Магазинерски трикове


Когато писах за данък “Глупост”, който много хора плащат, давайки си парите за абсолютни глупости, имах възможност само най-повърхностно да ги засегна и изброя, че даже пропуснах много (то човешката глупост граници има ли…). Сега обаче една книга, за която после ше пиша в Блога за книги, ме подсети за нещо което учихме по маркетинг, но с което много малко хора са запознати – а именно ценовата чувствителност на клиентите и как магазините и различните фирми се опитват да се възползват максимално от нея, давайки на всеки от нас това, което той очаква да получи…

Ценова чувствителност е, най-общо, склонността на хората да се влияят от цената, когато купуват нещо. По-бедните хора обичайно търсят по-евтини стоки, докато тези с повече пари са склонни да ги дадат за по-добро качество или имидж. Тази тенденция варира изключително много – някои хора са просто пестеливи, други прахосници, трети не обръщат внимание дали сиренето е 7.67 или 7.76 защото не им се занимава.

Два вида клиенти

Човек би платил различна цена за един у същ продукт, в зависимост от това колко го харесва, колко му е нужен, колко пари има в момента и много други фактори. Един клиент би си купил даден продукт на по-висока цена, но друг – не. Така търговецът губи печалбата, която би могъл да има от втория клиент. От друга страна, ако просто свали цената, за да обхване желанията и възможностите и на двамата клиенти, търговецът ще загуби парите в повече, които първия би бил готов да даде.

Как да продаде едно и също нещо на двамата, като вземе повече пари на този, който би ги дал? Методи има много и най-разнообразни, в зависимост от предлаганите стоки и услуги и в зависимост от причината, поради която клиентите са чувствителни към цените им:

“Еко” и “био” продуктите са най-модерния типичен пример за отсяване на ценово нечувствителните клиенти. Повечето хора не биха дали 10 лв. за кило картофи. Предимствата на “еко” и “био” картофите пред стандартно произведените при спазване на добри хигиенни и качествени изисквания, са най-малкото спорни, но има хора, които биха дали 10 лв. за кило картофи и именно етикета с био-то е начина да ги накараме да го направят.

Каузите, които са мили на сърцето на някои хора, също биват използвани за да се издадат тия хора, че всъщност нямат нищо против да пият и по-скъпо кафе (ако то е “феър трейд“) и да си сложат кафява захар вместо обикновена. Нищо, че “феър трейд” кафето е оскъпено с 20 ст. докато “честната” цена заплатена на бедния нещастен производител на кафето е само с 1 ст. по-висока, и че кафявата захар всъщност е обикновена бяла с малко боя за сладки…

– Публична тайна е, че големите световни производители на алкохол произвеждат и своите фалшификати (т.е. фалшивата водка Абсолют за 17 лв. е пак производство, или поне поръчана от официалната фирма) – след като има държави с пазар за по-евтина и по-некачествена водка, защо Абсолют да не се възползва И от него? По-ниското качество на една и съща марка за по-бедните страни е стандартна практика. Затова като отидете в Германия или Англия и си купите уиски, то е по-добро от същата марка у нас, ножчетата Жилет са по-остри и издържат по-дълго, а перилните препарати перат по-добре (у нас даже има бизнес с тия перилни препарати – хора правят общи поръчки и се връщат с пълни коли прах за пране от Италия).

Ексклузивността е ключов метод за привличане на по-нечувствителните към цената клиенти. Предпремиерите на филми са значително по-скъпи от обикновените прожекции – някои хора биха платили повече, за да гледат филма преди всички останали. Книгите с твърди корици (по-света) обикновено излизат първи, а после се пуска същото издание с меки – твърдите са по-скъпи, за по-твърдите и нетърпеливи фенове.

На темата “екслузивност” могат да се напишат цели учебници – всъщност са писани и Епъл явно са ги чели всичките, защото успяват да продават продуктите си като създават продуктова истерия около тях не само с рекламни стратегии но и с изкуствения недостиг (през първия ден след излизането на новия айфон само по 10 броя на магазин и т.н.).

Много хора не само нямат нищо против, ами направо желаят да платят повече, за да са първи и да си мислят, че са по-готини. Ново и “по-добро” е безотказен метод, експлоатиращ това тяхно желание. Модните колекции които излизат всеки сезон на шокиращи цени, сръчно успяват да обхванат и втория вид клиенти, когато следващата година са “демоде” и вече евтини в аутлетите.

– В магазините, особено супермаркетите, опакованите храни са обикновено малко по-скъпи от насипните. Не си мислете, че магазинът просто покрива разходите си за опаковка. Нищо подобно – това е първа глава от “101 начина да накараме хората с малко повече пари да купят малко повече”. Първо, готово опакованите (примерно) моркови са изчислени така, че да са малко повече (15% обичайно) като тегло от средното тегло на покупка на насипни моркови в този магазин. Така магазинът кара хората, на които не им пука толкова за няколко стотинки разлика в цента, да купят малко повече моркови, отколкото биха купили обичайно. И второ, опаковката, дори само найлон, дава известна “ексклузивност” и подсъзнателна илюзия за малко по-високо качество, особено сложена до нахвърляни в щайгата “обикновени” моркови…

A как фирмите пречат на нечувствителните към цените хора(като вас) да купят по-евтиния продукт, ще си говорим следващия път 🙂

СПОДЕЛИ
Уго Чавес по утъпканите коловози на Жан Виденов
Защо и аз не съм социалист

Коментари

  1. Сериозно ли ходят до Италия за прах за пране? Уникално!

