Щастието – тая измамна гад



Че щастието не е в особено пряка връзка с материалните придобивки вече отдавна е ясно и поговорката, че богатите, видите ли, също били плачели се оказа съвсем вярна.

От какво тогава зависи дали човек е щастлив? Защо в една и съща ситуация един е щастлив, а друг – нещастен мърморко?

Българите, като нация, според разните му там изследвания, проведени от разните му там мъдри хора без работа, но харчещи разните му там държавни пари, са сред най-нещастните хора на планетата. Демек като процент от населението, повече хора в, да речем Руанда се определят като щастливи от живота си, отколкото у нас, което си е абсурдно, щото там са негри, а ако туй не е повод да си нещастен, здраве му кажи… Тука обаче няма да обсъждам “народопсихологията на българина”, щото това е яко изтъркана тема, която не заслужава да се занимаваме с нея – просто тая информация ме замисли.

Мен лично винаги ме е учудвало, колко много хора около мене са вечно намръщени, нацупени, нещастни, колко много хора мрънкат и само се оплакват. Доколкото, разбира се, аз не мога да пренебрегна изконното им право да обсъждат всеки аспект от живота си, всеки път ме шокира мазохистичният напън, с който те обсъждат и мислят само за негативните страни в ежедневието си, а пренебрегват положителните и не им се радват.

Нещастни по нежелание

Има, разбира се, една много логична причина за това някой да е нещастен и за съжаление никой, освен добрият фармацевт, не може да направи нищо по въпроса – някои хора просто са генетично по-щастливи от другите. Щастието, смятам знаете, е продукт на няколко прости вещества, които мозъкът изпуска в кръвта, обединени под популярното наименование “хормони на щастието”. И при някои хора просто те са повече, поради което тия хора са по-щастливи от другите. Както капитан Ваймс пък, много хора са родени две малки водки под нормата и затова са по-податливи на депресии и са вечно нещастни.

Затова според мен на запад хапчета като прозак и разни доста по-силни антидепресанти са толкова широко разпространени и половината народ ги взема – защото много от хората са взели да осъзнават, че са нещастни не защото има някаква обективна причина за това, не, защото животът им е скапан, а просто мозъкът им не изпуска достатъчно хормони на щастието и те не могат да се радват на това, което имат.

Нещастни по желание

Поводът да напиша това: днес следобяд бях у нашите. Решили да идат с колата тая вече в София на театър – да видят и те големия град и да попият де що култура намерят там. Ходене в София и на театър – хубаво, разнообразие, весело, нали? Да, ама не и за майка ми – цял следобяд тя се щура из къщи в приготовления. Сандвичи прави, нарежда багаж (?!?), въртя се, сумтя, сума нерви хвърли, сякаш на експедиция на Южния полюс отиват, не на няколкочасова разходка. Вместо просто да седне в колата и да се изкефи на разнообразието, тя веднага намери за какво да се притеснява и как да си развали деня.

Днес видях и един пример за типичният сблъсък на два свята – Даниел Панев иска да си купи колело, а приятелката му е против – не, защото колелото не й харесва, не защото не могат да си го позволят, а защото, видите ли, с тия пари някои семейства изкарвали една година… И какво? Това, че някой не печели колкото теб е причина да не си позволяваш да си щастлив?!? Както казах, някои хора винаги ще си намерят как да си пречат сами…

Имам чувството, че много хора не са щастливи, само защото не си го позволяват. Просто не мислят как да си доставят щастие, а само се блъскат като волове без капчица мисъл и после се оплакват от “тоа скапан живот”. Много хора приемат живота като дълг – поредица от някакви неща, които не са приятни, ама трябва да се свършат, защото… така трябва. Трябва да учиш, работиш, да изгледаш децата, всеки ден да готвиш, чистиш там квото трябва и т.н. И после се опакват – ох, колко е тежък живота, всичко е скъпо, ето детето отиде студент, трябва да търсим квартира, тя скъпа, ох, колко ми е трудно, колата я чукнах…

За такива хора изпълняването на тия неща е целта на живота, не нещо друго – и именно затова според мен те не са щастливи. Защото правят без да се замислят това, което си мислят, че трябва, а не това, което им е приятно. Не се замислят как могат да направят живота си по-приятен и по-лесен, а, както казах, просто блъскат като волове и се оплакват. Може би в това намират някакво мазохистично щастие, не знам.

А вие щастливи ли сте?

Аз, понякога си мисля, съм направо неприлично щастлив – не стига, че май хормоните на щастието ми са повечко от нормалното, ами и всячески се стремя всичко, което правя, да го правя само и единствено така, че да ми носи удоволствие и в преследване на това понякога съм готов на на пръв поглед странни постъпки. Не е задължително обаче да правите странни неща, за да сте щастливи – понякога е достатъчно просто да помислите малко какво не обичате да правите и как може да не го правите. Примерно, аз отдавна ползвам услугите на чистачка за у нас, щото мразя да чистя, но ми е много важно да ми е чисто. Въпреки, че това е изненадващо евтино и всеки, ама наистина всеки може да си го позволи и да си спести часове чистене, много малко хора биха направили като мен. Чудя се, защо?

