя отново цял ден сняг и емоции. На връщане задължително спирахме старата си жигулка пред едно ресторантче малко преди София. Казваше се “Златната рибка”. Беше ни станало като ритуал. Шаран в керемида и бутилка хубаво бяло вино. Не оставайте с впечатление че сме били от тоталитарния елит. Баща ми беше строителен техник, а майка ми телефонистка в пощата на едно малко провинциално градче. Вярно е че сега има студенти които могат да ходят на ски уйкенд и в Швейцария, но основната маса най-много да отидат на село да заколят прасето на някой приятел, и то ако не са на работа. Не казвам че да се работи е срамно, но мисля че е по-нормално човек да се повесели докато е студент, а да работи след като завърши.
    И още нещо. Въпреки че слушах западна музика, и носих дънки и дълга коса не съм срещал нито агент на Държавна сигурност, нито някой коварен доносник. Някой ще каже че просто съм имал късмет. Такива късметлии обаче явно са били всички мои познати и приятели защото никой от тях не е ходил на “почивка” в Белене, или на кафе в ДС. Просто всички имахме пет прекрасни студентски години изпълнени с купони и яко четене по сесии.Е нямахме възможноста да изпитаме “удоволствието” от наркотиците щото в това отношение лошата Държавна сигурност беше наистина лоша, а не като сегашните ченгета.

  104. Димитър
    07/08/2008 - 13:56

    @Пламен
    Бензинът още през 86-та стана 1 лев. Аз също съм учил във ВМЕИ и нито басейнът беше безплатен и свободен, нито през зимата имаше безплатен превоз до Витоша. Относно почивните станции – те бяха окупирани от спортисти и комсомолски натегачи. Аз завършик втори по успех от випуска си в най-престижната специалност (Изчислителна техника) и единствената ми привлегия освен стипендията беше, че през 89-та успях да ида на стаж в ГДР, докато другите бяха изпратени насилствено на бригада в районите, изпразнени от турско население по времето на “Голямата екскурзия”.

  105. Пламен
    10/08/2008 - 22:12

    Здравейте отново.

    Наскоро гледах едно научно популярно филмче за това колко малко знаем за човешкия мозък. Една от темите във филма беше за необяснимото свойство на мозъка да запомни една случка така както на нас ни се иска, а не така както се е случила в действителност.В това филмче десетина доброволци бяха свидетели на инсцениран грабеж. Екшъна беше неочакван за тях. Само седмица след това имахме на лице десет различни разказа за случилото се. Някои от тях бяха напълно взаимно изключващи се. Във филма ставаше дума за период от една седмица. Какво остава за нещо случило се преди двайсетина години. Най-вероятно истината е някъде посредата между моите спомени и тези на Димитър. Аз съм искал да запомня студентските си години като хубав период от моя живот и вероятно малко идеализирам нещата, но не мога да приема крайни изрази като насилствено изпращане на бригада. Насилствено са изпращани евреите в концлагерите на фашистка Германия. Никой не е бил изпращан на бригада с въоръжен конвой. По време на бригадите нямаше / поне аз не помня / надзиратели с бичове които насилствено да те карат да работиш. От бригадите аз помня лудите купони които ставаха вечер по селските квартири. Дребните тарикатлъци с които искахме да се изкараме че сме работили повече отколкото сме работили в действителност, и не на последно място солидната / за онова време / сума с която се връщахме от бригада. Не знам къде колегите на Димитър са работили насилствено по време на бригадата, но нашият факултет имаше сключен договор с едно ТКЗС / за по младите това означава Трудово кооперативно земеделско стопанство/ във Врачанския край. Ние отивахме точно по време на есенната сеидба, и като по-млади успявахме за две седмици да свършим толкова работа колкото бабите и старците от селото не могат да свършат за месец. В резултат се прибирахме в София с 300 – 400 лева в джоба. За двайсет дена аз изкарвах почти две заплати на баща ми. С парите от есенната бригада и трите стипендии които ни даваха на куп / заради бавното обработване на документите / аз си купих / без да ангажирам родителите си със една стотинка / нов мотоциклет МЗ / 850 лева / .
    Извинявайте че всичко обръщам в левчета, но нали темата беше за материалната страна на живота, а не за духовната. Та като казах материална много ми е интересно колко и на кого е плащал Димитър за басейна. Аз живеех в общежитие на петдесет метра от басена, и когато имах време отскачах да поплувам. Доколкото помня вратата беше отключена / през деня, в рамките на работното време / Събличах се в съблекалнята, и давах дрехите в гардероба на една лелка. Тя ми даваше една кръгла тенекийка вързана на ластик която си слагах на ръката. А си я загубил тая тенекийка, а си се прибрал по бански до общежитието. Никъде по тая верига не съм давал на никой и стотинка. Същото се отнася и до автобуса за Витоша. Не само че беше без пари, но в четвърти курс беше задължително. Разбира се ако ските ти са неприятни можеше да не ходиш, но трябваше да спортуваш нещо друго. В залата имаше занимания по най-малко двайсет вида спорт. Това беше като сегашните часове по физическо в училище, но вместо да риташ само топка можеше да се занимаваш с нещо което ти е интересно. За това тези часове не се провеждаха с групата с която ходиш на останалите упражнения и лекции, а с друга. С хора които са избрали да се занимават тоя спорт.
    И последно. Кога бензина е станал левче не помня. Помня че жигулата на едино от момчетата в нашата компания не я спирахме. Помня че последния си студенски празник празнувах на Пампорово. Празнувахме го като за последно – цяла седмица, и заедно с пътя ни излезе по-малко от трийсет лева на човек. Вярно че трийсет лева беше почти седмична заплата за начинаещ инженер какъвто станах половин година след това, но е вярно и това че дори и като млади инженери ходехме след работа на дискотека на Пампорово / на сто и петдесет километра от града в който работех / и после сутринта отново направо на работа. Бяхме млади и една вечер без сън не беше проблем. Но това не е проблем и сега./ Съня де / Стига да си млад.
    Не ме разбирайте погрешно. Сега имам престижна, много добре платена работа. Ако не бяха станали промените едва ли сега щях да съм това което съм. Нямам лични причини да съм недоволен, но да се плюе и отрича всичко. Да се втълпява на по-младите че сме живяли постоянно под дулата на ония лошите от държавна сигурност не съм съгласен. Вероятно някъде в далечните години веднага след девети септември е имало извращения. Имало е политически гонения и несправедливости, но във времето което помня аз. Тоест през седемдесетте и осемдесетте години на миналия век такива неща нямаше. За това толкова много хора си спомнят тия години с носталгия и добри чувства.
    Извинявайте че се разприказвах, но ми омръзна от всякъде да ми втълпяват колко лошо съм живял през годините в които съм бил най-щастлив.