    А иначе за “Био” продуктите – прав си наполовина.
    Аз лично нямам нищо против да платя малко повече за телешко, хранено нормално и нетъпкано с антибиотици и хормони. Ако имаше откъде, щях да купувам чисто месо и зеленчуци.

    Останалите трикове на търговците са доста по-честни от измамите с “Био” и “Fair trade”.

  2. Ами то всъщност не се продава никъде телешко “с хормони и антибиотици” – нито у нас, нито в САЩ примерно. Навсякъде телетата се гледат на открито – ето пример за ферма за месо:
    http://petrohan.wordpress.com/.....%B8%D1%8F/

    Но принципно разбирам какво искаш да кажеш – аз също бих купувал по-качествени продукти на приемливи цени. Но статията не е за това 🙂

  3. Стойчо
    06/12/2011 - 10:35

    До Турция има организирани екскурзии за прах за пране 😀

  4. четох преди време изследване, в което бяха установили, че ако една стока се продава в магазин за 3, 5 и 7 лв, хората ще предпочетат тази от 5лв, защото първото им се струва некачествено, последното прекалено скъпо, а това от 5лв най-добрият компромис цена/качество.

  5. Лично аз споделям едно схващане, че в повечето случаи купувачът не е достатъчно квалифициран за да определи дали нещо е качествено или не е. За да разбереш дали едно мляко е добро (съдържа определено количество белтъчини, мазнини, витамини и т.н.) ти трябва да вярваш в етикета и да имаш собствена лаборатория, която установява концентрацията на бактерии в него (добро прясно мляко – с по-малко бактерии). Затова търговците имат и още един трик – правят продукта да ИЗГЛЕЖДА качествено. Дали ще сложат лъскава опаковка, или пък морковите ще са измити много добре (внушава чистота), дрехите ще са в супер добър вид, който изчезва след месец носене, няма значение. Магазините за хранителни стоки са излъскани, а пък работещите по щандовете са винаги с много бели и чисти престилки и шапчици. Но това не значи, че самите продукти са супер добри или поне чисти. Често на т.нар. топли витрини се продават стари (изтекъл е срокът на годност на някакви пилета, мятат ги да се пекат и после – на тоя щанд), понякога развалени храни, а пък никой не е виждал каква е хигиената отзад за да каже дали пък са чисти.
    Относно био-продуктите. В почти всеки по-голям магазин има био-кисело мляко. Официално земята у нас, годна за био-земеделие е 2%. Не знам дали ако нацвъкаме крави на всички тези 2% и ще можем да получим толкова мляко. У нас специално сертифицирането на био-храни е много подозрително.
    Отделно че няма никаква разлика между био и обикновени продукти. Нито са по-вкусни, нито по състав се различават. Наблюденията ми за купувачите на био-храни са следните: никой биолог или химик не купува био-храни. Купуват ги всякакви други и колкото по-далече са от тези науки, толкова повече вярват на идиотските идеи за токсини, кемтрейлз, карма, специални енергии, вредата от ядене на всякакви гмо. Другата група, която купува био-храни е съставена от юпита, които искат да са по-различни от другите и не искат да се смесват с простолюдието. Те основни жертви на всякакви други търговски трикове и се лепят като мухи на мед на всичко ексклузивно, лимитид едишън и прочие дивотии. Наскоро видях един роден кашкавал на цена от някъде 28 лева за кило. Рекламираха го като “без консерванти”. Че то никой кашкавал няма консерванти (отделно че за 28 лева ще си купя много по-добро сирене като бри, камембер или по-евтин пармезан, ама аз съм изтънчен тип 🙂 ). “Кисело мляко без консерванти”, същото – няма кисело мляко с консерванти. Както и компот например.
    Отделен въпрос е, че у нас част от продавачите на био-храни са мошеници и откровено лъжат. За пример: http://www.kukuriak.com/amarant/ тук се обяснява колко е добър амаранта, но човек като погледне википедията разбира, че по състав не е по-различен от пшеницата. В същата статия са завишили дела на белтъците с 10 пъти и откровено си лъжат. Откъде се карат тикви и се слага етикет “Тиквите на баба Дешка от с. Черньово”. Бог знае откъде са тези тикви, може и да са от Женския пазар, но пък струват няколко пъти повече. Може и да са от с. Черньово, но това не значи, че там вятърът не е докарал пет пъти над допустимата доза тежки метали в почвата. Но пък си повторете няколко пъти “баба Дешка” и веднага си представяте хубаво китно село, с двор с тикви и орехи. Аз пък като живял на село си представям как баба Дешка си мие ръцете по два пъти на ден и случайно е събрала тиквите от бунището, избили покрай найлоните, празните пластмасови бирени бутилки и кофички от кисело мляко. Апропо, защо никой био-производител не прави кисело мляко в стъклени бурканчета?
    Забелязахте ли как се вмъкна думата “фибри”? Хляб с фибри, плодово мляко с фибри, вафли с фибри. Обикновено с фибри са неща, с които най-малкото не бива да се прекалява. Какво са фибри? Преди време им викахме “баластни вещества”. Зеленчукът е бъкан с фибри, щото целулозата е него също са си фибри. Ама да сте виждали надпис “зеле с фибри” или “моркови с фибри”? Не, фибрите са във вафлите. Щот надебелялата средностатистическа бгмама си успокоява съвестта при яденето на вафла с 45% мазнини и 35 гр захар. Изобщо такива трикове – наспорил господ.

