Чичовци



Както можете лесно да забележите от заглавието на блога ми, аз Чудомир го харесвам. Разказите му – още повече – те са забавни, интересни и отлично описват бита и житието на градския и най-вече на селския българин през годините, когато страната ни се е пъчела с прозвището “Швейцария на Балканите”.

Напоследък обаче не ми е приятно да чета много от разказите му – защото прекалено болезнено ми напомнят, че най-вероятно в България нищо никога няма да се промени…

Социалистите, верно, признавам им го, не са толкова глупави както преди, та да загробят страната с тъпоумни икономически решения, както направиха миналия път, кога червените бабички се оказаха повече от скачащите не-червени. Въпреки глупака, незнайно защо назначен за министър на икономиката, те имат сравнително добри попадения в тая област. Това, което ще им изяде главите обаче като че ли е нещо, което е неразделна част от българския манталитет (колкото и да е тъпо това словосъчетание).

Чета си аз Чудомир и ми става едно неприятно такова – един вкус започвам да чувствам в устата си, сякаш преди месеци, отдавна овдовял пор се е промъкнал там и пукясал. Вкус такъв леко кисел, като на гранясало и развалено. Защото разказите сякаш са писани днес, а не преди 80 години.

Големите делегации от министерствата току пристигнат в малкия градец с големите коли, приказват надуто и плюскат на безплатна софра?

После нищо не правят за градеца?

Ако не си от правилната партия, далаверка няма да видиш и през крив макарон?

Ако си наш човек, ще те уредим на сладка държавна службица, нищо, че не можеш да си намериш гъза даже с атлас и компас?

Бюрократът е всичко – той коли и беси, хартията е бог и трябва да имаш по сто бумаги и разрешителни за всичко?

За всяко разрешително ти искат рушвет?

Ако искаш да се оплачеш от някакво своеволие, те препращат от кабинет на кабинет и накрая тебе виновен изкарват?

Аз веднъж да стана министър, та да се оправи и мойта рода?

Ако искаш да изсечеш общинската гора, даваш едно павурче ракия на горския, или ако не ще – пращаш няколко юнака да го наложат със сопи по гърбината?

Или що да се занимаваш с горския, като може да завъртиш далаверка с кмета и да ти направи заменка на каменистата нивица за десет декара вековна дъбова гора – па сечи и не питай?

Разлика, аз собствено, не виждам голяма. Корупция, партийност, шуробаджанащина, бюрокрация – това е била България преди втората световна война, това е и днес. И тогава икономиката е вървяла що-годе добре – върви и сега, защото винаги ще се намират хора, които искат да печелят, да търгуват, въпреки всички трудности, които бюрокрацията и корупцията слагат на пътя им. Върви, но до кога? Кога тия с политиката и сопите ще вземат превес и ще почнат да тикат страната назад и ще се превърнем в някаква латиноамериканска държава?

Едно време Любен Дилов син, който тогава още ме кефеше, каза, че в нашата история сме го прескочили моментът с изхвърлянето на чиновници през прозореца и затова сега те се мислят за всесилни. През ренесанса, в някаква западна държавичка, на гражданите толкова им писнало от своеволията на двама чиновници, че нахлули в мизерните им кабинетчета и ги малко ги поизхвърлили през прозореца. Имайки предвид нравите на епохата, после сигурно са ги заляли с горещ катран и са ги оваляли с пера.

Просто това е било общественото съзнание тогава. Това вече не се случва там, но някак си имат едно наум, особено като се има пред вид, че в Германия да речем, през средновековието, ако някой месар си позволил да прави колбаси не само от сертифицирани животни, с доказан произход, гражданският комитет на селото (тогава полиция не е имало…) го хващал и бесел. По туй същото време, а и през ренесанса, дето каквото и да си измисля Златарски и всичките ни други историци, сме го прескочили, у нас принципът е бил, че преклонена главица сабя не я сече.

Сега поне е различно – има нато там, ес и другите простотии. Няма ли как тоя нашия начин на управление да се промени, да стане… де да знам… като европейския, не, че той е цъфнал и вързал без никаква корупция, ама поне не са толкова нагли там и ги е срам като ги изтипосат по вестниците, а не се правят на страшни като плевенския пикльо. Чудя се дали тоя “национален манталитет” е неизкореним и вечно ще си караме като по Чудомирово време или може да се промени?