  106. Димитър
    11/08/2008 - 09:50

    Съвсем насилствено си беше изпращането на бригади точно през 89-та. Всички стажове бяха прекратени и всички студенти бяха пратени в североизточна България. Както казах – единствените изключения бяха международните стажове. И още нещо – бил съм на бригада преди 1-ви курс (бях приет по специална програма за развитие на електрониката и биотехнологиите, казармата се караше след завършването за 4 месеца). На тази бригада с Айтос се работеше даже и на 9-ти септември (национален празник) и единствено нашата група, която товареше вагоните с готовата продукция беше освободена за 2 дни. Накрая май взехме 100-150 лева.
    Относно “безплатния” транспорт – да, в 4-ти курс имаше “туризъм”, но ходехме до Драгалевци с градския транспорт, никакви ски училища нямаше. Басейнът беше достъпен само в 3-ти курс и това е – естествено на никого не съм плащал, защото достъпът беше само със студентска книжка, която доказва, че си в 3-ти курс.

  107. Пламен
    14/08/2008 - 22:38

    За последен път се включвам защото зацикляме темата. Само ще повторя. Всеки помни това което иска да помни.
    И още нещо. Има разлика между задължително и насилствено. В живота има много задължителни неща. Дори и при демокрацията. Задължително например е образованието до осми клас. Задължително, а не насилствено. Такива бяха и бригадите по онова време. Задължителни, а не насилствени. Знам че имаше хора които не ги обичаха. Така както аз не обичах други задължителни неща. Като следобедния сън в детската градина например. Това е.

  108. Ако не си платиш данъците, ще те арестуват. Ако по времето на комунизма не отидеш на бригада ще дойде у вас комсомолският секретар с един милиционер и мисли му. Ако не спиш следобяд в детската градина лелките ще ти се карат, може и да те ошамарят.

    Разбира се, че всичко задължително се налага насилствено.

  109. Пламен
    14/08/2008 - 23:44

    Що ли не си легнах както се канех, ами пак погледнах тука.

    Не съм съгласен да се слага равенство между задължително и насилствено. Човек е социално животно. Това, социалното, автоматично прави живота му изтъкан от задължителности. Една задължителност се превръща в насилственост когато ти отнемат правото на избор. Задължително е да си перфорираш билета в градския транспорт. Ако не го направиш и те хванат автоматично следва наказание. Не ти е отнето обаче правото на избор. Като не искаш да си перфорираш билетче ходи пеш, и никой няма да те накаже за това че не си щракнал с перфоратора. Ако извършиш престъпление, и позволиш да те хванат задължително влизаш в затвора. И това става насилствено защото нямаш право на избор. / На теория. Защото ако имаш пари да си платиш рушвета пак може да ти се размине /

    Longanlon. Личи си че си достатъчно млад за да имаш представа за комунизма / по скоро за социализма/ от днешните клишета. Ако по онова време не отидеш на бригада нищо страшно нямаше да ти се случи. Много хора го правеха. Просто ако си умен си намираш медицинска бележка и не ходиш. Ако се заинатиш, и решиш ей така да не отидеш никой няма да дойде у вас. Още по-малко с милиционер. Само няма да ти заверят годината, и ще се наложи вместо да ходиш на лекции да поработиш осем месеца. Това беше нещо друго задължително от онова време. Ако по някаква причина / най-често мързел/ не успееш да си вземеш изпитите пропускаш следващия семестър. Не може обаче да се мотаеш по кафенетата, а задължително трябва да работиш някъде осем месеца преди отново да станеш студент. Задължително, а не насилствено защото ако не искаш никой няма насила да те накара да работиш. Няма разбира се и да ти заверят книжката. Но това си е твой избор.

  110. Формата на принуда няма никакво значение – дали ще е физическо насилие, дали ще е отказ от привилегии, уволнение, незаверяване на книжка, дали ще е социален натиск… всичко това са методи насилствено да накараш човек да свърши нещо.