  6. @Хипар – уау, страхотен коментар! Нямам какво да добавя, просто – благодаря 🙂

  7. Хо-хо, аз ще добавя и един трети тип хора, като човек който за известно време се е занимавал с търговия и се е налагало да започва от малко по-изначало и да гледа малко по-издълбоко – такива, които си просят пързалката. Които ги гледаш, и естествено си задаваш въпроса: как изобщо са успели да доживеят до своите там тридесет, четиридесет и пр. години. На които не просто им липсва пазарна култура. Тук може и да не ни липсва предприемачески хъс, но пазарна култура липсва на …хм, много над средното е в проценти. Става въпрос за образи, личности и муцуни, които се смачкват пред избора дет’ трябва да го направят. Най-вероятно след малко сам аз ще отскоча до магазинчето до вкъщи, малко е, с нищо особено не блести и не парадира да предлага неверояния асортимент на супера само четири преки по-горе: с био-кашата, полиетиленовата страст и блестящите накоконени опаковки на глупавите вафли с нулеви вредни емисии и една дълга гумена многозависимост в послевкуса. Магазин като магазин. Но за кафето, цигарите, топлия хляб и пр. върши работа. Друг е въпроса, че понякога си позволявам да хвърля срамни пари за гореизброените срамни “глезотийки” – но тук тайминга, вече, е всичко.

  8. какво значи че се смачкват пред избора, който трябва да направят?

    това което ми идва на ум е историята която икономист разправяше на една лекция – за негови колеги от СССР които дошли на посещение в САЩ и понеже бил млад стажант тогава му ги натоварили да ги развежда из града. когато ги завел да пазаруват храна в супермаркет, те стояли като гръмнати пред невероятното разнообразие и не знаели какво да си купят – свикнали в ссср в магазините да има сельодка, 2 вида салам и хляб :Р разбира се, в халите в Москва е имало също много стоки, но сравнението явно е било доста шокиращо въпреки това

  9. Прочее…
    06/12/2011 - 11:58

    Пропуснал си да анализираш перфектната ценова дискриминация, която се наблюдава например при авиокомпаниите, и която е една от основните причини да съществуват “сиромашките” превозвачи. Един вид, в зависимост от това дали клиентът ще пътува за бизнес ангажимент (и е склонен да плати повече) или заминава с туристическа цел, му се взима различна сума за едно и също нещо. И за да не личи толкова, на бизнес-класата и дават малко ядене и пиене да мачка по време на полета…

  10. Градската Самодива
    06/12/2011 - 12:08

    Друга една категория са “майките, които искат най-доброто за децата си”. Затова ги хранят с…консерви. Обаче от онези сладичките, в мааалки бурканчета.

    Като прочетох състава, се оказа, че с тази храна детето ми буквално ще гладува. Но пък е толкова стилно да отидеш с количката Stokke до магазинчето, да натовариш седмични бурканчета за поне 50 лв. Без да се замислиш, че на едно дете до три години 50% от калориите му трябва да идват от мазнини и то наситени, а не от плодово пюре, рапично олио и минимални количества месо.

    Освен това 80% от детските стоки са за възраст до 1 годинка, когато най-лесно се лъжеш да купуваш ненужни, но скъпи неща.

  11. хех прочее, бизнес класата не е само за бизнес – с нея може да пътува всеки – така, както и бизнесмен може да пътува в обикновената класа 😉

  12. Longanlon, а моя предния коментар защо не се показва? Там за магазините и етикетите

  13. Бизнес-класата е измислена тъй като доста хора не си плащат билета от джоба. Такива са различните видове вождове във фирми и корпорации, а също така държавни чиновници и евробюрократи. Ако ги нямаше тях, то нямаше да има и първа класа по самолетите, както и големите скъпи джипове. Но това е друга тема и не е магазинерски трик. 🙂

  14. Тъй като всеки конкурентен пазар е с относително ниска норма на печалба, ценовата дискриминация има и страничен социален ефект. Ако всички плащаха средната цена, за бедните щеше да е по-скъпо, а за богатите – по-евтино. От сегашната ситуация всички трябва да са доволни – който има повече пари ги харчи, за да се чувства специален, или защото времето му е скъпо и цената е удобен sorting device. Който има малко търси добрата сделка и купува loss leader-ите по супермаркетите, търговците печелят… win-win-win

  15. … е, остават и бедните глупаци, които си купуват телефони за 1000 лв и после постят, но както знаем, fool and his money are soon parted

  16. Градската Самодива
    06/12/2011 - 13:03

    Най-смешната бизнес класа, която съм виждала: две седалки, с повече leg space, но защото бяха разположени…до тоалетната. Така че първо, миришеше, второ, около теб непрекъснато има опашка, щото е дълъг полет.