СПОДЕЛИ
Смъртното наказание е шега работа
Не сте сами… в главата си

Коментари

  1. Магдалина
    18/04/2008 - 08:42

    “Чичовци” по-скоро е на Вазов, но и Чудомир пише за разни чичовци от градски и селски тип :)))

  2. Много емоционален текст

  3. О, знам, че Чичовци не е на Чудомир – ама това заглавие ми дойде, като гледах картинката…

  4. В Прага са ги хвърляли от прозорците.

  5. “Бюрократът е всичко – той коли и беси” ех това изречение ми напомня за добре смазаната машинка на товариш Й.Сталин. Този грузински мъдрец има няколко блестящи мисли от сорта на “Има хора-има проблеми!”. Според мен обаче капиталът коли и беси, бюрокрацията му помага в това смело начинание.
    А заради проклетия Чудомир всеки път като пия боза си представям как една котка пада в казана. Този човек е психопат-от мен да знаеш Лонг…

  6. Всъщност не съм успял да го написал достатъчно ясно в статията, но това, което наистина ме поразява е влиянието, значението и силата, което има държавата – с нейните институции и чиновници – върху развитието на бизнеса и върху обикновения човек в България. И тогава и сега.

    Вместо да остави бизнесът да се развива и само да следи за спазването на закона, и тогава и сега държавата всячески регулира. Бюрократът е цар, от неговия подпис върху някакво смачкано разрешително зависи целият бизнес на човек. Бюрократът е и бог – срещу него не се рита, защото ще ти отрови живота – на него трябва да се правят жертвоприношения, да се носи агне, да се дава под масата, за да благоволи да удари печата.

    А всъщност, чиновникът трябва да е никой – той трябва да е служител, безгласна бурмичка, която трябва само да работи, да лиже задника на закона и на своите клиенти – гражданите, които идват при него, за да им свърши работата, за която те, с данъците си, му плащат заплатата. Ако не я свърши – излита през прозореца.

  7. Interesno koj ili kakvo te predizvika da napishesh tova. bjah ostanala s vpechatlenie che si edin mnogo shtastliv chovek i che neshtata okolo teb se razvivat samo v dobra posoka. Inache problema kakto i da zvuchi e navsjakade. vzemi deputatite ministrite, nali i te sa chinovnici, koito ne si varshat rabotata. Ot tam pochvat neshtata i vsichko nadolu kopira. Nali v tija sluzbici sa vse nashi hora, kak da izgonish njakogo kato ti e roda ili prijatel. Az si imam teorija che chast ot problemite ni se dalzat tochno na taja silna vrazka mezdu chlenovete v semejstvata, kojato v Balgarija e nad vsichko ( zashto li se seshtam za dumata mafija). A i sashto taka mnogo sme malko, vse njakade shte sreshtnesh rodnina ili poznat, kojto da “opravi” problema.

  8. Спас Колев
    18/04/2008 - 11:35

    Всъщност случката с прозорците не е точно през Ренесанса и има по-политически характер. Искам да кажа, че не тя е причината за явлението, другаде трябва да търсиш. 🙂

  9. твърде съвременно, твърде.

  10. Rosica, аз съм си щастлив човек. И нещата около мене наистина се развиват в положителна посока – тия корупции по високите етажи на властта не ме засягат пряко, а и не съм бизнесмен, за да страдам от чиновници. Както казах, икономиката засега върви.

    Но това не ми пречи да мога да си представя на къде ще завие развитието на държавата ни, ако сегашната ситуация продължи – и тая представа не ми харесва, защото икономическото развитие в дългосрочен план може да бъде базирано само и единствено на честна конкуренция, малка намеса на държавата и силно малко и средно предприемачество – все неща, които и в момента куцат.

    Спас, мерси за историческата справка 🙂

  11. Добре, Лонганлон, кажи си – какво ти се случи, какъв сблъсък с бюрокрацията имаше, че написа това? 😀
    Не ми казвай, че няма нищо, не може да няма.