А вие как сте? Правите ли нещата както ви харесва? Или напротив – вършите това, което трябва и се очаква от вас, даже да не ви е приятно? Имате ли се за щастливи?

СПОДЕЛИ
Брад Пит, феминизъм и анорексия
Подарявам следните книжки…

Коментари

  1. Мога да отговоря най-точно на въпросите по следния начин –
    Да, върша това, което се очаква от мен, даже и да не ми е приятно. Защото иначе някой друг трябва да го свърши. Някой, който ме кара да се чувствам много, ама много щастлив, когато се усмихва.
    И, да, аз съм щастлив с това което имам. И ако на моменти започна да забравям какво имам, ми е достатъчно да погледна децата си и жена си. Да си спомня, че си харчим парите за всякакви други неща, но не и за лекарства. И отново съм щастлив.
    Много от хората просто не осъзнават какво имат. И с носталгия си спомнят за “доброто старо време”.
    Щастливите хора мечтаят, гледат напред и кроят планове. Които планове след това най-често се провалят, но и в това има чар – нови планове, ново бъдеще, пак напред…
    Това е.

  2. И аз съм щастлива.
    Почти толкова, колкото бих била, ако живеех в Света на диска 🙂
    И защо да не съм? Обичам семейството си и те ме обичат, обичам работата си и тя ме обича. През повечето време правя това, което ми доставя удоволствие – да, има скала, подобна на онази в рекламата на една газирана напитка. Когато се налага да върша неща, които са извън скалата на удоволствието, просто ги правя и не драматизирам.Смятам ,че да си щастлив означава и това – да не позволяваш на някакви нериятни или досадни неща, които трябва да се свършат, да развалят щастието ти. Да намираш удоволствието в най-дребните и дори налудничави неща.
    Например: сама чистя у дома, но докато правя това досадно нещо слушам любима музика или си мисля за някакви хубави неща.
    Обичам да живея и това ме прави щастлива.

  3. А правите ли разни неща специално и само защото са ви приятни и ви правят щастливи?

  4. Миглен
    17/03/2008 - 10:30

    Значи наистина някои хора са генетично по-надарени от към щастие и щастлив съм да кажа че и аз съм от тия. Смея се и се радвам на почти всичко и хората които ме познават могат да го потвърдят.

  5. Майк Рам
    17/03/2008 - 10:31

    Не съм много съгласен с “американските специалисти”, че щастието е генетично обусловено. Американците по принцип страдат от чувство за вина за щяло и нещяло и не случайно най-популярната реплика в американските филми е “It’s not your fault”. Точно поради това се лансира идеята, че чувството за щастие не зависи от тебе, за да не се депресираш още повече.

    За мен, щастието е умствена нагласа. Дали съзнателно или подсъзнателно, усещането за щастие зависи изцяло от твоето мислене. Примерът, който даваш, с хора, които постоянно имат нужда да се чувстват нещастни, е много точен. У нас такива хора сякаш за мнозинство.

    Има един много прост начин да започнеш да се чувстваш по-щастлив, но за него се изисква малко напън на волята. Просто трябва да започнеш да си повтаряш хубави неща като мантра. Ставането от сън всяка сутрин трябва да е придружено с мисълта “Днес е един прекрасен ден!”. Вечер, като си лягаш, трябва да си кажеш “Днес беше един хубав ден”. И през целия ден трябва да намираш поводи да отбележиш, че си щастлив човек с това, което имаш. Така постепенно чувството за щастие ще те изпълни.

    Разбира се, това никак не е лесно. Ежедневието ни е постоянно насочено към оцеляването и всеки ден ни предлага огромен куп от проблеми, с които трябва да се разправяме. Това е в състояние да унищожи и малката искрица оптимизъм, която пазим в душите си. Затова повтарянето на мантрата за щастие е упражнение, което трябва да правим с волево усилие, но пък дава невероятен резултат – превръщаме се в щастливи хора! 🙂

  6. Естествено. Правя и разни неща, за да проверя дали ми носят удоволствие и щастие. Ако да – правя ги пак. И не спирам дотук – опитвам се да въвлека и околните в щастието си.
    Не е ли така с всички?

  7. Майк, значи ти си по-склонен да обясниш липсата на щастие с народопсихология, отколкото с генетика?

