Спомените ми от комунизма
Публикувано в Общество — от Longanlon в 07:18 на 17 July 2008
Един призрак броди из нашата държава - призракът на комунизма. Някои си спомнят за него с носталгия, други с ужас, но истината е, че много хора си го сънуват гаче да е бил вчера.
Но какво всъщност беше тогава? Помни ли някой какво е да си пионерче…
Тъй като се замислиш, исторически погледнато, комунизмът у нас съвсем не беше отдавна - двайсетина години, само едно поколение. То именно и затва толкова народ си го спомня, а комнистическите агенти на ДС още биват спрягани от тия, дето нямат друг смисъл в живота. Аз агенти не помня, щото като си на 10 години други неща те интересуват, ама все пак некои от по-младите (ех, старост нерадост…) пък съвсем нищо не са закачили, та я аз да ги светна малко 
А истината е, че дори като оставим настрана приключенията ми в детската градина, за които все още си спомням с голяма доза умиление, погледнат през детския ми акъл тогава, животът по времето на комунизма не беше никак лош.
Не си мислете, че партийни фанатици, стиснали съветски калашници в ръка са мародерствали из улиците, и са застрелвали след порядъчна доза мъчения всеки, който не е крещял непрекъснато “Слава на Ленин и Сталин!!!” с ръка на сърцето и то така, че да се чуват отчетливо и трите удивителни. Или че тайни агенти на Държавна сигурност като трупоядни гъгрици са прогризвали обществото ни и са снасяли всичко на висшестоящите, които с отегчен вид са отсъждали кой да живее и кой да умре и не са можели да започнат деня си без преди закуска да подпишат десетина-двайсе хиляди смъртни присъди на дисиденти. Напротив:
Първото нещо, свързано с комунизма, което си спомням са чавдарската и пионерската организации. В тях членуваха децата (чавдарче се ставаше в първи клас, а пионерче - в трети) и ако трябва да ги сравня с нещо познато сега, най-близкото, което ми идва на акъла са скаутите. С нас се занимаваха учители и нарочни специалисти от младежки центрове - водеха ни на екскурзии и обучителни пътувания (примерно в кравеферма да видим от къде идва млякото), организираха ни кръжоци по разни науки, моделизъм, спортове и други благинки. Учеха ни как да сме примерни, добри ученици, да помагаме на бабите да пресичат улицата (даже и ако не щат хехехе), да им отстъпваме място в автобуса и т.н, даже имаше една книжка с римувани правила, за да се помнят по-лесно (добре, че ги има сега в интернет, щото не ги помнех):
1. Чавдарчето родината свободна обича като своя майка родна.
2. Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притича.
3. Малките чавдарчета са добри другарчета.
4. Чавдарчето е весело дете, играе, пее, учи се, чете.
5. Чавдарчето учтиво поздравява, то възрастните хора уважава.
6. Чавдарчето е примерно в къщи и в клас, то помни: “Пионер ще стана аз”
Нещо, към което комунистите имаха истински фетиш бе “всестранното развитие” - нещо като култа към суперчовека на нацистите. Идеалът бе здрав дух в здраво тяло и имаше множество книжки (за деца и юноши), които обясняваха основите на правилното хранене, физическата култура, значението на социалните отношения (т.е. колко важни са приятелите). Имаше и множество най-различни списания, предназначени за младите - и български и руски, за които можеше да се абонираш срещу символична сума и които бяха пълни с най-различни интересни научно-популярни неща - детска зоология, приложна физика, електроника, компютри, рисуване, квото се сетиш. И страхотни книги, главно превод от руски на теми, които никога, ама никога няма да може да намериш сега за детето си - как да си правиш химически експерименти в къщи, как да си отгледаш различни бактериални култури, как да наблюдаваш различните животни в природата, как да си сглобиш радио…
Като станах четвърти клас ме направиха отговорник на класа по политическата дейност. Вместо обаче да подпиша декларация за принадлежност към 6-то управление на ДС, да си измисля готин псевдоним, примерно Агент Първан и да издавам кой от съучениците ми е империалистически шпионин и ползва мека тоалетна хартия контрабанда от САЩ, аз, собствено, като всеки 10 годишен пикльо с уклон към войната с фунийки, и хабер си нямах кво е тва политическа дейност. Учителките ми казаха да гледам новините по телевизията и тва било то политическата дейност. Аха, викам си аз, то не било трудно, само яко скучно… и в тоя момент дойде демокрацията и ме отърва от консомола, политически науки в Москва и кариера в политбюро.
Какво е искал да каже авторът?