    Ти представяш възможността за избор доста елементарно. По твоята логика даже да го заплашат със смърт, човек има избор – може да избере да не направи каквото искат от него. Е, ще го убият, но това е бил изборът му, нали…

  111. Пламен
    15/08/2008 - 15:01

    Възможноста за избор винаги съществува. Дори при заплаха от смърт. Историята е пълна с премери на хора избрали смърта пред това да нарушат свой принцип, или да предадат приятел.
    Още в мига в който нашите далечни пра пра родители са решили че за да оцелеят трябва да живеят в група е станало ясно че живота ни ще е низ от задължителности. Това дори не е свързано с разума. Има много видове животни за които ние твърдим че не са разумни, но които живеят в сложни социални общества. Те също спазват куп задължителни правила. Ако се замислиш ще видиш че деветдесет процента от това което правим всеки ден го правим по задължение. По задължение да но не и насилствено. Можем да го наречем по принуда ако по задължение не ти харесва, но пак има разлика между принуда и насилствено. Насилствено е висшата форма на принуда. Това е вече етап при който наистина е отпаднала възможноста за избор. Една поредица от задължителни събития може в резултат на нашия избор да доведе или да не доведе до насилствено събитие. Но този етап е достигнат чак тогава когато възможноста за избор е отпаднала напълно и събитието което следва е извън нашия контрол. То ще ни се случи независимо от това дали го приемаме или не.
    Леле колко сложни приказки изприказвах. Чак се изненадвам от себе си. Аз по принцип съм човек на точните науки, а не на философията. Включих се в този дебат защото не мога да приема ширещото се клише за социализма като общество изтъкано от насилие и принуда.Не го приемам точно така както на времето не приемах клишетата за капитализма. Не можех да си представя как моите дядовци и баби са оцеляли във време когато полиция и жандармерия е нямала друга работа освен да обикаля и пали села и паланки, а обикновенните хора всеки ден са треперели да не ги обесят. Социализма беше време със свои правила. Вярно е че имаше хора които не ги приемаха, и тези хора страдаха. Кой повече, кой по-малко. Ако ми кажете че сега при демокрацията няма хора неприемащи нейните правила ще ви кажа че лъжете. Сега тези хора страдат точно толкова колкото тогава страдаха хората неприемащи правилата на социализма. Още по интересното е че голяма част от хората които страдаха при социализма страдат и сега. Тоест те просто не могат да живеят по правила. Разликата е в това че демокрацията им дава право открито да заявят това.Не вярвам от това да им става по – леко. / Пример – Радой Ралин. Лека му пръст. / Иначе за подавляващото болшинство обикновенни хора живота преди беше точно толкова приемлив колкото живота сега. Ако изключим разликата в стандарта на живот разбира се защото за това подавляващо болшинство ще се окаже че едно време се е живеело по-добре. Точно за това двайсет години след промените носталгията по онова време все още е силна.

  112. Ангел Грънчаров
    16/08/2008 - 19:41

    Според мен пък главна причина за носталгията по комунизма е малоумието 🙂

  113. Една тролка
    17/08/2008 - 12:17

    Ех, повечето от пишещите тук са на възрастта на децата ми, пък и по-млади. Трябва да призная, че съм една стара тролка.
    Най-хубавото на комунизма беше това, че си отиде. И се надявам вече никога да не се върне, поне докато аз съм жива.
    Тогава това било безплатно, онова било безплатно. А кой го е плащал? Родителите ни, а по-късно и ние със символичните си заплати, реекспортът на нефт от СССР, набавящ недостигащото от неефективната ни икономика. А по-късно натрупахме и огромен външен дълг след като Горбачов врътна кранчето…
    Нито за миг не бих сменила сегашното си положение, кариера и самочувствие с тогавашните. Тогава т.нар. “техническа интелигенция” беше последната дупка на кавала, всякакви бачкатори с осми клас имаха много по-големи заплати и привилегии. Сега и децата ми имат бъдеще и перспектива, нищо че израстнаха в смутно и трудно време на промяна.

  114. зевса
    19/08/2008 - 14:09

    Искам да обърна внимание на две неща.
    ПЪРВО. По “онова” време иносказанието беше основен начин да изразиш отношението си към властта. Справка- “Римска баня” на Стратиев. Днес никой 20-25 годишен няма да разбере пиесата и ще му се стори голяма тъпотия. Или както се казваше в най-краткия виц за наградата “Златната решетка” /тогава за политически вицове даваха решетки/:
    – Абе…
    – А де!!!
    ВТОРО. Тук някои с умиление си спомнят колко евтино било всичко, как ходили на ски на Боровец за 5 лева и т.н. Да, евтино беше господа /или “другари”- както ви е удобно/, но защото живеехме назаем. Точно така- живеехме назаем. Нали не сте забравили онези десет милиарда долара външен дълг, който ни “завещаха” комунягите /а те много искат този факт да бъде забравен!/, и който сега изплащаме с лихвите и ни се вижда нанагорно, и който ще изплащат и внуците ни, без да са виновни за нашия “евтин” живот! Оказа се, че безплатен обяд няма!