  8. Васил Колев
    17/03/2008 - 10:56

    Цялата работа е ужасно проста всъщност… Животът е прекрасен по един свой собствен начин, като го разбереш, си щастлив, и това е 🙂

    Иначе си е факт, че има хора, които просто искат да са нещастни – щото знаят, че не може да стане много по-лошо, а докато са щастливи, се притесняват, че ще го изгубят (и това им убива цялото щастие). Бе хората са гадна история 🙂

  9. Миглен
    17/03/2008 - 11:09

    Хаха Колев го обясни доста точно в няколко изречения. Иначе и теорията на Майк е интересна но мисля че комплексно и не зависи изцяло от генетиката и психологията а се влияе и от средата. Трудно е на една биологична щастлива единица да е щастлива сред нещастни, те рано или късно я причисляват към общото.

  10. Даниел Панев
    17/03/2008 - 11:49

    Еее – думите на Надя са извадени от контекста. Кавгата беше за това дали и доколко харча неразумно, а годишната издръжка на едно семейство беше просто пример за онагледяване на едната позиция в спора.

  11. Да де, ама доколкото останах с впечатление, ти можеш да си позволиш това колело – едва ли няма да може да си платите наема ако си го купиш, едва ли ще карате само на спагети следващата година, нито пък ще се наложи да бръкнеш във фонда за колеж на детето 😉

    Ще лишиш ли семейството си (Честито между другото!) от нещо, ако доставиш тая радост на задните си части? Или възражението на благоверната е само принципно, че не бива много-много да си угаждаш, щото… така?

  12. Майк Рам
    17/03/2008 - 12:15

    @Longanlon: По-скоро психология (индивидуална), отколкото народопсихология.

    @Миглен: Прав си за средата – тя по принцип влияе и на психологията на всеки индивид.

    Всъщност, не се опитвам да отрека физиологичните или генетични обяснения, просто не вярвам, че те имат първостепенна важност. Дори и да си генетично предразположен да се чувстваш нещастен, ти можеш да го преодолееш с волята си, така че щастието е изцяло в ръцете (или в ума) на отделния човек.

  13. @ longanlon
    Естествено, че правя и неща специално и единствено заради себе си, колкото и егоистично да звучи – в неделя ходя “на риба”. Ама валяли камъни, ама риба нямало там, ама не и бил сезона – аз отивам. Най-важното е да няма хора там, където отивам. Затова и не успявам да хвана – няма хора там, където няма риба. Но аз отивам, хвърлям си въдицата, слагам си столчето, сядам и си нахлупвам шапката. И мога да мълча и да се наслаждавам на тишината с часове. Това си е само моето време, личното. Действа ми като мантрата на Майк Рам – връщам се зареден и готов да боря с реалността.

    P.S.
    И не ям риба.

  14. Хората, които описваш са ми до болка познати. Когато ги попиташ “Как си?” в най-добрите си дни ще ти отговорят с “Горе-долу”, а ако имат проблем казват “Зле,зле,зле!” и започват да се вайкат. За такива хора казвам, че спят намръщени.

    Ако погледнеш лелките в един автобус в градски транспорт, например, ще забележиш, че всички те са си лепнали по една тъжна емотикона на лицето. Просто в един момент устата им сама си стои намръщена. Друга част от лелите свиват устните си на кокошо дупе и гледат презрително и една много малка част са спокойни или усмихнати.

    За мен нещастието на хората в България се дължи именно на народопсихологията. Българина не е доволен, че получава толкова, колкото получава, независимо от това, че средствата обикновено му стигат. В момента, в който може да бъде малко по-щастлив той поглежда в паничката на другия и ако там има повече това неминуемо го прави нещастен.

    Когато две лелки се срещнат на междуетажната площадка, те започват да се оплакват една на друга, да се вайкат, нищо че всичко си им е наред. Защото, видите ли, ако някоя от тах се похвали, може е сигурна, че другата ще й завиди.

    Като финал ще кажа, че от едно известно време насам съм много щастлива- гледам хората, гледам себе си и знам, че ако и аз започна да се оплаквам, проблемите ми ще вземат превес над всичко и няма да ми е хубаво. Опитвам се да мисля позитивно и да не отдавам голямо значение на дреболиите. старая се яда да ми минава бързо и се надявам един ден, като остарея да имам ббръчки от усмихване. Най-малкото днес съм на 21, здрава, уча каквото искам, правя каквото искам, срещам се с когото искам и отделям всичкото си свободно време именно ан хобитата си и нещата, които ми доставят дребно незначително удоволствие, като да подреждам дрехите си по цветове или всеки ден да завъртам всички саксии вкъщи, за да растат цветята ми прави, а не изгърбени. Пожелавам го всеки му.

    П.С. А на този, който иска да си вземе такова колело, само ще кажа “Газ към магазина! Преди доста време си взех колело от висок клас и кефа е страшен!”