Както споделих горе, така като гледам детството по времето на комунизма си е едно перфектно детство - имаше организация, ред, цел, стараеха се да те направят човек. Затова комунизмът създаваше будни, любознателни, културни деца. Защото децата, за разлика от възрастните, не се нуждаят толкова от свобода, колкото от внимание, напътствия и грижа. Грешката на системата тогава бе, че третираше и възрастните по същия начин - смяташе, че знае по-добре от тях какво им е необходимо. И така постепенно, по време на тийнейджърството (което тогава наричаха юношество) липсата на свобода превръщаше тия будни, любознателни, културни деца в излети по калъп, неактивни възрастни, свикнали да си налягат парцалите и да не си надигат много главата, щото иначе системата си имаше механизми да ги смаже - а здраво общество и развиваща се икономика, каквото и да ме убеждава murk, от смачкани духовно хора не може да се гради.
А вие помните ли?
July 17th, 2008 at 7:33 am
Има истина в думите ти грешни, сине… Аз никога не станах пионерче, а чаках с нетърпение. Чавдарчета все пак никой не бръснеше за слива- предимно пеехме песнички за Ленин и се учехме да се строяваме. Но пионерче, ехе- червена връзка, дружинна ръководителка, садене на черешови дръвчета в градинката пред блока, лагери край морето. Тая работа ми се размина: Десети ноември дойде няколко месеца преди да получа червената си връзка. И цял живот завиждам на тарикатите, които са се сетили да се родят една година по-рано..
July 17th, 2008 at 8:51 am
Мммда, и аз не станах пионерче, но живо помня ритуала по връзването на синята връзка. Караше ни да се чувстваме важни и с нетърпение да чакаме минаването в следващия клас. Гледахме червените връзки на пионерчетата и си мислехме, че има непоносимо много време докато и ние станем пионерчета. Добре че нищо не сме разбирали тогава
July 17th, 2008 at 9:20 am
И аз добутах до чавдарче само - даже бях знаменосец на четата:) “Приемам знамето на четата и обещавам да го пазя чисто и неопетнено”
July 17th, 2008 at 9:26 am
Евелин! И аз така обещах да го пазя чисто и неопетнено. Даже го целунах !
July 17th, 2008 at 9:33 am
Ех спомени.Аз имах “честта” да стана и чавдарче и пионерче.Помня цялата помпозност и глупава официалност на дружинните събрания и манифестации.Помня и кой отиваше на лагер в СССР и кой на трудови бригади за по 1 седмица да се берат ябълки, боб, царевица и прочие.Помня и как класа ми гледа “Маргарит и Маргарита” и как класната ми плака.И униформите не съм забравил и порицанията пред цялото училище, че не си събрал достатъчно хартия лятото.как да не ти липсват тези времена.
July 17th, 2008 at 9:43 am
Комунизмът беше една голяма шитня. Хубавото е, че бяхме млади.
М-)
July 17th, 2008 at 9:46 am
Крадците винаги са крадци! Аз съм убеден комунист (по идеология и светоусещане) - като такъв всичко, което е в ущърб на хората, които правят работодателите си по-богати, е вредно. Вреден е капитализмът, който кликите на Първанов, Станишев, Сакскобургготски, Юруков, Костов, Доган, Сидеров, Цветанов и др. строят “неуморно”. Забелязахте ли, че тук има представители на цялата съвременна политическа управляваща класа в България. Едно превъзходно доказателство за факта, че капитализмът е вреден и крадлив анален “продукт”.
Време е българинът да започне да се бори активно за правата си. А колкото до “комунизма” - преди двадесетина години свалихме онези, които бяха присвоили това понятие и живееха на наш гръб. Онова си беше “Държавен капитализъм”. Време е да построим онзи, истинския комунизъм, който да гарантира действително човеколюбие, свобода и достойнство. Нещо, което капитализма ни отнема всеки ден…
July 17th, 2008 at 9:47 am
чавдарчетата имаха и калпачета
аз станах пионер за около месец, после довтаса 10-ноември 
общо взето си спомням, че си мерехме връзките (синя, червена, имаше легенда, че комсомолците били с жълти) тогава, а не пишките (джисиемити), както сега 
помня, че мразехме да носим връзките поголовно и имахме дежурни по коридорите, които те докладваха, ако не си с връзка. честно казано не помня обаче живота ми да ебил особено повлиян от тези организации - хартия съм предавал само един път - в 1ви клас, на лагери не съм бил, нито на бригади, нито пък се кефех особено много, като ни замъкнеха навръх Альоша на 3-ти март, да участваме в тъпа церемония по чесдтването на Руско-Турската война. голяма глупост беше, каквото и да ми носталгирате 
July 17th, 2008 at 9:55 am
Иванов, хубаво е, че мечтата ти никога няма да се осъществи
July 17th, 2008 at 9:57 am
Аз понеже съм живял 11 години по-дълго от Лонг помня точно как след 4-5 клас и в гимназията се толерираше натегачеството и послушанието, а големите тарикати ставаха комсомолски активисти (и някои от тях “бизнесмени”, а други сега ги виждам като видни бюрократи по телевизора).
