Уго Чавес по утъпканите коловози на Жан Виденов

02/12/2011Longanlon

---

Всички сте запознати, поне от медиите, с Венецуела и нейния “харизматичен” (както го наричат журналистите, неизвестно защо) президент Уго Чавес, под чието мъдро управление страната, въпреки, че е един от основните световни износители на петрол, има режим на тока. Но не само по режима на тока Уго Чавес прилича на Жан Виденов…

Че Чавес е социалистически диктатор ще познаете както по това, че Ноам Чомски, Шон Пен и цяла плеяда други американски “интелектуалци” и известни личности се надпреварват да ходят на посещения при него, така и по това, че е практически несменяем на поста си – безкрайния му мандат на управление съперничи по дължина само на речите му.

Стилът му на управление също е типичен – за което ние можем да си направим много добър паралел с близкото и малко по-далечното минало, когато нашите светли социалистически лидери приказваха същите празни приказки за “напредък” и “справедливост” и резултатът беше същия (а именно – режим на тока).

Напред, науката е слънце

Политиката на Уго Чавес е типичната лява политика – харчи много държавни пари, за да се “грижи” за бедните. Венецуела обаче няма чак толкова много пари, поради което се налага да бъдат печатани голямо количество – достатъчно, за да задоволят амбициозните планове на президента.

Логично, финансирането на държавни разходи чрез печатане на пари води до обезценяването на тия пари – т.е. хората усещат, че това са просто хартийки и не ги ценят – ценят повече стоките, съответно все по-малко стоки могат да се разменят за определено количество хартийки. Това се нарича инфлация / поскъпване на стоките / обезценка на парите.

Същото се случи в България през 1996 г. когато правителството на Жан Видено правеше същото – печаташе пари, защото нямаше от къде другаде да вземе. Резултатът беше инфлация. И това се случва във Венецуела в момента – само за миналия месец парите са се обезценили с 27%.

Какво направи БСП преди 19 години, за да се бори с поскъпването на стоките? Опита се да “контролира цените” – т.е. правителството да казва на хората и бизнеса коя стока за колко да купуват и продават. Според Анатомия на прехода – стопанската политика на България през 1989-2004 г., по времето на Жан Виденов 47% от стоките са били с контролирани цени. Резултатът – помним го всички – магазините бяха почти празни, а след това започна хиперинфлация.

В момента във Венецуела, Уго Чавес се бори с инфлацията (предизвикана от него) … по същия начин. Той възнамерява да “замрази” цените на над 15 000 стоки. Според неговият икономически съветник Карлин Гранадило, “законът за търсенето и предлагането е лъжа” и най-добре е правителството да определя “справедливи” цени на всичко.

Това изказване ми напомня на усилията на креационистите в САЩ да ни убедят, че “еволюцията е лъжа”, само защото на тях не им изнася. Отдавна твърдя, че социализмът е религия като всички други – вярва в глупости и отрича научната истина, само на база идеология.

Всъщност, аз знам какво ще стане във Венецуела – не само Жан Виденов, ами и безбройни други страни са вървели по същия утъпкан път, водени от същите популистични лидери, пропагандиращи същите обещания за “справедливи цени” и пренебрегвайки икономическите закони. Резултатът винаги е бил един и същ.

Правителството просто не може да “определя цените”. Все едно да “определи” гравитацията. Разбира се, може да има закон, който казва че гравитацията е 5 м/с2, но… на гравитацията едва ли й пука за това.

Когато цените са определени със закон по-ниско от реалните, производителите просто…. не произвеждат. Защо да произвеждат на загуба? Спомняме си много добре празните рафтове на магазините по време на Виденовата зима. Такива ще са и рафтовете във Венецуела.

А ако продължат да печатат пари и хиперинфлацията не е далече.

#жан виденов#социализъм#уго чавес