  15. Даниел Панев
    17/03/2008 - 12:47

    Longanlon – въпросът не е в това дали можем да си го позволим или не. Според нея не е много разумна идея да дам толкова пари за нещо, което ще стои в гаража и което ще карам 2 часа през уикенда, вместо, примерно, да я заведа до Париж, Мадрид или нещо такова. И не е като да е лишено от логика нейното разсъждение де, ама все пак и аз съм човек, и аз имам нужда от разни дребни удобства в тоя живот. Иначе за какво се бъхтя?

  16. Ominaeshi – my point exactly!

    Даниел, тогава те съветвам да си направиш съпоставка как би бил по-щастлив – от новото колело или от доволството на годеницата ти при разходката в Париж (м/у другото, pr01 никак не го е харесал) 🙂

  17. аз като класически интроверт почти винаги виждам чашата полупълна. това си е кофти, но пък ние умеем да мислим преди да говорим, за разлика от “вечно щастливите” екстроверти, имам няколко броя наоколо

    комунистите и мутрите ни чукат в гъза всички, но някои го примет с усмивка и го забравят, други с кисела физиономия

  18. Даниел Панев
    17/03/2008 - 13:13

    Longanlon – аз съм го измислил 😉 Проблемът (за нея) е, че ПЪРВО ще е велосипеда и едва след това – разходката.
    Колкото до Париж – абе не е лош град, има какво да се види, да се поразходи романтично човек. Само че и ние сме запланували посещение на друго място преди това.
    P.S. И да – аз лично се имам за щастлив човек. И спокоен. И усмихнат.

  19. т.е. полупразна 🙂

  20. Лонг, всичко може да се обхване с класическото ‘…на Вуте да му е по-зле’…в БГ да си зле е някакъв извратен снобизъм, примесен с нелогичен страх, че ако кажеш, че си добре, ще те налазят за услуги, заеми, да помагаш….мани, не ти требва, по-добре си казвай, че си зле, никой няма да те закача 🙂

    Даниел, мъжете си остават деца, само играчките им стават по-скъпи с времето 🙂 Купувай смело, качествено колелце е рай за ….продължението на гърба 😛

    Аз лично съм от хората, казващи ‘горе-долу’, не за друго, а защото:
    1. винаги може по-добре
    2. суеверен съм – не искам да привличам вниманието на Лошия Късмет, самонадеяно завявайки, че, казано честно, всичко ми е наред 🙂
    3. винаги може по-добре 🙂

    това прави ли ме мрънкало? 🙂

  21. Христина
    17/03/2008 - 13:30

    До скоро бях типичен пример за човек , които е загубил представа какво е да си щастлив. Какво е да правиш това което искаш , тогава когато искаш и както искаш. 🙂 Но живота поднася изненади. Според мен е много важна нагласата, ако със ставането сутрин започваш да мислиш колко ти се спи , как ще трябва да работиш 8 часа. Как мразиш онова място , как ти е омръзнало от задръстването и още куп гадости. Няма как да си щастлив,затъваш сам в собствената си нагласа. За това спрях да мисля така. Просто ставам с усмивка , бачкам с кеф и ми се случват само хубави неща , защото не обръщам внимание на лошите. Та живота е прекрасен няма време да правиш нещата които не харесваш…

  22. Даниел, какви изводи е трябвало да си направиш относно реакцията на половинката ти, ще разбереш по трудния начин (защото си щастлив, спокоен, и усмихнат). 😉

    Купувай колелото…………..и докато чакаш, разгледай каталозите и на KTM.

  23. Даниел Панев
    17/03/2008 - 13:53

    Абе хора – аз колелото ще го купя. Всъщност вече да съм му направил първото кръгче, обаче спънката дойде от най-неочакваното място – производителят на велосипедите. Нямат DHX рамки в момента и ще имат чаак в началото на май. Та тая покупка се отложи за тогава…

  24. Христина, ще поясниш ли какво ти се е случило и какво си правила, та си забравила що е то щастие?

    Даниел, от друга страна не забравяй поговорката Happy Wife – Happy Life 😉

  25. Аз съм от онези, дето са родени с две малки под нормата. Разведрявам се по метода на капитан Ваймс.

  26. С уиски, пури и сарказъм?!?

  27. С каквото имам под ръка

  28. Alex Zvezdev
    17/03/2008 - 17:55

    [16:30:04] NADE says: демек да се съберем тримата с Mарийка – лошото е – щастието за едни е нещасте за друг – е как да си шастлив за сметка на друг?!? Дилема голема!!! Иска ми се да поставя въпроса – количествена или качествена величина е щастието – т.е. може ли да се измерва, или е само има го/няма го?!?