    Но пък сигурно човекът, който го “ъпгрейдват” се радва:)

  17. Комитата
    06/12/2011 - 13:09

    Ех, надявах се да прочета за тъпотията Fair trade от илюстрацията, с която уж компенсират „експлоатацията“ на бедните страни от богатите, просто прибирайки повече пари за уж „честна“ търговия.

  18. Ако си чичко паричко и трябва да летиш 18 часа, изглежда много логично да платиш 6 пъти повече, за да се търкаляш в удобен фотьойл.

  19. Комитата
    06/12/2011 - 13:17

    А между другото, хубавата опаковка има и за цел да направи пазаруването приятно. Ако продължим примера за СССР, нямате идея колко грозни опаковки имаше едно време. Аз обичам хубавите опаковки, значи някой се бори за вниманието и парите ми.

    Иначе, разбира се, не е редно да слагат вътре боклуци, но ще ви споделя нещо от моите лични наблюдения – обикновено фирма, която инвестира в дизайна на продуктите си, инвестира и в общото качество. Защото и дизайнът и опаковката струват пари, а фирма която е решила да спести от продукта, би спестила и от дизайна на опаковката.

    Затова е най-лесно да сложиш малко по-евтина опаковка и да откраднеш дизайн, т.е. да произведеш менте. Точно с ментетата трябва да се внимава.

    С нашите екс-СССР рефлекси понякога не го схващаме докрай.

    Рядко се срещат истински боклуци с прекрасен дизайн и опаковка (дори в момента трудно се сещам за такива)

  20. Рая, напиши си още няколко реклами заедно с името и в спама ше иде даже 🙂

    Дзвер, чичкопаричковците си имат самолети или поне летят в първа класа. Бизнескласата не е чак толкова по-скъпа и има малко екстри.

  21. Милена
    06/12/2011 - 13:49

    Другият трик е пак в цената: Защо, мислите, слагат цени примерно 6,99 лв. или 3,99 лв., а не направо 7 или 4 лв.? Защото “закръглените” цифри се възприемат зрително най-добре от клиента, а и не преминават психологическата граница на цялото число.

  22. тва си е така, ама няма връзка с различната чувствителност към цените на различните клиенти, за която става дума в статията 🙂

  23. Магазинерските трикове имат и друго име – revenue management.
    В пътническата авиация са много напред и това е общо взето разликата между печелившите и губещите компании. В един полет с 200 еднакви седалки може да се окаже, че всяка е продадена на уникална цена в зависимост колко рано е направена продажбата, с какви възможности за промяна и всевъзможни малки вариации в услугата.
    Ако се абстрахираме от предубеждението да гледаме на търговията като надлъгване между мошеници, това си е нормален пазарен процес на разпределяне на достъп до ограничени ресурси чрез механизма на цените.
    http://en.wikipedia.org/wiki/Revenue_management

  24. Трудно една статия да бъде разбрана и интерпретирана по еднакъв начин от различни хора – разликите в индивидуалния опит, ценности и способности правят света уникален за всеки.
    Така е и със стоките и услугите на пазара.

  25. коментар от Свежо: (thumb up) (thumb up) Не бях се замисляла така подробно. 🙂

  26. Йоана
    06/12/2011 - 20:07

    Съгласих се с повечето мнения, но не е ли важно това, че имаме избор?
    Не одобрявам био етикетите на 100%, но понякога само в био магазините и щандовете намирам продуктите, които ми трябват. А те са от сорта на какаово и кокосово масло, какаова маса, хубава ванилия на шушулки и такива работи. И всъщност, има био кисело мляко в стъклени буркани. (Няма да споменавам марки, че longalon ще ме “шамароса”. 🙂

    А що се отнася до кафявата захар – има такава с остатъчна меласа (истинската) и такава, която е рафинирана и после е добавена меласата. Надявам се споменатите боички са за подсилване на израза, освен ако знаеш нещо, което ние не знаем.

  27. Най-важното пропуснахме – “локалните” промоции на храни в търговските вериги…

    Мда, всички вериги правят локална промоция за даден вид, който аха-аха и срокът му на годност ще изтече… поради, което всички бедни пенсионери и студенти опитват от деликатесния салам, намален със 70%, синьото сирене намалено с 60% и тн

    Това като политика естествено е малко като гъзариите на Apple. Най-накрая жизнения цикъл на продукта свършва и трябва да се продаде на каква да е цена – произведеното (заскладеното) Количество за да се прибере още малко печалба….
    Туристическият бранш също ползва тоя подход с last minute-офертите
    Тъй че, техниките не са особено разнообразни (кво толко може да има в един телефон, че да стане мега-хипер-дупер скъп, ако не някой диамант, златен корпус или не знам ква тъпня) Дето се чудя, с какво аджеба златният корпус ще направи по-работоспособен (функционален) моя телефон – еквивалента в хранителния бранш е етикет – Био, Еко, сертификат по ISO и тям подобни тъпотии… (еле като се сетя пък в България как работи ISO-то)