Да не говорим за ангарията, наречена ученически и комсомолски бригади (2 месеца годишно). Слава богу, че промените ме завариха третокурсник във ВМЕИ-то, та да не съжалявам за пропуснатите шансове.
July 17th, 2008 at 10:00 am
именно тва исках да кажа и аз - като почва да ти свършва детството, имаш нужда от все повече свобода… а нея я нямаше
July 17th, 2008 at 10:34 am
Ехх, много мога да напиша за онези времена. И чавдарче бях, и пионерче, и комсомолче :)и активист даже. През тези години и на бригади ходех и песни в пионерски хор пеех :).
НО ВСИЧКО беше една измама едно изкуствено надъхване, че ние сме върха, че живеем в най-доброто общество, и най -добре, че сме най-великите.
Живеехме щастливи, че можехме да си купим хладилник “МРАЗ” и цветен телевизор “Електрон”. Радвахме се на спрения “Москвич” под терасата на панелката.
Ехх какво щастие беше само…..в нашия затворен свят, от който не можехме да излезем. Например да се докоснем до шедьоврите на световното изкуство в “Лувъра” и Ватикана …..
Бяхме си просто едни щастливи затворници….
А истината е била друга явно ….
July 17th, 2008 at 10:41 am
Аз нямам никакъв спомен от комиунизма, понеже през ‘89 съм била на 4 и не съм била нито пионерче, нито чавдарче. Затова и поста беше доста интересен за мен, никога не бях чувала например за правилата на чавдарчето
July 17th, 2008 at 11:02 am
Да уточня, че детските движения са правени по модел на скаутите, а не обратното.
Дали заради комунизма или времето, но тогава специално за малчуганите май наистина беше по-добре. А и бяхме свободни да правим главолии, но и имаш кой да респектира, дори и само превантивно.
Консуматорството и изборът действително бяха по-ограничени, но пък имахме мачбокс
July 17th, 2008 at 11:20 am
Май ме е яд само за наистина добрите книги!
July 17th, 2008 at 11:23 am
July 17th, 2008 at 11:32 am
Не те е срам, Лонганлоне!!!
Комунизмът беше огромно ЗЛО!! Аз съм бил на 5-6-7 години, но още помня колко РЕПРЕСИРАН се чувствах. Как червената мафия още тогава ми отнемаше СВОБОДАТА постоянно. Както правят и сега. Да не говорим, че нямаше жълта преса и реалити-шоута. Ако не комунистите да ме спъват и дърпат назад, щях да съм станал ултра-успешен дизайнер още на 17 години. Бях съставил проект за трето звено наред с чавдарчетата и пионерчетата - Мултиталантчета, дори бях дизайнирал специална връзка - оранжево-зелена! Но не одобриха проекта ми и всички ми се смяха. Никога няма да забравя тази травма, която ми нанесе комунизма!!
July 17th, 2008 at 11:35 am
Никакъв призрак, много моля, какъв е тоя нездрав мистицизъм. Не е призрак, а бабичка (червена), и не броди, а с бастун и бодра крачка отива към изборната урна. При 20% изборна активност, бабите представляват 60% от гласувалите. Нищо чудно няма, че президентът бил “Гоце”.
July 17th, 2008 at 11:52 am
хохохо маркуч, забавно,но изобщо не си прав - комунистите далеч не са само червени бабички и изобщо не са на изчезване. много хора са комунисти без даже да го осъзнават:
http://kaka-cuuka.com/55
July 17th, 2008 at 12:01 pm
Едно поколение далеч не се изчерпва с 20 години, според историци и не само, за едно поколение се смятат около 50 години.
За да се премине от комунизъм към нещо друго се смята, че трябва да мине не едно, а поне две поколения. Така съм чела, така ми се струва, че и трябва. Разбира се само времето ще покаже.
Поздрави.
July 17th, 2008 at 12:45 pm
Едно възражение: ако децата не привикнат към свободата, ако на ранна възраст свикнат да бъдат насочвани, направлявани, приучвани, ако не почувстват възможността за избор, а все други (приветливи пионерски и дружинни ръководителки, усмихнати комсомолски и партийни секретари, дружелюбни милиционери и пр.) им казват какво следва да правят, то такива деца никога по-късно няма да се пристрастят към свободата, ами все ще бъдат недоверчиви към нея. Ти самият не си ли забелязал в себе си този дефект след като, както забелязвам, си изпълнен с такава мила носталгия към детството от ерата на комунизма?
July 17th, 2008 at 12:48 pm
Брях, не ми излезе коментара! И оттук ли съм… игнориран?! При либералния Петър
Шегувам се…
July 17th, 2008 at 1:22 pm
Gamar,
Децата и сега са свободни в провинцията.Тук не е като в София да не ги пускат от домовете си. И са си по-свободни от преди. Могат да си направят хубава прическа, маникюр, да си облекат цветни дрешки. Така да покажат индивидуалността си.