  12. Комитата
    18/04/2008 - 12:30

    Много як текст. Можеше да цитираш некои диалози от Чудомир, страхотни са!

  13. Бу, наистина нищо не ми се е случило, последните дни рядко излизам от офиса даже, по цял ден пиша. Аз при сблъсъците с бюрокрацията разчитам на лошия си поглед, теглото (пак съм 90), силния глас и липсата на чувство за срам пред чиновници – демек, оправям се.

    Просто по едно време на човек му писва от дебелоочие и наглост, пък ако ще и по телевизора.

  14. “Чудя се дали тоя “национален манталитет” е неизкореним и вечно ще си караме като по Чудомирово време или може да се промени?”
    ясно и простичко – Не, няма да се промени.Може да се видоизменя, но няма да се промени.
    И всички си го знаем,нали?

  15. Ami Valja az za sebe si sam reshila che ne moga da promenja obshtestvoto no moga da se opitam da vazpitam pone decata si. Ta taka moite deca zasega ne hvarljat nishto po zemjata i sabirat vsichko v jobcheta i t.n. Iska ni se neshtata da se promenjat no moze bi e nuzno vreme i usilija ot vseki. Imashe edna prikazka za anlijskite gradini ili treva beshe – deto pitali kak stavat tolkova krasivi i otgovora bil ami kosish, polivash… i taka 100 godini.

  16. >”но това, което наистина ме поразява е влиянието, значението и силата, което има държавата – с нейните институции и чиновници – върху развитието на бизнеса и върху обикновения човек в България. И тогава и сега.”

    Какво чудно има. Властта и парите са си там, където бяха преди 10.IX. В същите хора или в наследниците им.

    Това, което става в момента, по-скоро на някаква форма на НЕП ми прилича, а не на нормална пазарна икономика.

  17. Георги Д.
    19/04/2008 - 00:15

    Ами във Франция се знае кой е господарят – народа, защото не се колебае да излезе на барикадите, или в по-новите времена – на стачка, когато почувства че управляващите са започнали да си вирят носа и да си мислят, че те са господарите. В България също се знае кой е господарят – управляващите, защото народът се страхува да излезе на барикадите, или поне на обща стачка. Нашият народ не смее да поиска да го уважават, затова не го и уважават.

  18. Доколкото си спомням учителите излязоха на стачка…навсякъде и по много. и?

    “Нашият народ не смее да поиска да го уважават, затова не го и уважават.”-нашият! е една прекрасна колективна дума, където всеки разчита на колективната отговорност(или без-отговорност), но не и на собствената си такава…ТИ би ли излязъл на барикадите?
    и не ми отговаряй на мен, а на себе си.

  19. Асен Качаров
    19/04/2008 - 15:06

    Аз, за разлика от теб Long, пък последните 1-2 месеца се сблъсквам с такива малоумни бюрократични спънки, че чак онзи ден в една банка се смях на глас. Манталитета все някога ще се промени според мен, но надали ние ще сме живи да го видим, надали и децата ни ще са живи да го видят де. Просто в България мнозинството са пълни и несломяеми Бай-Ганьовци, неспособни да направят каквото и да е без то да е в ущърб на другарчето. За съжаление според мен това е манталитета ни.

    P.S. Представи си на всичкото отгоре, че този министър, който визираш е и много уважаван лектор в моя университет и ако си мислиш, че нещата, които са изписани по вестници и казани по телевизии са смешни, трябва да присъстваш на някоя негова лекция

    P.P.S. Не знам дали си попадал тук, но мисля че Иван Попов прави такива анализи, че може да паднаш

    http://underpear.gyuvetch.bg/a.....htm#absurd

    И само виж коя година са писани нещата…

  20. Няма как гражданите да са селски тарикати, пък управляващите – европейски депутати. Да си селски тарикат и извън закона е МОДЕРНО! И понеже всеки по отделно е пич, затова заедно всички рупаме доматите – с колците. Африканска държава на европейска територия.

    Положението е толкова трагично, че чак комично вече. И няма да се оправим никога. Ако бяхме в състояние да го направим, нямаше да позволим да се стигне до това дередже in the first place 😉

  21. Ето сега разбрахте ли защо не пиша по политически теми?

    Накого по дяволите му пука за политиката?!?