  29. Надя Славова
    17/03/2008 - 17:59

    ОК, аз съм онази лоша Надя дето не дава на горкото момченце Даниелчо да си купи велосипед. Честно казано – не съм искала никога екскурзия до Париж или до където и да е било (позволявам си да искам почивка, само за нас двамата, ако ще и да е в съседната къща – просто да сме сами).
    Колкото до закупуването на нещо хубаво, но не толкова необходимо съм против поради една-единствена причина – цената не е оправдана. Даниел го е казал по-горе 2 часа седмично.

    Колкото до щастието – мнението ми е, че щастливи хора няма, има само щастливи моменти. Наслаждавайте им се напълно

  30. Христина
    17/03/2008 - 18:10

    Живеех за другите и за работата си. Правех единствено и само неща , които се искаха от мен. Нямаше неща които аз да сикам съобразявах се с другите т.е с това което искат те. Взех се прекалено на сериозно , не се забавлявах. Мислех си че не допускам грешки и че поведението и ивота ми са правилни и точно в това грешах. Малко е объркано 🙂 но мисля , че разбираш основната линия … Нямаше аз !

  31. Лонги, в човешката тиква , често има противоречие между съзнание и подсъзнание. Най-често нещастието идва от това ,че подсъзнанието ни иска нещо, което пък се възпрепятства от съзнанието. Тъпотии от сорта на: “как ще изглеждам, ако направя това?” , “абе аз съм такъв човек-не ща да експериментирам” и прочее. Отделно има друг тип хора, на които им харесва да са мъченици, да хленчат и т.н. Пък и според мен най-висшия смисъл на този живот не е да бъда щастлив (в повечето случай хората, които не мислят много много са щастливи-нали простите неща били в смисъла на всичко-едене, пиине, секс, чалгиика, мерене на полови органи). А на теб ти се чудя как успяваш да съчетаваш щастието с тоя блог, в който сигурно висиш поне 8 часа дневно 😉

  32. Надя,

    казваш “цената не е оправдана”. Оправдана за какво? Доколкото разбрах, няма никаква реална причина та Даниел да не го купи – нито нещо е кофти колелото, нито вие сте закъсали за пари или има нещо по-важно да се купува. Истината е, че просто на теб тия пари ти се виждат много за колело…

    Което е и точно смисъла на статията ми. Според мен човек трябва да си позволява да е щастлив и някакви предразсъдъци не бива да му пречат. Ако човекът иска колело и то го прави поне малко по-щастлив, пък даже и само за да си го гледа, какъв е проблемът? Отгоре на всичкото съм сигурен, че ако ти поискаш с тия пари той да ти купи на теб нещо, което ще те направи щастлива, той ще е още по-щастлив да ти го купи и ще се откаже от колелото. Но да си против покупката просто така, от принципни съображения е, според мен, доста погрешно.

  33. Да-кажи Надя-но аз не се сещам какво да си поискам…..а колко добре би било хем аз да намажа, хем да го лиша от колелото.

    А цената би била оправдана, независимо какво е то.

    Нали така? 😉

  34. Дайте някой да защити момето..аз например
    Ми някои хора са родени спестовни..Имат си разни морални принципи и така нататък. Въпроса е щом човека не е про-велосипедист за чии да дава от 3 до 5 хилки, като може да даде хиляда? В крайна сметка , колоезденето не е сред най-големите му мании или греша?

  35. Daymare, ама изобщо не ми я защитавай. 🙂

    Човека има кинти, може да си го позволи. К’ъв му е проблема?
    Парите са направени за да се харчат.

    Надя хитрее, защото за нея полза от този байк няма. И аз си имам една такава пестелива вкъщи. 😉

    ps Колелото е на прилична цена, има далеч по-скъпи:
    http://www.ktm-bikes.at/2008/at/race.php

  36. Домързя ме да изчета всички коментари, първо това да кажа.(Всъщност ако са повече от 10 никога не ги чета)
    Да, аз съм щастлива, имам си блог, където си излизам отрицателната енергия, а на живо съм много положителен и вечно усмихнат човек. Склонна съм да вярвам, че е генетично заложено да си щастлив – аз например обикновено нямам точно конкретни причини за веселостта си – просто намирам живота за прекрасен и за нужно да му се наслаждаваме, кой както намери за добре. Подкрепям хедонизма в най-чистата му форма и изобщо не ги разбирам тия пусти аскети, съставляващи голяма част от населението на България
    😀

  37. NO ONE ами дано наистина има…щото аз имам един познат дето не е толкова оборотен, ама все зима маркови дрехи и парфюми, та в един момент почва да взима заеми, за да си поддържа основните нужди…аз на такива гъзари им викам дебили 🙂
    Ама подозирам, че Даниел е състоятелен пич и ще си кара с кеф колелото.
    Бай Да Уей-на мнение съм, че разликите в класите едва ли са чак толкова големи, освен ако не е планински байк (не че разбирам нещо и от колела) та да ти искат над 5 бона за едно колело…все едно да дадеш 500 лева за тениска на долче и габана (тез гейове 🙂 Демек тия, скъпите стоки са за хора, дето се чудят къде да си харчат парите

  38. “Щастието е като напикаването.Всички го виждат,но само ти можеш да усетиш топлината му.”