А не както преди със сини манти и палта (моите изобщо не можах да порастна толкова, че да ми станат по мярка), изрязани нокти до кожа и коса, сплетена на плитки (даже и бритона да не заприлича на перчем).
Нееее това не беше свобода …….
А твоя мачбокс бас хващам, че не е бил оригинален английски а някакъв български, произведен в завода на Разград(примерно)…..
А помните ли как ни излъгаха за Чернобил?! Това никога няма да им простя! Как се ИЗГАВРИХА със здравето на милиони хора - деца, жени …….
July 17th, 2008 at 4:05 pm
В комунистическия строй, който живяхме, няма нищо хубаво! Всеки, който милее по него е глупак.
July 17th, 2008 at 4:40 pm
Разбира се, и аз нямам какво хубаво да кажа за тия, които милеят по строя (те останаха ли такива?), но чак пък нищо хубаво да не е имало е леко пресилено изказване.
July 17th, 2008 at 5:41 pm
Аз колкото и малка, си спомням как батко имаше и синя, и червена връзка. Помня още, че имаше 2 вида хляб - Добруджа и Стара Загора, помня също така, че се редяхме на дъъълги опашки за кокали, божествяхме “корекома” (както и да се изписва), гледахме по малко телевизия, четяхме много повече, натъквала съм се на някой от онези задължителни четива по онова време. Помня също така “опитните полета”, така наричаха въпросните центрове за извън учебно занимание - фермерство, градинарство, химия, компютри и все такива весели неща. Помня и че бях по щастлива о.0 ама то това сигурно е било заради детството повече, отколкото заради комунистите. Помня бегло и другаря Живков, митингите, червените ленти за “отличните ученици”, манифестациите и колко горди бяхме с въпросните червени ленти и плакати…
July 17th, 2008 at 5:42 pm
Да, има !
Смешните лозунги, които четяхме навсякъде
Като например “Във всеки дом говедо!”.
Хем смешно, хем тъжно:)
July 17th, 2008 at 6:10 pm
Аз имах “шанса” да стана пионерче, и добре че не можах да стана и комсомолец
Комсомолците помните ли ги ?
Искате ли да чуете нещо интересно? Червените връзки (с които чавдарчето метаморфозира в пионерче) в моето училище “Тома Кърджиев” ни ги раздадоха на кея в Русе, в края на септември 1988 година (или може и да е по-късно, но пак през есента на 1988-ма). По същотото време завода Верахим в Гюргево реши (отново) да си пусне отровите и да ни обгази. Ние нали сме на кея, разбрахме първи. Първото нещо за което се използваха прясно поставените червени връзки, беше да се обърна “каубойската” (с възела към гърба) и да се поставят на устата или на очите за да не дишаш задушливия газ или за да не ти люти на очите.
Обгазяванията бяха причина за протестите в Русе, и от там като се почна, нататък знаете историята завършила (или започнала) на 10 ноември 1989-та
Комунизмът е шибана работа. Спомнете си Чернобил, и колко дена никой не каза нищо. Тъжната сметка от комунизма, дали заради обгазяванията или заради Чернобил, или другите химии изпускани от тежката промишлиност, бяха причина за бебета родени с усложнения, увреждания, или просто мъртвородени. Тези неща нямаше къде да ги видите в комунизма, и понеже не сте ги виждали, сте мислели, че не съществуват, и сте си живуркали щастливо. “Агентите” не са най-страшното от шибания комунизъм. Шибана мръсна глупост.
July 17th, 2008 at 6:20 pm
[...] приказките за комунизма, се сетих за историята с поставянето на пионерските [...]
July 17th, 2008 at 7:45 pm
Разбира се, че е шибана работа. Свободата е най-голямото изобретение на човека изобщо, а комунизмът я отнема.
Но това не значи, че не можем да научим някои неща от онова време и точно това се опитвам да кажа в статията.
July 17th, 2008 at 9:50 pm
youtube.com е брилянтен кръжок по мръснология. От всяка кОла - бомба, от всяка туршийка-крушка и подобни.
Сериозно: Защо не можем да си организираме кръжоците? Защо нямаме ни сакути, ни пионери, ни нищо. Трябва ли ни Партията (майка мила) за да си живеем и организирано, и с кеф? Трябва ли ни комунизъм, да ни отглежда като говеда, че най-после да заживеем като хората?
July 17th, 2008 at 10:36 pm
Напротив, никаква Партия не ние нужна - хората по света си го правят, и ние можем, само трябва желание. Скаути у нас вече има, има го и Багатур за по-големите, на много места се възраждат спортните школи, самодейни състави и т.н.
Ще видиш от един от следващите ми постове, че може.