  28. Валентин
    06/12/2011 - 23:15

    Много добра статия. Бих само допълнил, че “ценова чувствителност” на икономически език(ух, че съм умен:)) си има конкретен термин – еластичност на търсенето. А доколкото си спомням от икономическите теории “луксозните стоки” бяха въведени като понятие от Торстен Веблен. Тъй де, просто уточнявам.:)

  29. Не знам дали не е отивам встрани от темата, но има хора, които умират да купуват/ядат/пият т.нар. “домашни” продукти. Домашната ракия съдържа букет от вредни вещества поради неконтролираният процес на ферментиране и разнообразният състав на джибрето. Повечето плодове всъщност дори не се допускат в промишленото производство на алкохол. Повече по темата: http://e-vestnik.bg/8502 Домашните животни, отгледани на двора, а не във ферма, както и тяхното мляко могат да съдържат тонове бацили. Във facebook например има група/фирма с 1000 фенове/клиенти, която предлага доставки на домашни мляко, сирене, луканка и т.н. Не пише (в инфото или снимките) кои са мандрата и колбасарски цех, производителите и дори населеното място. Иначе интересно ми е да чуя повече за фирмените ментета. Наскоро осъдиха Милка и още някой за продукти с различно качество в различните държави. За същото ли става дума и кои марки са уличени?

  30. За ракията не съм съгласен. Домашната ни ракия е национална гордост, тя трябва да е люта, да има дъх на казан и да те удря в главата, иначе за какво си даваме пари. Питие за истински мъже. А за тези които нямат вкус или са на другия бряг, да си дават парите за това безвкусно шотланско питие с дъх на умрели хлебарки, бутилирано в красиви бутилки. Не можем да си ценим родното и ни заливат с добре опаковани боклуци. Чуждите производители и вносители печелят, плащаме им данък глупост.

  31. Прочее
    07/12/2011 - 12:11

    mooner, като цяло имаш право – човек трябва да знае откъде идват “домашните” продукти. И все пак, едно нормално, домашно, пиле няма нищо общо с тези в магазините. Независимо дали са внос от Бразилия или са “местни”, т.нар. “бройлери” са някаква мърша. Не стига, че месото в близост до кокалите е с вид на развалено дори при съвсем прясно пиле, но и самите кокали са фалшиви. Ако дадеш на котка кокали от купено пиле, ще ги изяде без отпадък. Това не може да се случи с кокали от домашно и естествено пиле. Даже бяха казвали в някакво предаване, че бройлерите били някакви хибриди без възможност за размножаване и затова можело да се превърнат от яйце до пакет месо за някакво изключително кратко време от рода на няколко седмици…

  32. Нищо лошо не виждам в това да са хибриди. Какво те интересува разпадът на желаните белези при второто поколение, след като няма да ги размножаваш, ами ще ги ядеш? 🙂

    Тъпкането с хормони и антибиотици не е никак благоприятно за нас, така че по-добре пилетата да са генетично предразположени да растат бързо, отколкото да се стимулират с химикали да го правят.

  33. jiveisaznatelno
    07/12/2011 - 11:28

    коментар от Свежо: (thumb up) (coffee)

  34. Градската Самодива
    07/12/2011 - 12:59

    На село често се отглеждат и бройлери- като страничен бизнес. Наистина са странни животинки, които 40 дни ядат нон-стоп и растат с голяма бързина. Лесно е в един гараж за месец да отгледаш 30-ина пилета. Не видях да им дават хормони или антибиотици.

    Млякого пък е куриоз, за тези, които си мислят, че е по-здравословно да взимат от “позната” карва. Тъй като е по-евтино, масово кравите се хранят с трева и сено и в пунктовете се взима мляко- колкото дадат. Ако си поръчаш мляко от домашна крава, като бонус фермерът вечерта ще я нахрани с царевица и ще удвои добива, но млякото ще е с по-вредни мазнини. Дотук с “домашното мляко”. Да, има търговски вид и е мазничко, но каква е файдата, като е обратното на полезните grass-fed продукти?

  35. Ценовата чувствителност всъщност си е еластичността на цената на търсенето. Ако начертаем двете криви – търсене и предлагане – горната част на търсенето съответства с броя хора, които искат да купят този продукт на тази по-скъпа цена. Тук приемаме, че всеки купува само една бройка от продукта. Ако сложиш реалната цена – на която по принцип искаш да се продава, за да продадеш повече бройки – на тези прахосници просто се начислява излишък, още известен като потребителски излишък.

    Това е обичайна тактика на всеки търговец и изобщо бизнесмен. Все пак те са на пазара, за да правят пари, а не за да угодят на всеки. Тактиката на фирми като Епъл, за която говориш е с цел да вземат от всеки максимално и така да няма потребителски излишък. А това е най-ефикасния резултат за един търговец.

    Същото е и със самолетните компании – които даже налагат ценова дискриминация, но пак с цел да вземат възможно най-много пари.

