Неравенство в разпределението на капитализма
Публикувано в Икономика for n00bs — от Longanlon в 11:47 на 27 August 2007
Aвтор: Йохан Норберг *
Източник: Георги Ангелов **
Често чуваме, че двадесет процента от населението на света потребява повече от 80 процента от ресурсите на земята, докато останалите 80 процента от населението потребяват по-малко от 20 процента от ресурсите.
Критиците на глобализацията никога не се уморяват да ни напомнят тази несправедливост. Много по-рядко чуваме добър анализ на причините за това състояние на нещата…
Това, което критиците казват е, че бедните са бедни, защото богатите са богати, сякаш най-богатите 20 процента по някакъв начин са откраднали тези ресурси от останалите 80 процента. Това е погрешно. Богатият свят е отбелязал най-висок икономически растеж след като е загубил колониите си. А регионите, които империалистическите страни са завладели, имат по-висок икономически растеж след като стават колонии отколкото преди това. Няколко от най-богатите страни в света - като Швейцария и Скандинавските страни - никога не са имали значителни колонии. Други страни, като САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Хонг Конг и Сингапур, са били самите те колонии. От друга страна, някои от най-слаборазвитите страни - Афганистан, Либерия и Непал, например - никога не са били колонии.
Основната причина за това, че 20 процента от хората потребяват 80 процента от ресурсите, е, че те произвеждат 80 процента от ресурсите. Останалите 80 процента от населението потребява само 20 процента от ресурсите, защото произвежда само 20 процента от ресурсите. Последното е проблемът, с който трябва да се занимаем. Проблемът е, че много хора са бедни, а не, че определени хора са богати.
Критиците на капитализма отбелязват, че брутният вътрешен продукт на човек от населението е над 30 пъти по-висок в двадесетте най-богати страни, отколкото в двадесетте най-бедни. Критиците са прави да твърдят, че това неравенство се дължи на капитализма - но не поради причините, които те си мислят. Разликата се дължи на това, че някои страни са поели по пътя на капитализма, в резултат на което техните жители се радват на фантастичен просперитет, докато други страни са избрали да възпрепятстват собствеността, търговията и производството, поради което са изостанали много назад. Фактори като климатични и природни бедствия не са маловажни, но огромната част от различията между тези две групи страни могат да се отдадат на това, че определени страни да се насочили към либерализация, а други - към контрол.
Двадесетте икономически най-либерални страни в света имат брутен вътрешен продукт на човек от населението около 29 пъти по-висок от двадесетте икономически най-малко либерални страни. Следователно, ако ние сериозно искаме да премахнем разликата между севера и юга, ние трябва да се надяваме с целите си сърца, че югът скоро ще получи достъп до свободната икономика и отворените пазари. Развиващите се страни, които са били отворени в последните десетилетия, не само са имали по-висок икономически растеж от останалите развиващи се страни - те са имали по-висок икономически растеж и от богатите страни.
Световното неравенство се дължи на капитализма. Не на капитализма правещ определени групи хора бедни, а на капитализма, който прави тези, които го практикуват, богати. Неравномерното разпределение на богатството в света се дължи на неравномерното разпределение на капитализма.
Търговските и инвестиционните потоци през последните две десетилетия започват да бъдат все повече и повече равномерно разпределени между икономиките, които са относително отворени към останалата част от света. Затворените икономики са тези, които, по очевидни причини, не получават инвестиции и търговия.
Една четвърт от международните инвестиции между 1988 и 1998 година са отишли в развиващите се страни. От началото на 80-те години инвестиционните потоци от индустриализираните страни към развиващите се страни са нараснали от 10 милиарда долара на 200 милиарда долара годишно. Ако погледнем само капиталовите потоци към развиващия се свят, ще видим, че 85 процента от преките инвестиции там отиват към само 10 страни, най-често тези, които са най-либерализирани. Но поради това, че тези инвестиции са нараствали с 12% всяка година през последните три десетилетия, огромно нарастване има и при страните, които не са в топ 10.
Богатите страни произвеждат 80 процента от световния брутен вътрешен продукт през 1975 година, дял, който е паднал до 70% днес. Както вече беше споменато, бедните страни, които са се насочили към икономическа либерализация и свободна търговия, са имали по-висок растеж от богатите страни в последните десетилетия. Свободната търговия и икономическия либерализъм, изглежда, са начинът, по който развиващите се страни не само да станат по-богати, но също така да настигнат по-богатите страни.
Както генералният секретар на ООН Кофи Анан заяви на една конференция през февруари 2000 година, скоро след демонстрациите срещу Световната търговска организация: “Най-големите губещи в днешния много неравен свят са не тези, които са прекалено много изложени на глобализация. Най-губещи са тези, които са извън глобализацията.“
———————————————
* Йохан Норберг е млад шведски писател и водещ активист в дебата за свободната търговия и глобализацията. Последната му книга, която стана бестселър в Швеция, е “В защита на глобалния капитализъм” (In Defence of Global Capitalism).
** Георги Ангелов е старши икономист в Институт “Отворено общество” и автор в Блогът за икономика. Той също така е член на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, Американската икономическа асоциация и Българско дружество “Фридрих Хайек”.
September 1st, 2007 at 12:30 pm
Mда, усещам, че и на тая статия, както и на повечето други икономически тук няма да има никакви коментари.