  115. Я каква дискусия, я каква носталгия! Май митът за ‘червените бабички’ се развенчава!
    Те не били червените бабички, дето ни прецакват на всички избори от 20-тина години насам, а порасналите ни дечица, мечтаещи за безметежно щастие, осигурено по комунистически: пиеш и не плащаш! какъв кеф, а? – ама не за всеки, милички, не за всеки! още дълго, безропотно ще им плащаме ‘безплатния обяд’, тъй както гледам се формира обществения консенсус сред ‘активното население’…

  116. ех деца мили! позволявам си, така да се обърна към всички вас, защото съм роден през 1950г. няма да пиша за моето житие битие.много е сложно.все пак детсво, юношество, кариера, брак, раждането на сина ми, неговото израстване-не ни отнемайте хубавите и щастливи мигове. много сте крайни, но това е присъщо на младостта. ще ви кажа само, ча с възторг посрещнах събитията от 1989г. участвах във всички митинги, протести, виках, скачахи и…се НАДЯВАХ. както всички вие казвате, дойде свободата. но сега като се огледам, се ужасявам. повярвайте ми, никога не съм си представял, че ще се докараме до това положение. за мен е много трудно и жестоко. вие сте млади и животът е пред вас. сигурно ще поемете по света. желая ви на дъбър час! но как мислите, при така развиващите се неща в България, до къде ще стигне нашата държава? уви, за мен процесът е необратим. такава разруха, икономическа, политическа и най-вече морална никога не съм си представял, че ще доживеея и да го вземат дяволите – да живея всред такъв хаос. а вие бъдете живи и здрави, и помнете, че свободата не е свободия.

  117. За едно си прав – стараеха се да ни ангажират с някаква градивна дейност – аз например бях състезател на “Левски” и ми даваха 30 лв. стипендия, имехме безплатни екипи, спортни лагери и т.н. Имаше различни кръжоци, децата се занимавахме с разни полезни нещица. Единственото добро на стария строй беше безплатното образование и безплатната медицинска помощ, другото си беше идиотия и промиване на мозъци. Обаче, както е казал soms преди мен – такава разруха, каквато е сега едва ли сме си представяли. Не се вайкам за стария строй, не ми липсва, но това, което е в момента е извън пътя…

  118. Ами, като се изключи факта, че целия ми живот пропадна заради доноси на хора, които сега са на топлички местенца във Външно министерство и цялата изпълнителна власт….Какво да добавя….а, синът ми няма равен старт с техните ,,синчета”. Таткото бил доносник, сега дипломат от ,,кариерата”. Синчето учи я в Белгиq, я в USA.. Taka, чe вече и занапред нештата са предопределени..

  119. Спомням си 1985 г.международната детска асамблея “Знаме на мира” на Л.Живкова,бил съм десет годишен.Много исках да видя негърчета,е видях ги в автобусите само…с братовчед ми не ходихме по програмите,ами скитахме из София.1989 ме приеха в комсомола,след седмица-две той вече беше история,така и не облякох светлосинята риза с българското знаме на ръкава.Спомням си и режима на тока преди това,спирахо го все зимно време,интересно АЕЦ “Козлодуй” за кого е работила тогава.Бях на военнизиран лагер разглабяхме учебен калашник,стреляхме с въздушни пушки,мятахме учебни гранати,слагахме противогаз,за 11-годишно момче това беше супер.По-късно с тези си умения се проявих в казармата.:)Според мен,най-хубавите са детските спомени,те си остават и най-ярки,независимо от строя тогава…

  120. Лъчезар Томов
    02/01/2009 - 00:48

    Това, което съм екстраполирал от тогавашната система бе начинът, по който всяка проява на разум се е смазвала – начинът по който “1984” на Оруел се е изпълнявала точка по точка. Ето един конкретен пример – баба ми – учителка по руски език в 21-во и 22-ро училище е била назначена за “отговорник по ентусиазма”, което доста напомня за Министерството на Ентусиазма на Оруел 🙁

  121. Мома Ангелинка
    06/01/2009 - 21:24

    И пионерче станах…мене промяната ме завари пред прага на Комсомола, в който не ме преха, защото бях забравила да донеса снимка и членския внос (е него го похарчих за баница в голямото междучасие!!!!)…:) Най-готиния ми спомен като пионерче беше, че много гледах предаването “Експедиция -следа 12”, дето пионери залавяха бракониери и врагове на народа (Кой казва, че единствените деца-герои са 7-те ястебинчета!!!!!). Та и аз мечтаех да стана герий и да ме похвалят, и да получа похвална грамота. Йе-йе… И щастето ми се усмихна. Един ден намерих ключ в близост до Френското посолство. Много гордо отидох до кабинката на милиционера, който охраняваще входа на посолството. Подаох му ключа, с думите, че изпълнявам пионерския си дълг и сигурно някой го търси отчаяно…Вече се виждах как ме прегръща щастливия собственик, как от милицията ме награждават, как съучениците ми се пръскат от завист… Милиционерът, го взе, погледна ме много сериозно, после го пробва на ключалката на караулката, после ми го върна и ми каза: “Не е мой.”

  122. диана
    18/01/2009 - 17:14

    Какви ли не щуротии се разправят за онова време. Да, много мили спомени помня от тогава. Мога да кажа, че сме станали стойностни хора именно с онова възпитание и образование. Не съжалявам за нито един миг, жалко само, че нашите деца нямат детство, нито хубави спомени. Дори книги не четат. Кога ще целунат те знамето и по какъв повод? Никога. Който си е бил истински, няма какво да се оплаква от натегачество и други подобни. Всички глупости какъв е бил комунизма за празни приказки – съвсем нормален човек съм, мисля се за интелигентна и се радвам, че съм живяла именно по онова време – нищо не ми е липсвало, както сега липсва на повечето хора.