  36. д.н. близки са, но не са едно и също

    еластичността на търсенето е термин който обслужва общата цена на дадена стока и как нейното търсене от всички клиенти (като цяло) се променя с промяната на цената. т.е. терминът фокусира върху стоката и цената й.

    ценовата чувствителност, от своя страна се занимава с индивидуалните предпочитания, нагласи, мотивация и специфично поведение на отделния потребител

  37. Имаш право. Всъщност двете донякъде взаимно се обясняват ако мога така да се изразя.

    Отново казвам, че ако сложиш цената най-горе на кривата на търсенето продаваш само на тези много малко хора (съгласно quantity demanded и приемайки, че всеки купува само една бройка от продукта), докато за останалите се получава в тази графа един триъгълник, който е съвкупност от загубата на потребителите от некупуването на продукта и загубата на производителя от неуспеха му да го продаде.

    Еластичността на търсенето обаче не включва мотивацията и нагласите. Тя, както казваш, обяснява картината “като цяло.”

  38. Много добра статия Лонги.
    Понеже си споменал и нашата ферма (благодаря за което), се чувствам почти задължен да разсея някои заблуди за храните…

    “Ами то всъщност не се продава никъде телешко “с хормони и антибиотици” – нито у нас, нито в САЩ примерно.” – всъщност в щатите едва 2% от говеждото месо е без хормони и антибиотици. Отглеждането на открито не е гаранция за начин на хранене. Масовият вид угоителни стопанства по света хранят говедата в последните месеци от живота им с предимно зърнена диета, за която те не са биологически устроени, и съответно се налага тъпченето им с различни медикаменти. Хормоните за растеж са си изкушение и малко хора му устояват. Сега и да кажа, че отглеждаме животните си по грамотен и чист начин без гореизброените “екстри”, надали някой ще ни повярва, но е така. По принцип в БГ телешкото няма много боклуци, единствените проблеми идват от разни by-products, с които се тъпчат животните в името на килограмите…
    “Тъй като е по-евтино, масово кравите се хранят с трева и сено и в пунктовете се взима мляко- колкото дадат. Ако си поръчаш мляко от домашна крава, като бонус фермерът вечерта ще я нахрани с царевица и ще удвои добива, но млякото ще е с по-вредни мазнини.” – млякото по пунктовете/мандрите идва основно от големи ферми, в които тревата/сеното почти не влиза в диетата на кравите. Това не значи, че то е некачествено, но изобщо не отговаря на романтичната ви идея за чисто млекце от магазина. Тревата изобщо не е най-евтиния фураж за добив на мляко или месо. Относно “домашното” мляко – ако ви се даде възможност за контрол по всяко време с какво се хранят и как се отглеждат животните, можете да бъдете поне малко по-спокойни.
    И последно – хибридните бройлери са просто птици, които наддават повече при тъпчене с антибиотици и боклуци, отколкото чистопородните пилета. Произхода и генетиката им не значат, че са отглеждани по чист начин, каквото и да значи това.
    В заключение – няма гаранция за качеството на храните на масата ни, освен ако не си ги произвеждаме сами (абсурдно е). Възможно е да се постигне някакво ниво на доверие в производителите, или с лични контакти и контрол, или със сертифициране/делегиране на контрола на други хора (например “био”-то в нормалния му вариант, както е в Западна Европа например). Или затваряш очи и спира да ти пука, веднъж се живее в крайна сметка.

  39. Геоорги Н
    14/12/2011 - 03:12

    Да тука трябва да добавя и за холестерола 🙂 На бутилките с олио и зехтин пише “без холестерол” Всеки средно интелигентен четящ човек би трябвало да знае, че растителните по принцип мазнини не съдържат холестерол. Или както скоро видях в един магазин на едно кисело мляко да пише “Пробиотично”, като го разгледах видях че то не съдържа нищо повече от другата марка мляко на същата фирма 🙂 Като попрочетох малко разбрах че по-принцип бактериите “лактобациликус” и “стрептококус” са пробиотици, каквото и да значи това 🙂 Тоест всяко мляко отговарящо на БДС с бактерии и пробиотично, ама това с етикет “пробиотично) е по скъпо 🙂