  22. Скоро бях в Япония в командировка и попитах тамошните “туземци” за законовите и под законовите им нормативни документи, които регламентират енергетиката като цяло. Отговориха ми, че в Япония имат един закон за енергетиката и една наредба и тези два документа обхващати цялата енергетика от уранодобива до погребване на радиоактивните отпадъци, генерирани от енергетиката. За сведение в България има един закон и 19 наредби, които са във вечен спор помежду си. Чух че се пишели още наредби и скоро ще излязат за употреба на енергетиката. Е, как да няма бюрокрация, да не говорим, че в тези така “важни за икономиката ни звена” бълват безумно много документи, за които след 5 дена знаят, че съществуват и които никой не чете. Ресорните министерства изискват месечни, тримесечни, шестмесечни и годишни отчети. Познайте какво пише в тях – едно и също, но няма жив човек в което и да е министерство, който да седне и да ги чете.
    На практика става така, че тези бюрократи преливат от пусто в празно и това в действителност им оползотворява работното време. Да не говорим, че тези администрации са пълни с нечии жени, любовници, сестри и дъщери – това което пишеш Лонги е точно така. Те идват днес да покажат новите си обувки и полички, дали са им нещичко да вършат, което те оплескват за отрицателно време, но няма порицания, наказания и уволнения.
    Лонги, аз не вярвам, че ще се оправим. Иска ми се да намеря една молекула оптимизъм, но не……

  23. Аз при сблъсъците с бюрокрацията разчитам на лошия си поглед, теглото (пак съм 90), силния глас и липсата на чувство за срам пред чиновници – демек, оправям се.

    Браво, Петре, аз пък като съм 60 кила, има няма, не разчитам на килата си… че имам лош поглед и брутално зъл глас, е факт. Обаче, аз винаги си ходя с наръч закони у чантата, и като се сблъскам с мойте готини бюрократи, им вадя закона.
    Ся, случвало ми се е например, в едно данъчно, да ми казват, че указанието на Шефа им е по-висш нормативен акт от закона, и, че има указание, в което пише, че член еди кой си не трябва да се прилаг (такова указание, нямаше, но тва е друг въпрос)
    И други тъпотии, ама требе да обясня на драгия ти читател, кво значи сблъсък с данъчен, дето според моя скромен житейско-професионален опит е най-големото бюрократско същоство, с К на интелигентност почти равен на нула.
    А, дай боже тея дни да приключи едно приключение, че и по новините ще изтипосам две лелки, и то до прокурор:)

  24. Longanlon, не знам дали си се заинтересувал от съдбата на Чудомир, аз съм чела част от дневника му, в който той описва една много интересна случка, ще се опитам да я предам доколкото си я спомням, понеже книгата не е в момента при мен: “Отидох до библиотеката, за да си взема нещо за четене, като помолих библиотекарката за нещо смешно, което да ме разведри, тогава тя ми подаде една от моите книги. Отговорих й: “Благодаря ви, но този автор вече не ме разсмива.” Може би и той е осъзнал колко далеч са от промяна нещата…

  25. не бях чувал за случката, но звучи точно като… чудомир :/

  26. Диана
    27/10/2009 - 13:36

    Аз съм от другата страна – чиновник 🙂 Мога да кажа само едно, когато преди 5 години започнах работа по специалността, която завърших /с конкурс, без протекции, държа да подчертая/ бях много щастлива от факта че сега ще мога да приложа на практика всичко онова, което съм учила. Да … ама, не както се казва. Реалността много скоро ми показа, че няма значение дали знаеш повече по даден въпрос, дали си по-компетентен и с по-голям хъс за работа. Важно е само общото течение – да се правят нещата на книга, пък на практика нищо да не се променя, защото колектива така си е свикнал. От 2004г. се опитвам да накарам колегите си да използват пълноценно програмата за документооборот, за която администрацията наля огромна сума пари и която неимоверно много може да облекчи работата като цяло. Отговорът е винаги един и същ, аз си го искам пред мене на листче. Толкова – та както се казва и в Библията 😉 – трябва да измрат и внуците на робите, за да се родят свободни хора! За съжаление.

Leave a Reply

Задължителните полета имат *