  123. Лъчезар Томов
    31/01/2009 - 14:50

    Предполагам, не четеш Анти? Има доста сериозна документация за над 79 лагера, за умрели хора, само защото са били в тесни панталони, за хора, давани на прасетата, за пребивани с тояги. Хиляди са умрели в лагерите, десетки хиляди са получили трайни увреждания, стотици хиляди са изселвани и репресирани. Още в началото на управлението им над 50 000 са умрели и безследно изчезнали – свещеници, лекари, учители, чорбаджии и т.н.

    http://pro-anti.net/

  124. Пумбалаура
    08/03/2009 - 17:43

    Дядо ми е чукал камъни в наказателен лагер до гр.Симитли, защото преди 9 септември е носил служебно оръжше като…лесничей.Баща ми, като син на такъв съмнителен елемент е имал право да кандидатства само във ВУЗ със нехуманитарна насоченост.И то избран от специална комисия.Майка ми, еврейка, трябвало официално да се прекръсти и да вземе христиански имена.Тя също е била допусната до ВУЗ след едногодишно наблюдение от отговорник, защото нейният баща като “разкулачен” с 40 декара земя е бил считан за съмнителен.В класа ми в училище внучето на един партизанин беше толерирано явно от всички преподаватели и ние ходехме на лагери на Семково в общи стаи с 12 легла, а то пътуваше всяко лято за лагера “Артек” на държавни разноски.Града ни е малък и всички знаехме коя е колата, която докставяше по домовете два пъти седмично луксозни продукти за несменяемия окръжен комитет на партията и др подобни.Въпросното внуче на активен борец беше пич и редовно ни черпеше с неща, които не бяхме и сънували, закупени на цени, които не съществуват.Когато родителите ми събраха пари за ремонт и аз казах в училище , че сме стигнали до банята, същото внуче ме посъветва чистосърдечно:”Купете си плочки от Испания, нашите от там ги докараха,много са хубави.”Та …мерси от такваз любов, както се пее в една стара градска.Безплатно е образованието и в Германия,тогава Западна…И на други места.А здравеопазването е въпрос на култура и манталитет, не на политически строй.Чета коментарите и ми се плаче, какви окастрени кютуци са се родили има-няма 10 години след мен и си мисля, че надежда да се оправим няма.А на Диана и на Пламен ще кажа само-избирателната амнезия и кокшата слепота са заболявания и могат да се лекуват.Всеки има право на мнение и аз уважавам тяхното , но и сама се възползвам за да изкажа своето.Комунизмът е най-голямото нещастие, сравнимо с падането ни под турско робство, сполетявало нашата бедна, изстрадала Родина.

  125. О неразумни Петър Стойков, поради що си мислиш, че живееш в Демокрация. Аз живея в България, за разлика от теб – за мен е явно, че не живеем в една и съща страна!
    Това което го наричаш “комунизма” за мен живеещият тук в България, бе клептократичен тоталитаризъм. А след 10.11.1989, започна развитието на друг вид клептократизъм “мафиокрация”.
    Позволявам си да те питам знаеш ли какво е демо-, и съответно -крация?

  126. чавдарче, пионерче, комсомолче или комунистче, какво от това. Няма мищо лошо ако тези атрибути са на глава със сиво вещество. В обратен случай ще има много ревлъовци и некадърници. Аз опитах от всичките тези подправки, но никога нито се посиних, нито почервенях, нито поувнях. Аз съм си аз. Имам си свобода и независимост и мога не само да обичам бивши чавдарчета, пионерчета, комсомолчета и комунистчета, но и да ги направя съдружници, стига да не са гадини, измамници и говеда.
    Днес има много повече и по-опасни некадърничета тук и там , че и по европата.

  127. Късния социализъм беше поносим, за разлика от ранния, когато съм чувал само разкази. Системата все по-мало и по-малко досаждаше. Особено на студентите и особено в СУ, където жареше направо небивал либерализъм.

    Така, че за нас оставаше привилегията да наблюдаваме глупостите, без да сме част от тях. Помня, че когато поискаха обяснение от един колега защо не бил на някакво безподобно червено мероприятие, той, току що оженил се, написа- “Не ме пусна жена ми” и така е.а майката на системата. Вече можеше. Беше времето на Горбачов и “Московски новости”.

    Но не съвсем. Когато едни лапета написаха на една стена: “Give peace a chance” и ги хванаха, детска педагогическа стая се захвана с тях да ги тормози защо имат четворки (!!!)…. И когато след няколко месеца едно от тях казало на един следовател – Ама др.Горбачов я пя тая песен преди една седмица, отговорът бил – Да сте чакали докато я запее и тогава да я пишете.

    Мръсен, шибан режим, който вече не можеше, но все искаше да се бърка на хората в живота и да им определя всичко – от това кога да купят кола до това какво да пишат по стените, макар по начало да е забранено и тогава, и при демокрацията.

  128. А на всеки, който ми говори за носталгия по ония времена, ще му разкажа илюстративен случай от 1958 г. Трамвай. Наш познат, тогава около 20 годишен се вози и си гледа часовника, който е спрял. “Тюю, руска работа” казва. “Какво говориш ти, бе?” казва някой зад него. Нашия се обръща и вижда някакъв човек. “Ти пък какво искаш?”
    Какво иска ли – вади милиционерска карта и го води в районното, където го питат – “Кой те учи тебе да говориш за СССР по трамваите?” Ама аз часовника спря, ама такова, ама онакова.