  39. Извинете, че давам скромно мнение за въпросното колело, но удобството на задните части не зависи от качеството (и цената) на същото, а от седалката. Качеството на колелото има значение ако човекът има някакви специални конкретни спортно-планинарски изисквания към него. Но не виждам каква връзка има това колело с щастието на Даниел и Надя. Философията “ще си купя нещо скъпо, защото мога да си позволя и това ме прави щастлив” си е точно женската шопинг-терапия, само че в мъжки вариант.

    Някой по-нагоре казваше, че американците имали вечно чувство за вина и че според тях щастието не зависело от човека. Точно обратното. Американците са имат навика да демонстрират оптимизъм и на редовния въпрос “Как си?” (там, където в България се казва “Долу-горе”) те обикновено винаги отговарят “Страхотно.” Дотам, че предизвика сензация книга, която защитава правото на хората да се чувстват и нещастни:
    http://www.npr.org/templates/s.....d=18885211

  40. “Философията “ще си купя нещо скъпо, защото мога да си позволя и това ме прави щастлив” си е точно женската шопинг-терапия, само че в мъжки вариант.”
    един човек да ме зарадва така в това работно утро 🙂 Усмивка на всички и покана за Лонганлон да избие, каквото още диша!

  41. Aми, шпопинг терапията е такава, защото … действа. Освен, че прави човека щастлив, тя подпомага световната икономика (щото консумеризмът е най-хубавото нещо, което й се е случило на тая икономика от изобретяването на акциите насам).

  42. пак много флъд-вам , ама искам да направя едно проучване-като си купиш нещо, за което си мечтал, то за колко време ти писва това нещо?
    ЗА икономиката си прав ест.

  43. Зависи от нещото, разбира се 🙂

  44. Действа, действа, но си е лекарство, пораждащо силна зависимост. После става като мои познати, натрупали доста дългове и то от consumer credit.

  45. Такааа, цитат от блога на Дани:

    “Министерството на финасите постанови, че фонд “Дани кара колело” се закрива. Това, че Дани бил човек е грешка на администрацията.”-това от Надя.

    Лоша жена ей. 🙂

  46. “А вие как сте? Правите ли нещата както ви харесва? Или напротив – вършите това, което трябва и се очаква от вас, даже да не ви е приятно? Имате ли се за щастливи?”

    Аз, батко ми, се имам за “умерено щастлив” 🙂 От както преди известно време станах почти пълен непукист към лошите неща, които се случват около мен съм си много добре. Един приятел ми каза много готин лаф преди години: “Усмихвай се, казвай YES и той/тя/то ще си отиде” 🙂 Едва ли е осъзнавал тогава колко е бил прав.

    Правя нещата, които “трябва” да правя, но все повече се занимавам с нещата, които аз искам да си правя и все повече разбирам, че няма нито нищо лошо, нито нищо “страшно” в това.

    Все повече подкрепям тезата, че щастието, както и любовта примерно са по-скоро въпрос на избор отколкото нещо друго.

  47. Алекс К.
    19/03/2008 - 07:54

    Абе правя неща, които ми доставят удоволствие, ама няма как – върша и неща, които хич, ама хич! не са ми приятни.Обаче все пак се имам за щастлив – май съм роден две големи водки над нормата. 😀

  48. Христина
    19/03/2008 - 09:40

    GAN, но е трудно постижимо. Просто в нашата действителност за мое съжаление, и да достигне човек до така желаното щастие е не само въпрос на избор но и на много търпение и промени. Хората ги е страх от промени , съдя по себе си.

  49. И аз се имам за щастлива, въпреки че изобщо не ми е розово положението, ако си говорим честно. Обаче не знам защо не се считам за нещастна. Намирам радост в обикновените неща, а най-много се успокоявам и се чувствам добре, когато прегръщам и се глезя с моето дете. Също така се отдавам на хобито си и тогава не мисля. Също така съм оптимистично настроена, вярвам и досега успявам да се справям със ситуацията.

  50. A какво е хобито ти?

  51. то от толкоз щастливи хора в тоя блог ми иде да питам-Петре, за кои хора си писал?Или просто това е сборище на щастливците? Виж колко са щастливи всички. И един, за разнообразие, дето си е казал, че не е.
    Онзи ден написах коментар – компа се спече и уби всичко написано – не бях щастлива.
    От една седмица съм си уговорила спътник за стоп-днес се прецака работата – не съм щастлива.
    човекът, с който прекарвах 90 процента от времето си си намери половинка и останах на заден план – не съм щастлива от факта.
    И това прави ли ме нещастна?
    За какво си говорим?За щастие?За задоволяване на потребности?За процентово изчисляване на щастливи и нещастни моменти?