July 17th, 2008 at 10:43 pm
Ееееее, евала за хубавата статия. Върна ме и мене в детсвото. Много ми липсваше кръжока по ракетостроене, след като свърши комунизъма и кинти за такива “глезотии” вече нямаше. Ти представяш ли си какво е да накараш десетина малчугана да сглобят сами модел на ракета с реактивен двигател (на барутна основа) и после - пред цялото училище, на голям празник, да го изстрелят и да се състезават чия ракета ще отлети по-нависоко, коя “команда” първа ще улови парашутиста и прочие. Яко беше. Много си прав като казваш, че за децата системата предлагаше много предимства. Само дето малко прекаляваха с пропагандата, ама то се подразбира - тоталитарен режим беше, все пак.
Но да се върнем в трети касл. Бе ге системата ме беше научила, че колкото повече се опъваш и отлагаш, толкова по-зле става и аз, въпреки всичко, се явих при директора. Доброволно. А той знаеш ли какво направи? Зариби ме да колекционирам пощенски марки. В благодарение на него сега имам цели два безценни класьора с пощенски марки (без печат), които обменях в края на 80-те с деца от 30 различни държави в интернационалния ни клас. Създаде ми един навик, който дисциплинира сам по себе си. Стана ми ментор и приятел. Използва харизма, за да ме спечели. Е, как няма да слушаш директора после, като той е автор на любимото ти хоби, а? Да де, ама договорът на нашите изтече и, след като се прибрах в България, директорът на училището в родния ми град пак ме преби. Учителят по, забележи, музика, също. Намразих ги. И тях, и комунизма и червената връзка и всичко. Взеха да бягам от час, станах гамен, намалиха ми поведението с две единици и…комунизмът свърши.
И, въпреки че ме кефеше, аз открих колко гадно е всичко това, защото ми се наложи да прекарам две години в чужбина - във френско училище. После, като се върнах тук, училището ми се стори като казарма. Не, по-лошо - като концлагер. Във френското училище ни поощряваха да мислим свободно, да се изразяваме свободно, да задаваме всякакви въпроси, да си избираме какво искаме да учим и какво - не. Няма да забравя как един път ме изгониха “при директора”, защото говорех в час. Бях ужасен, споменът за тежките шамари на директора в българското училище още ми държеше влага…Щото аз много обичам да говоря в час. До завършването на университета бях все така
Та, с две думи, не съжалявам много, да ти кажа. Добре беше, че има кой да се грижи за децата, ама само ако нямаш база за сравнение. И французите полагат грижи за своите деца. Класният ми, например, беше гей. Имахме съученици буквално от всички раси. Още от малък съм възпитан да уважавам различното и да се отансям към човека спрямо постъпките му, а не спрямо цвета на неговата кожа, сексуалната му ориентация или религия. На такава толерантност тук нямаше кой да те научи. Мога да продължа много със сравненията, но няма да досаждам излишно. Почувствах се длъжен да напиша коментар, за да не се заблуждаваме, че през комунизма беше чак толкова яко. Хич не беше яко, даже. Нищо не е по-яко от свободата…
July 17th, 2008 at 11:21 pm
Спокойно, зелените като дойдат на власт ще върнат комунизма :)))
July 18th, 2008 at 12:03 am
Аз пък една червена точка не успях да получа в 1-2-3 клас. Помня, че цяла седмица се старах да съм добър с другарчетата, ама нъцки - пак черни точки. Теглих им една ….. (не помня с какви понятия съм мислил тогава) и станах полу-гамен. Тогава разбрах, че няма смисъл да се подчиняваш на системата. Няма и смисъл да се бориш открито с нея. Просто я разяждаш колкото се може повече. И сегашната система е за ебане.
July 18th, 2008 at 2:24 am
Имаше си достатъчно свобода и преди 1989 , точно тогава завършвах средното .
Ами значи, всеки петък се напивахме като казаци - имаше всичко на всичко 2 кръчми , но с 2 лева в джоба не излизахме до събота сутринта. Не помня накой да ни е пречел, а си бях непълнолетен отвсякъде.
Един от преподавателите ни ни разправяше такива политически вицове в час, че направо се чудех как още не са го тикнали в затвора, ама на никой нищо не му направи.
Пак относно свободата - аз отказах да стана комсомолец (хе,хе) , плашеха ме малко, че няма да ме приемат висше, ама на , нито нещо ми маправиха, пък и в ТУ си влязох спокойно.
Не че го харесвам оня строй, ама изказвания колко сме били несвободни , бедни и т.н. не са много достоверни .
Сега като помисля , ония времена си имаха големи плюсове, особено за младите (по онова време хора) .
Имаше кръжоци (където научих доста неща) , имаше почивни станции, имаше добро образование , дори бригадите не бяха толкова зле (сега ако можех да се върна на ония години, комунизма изобщо не би ме притеснил) .