    Следват 4 дни такъв бой, че човекът още правеше физиономии като разказваше, а беше 1987. Никой не го знае къде е, техните го търсят със същата тая милиция, но не им казват, защото е задържан за някаква вражеска пропаганда. Накрая става ясно, че няма таква и го пускат….

    Та като ми хвалите кебапчетата по 10 ст., имайте предвид, че да, бяха по толкова, но режимът лишаваше хората от толкова много неща, че не си заслужаваше кебапчето.

  129. tcvetelinka
    17/07/2009 - 19:41

    Ха, как де не помня. Ей славни времена. Хи хи…Бях председател на ТМТ, каквото и да беше това чудо….

  130. Зелен Бетон
    18/07/2009 - 10:43

    В каквито и гадни житейски условия да се озове, човек винаги съумява да се намести някакси и да си създаде някакъв микрокомфорт. Пък дори и положителни емоции. Даже тези, които са били в хитлеристките концлагери, си спомнят такива неща в мемоарите си.

    Това е едната причина да има разни дреболийки, които си спомняме с умиление. И изглежда (включително и на самите нас), че сме едва ли не носталгично настроени към времето преди 89-та.

    Другата причина е, че човешката памет има един много полезен филтър: с течение на времето положителните преживявания остават в нея като емоция, а отрицателните – само като изводи. Така човешкото съзнание се самопочиства от негативизъм и се предпазва от саморазрушение.

    Затова помним най-вече как сме се чувствали, когато сме съумявали да бъдем себе си, когато сме се радвали истински на нещо, когато се успявали да извоюваме нещо и т.н. Забравяме моментите, в които сме се усещали подиграни, унижени и стъпкани. Или, ако ги помним, то не е усещането, а фактите, в контекст “как да се пазим от такива неща”.

    Това, че може да имаме приятни спомени от соц времената въобще не означава, че тогавашната система има някаква заслуга за тях. Напротив, тези спомени ги имаме до голяма степен ВЪПРЕКИ системата. Те се дължат на нас самите – на това, което сме (или сме били) и на микросредата, която сме имали (семейство, приятели, колеги). И може би на известна доза късмет.

    Много трудно бихме могли да си представим какво биха представлявали спомените ни, ако бяхме живяли в свободна среда. А и може би е по-добре така – защото би било отчайващо да осъзнаем от колко възможности сме били ограбени, и колко по-различно би могъл да се случи животът ни, ако е било другояче.
    __________________________

    И аз мога да си припомня куп случки и детайли – приятни, любопитни, весели, ставащи за безгрижен лаф-моабет. Но, честно казано, не ми идва отвътре да го правя. Защото е изключено да забравя основното престъпление на предишния режим: това, че целенасочено и последователно УБИВАШЕ МИСЛЕНЕТО у хората.

    Режимът предпочиташе население, неспособно да създава интелектуален продукт – само и само да се предпази от неудобните въпроси, които един мислещ човек неминуемо си задава, и им търси отговорите. Схемата беше, че ние не е нужно да мислим – защото Партията го прави заради всички нас, и не ни е работа да си пъхаме гагата там.

    За такова нещо прошка няма. Посмъртно. Дори по някакъв начин да бяха докарали жизнен стандарт като в Западна Европа, това не би било никакво смекчаващо вината обстоятелство.

    Сещам се за един парадокс: аз разбрах – и то случайно – че в България е имало (и продължава да има) лагери едва когато вече бях студент. И че единият ми дядо е бил 2 години в Белене без съд и присъда, а семейството му е било интернирано – само защото е имал неблагоразумието да бъде успешен търговец преди 1944-та. Никой от семейството ми не беше споменавал за това. Бяха спазвали някаква зловеща омерта, предназначена ДА ПРЕДПАЗИ ДЕЦАТА от евентуалните проблеми, които биха могли да имат, ако у тях се формират нагласи срещу режима. В добавка към ДОСИЕТО на фамилията, заради което практически всичките ми близки, и аз самият, бяхме (негласно, но безкомпромисно) ограничавани по един или друг начин.

    И едва след като моите нагласи така или иначе се формираха, и ПОИСКАХ да ми обяснят, едва тогава ми разказаха.

    Така че приятните и забавни спомени, личните постижения, моментите, в които съм извоювал и защитавал достойнството си, в които съм създавал стойностни неща – да, имам си ги. Но, колкото и темерутесто да изглежда, нямам желание да ги споделям под заглавие от типа на “Спомени от комунизма”. Това са МОИ спомени, които нямат нищо общо с престъпната система, при която съм имал лошия шанс да изживея първата половина от живота си.

    P.S. Не е упрек към тебе, Лонганлоне, просто на такива мисли ме наведе твоята тема.