  52. Хахах та Паулу Коелю в “Захир” е представил перфектно щастието… Ние за какво говорим, моля ви се УЖАСТ?!? BTW Стойков, страхотен е блога ти… само как звучи, но го казвам,защото го мисля, а не защото другите искат да го чуят!…

  53. ameliaekhart
    21/03/2008 - 20:14

    Лонг, поздравявам те за тоя текст. Съвсем на време ми идва: преди малко приложих една много проста и изключително ефикасна техника – докато вървях, взех наум да си тананикам песничката “Тръгнал кос”. Просто няма как да ти бъде кофти, ако правиш нещо такова, ама наистина няма как! Само че аз съм ония, дето са се родили депресирани и ни трябват техники разнообразни по вид и род, за да ефикасни, а други, очевидно като теб, са се родили под щастлива звезда и в подходящото настроение. Блазе ти!

  54. ГалЙол
    23/03/2008 - 16:36

    Ей, колко много щастливи хора…радвам се за вас, да си щастлив е готино.
    Аз, да си призная, не съм особено щастлива, даже никак. Все намирам за какво да се притеснявам и да се ядосвам… Винаги съм си била такава в някаква степен, ама сега съм тежък, тежък случай.

  55. Stana mi interesno da cheta komentarite za shtastieto. Vasnost zashto trjabva chovek da e vinagi shtastliv? Ne e li vsjaka emocija e polezna i ako izpitvash samo shtastie i radost ne si li oshteten? I kak shte razberesh kakvo e shtastie ako nikoga ne si se chuvstval po drug nachin osven shtastliv?

  56. Rosica,

    Какво значи, че “всяка емоция е полезна”? Какво е “полезна емоция”? Полезна за какво? Тук засягаш една друга тема, по която възнамерявам да пиша скоро – а именно, каква е целта на живота.

    Разбира се, никой не може да е нонстоп щастлив, но нищо не пречи да се стараем да бъдем, щото това е приятно и хубаво 🙂

  57. Ami da prav si za tova che e hubavo da tarsim prijatnoto vav vsjaka situacija , ama komentarite mi prozvucha mnogo zaharosani edni takiva shatstlivi. Izvinjavj

  58. Споделянето на личното мнение е нещо свещено, за какво се извиняваш?

    Както казвам горе, има хора, които са по-щастливи от другите принципно – те могат да ти се сторят захаросани именно затова.

  59. A za kakvo sa polezni emociite. Mislja che tochno nachina po kojto vizdame i useshteme nashtata ni pravjat individualnosti. I ako upeja da osmislja tova kak i zashto reagiram na draznitelite ( na neshtata, koito mi se sluchavat) moze bi shte naucha neshto za sebe si, moze bi tova shte mi pomogne da razbera i horata okolo men – taka mi se struva. Emociite sa polezni za da osaznaesh koj si i kade si, zashto si polezen…

  60. А ти искаш да разбереш себе си и хората около теб, искаш да си полезна защото… това те прави щастлива? 🙂

  61. Аз пък се научих да не приемам нищо лично и оттогава съм наистина щастлива.

  62. На тоя свят всичко е лично, мила 🙂

  63. То затуй щастието е измамна гад! 🙂

  64. “Имам чувството, че много хора не са щастливи, само защото не си го позволяват.”
    Точно така. Щото са българи и са наплашени, че само като се отпуснат малко и ще дойде лошото. И стоят и го дебнат да не ги изненада.
    А що са наплашени – от последните няколко стотин години.

    Всичко е точно и логично

  65. А моето “скромно” мнение след ..почти всичко изчетено тук… до някъде съвпада.. с изказването, че хората са малко наплашени. Страхуват се, че ако се покажат щастливи, някой ще им “завиди”.
    Ние с колегите много се смеем в офиса…чувстваме се добре, работим с настроение. Но видиш ли, появява се Големия БИГ бос, и казва “НАСМЯХТЕ ЛИ СЕ?!?”. И в офиса става, тихо и подтиснато. Стои 2 часа, и никои не смее да кихне. Тук някой би попитал: “Че защо работите за такъв човек щом , Ви кара да се чувтвате подтиснати?” Защото 2-та часа, не могат да развалят удоволствето ми от работата. Обичам си я… Но стига толкова относно тиранията…
    Има дни в който самият ти не си на кеф, и не ти се отдава да се правиш на “ШУТ”. Тогава срещаш друг проблем, насреща си виждаш само намусени и писимистично настроени тикви.
    Всеки обяснява колко е щастлив, и как се смее…но не е така. Аз знам, че се чувствам нещастна в този етап от живота ми. Но подяволите, само аз си знам това. Излизам си болката на лист или в блога, но усмивката си ми е на лицето…
    Всяка сутрин ставайки от леглото, детето ми се събужда супер криво, а е само на 6 . Дали човек се разжда с “настроението си” .. Трудно е да се пребориш с това. Аз всяка сутрин ставайки му казвам, “УСМИХНИ СЕ, ДЕНЯТ Е ПРЕКРАСЕН!” :))))…Незнам дали напук или не, но не се усмихва… Но знам, че един ден, това, че съм му казвала тези думи, ще го накарат да се усмихва…ще види някой така крив.. и ще последва примера от детството… Дори мога да кажа, че вече се вижда резултата…..:)))