Единствения плюс сега е ,че можеш да станеш богат законно (ама колко такива човека познавате )
July 18th, 2008 at 2:30 am
Общо взето заменяте СССР със САЩ , СИВ с EU , Варшавския договор с НАТО , и останалото си е все същото.
И приказките на политиците, и действията им са си все същите , абе аз лично не виждам кой знае колко големи промени. Дори повечето от промените не са към по-добро.
July 18th, 2008 at 7:42 am
И чавдарче бях, и пионерче. Когато не забравях
пионерската си връзка се фръцках с по- хубавата
от на всички други, пратена ми от съветско другарче
Българските много се мачкаха и трябваше да се гладят
всеки ден, а съветските бяха и по- ярки, и по- хубаво
им се подреждаше възела
Когато врещяхме СДС и “Времето е наше” сина ми трябваше
да бъде приет за пионерче, обаче…един ден се връща в къщи ядосан и видимо разочарован ми казва:” Видя ли сега
заради твойто СДС к,во стана? Няма да ме приемат за пионерче!”
Комунизма в България никога не дойде,
както и комунистите никога не са си тръгвали.
Лъжат и Крадят до днес, и още как!!!
July 18th, 2008 at 8:04 am
Към SS7
приятелю,
това за което пишеш е периода на Перестройката, когато
нещата вече бяха разпасани и отиваха към естествената си
развръзка- победа на
Аз помня как удряха печати по бедрата на “Зозите”, така се наричаха момичетата с минижупи. Помня рязането на крачоли на панталони “Чарлстон” ,пращането в концлагери за разказване на виц, нахлуването на милиционери в заведенията, където задължително трябваше да звучи само българска музика и неработещите биваха арестувани и пращани насила да работят във фабрики и заводи. Помня разстрелите по границите, когато някои поиска да избяга извън комунистическият рай…Всичко това сте го гледали във филмите, а аз на живо, когато бях чавдарче, пионерче,
комсомолка. Членският внос беше 10ст,но признавам си-
никога не го платих! Лъжех нашите, лъжех и Другарката и със стотинките, дечурлигата от махалата ходехме по Тимуровски на кино.
Пък кой знае, може тате като е ходел по родителски срещи той да е плащал, но тайно да ме е поощрявал да си бъда бунтарка и себе си.
July 18th, 2008 at 9:04 am
mname.org .. за каква репресия ми говориш като ти си вървял прав под масата бе
хахаха
не знам за вас, аз като ходех на училище, нашите ми даваха 20 стинки сутрин и с тях изкарвах цял ден
July 18th, 2008 at 9:07 am
Ju, направо ми се спаружват ташаците, като си помисля, че натам отиват работите…
MasterAIP, лесно е да изкараш цял ден с 20 ст., ако няма какво да си купиш…
July 18th, 2008 at 9:25 am
ХОРА,
Как изобщо можете да си помислите и да поискате да се върне социализЪма( комунизЪма така и не дойде) !!!!!
Вървете в Куба !!
Там е все още социализъм !!!! Защо не емигрирате там?!
July 18th, 2008 at 9:30 am
ПЕТЯ,
Как изобщо може да коментираш, без да си прочела нито статията, нито коментарите?
Не се ли страхуваш, че изглеждаш смешна? Къде видя някой да иска връщането на комунизма?!?
July 18th, 2008 at 9:45 am
18 годишна. Първото ми и последно гласуване в онова време.
Наредили сме се на опашка да си пуснем гласовете. Обърнах се назад към майка да я попитам нещо относно начина на гласуване. Тя ме сръга да мълча, да не би някой да кажел нещо. В първия момент не можах да я разбера. После погледнах встрани и гледам трима, четирима, с костюми, наредили се и гледат, следят гласуването .
И как нямаше да се получават резултати от 99.99% ?!!!!
Е такива бяха времената, хората се страхуваха дори да отворят уста ……..
July 18th, 2008 at 9:49 am
Това за 20ст е истина
Бях първокласник, и по този повод нашите ми подариха първия часовник, който беше руски, с текстилна каишка. Точно между каишката и часовника, се побираха 20ст, и оставаха скрити от циферблата на часовника. Значи, това е 1985-1986, и тогава, в лафката, с тези 20ст можех да си купя една малка боза, една суха паста “Балкан”, и да ви остане ресто от няколко стотинки 
Мисля, че бозата беше по 6ст, а Балкан-а по 10 — или обратното.
Съответно тогава всички химилаки бяха еднакви (едни грозни на Хемус за еднократна употреба, които май още ги има, в оригиналния им соц.дизайн), и както сега пишлеметата си мерят едикакво си с телефоните, тогава това ставаше с химикалките
И май не само хлапетата бяха така 
Между другото, чувал съм че през комунизма за кражба на над 4000 лв наказанието е било смъртна присъда. Шибана работа.
July 18th, 2008 at 9:52 am
Статията я прочетох.
Но чета и коментарите.