  40. Геоорги Н
    14/12/2011 - 03:28

    Докато четях коментарите се сетих за още нещо 🙂 Сиренето и кашкавала ТЕРТЕР 🙂 с хубавата зелена опаковка и стилната реклама 🙂 Ако някой се хване и прочете малките букви на опаковката ще види че сиренето и кашкавала са ПРОИЗВЕДЕНИ ЗА а не от. Произведени са ЗА фирма Фикосота Шумен от мандра Дядо Либен Копривщица 🙂 – кашкавала, а сиренето е от някоя друга фирма. Сега обяснявам Фикосота е фирма в Шумен, която произвежда радиатори, бойлери Теси, печки, внася Делонги, произвежда и прах за пране и сапуни ТЕО, но не произвежда Млечни продукти. Тактиката е да поръчаш на някоя фирма да ти прави сирене и кашкавал след това да си поръчаш една хубава опаковка и една скъпа реклама и маркетинга на една нова марка, не продукт, а марка е готов и хората дават повече пари за нещо, което на същия рафт в друга опаковка е с до 2-3 лв по евтино 🙂 Защото мандра Дядо либен си има своя марка сирене и кашкавал Фреско, а също така и произвежда и кашкавала с марка АРО за Метро 🙂
    А сега и за млякото Боженци – хубава опаковка с хубави надписи, традиционна автентична рецепта бла, бла. Млякото на вкус и гъстота, особенно гъстота е прекрасно :)Но като прочетем етикета виждане, че то съдържа сухо мляко 🙂 Не знам преди 50 години баба ми да е чувала за сухо мляко, а камо ли да го е слагала в киселото :)Лошото е че сухото мляко прави киселото да е по-плътно и по-вкусно, нещо което не можеш да постигнеш дори и с най-хубавото краве мляко и така хората се лъжат от етикет и незнание 🙂

  41. Росен
    14/12/2011 - 17:03

    Темата е интересна, но повода, по който се включих е един или по-точно два неподходящи примера от коментара на Хипар в нея, а именно – тиквите на баба Дешка и статията за Амарант от блога http://www.kukuriak.com.

    На първо място ще се представя, за да не пиша като анонимен – казвам е Росен и съм един от създателите на Смесен Мазгин.

    Не смятам да се отклонявам с идеята зад създаването и правилата, които спазваме, тъй като не това е темата. Тъй като горепосочените примери не отговарят на истината, да не говорим, че създават тенденциозно негативна представа, нямаше как да не се включа.

    Нямам против Смесен Магазин да бъде даван за пример в тема за “Ценова чувствителност”, но не под етикет “мошеници”.

    Относно примера в коментара на Хипар:
    Баба Дешка е бабата на нашия приятел Добри, а не маркетингов инструмент. Тиквите, за които се пише бяха (пиша “бяха”, тъй като става въпрос за Октомври 2010 г.) от нейната градина в с. Черньово, близо до Ихтиман и не са изхвълени на бунище с боклуци, както се загатва. Тиквите на баба Дешка станаха популярни след като бяха снимани и поставени в блога на Гладната акула http://www.hungryshark.eu/2010/10/ot-baba-deshka/

    Покрай въпросните тикви ние научихме, че заедно с вносните Био продукти, които за съжаление все още са много повече от Българските, хората се радват да открият макар и малко селски продукти в един магазин. Поради тази причина от тогава търсим такива и се стремим да имаме, макар и малко, от тях. Представянето на всички тях напълно отговаря на това, от къде са и кой ги е произвел. Така например се появиха дюли от с. Прибой, орехи и праскови от Беглеж, картофи от с. Радювене, шипки от Чичо Петър от с. Поповяне. Дюлите са от с. Прибой, Баба Дешка е баба Дешка, Чичо Петър е Петър, който е поставен на снимка в магазина, а шипките бере около с. Поповяне. Това пише и на табелката.

    По въпроса за цената:
    Обикновено тези продукти са по 1-2 щайги и свършват бързо. След това НЕ се взимат същите от пазара, които да се продават под същата таблека. Поради тази причина и цената им е по-висока. Tе са само 5 кг. (например), ще ги има само седмица и от тях Чичо Петър или баба Дешка също ще получат заплащане. След това тикви няма да има, ако не намерим тикви от някоя друга градина, на друг човек, но те ще са други тикви и с друга табелка с името на този човек.

    Това, че представяме продуктите си по интерсен начин, ни прави отдадени на работата и идеята, зад която стоим, а не “мошеници”. Още повече, че то напълно отговаря на фактологията за тези продукти, а именно: регион, където са отгледани и името на човека, който ги е отгледал.

    Това не заблуждава хората и мисля, че е редно да се отделят 2 типа бизнеси: тези, които използват похвати и невярна информация, за да създават определени представи и тези, при които представянето на продуктите отговаря на истината и фактологията (макар и по нестандартен начин). Има разлика между първите и вторите и “мошеници” са тези, които дават невярна информация. Добре е да има конкретика в някое изказване, а не да бъдат поставяни под общ знаменател всички. В тази връзка не мога да дам друг пример, в подкрепа на тезите на Хипар, но мога да гарантирам за произхода на всеки продукт в Смесен Магазин и заставам зад това.

    Най-простото нещо, което е редно Хипар да направи, преди да пуска хейтърски коментари, е да събере инфомрация, като дойде на място и попита който и да е от нас за баба Дешка или чичо Петър. Повечето от хората, които работят в Смесен Магазин са от самото му откриване на 9 Септември 2010 година и са запознати лично с почти всичко на рафтовете.

    Относно Амарант: Амарантът се различава от пшеницата, най-малкото, защото е безглутенов. Статията е преведен материал и не е на тема пшеница, а амарант. Ако има разлика в съдържанието на определен компонент от това, което пише в друг източник, то така е било в оригиналния текст. Изключвам вероятността да е допусната синтактична грешка при превода, за което ще проверим. Данните от тази статия са точно толкова достоверни, колкото и wikipedia и единствения начин да се провери със сигурност съдържанието на определен комппонент, е да се направи изследване в лаборатория на точно определен Амарант и резултатите за точно този Амарант да бъдат изложени.