  131. Г.Трифонова
    01/09/2009 - 11:50

    Мисля, че статията разглежда една много интересна тема. Смятам, че впечатленията на болшинството от моето поколение, съвпадат с тези на автора. Аз съм родена през 1967 г. и имах възможност да премина през всички организации, само не успях да стана член на БКП. Имам, разбира се много добри спомени (все пак става дума за деството и младостта ни). Не са ме подминали и неприятните неща – бригади, комсомолски събрания, манифестации… Но е неприятно, че от филмите и литературата, които са свързани с тези години, човек остава с впечатлението, че сме живяли в някакви тъмни времена, когато „ партийни фанатици, стиснали съветски калашници в ръка са мародерствали из улиците и … агенти на Държавна сигурност като трупоядни гъгрици са прогризвали обществото ни и са снасяли всичко на висшестоящите, които с отегчен вид са отсъждали кой да живее и кой да умре..” (използвам думите на автора, защото той много добре го е казал). За да е по-ясна картината ще добавя, че аз лично (а вероятно и много други като мен) не бях чувала за лагерите и за подобни неща, докато не дойде „демокрацията”. Не съм била свидетел на никакви издевателства или репресии. Затова няма как да си спомням тези години с лошо.
    Затова пък много добре помня първите години на демокрацията. Помня режима на тока (благодарение на него се сдобих с пъровот си дете ), купонната система, инфлацията, празните магазини , огромните опашки … Та, да обобщя накратко мисълта си:
    Няма причини да се нахвърляме едни срещу други (още повече да се обиждаме и да се наричаме „кютуци” и т.н.) – всеки е прав от своята гледна точка.
    Престъпленията в дадено общество не са извършени от режима или системата – те са извършени от определени хора, които при всякакъв строй биха си останали престъпници.
    Не съм историк, но мисля, че историята не работи с понятия „добро” и „лошо” – случило се е така, че България е живяла 45 години при „комунизма” – явно така са се стекли историческите обстоятелства, а щом сме „търпяли” цели 45 години – значи това сме заслужили, такова ни е било нивото на развитие за момента.
    Нищо не печелим от непрекъснатото оплюване на миналото, от разкриването на агенти, разрушаването на паметници и прочие.
    За да се развива една държава е важно да се използва най-доброто от постигнатото до момента, което при нас не стана (мисля, че това не се отрича от никого), ние доведохме сраната и обществото си до морална и икономическа разруха, от която трудно ще се измъкнем (ако това въобще стане някога).

  132. @ Калоян К. Цветков, Русе – хубав град, европейски, демократимен, с много аристократичен народ – па едно кино да няма днес… Умрем просто.
    Пословичното Кино здравец, до което живеех, докато не станах на 16 вече не функционира.
    Иначе таритакатско – операта в Русе на печалба 🙂

  133. На дотации, на дотации, не на печалба 🙂

  134. Светла
    08/10/2009 - 20:00

    Определено и аз имам хубави спомени(така и не станах чавдарче) дойде демокрацията,но няма нужда да бъдем голословни все пак се бяхме изолирали от половината свят 😉

  135. Ми не е на дотации, на печалба е, верно че те изкарват парите си по време на Мартенските музикални дни, ама 🙂 Ден година храни

  136. Мокър Брокер
    19/02/2012 - 20:31

    Доста време е изминало, но скоро стана спор ние, 70-годишните, били ли сме чавдарчета. Един отец, по-млад , твърдеше, че не сме, а ние знаехме, че сме.
    Гледната точка е различна, битието определя съзванието. Филтърът също е важен и работи.
    Ное сигурно, че хората са различни и до голяма степен сами определят съдбите си. Например Гео Милев и Цветан Спасов – поети, които не са се самоубили.
    За Белене се знаеше, имаше песен по “Джипси бевда”- песен май от “Симфония в злато”, коятаоя пеехме “Джип-джип-джипката на МВР, та-та-та-та (не помня), кара право в Белене .. . и т.н.
    Едноръкият капитан от МВР, квартален на “Червения” Девети квартал, където не спираха тока обикновено, гонеше за нестригани, за хулиганско държане и други такива.
    Като учителски син на “прогрисевни” родители бях морално задължен да бъде отличник, добър другар и възпитано дете. Не всички учителски деца бяха такива, но повечето бяхме. И повечето деца бяха добри – от 1947 г. до дълго след това, както помня. И сега повечето деца са добри, особено ако подхванеш доброто у тях. Лошото е, че големите позабравят да са добри. Американците не са най-лошите хора на света, но е кофти внукът ми, откакто попорасна, да обръща внимание главно на ферарита, на евро, на киногерои, спрямо които Батман е ангелче, да не му се учи за да сполучи и т.п. Но това е частен случай, при това може и да е поколенчески проблем, ако не и конфликт.
    По въпроса за миналото е естествено потърпевшите да са остри и озлобени, а тъпреливите да са носталгични.
    Заяждах се с милиционери от млад, но точно те са намирали брат ми на 4 г. и дъщеря ми на 2 г. и ги връщаха по съответните начини – по градските високогонорители.
    Бригадите не бяха абсолютно задължителни. Селските ученици в гимназиите имаха “землячески групи” – в годините на масовата колективизация – и работеха в селата си. Преди това работеха на нивите на родителите си, няма цяло лято да лежат на сянка. Гражданчетата също не стояха три месеца без работа. Ако някой не е работел през ваканциите, родителите му са били или прекалено добриш към него, или твърде заможни.
    Ходех на бригада (главно строителна) с удоволствие, беше весело и интересно, с “общуване между половете”, акордеони и китари, признаваше се за трудов стаж (1957-1967 г.). Бил съм и зам. командир през 59 и съм свършил две добри дела: 1. Бащата на едно момиче беше арестуван за начет и други стопански нарушения (дребен служител в склад, по-скоро работник) и то се отказваше от комсомолска дейност и т.н., пропадаше му донякъде животът на отличничка, самодейка и активистка. Отидох в ГК на ДКМС, разказах, помолих за помощ и те го извикаха, успокоиха го и детето отиде на лагер-школата, бащата бе оправдан след година с помощта на двама адвокати – бивши прокурори след 9 септември, бащи на мои съученици.
    2. Командир на бригадата беше учителят по физкултура, а обектът ни беше строежът на собственото ни училище. По време на смяната (юли) имаше нещо като Празник на физкултурата и туристически празник на Витоша. Учителят замина с 1/3 или 1/2 от състава на бригадата по тия мероприятия, а аз останах за шеф на другата част. Работехме по 3-4-5 часа без никакви пари, униформи или храна, типична училищна бригада на добра воля по идея на завуча ни и подкрепена от Градския комитет. Преди два дена бях “поканен” от годпожата на внука ми-първокласник в час по “Роден край” уж да говорим за града ни, а децата само за училището питаха (действието ставаше в същата сграда, където влизам като у дома си. Ами там сме учили аз, приятелите ми, жена ми, брат ми, децата ми и сега внукът ми.
    Поради създадените ми “връзки” с техническия ръководител на строежа бати Лазар Иванов и заместниците му Пъшето и Наско имах връзки в Стройрайона и когато по-късно имах свободни седмици винаги се хващах да изкарам някой лев, то пък все училища строяха тогава в нашия град. Зетят ми-американец е останал с впечатлението, че съм построил целия ни град.
    По същото време цяла паралелка от нашия випуск, половината от селата, бяха решили да отидат на “редовна” бригада в близкия парк, тогава международно известен, да копаят изкуствени пещери, да прокарват алеи и други такива.
    Предната годинна и аз бях на такава, копахме околовръствите канали около града.
    Като студент ходих само едно лято, но на две бригади – юли на яз. “Ахелой” и есента, след поправките, на улицата от ТП института и МЕИ-то в Дървеница. Падаше голямо копане, но пълнеех, чернеех и си уреждах бъдещето в личен план.
    Другите години или не ходех, или имахме стажове.
    Болните представяха бележки, материално слабите или нуждаещи се биваха “освобождавани” (за записване на годината беше задължително понякога, някои години само).
    И тогава имаше богати и бедни, и не само номенклатурата бяха богати.