В един от тях SS7 пише :
” сега ако можех да се върна на ония години, комунизма изобщо не би ме притеснил”
July 18th, 2008 at 9:55 am
ами нормално - тогава ss7 е бил дете. какво да го притесни?
July 18th, 2008 at 10:00 am
Хаха, сетих се и нещо друго … тогава видеото беше някакъв капиталистически лукс, и хлапетата от блоковете се събираха зад оградата на една къща, в която живееше един тексимаджия и имаше видео, за да може да гледат филмите през прозореца срещу телевизора. Хората бяха много свестни и мили, и когато забелязаха внимението на което се радват, и когато имаха възможност канеха кибичещите деца (като мен) вътре. Беше страхотно преживяване - първи сблъсък с модерния прогрес
Въпреки, че и гледането през оградата беше ОК - на кунг-фу филмите не ти трябва звук, нали 
Кината се радваха на огромно внимание. Аз ходих сам на прожекции през деня, но си спомням като по-малък ходихме цялото семейство на късна прожекция в кино “Здравец”, акто ходихме предваритерно да си купим билетите (за “Мики и Мод” с Дъдли Мур). Антрето на киното се пукаше по шевовете - толкова много народ имаше. За истерията около междузвездните войни сигурно знаете сами
Забавно беше как хлапетата ходиха по няколко пъти да гледат сериозни филми като “Време Разделно” или “Величието на хана”, само за да видят цици 
July 18th, 2008 at 10:19 am
Като гледам с каква мила носталгия някои пишат за времето, живяно в комунизъм, не мога да се въздържа, че ония, които искат да научат повече за това какво беше комунизмът, могат нещичко и да попрочетат, а не само да се осланят на спомените си (гледам, че някои просто нямат такива). Например да почетат нещо в моите съвсем нови книги: СТАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА, а също и по-раншната ми книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА,където има най-изчерпателна информация по тези въпроси.
Гледам, че има голям интерес към тази проблематика, което опровергава тезата на Петър Стойков, че това била проблематика, от която младите се мъчели да избягат: винаги е полезно да се знае миналото…
July 18th, 2008 at 10:58 am
Чета и си мисля,че май повечето от вас са израстнали с лошите приказки за онова време.Не казвам,че беше прекрасно, и тогава имаше лъжи, и тогава имаше олигарси,и тогава мразехме комунистите.Но какво се промени? Останахме излъгани всички, които мечтаехме за свобода.ТЕ са пак на власт,ТЕ пак имат парите и свободата, ТЕ станаха най-върлите привърженици на САЩ и най-алчните капиталисти.За нас, другите остана свобобата да избираме да станем безродници/да напуснем Родината си/ или да мизерстваме тук и да гледаме как се опустошава и разпродава всичко, което нашите бащи бяха постигнали.Съветвам всички ви да прочетете и малко от историята на САЩ от началото на века/по-конкретно за гоненията на инакомислещите/, да гледате някой филм на режисьора Майкал Мур, да разберете защо Чарли Чаплин е бил изгонен от САЩ и разни други малки тайни на страната на неограничените възможности.А и не само там.Така че, Куба не е най-лошия пример за който се сещам и нищо не се е променило, а само названията, дори и управниците ни са същите и единствената свобода, която придобихме е да се “цаним” като суги в друга страна и да се примирим със съответното отношение.А комунизмът е химера, нещо като “станата на неограничените възможности”.
July 18th, 2008 at 11:34 am
нямам никакво намерение да гледам ОЩЕ един филм на майкъл мур - sicko ми беше достатъчен, за да разбера за непреудолимия социалистически уклон и пренебрежителност към достоверността на тоя човек
July 18th, 2008 at 12:19 pm
Аве, аз ли нещо недовиждам или вчера писах някакъв коментар, дето днеска не го виждам
July 18th, 2008 at 12:23 pm
не си спомням да е имало друг твой коментар, нито да съм трил нещо
July 18th, 2008 at 12:23 pm
брей, направо се взривих от трафик вчера благодарение на твоя пост:)
цели 36 човека, но жалко, че общото време прекарано на сайта е точно 58 секунди:))
ако беше дал и точния линк към спора ни най-вероятно щяха да се случат 3 неща:
1. хората щяха да разберат, че не се опитвам да те убедя, че “хората със смачкани души могат да са икономически ефективни” както подвеждащо си написал, защото
а) диктатурите мачкат души, но всички сме свидетели на “китайското чудо” и
б) аз не говоря за обобщени душевности като тебе, а за социално-исторически процеси.
2. щяха да видят разликата между един академически издържан анализ и твойте наивни разсъждения и
3. щяха да разберат, че аз не подкрепям нито една диктатура, но ти очевидно си склонен да подкрепяш крайно десни диктатури, които както наоми клайн показва, са създали перфектните условия за икономически растеж.