    Статията, както и всичко, за което се пише в Кукуряк, няма за цел да “продаде” XX броя Амарант веднага след прочитането на статията. Това би било доста наивно и инфантилно. Когато нещо ни се стори интересно, пишем за него, за да запознаем хората, а и защото ни кефи.

    В подкрепа на всичко написано от мен, можем, и при желание, ще се ангажираме лично да запознаем всеки с баба Дешка, ако му се пътува до с. Черньово и ако тя желае разбира се, както и с чичо Петър, с който ще е по-лесно, тъй като в момента е в София. Същото важи за абсолютно всички продукти в Смесен Магазин, на които са поставени имената на хората, отгледали ги.

    Нека всеки, който дава примери, да се стреми да ги подкрепи с проверена информация, защото по този начин той самият е отговорен и заблуждава… и прави тези води по-дълбоки и мътни.

  42. Росене хубаво си го написал и усилията да си осигурим здравословно произведени продукти са похвални – и аз ги полагам даже.

    Само дето това, че доматите са произведени в Беглеж изобщо не значи, че не са торени прекомерно и пръскани с инсектициди.

    Казвам това, защото живея в малък град и има възможност да си купувам “домашни” яйца от магазина – местни хора носят яйцата от собствените си кокошки в магазините и те се продават на същата цена. Купих няколко пъти но вече не го правя – купувам си “заводски” яйца – много от домашните яйца са по-малки (от тазгодишните пролетни млади пилета явно) и повечето са омазани с кокоши курешки и полепнала слама. Домашното производство на каквото и да е често се комбинира с много занижени стандарти за качество и хигиена – и конкретно за яйцата, аз предпочитам може би не чак толкова био- но пък с много по-малък шанс за салмонела и е.коли промишлено произведени яйца, с печат на който пише дадата на производство и фирмата.

  43. Росен
    14/12/2011 - 18:45

    Longanlon,

    Благодаря за коментара. Вероятно си прав за яйцата, но аз не пиша за това, а конкретно за примерите на Хипар. В страни от темата – ние не продаваме яйца и животински продукти.

    Прасковите от Беглеж (не са домати) бяха в процес на био сертифициране, 2-ра година. Аз вярвам на сертификационните органи и на ежегодната проверка, освен че се запознахме с производителя лично.

    Дали домашните продукти са повече пръскани или торени от тези от индустриалното производство е дълга тема и предполагам ще има доста защитници/противници на едното или другото.

    Това, което ние сме направили е да се срещнем и запознем лично с хората, произвели продукта, който ще продаваме. Това, което имаме е тяхното уверение, че не са ползвали торове или пръскали и това, че ни го казват в очите. Когато става въпрос за въпросните малки количества, обикновено се усеща дали е истина или не.

    За съжаление тези селски продукти се намират много рядко и са в малки количества. Както обясних ние не правим масова продажба на домашно-прозиведени храни.

    Относно индустриалното производство, например, е интересен филмът Food inc.

  44. ПО отношение на алкохола – в зависимост от региона е различен вкуса на блендед уискитата. Така “Джони Уокър” в България ще е по-различно от това в САЩ, но това не значи, че е по-лошо или пък че е фалшиво. Блендед уискитата се правят, като се смесят различни уискита от различни барели. Това е съобразено с вкусови особености на съответния регион. Другото са глупостите на автора. /говоря само по отношение на алкохола, за другите неща, нямам претенции да разбирам/

  45. Тодор
    12/06/2012 - 10:00

    Имах на скоро една случка точно с мляко Боженци.
    С едни приятели се събираме всяка седмица да си сготвим нещо вкусно заедно, да хапнем и да се видим. И по случая пазаруваме заедно. Обикновенно аз избирам евтини продукти със задоволително качество, а те са склонни да избират по-скъпи, но “по-качествени” продукти.
    Та един път така решихме, че ще си правим пица и ще вземем кисело мляко за айрян.
    Моята логика е, че киселото мляко за айрян не е необходимо да е супер качествено – няма да го ядеш, а ще го разбиеш с още толкова вода, така че каквото и да вземеш, все ще стане. И се насочих към ФФ Вкус за 45 стотинки. На въпросното мляко пише с големи букви, че съдържа до 20% сухо мляко.
    Моите приятели обаче държаха да вземем Боженци (за 90 стотинки), защото било по-качествено и виждаш ли в другото имало сухо мляко 20%. В крайна сметка взехме по едно от двете, като това от ФФ си го пих практически сам.
    Тръгнах обаче да почиствам след това и се загледах в капачките на кофичките и установих, че в Боженци също има сухо мляко неопределен процент (което значи че може да е и над 20%)!!!
    Но въпреки, че им показах етикетите, мнението им не се промени (“Абе боженци все пак е по-хубаво”)

    А ако някой ми обясни какво е по-хубавото на “айсберга” спрямо обикновенното зеле или на бланширания ориз спрямо обикновенния, ще съм благодарен.

Leave a Reply

Задължителните полета имат *