    много сложно и много дълго….. извинете ако съм Ви досадила!:)))

  66. Principessa
    19/06/2008 - 12:47

    Ами и аз май съм от тези, които са щастливи. Не щото имам абсолютно всичко, което искам, а просто защото се радвам на това, което имам, то също не е малко.

    Отдавна открих, че секс+ приятна компания след работа+ телефонен разговор с шматкавите ми приятели, няколко пъти в седмицата= усмивка сутрин+ позитивни мисли през целия (може и сив) работен ден.
    Правя неприятните неща първо, оставям хубавите ‘за десерт’, което е готино, щото има какво да те стимулира да свършиш с досадните работи по- бързо. 🙂
    Винаги имам план за деня! Това е много важно, поне според мен- да имаш цел, а пък ако изскочи някое кафе с прител/ка, идеално:)

    Не е толкова много, обаче е достатъчно 🙂

  67. Еммс МакКери
    05/01/2010 - 11:26

    Щастлива съм и още как! Щастлива заради тебе… 😉

  68. Бисер
    05/01/2010 - 13:01

    Предполагам , че го знаеш , но за всеки случай…
    Тая работа – този хормон , дето мозъка произвежда и
    изпразва в тялото ни за ни произведе Щастие и направи Щастливи се казва ДОПАМИН -Dopamin.
    От там в английския поп-език
    “ДОП” – значи дрога която те прави да се кефиш
    и да се чувстваш “хай”.

  69. Келанвед
    05/01/2010 - 13:28

    мисля, че имаш впредвид ендорфина, а за допамина чета други неща
    http://bg.wikipedia.org/w/inde.....0%B8%D0%BD

  70. Бисер
    05/01/2010 - 13:56

    @Келанвед
    Коментарът ми е по темата
    ” Щастието – тая измамна гад”.
    Етимологията/ произхода на думата “доп” – наркотик , невротрансмитер на измамното щастие.

  71. Бай Драгой
    09/01/2010 - 21:29

    “…щото там са негри, а ако туй не е повод да си нещастен, здраве му кажи…”

    Пич ти някакъв расист ли си ?

    Защото теб като те гледам малко ми мургавееш.

  72. aз съм от мургавите расисти

  73. Еммс МакКери
    10/01/2010 - 15:20

    Мургавее, дръжки! Просто тайно в себе си, иска да е негър… http://kaka-cuuka.com/192 , ама на мен повече ми харесва, като бял! Но, и черен бих го харесвала… 🙂

  74. Дълги години наред съм бил “задръстен”. По-точно умен и задръстен, което не е добра комбинация. Колко точно.. без да броя първие ми 8 от рождението, около 18 години след това, а сега съм на 27.
    Задръстен – това означава чувството, че все едно имаш тапа на главата, нещо което поддържа постоянно напрежение в мозъка, постоянно превърта едни и същи мисли и ограничава полето на виждане. Между другото, зрителното поле също.

    От само преди малко повече от година мога да кажа, че гледам на света с други очи. Сега ми е по-щастливо от всякога преди. Има начин и това да се случи.

    И по-скоро не вярвам на това за американците. Тях постоянно ги баламосват, и това вероятно е поредния трик за да си пробутват хапчетата. Американска мечта..

  75. Светослав Бацоев
    26/01/2010 - 12:20

    На мен ми е интересно има ли други привърженици на теорията че може да се постигне пълно щастие (нирвана, самадхи, или там както го наричат по други начини) посредством практикуване на медитация? Накратко според тази теория причината за нещастието са неосъществените ни желания. Успеем ли да се оттървем от тях – ще постигнем щастие. Всичко останало – хапчета, алкохол, пари и други материални удоволствия носят само временно “щастие”, тъй като човек иска все повече и повече.

  76. Келанвед
    26/01/2010 - 13:09

    @Светослав Бацоев понятието за щастие си го определяш изцяло ти. На мен засега не би ми било интересно да постигам такова, защото човек има навика да свиква с хубавите неща-пример-осъзнаваш колко е хубаво да дишаш свободно, чак като настинеш и ти се запуши носа. Но иначе не мислиш за дишането изобщо

Leave a Reply

Задължителните полета имат *