факта, че никой не се е задържал повече от минута показва, че с теб обитаваме различни символни вселени. твоята действа на принципа “или-или” докато за мен нещата не са черно-бели и се опитвам да се задълбоча в историята и динамиките на различните работи, за които пиша. опитай се и ти така - тогава социологически недоразумения като “анализа” ти за положението в африка няма се появяват сред иначе интелигентните и забавни статии като тази за скинарите.
поздрави:)
July 18th, 2008 at 12:32 pm
е, ако можеше да погледнеш от върха на ‘академично издържаните’ си разсъждения, може би щеше да видиш, че те са също толкова наивни като моите, че даже и повече, само че са обвити в трудно пробиваема за взора мъгла от псевдонаучна витиеватост на изказа…
всъщност, аз обичам задълбочените разсъждения, затова се ентусиазирах, като открих твоя блог и се хванах да чета… за съжаление скоро открих, че там няма толкова много за четене, колкото ми се стори.
July 18th, 2008 at 12:36 pm
@longanlon : странни неща стават, трябва да направим разследване
@epistemic murk : Ти с тия 36 човека, безмалко да претовариш системите на blogger и цял свят да те благославя. Намалявай малко публичните си изяви, за да не предизвикваш сривове на системите.
July 18th, 2008 at 12:37 pm
….каза един от стожерите на анти-интелектуализма. ако се бях съгласила с тебе със същата “витиевата” речева мъгла, както се изрази, дали щеше да ме обвиниш пак в псевдо-научност?
July 18th, 2008 at 12:42 pm
“за съжаление скоро открих, че там няма толкова много за четене, колкото ми се стори.”
така е да, аз държа на качеството, а не на количеството постинги. кое по-точно ти напрви толкова лошо впечатление от блога ми? критиката ми към коментарите ти за наоми клайн?
само доказваш тезата ми, че обитаваме различни вселени и че за разлика от тебе един пост, с който не съм съгласна не ми ме настроил срещу целия блог. опитай се да не мислиш толкова черно-бяло
July 18th, 2008 at 12:44 pm
дай да не спорим за глупости, поне не в тая тема. смятам, че има много хора, които се опиват от собствения си изказ и си мислят, че като могат да наредят много дълги думички една след друга, това по някакъв начин придава достоверност, тежест и правилност на тезите им. срещал съм много такива - и в литературата и в почти гладиаторските ми битки в най-различни форуми преди години.
това, че някой е достатъчно умен да мисли задълбочено по един проблем и да се впусне в изследване на различните му аспекти не значи, че е прав в мнението си, нито, че не гледа на проблема едностранчиво и предубедено - това ми е мисълта.
July 18th, 2008 at 12:54 pm
хубава мисъл, съгласявам се с нея.
аз лично не вярвам, че 100% обективност и непредубеденост съществуват, надявам се не живееш с илюзията, че твойте постове са непредубедени или че са написани по неинтелигентен начин.
както и да е. съжалявам само за едно и това е че подхождащ с предубеденост към мен. невъзможността ти да преодолееш анти-интелектуализма си и лошия си спомен от форумни войни ти позволява да ме банализираш и омаловажиш.
в българия изобщо социалните учени са твърде езотерични и натикани май само по страниците на вестник култура (за което разбира се и те имат вина) и всеки техен опит да ангажират обществото с идеите си е посрещнат с апатия или инстинктивна войнственост (тук изключвам такива като гамизов, по ясни причини).
както и да е. щом не искаш няма да спорим и да те занимавам повече със себе си. ти разбира се си добре дошъл на моя блог
July 18th, 2008 at 12:58 pm
@ epistemic murk : мисля че е хубаво да осъзнаеш че на страниците на блоговете обикновено не се пишат научни трудове, а се изказва лично мнение. От личното мнение никой не би следвало да изисква точност или изчерпателност, защото то е на базата на впечатленията на автора, а не на задълбочено познаване на материята и в това няма нищо лошо.
July 18th, 2008 at 12:59 pm
а забравих да добавя, че приемам критика ти към изказа ми за валидна, прав си че на моменти мисълта ми е неясна. за което посочване ти благодаря. блога е нов и не съм съвсем наясно как да пиша по-достъпно, но ще направя усилие да бъда разбираема.
July 18th, 2008 at 1:02 pm
778, разбирам какво имаш предвид и както казах на лонг, ще направя опит да бъда по-разбираема:)
но не се съгласявам с теб за “функцията” на блоговете. на блога ми ще пиша за каквото реша общо взето. а дори и да приемем дефиницията ти за блог като пространство за “лично мнение” какво те кара да мислиш, че личното ми мнение е отделно от професионалната ми ориентация? как точно трябва да изглежда едно “подходящо” лично мнение? не мислиш ли, че ненужно се ограничаваме?
поздрави
July 18th, 2008 at 1:21 pm
@epist