    За комунизма и комунистите: Баща ми беше, аз не съм бил, макар да ми се полагаше и да бивах канен многократно и настоятелно. Бях в “номенклатурата на окръжния к-т” като способен инженер. Направиха ме среден кадър (ръководител на направление в институт, наричан НИПКИ …) със специално одобрение, да не си член на партията. Имаше и други директори и прочее, нечленове. Това се отнася до правото и възможността за избор. “Пътища, които сами си избираме” – това е от О’Хенри, но става много пъти в един живот на един човек, дори и когато пътищата не са много, като в картината на Васнецов и всеки път е опасен по своему.

    От друга страна, почти никога не гласувах както трябва. Обикновено си вземах бюлетините и ги показвах на колеги, приятели, че и на отговорни лица. А един път бях в избирателна секционна комисия и много добре видях колко бяха нередовните и “против” бюлетини – нищожно малко. Моят плик единствен беше празен. Това беше 1981, мисля. През 68 г. с един приятел ни наричаха “чехите”, иначе работехме по ТНТМ, по спорта и туризма, водехме кръжоци на децата и т.п.

    И един щрих: Промяната ни завари с около милион (около 950 000, ако не грпеша) партийни членове. Е как да не ни управляват сега техните синове и внуци, колкото и да са се поизмъкнали навън? От друга страна, дъщеря ми влезе в езиковата гимназия с двата изпита подготве, някъде на 3-5 място по успех. И през 89-90 г. станал въпрос в класа й, оказало се, че само тя няма поне един родител-партиец.
    Отново мисълта ми е за правото и възможността за избор. Тя продължи в АУБ Благоевград, Шорош Дьорд стипендии в Будапеща, докторантура в САЩ на пълна стипендия и сега е в Холандия за постоянно в Лайденския университет в катедрата-аналог на катедрата по марксизъм-ленинизъм, където беше колегата Иван Костов.
    Цялото ни семейство, между другото, сме били чавдарчета, пионери и комсомолци (аз съм бил и “септемврийче”, и “десенемист”). Скаутите, уви, са толкова малко и толкова стари и загубени … Къде да пратят внука ми, човек да стане? За внучката в Холандия не се безпокоя, произходът й е наистина “прогресивен” и достатъчно разнообразен, та няма да тръгне накриво никога. Пък и там има такива форми и методи на работа с децата, каквито у нас имаше точно в ония години – от читалищни школи по какво ли не до всякакви кръжоци, клубове, организации и каквото ти дойде на ума.

    Това беше то, макар и малко дълго и доста закъсняло относно четата “Чавдарче”

  137. “Отличничка, самодейка и активистка..” Отличничка ОК,но самодейка и активистка изобщо не бяха неща, които да са съществена част от живота на тогавашния млад човек…..

    Баща й е извадил късмет, защото 95% от хората, които като баща й са били обвинени в начети и др., влизаха в затвора, със или без вина. Да не говорим, че стояха и арестувани до съда.

  138. Прочете книжката “Роден в социализма” – наистина си заслужава. Има я в store.bg

Leave a Reply

Задължителните полета имат *