Абе хора, вие само от Слави Трифонов ли се интересувате???
September 1st, 2007 at 12:30 pm
Логично е.
Също така 20% от мъжете правят секс с 80% от жените…
Това не е, защото тези “лоши” мъже ги крадат от “добрите” мухльовци - добрите момченца така или иначе остават извън играта, независимо от това дали имат конкуренция или не. Остават извън играта, защото не са включени в нея и / или не знаят правилата й.
Това е аналогията, към която сексоцентричното ми мислене веднага се насочи…
P.S. Стига па ти, само 2 часа са минали…
September 1st, 2007 at 12:31 pm
Като човек, който има съвсем съвсем общи и бегли познания в областта на икономическите на`уки искам да задам няколко въпроса…
:) 
Първо как се изчислява брутния вътрешен продукт…
Второ имайки предвид написаното, не излиза ли че нашето “общество” има изначално грешна представа за глобализацията… т.е. според мен например глобализация не значи “Хайде всички бегом по чужбината да мием чинии”, а да се потрудим тук в България за собственото си бъдеще, използвайки привилегиите, които обединения западен свят ни предоставя… то си е пределно ясно, че дори и да се появи добрата фея и направи страната ни приказно царство, това ще е само до полунощ… все пак народопсихологията на българина е такава, че той е способен да разруши дори това което сам е постигнал, стига и на другите да им е зле… така че не виждам как би пазил каквото и да било дадено му даром… което ме навежда на мисълта, че трябва пак да се захващам за работа, защото иначе “добрият шеф” няма да ми даде заплатата в целия и приказен вид
September 1st, 2007 at 12:31 pm
надали ще паднат много коментари, който се интересува от макроикономика отдавна се е убедил в ползите от либерализация, това се говори от десетилетие…
друго си е политика и футбол
там всеки има мнение
80% от хората коментират негативно и когато са съгласни… просто мълчат. напиши, че либерализацията е лоша и по има шанс за реакция
September 1st, 2007 at 12:31 pm
Самият факт, че много хора не знаят какво точно е глобализация и как се изчислява брутния вътрешен продукт е доста показателен. Точно това незнание и незаинтересованост от страна на обществото правят нещата толкова катастрофални и едва ли ще спомогнат за либерализацията. У нас този проблем винаги е съществувал, както и този с неравновесието при вземането и намирането на решения от страна на политиците и не само. Дали ще имаме успех или не, зависи в известна степен от нас самите!
September 1st, 2007 at 12:31 pm
не се ядосвай толкова на непросветените… не може човек да разбира от всичко…
аз лично си признавам, че имам много ограничени познания в тази област… 
September 1st, 2007 at 12:32 pm
Брей, много точен текст. Все едно, че аз съм го писал
September 1st, 2007 at 12:33 pm
Статията е пълна боза и изключително грешна.Само в САЩ 1 процент от населението притежават над 50% от цялото богатство на страната.
September 1st, 2007 at 12:33 pm
Имам още един малък въпрос към mati - ти сериозно ли смяташ, че незнанието на икономическите и политическите науки прави нещата катастрофални? Завидното състояние на по-развитите страни, към което се стремим не се дължи на това, че децата от детската градина започват да учат що е то брутен вътрешен продукт и има ли почва у нас, а на това, че по-голямата част от населението си върши работата - който за каквото е учил…
Ако става въпрос само УНСС и сателитните учебни заведения към него бълват около 26000 икономисти годишно, които умеят да изчистяват брутен вътрешен продукт… е и??! Така като гледам скоро ще надминем САЩ, нали??
September 1st, 2007 at 12:33 pm
Ти не си съгласен с мен, но и аз с теб. Въпрос на възгледи. И да, наистина смятам, че е лошо незнанието и слабия интерес на хората! Както се казва - “прост народ, слаба държава”. А и ти си далеч от детската градина, нали:)? Мисля, че тези понятия не изискват икономическо образование. Това е мое мнение и не ти го налагам по никакъв начин. Знанието е свобода! Съжалявам ако съм те засегнала чак толкова!
September 3rd, 2007 at 10:59 pm
аз пък до колкото знам примерно България в соца (89 година)е имала доста голям брутен продукт, а сме били бесен комунизъм хехе … незнам има страни на които богатсвото се дължи само на това, че имат богати природни ресурси… страните от опек, канада и прочее а примерно корея (южна), япония са големи производители на техника макар да нямат ресурси… работят хората и си изкарват парите
September 4th, 2007 at 10:41 am
@ eeasss
Твърдението, че по време на соца България е имала голям БВП не е вярно. Нито пък има такива данни. Сега БВП на България е по-висок отколкото е бил при социализма.
February 21st, 2008 at 5:30 pm
Статията е леко плоска. Дори и да е вярно, че 80-те процента бедни произвеждат 20% от ресурсите (какво значи 20% от ресурсите? изчислени в какво? как се сравнява производството на сто тона банани спрямо една маркова шапка? тук би трябвало да ти просветне откъде идва първото неравенство), в статията не се търсят причините за това. А те съвсем не са само мързел или ниска интелигентност.
Иначе да, либералната търговия за момента е най-доброто решение. Но не значи, че е съвършено.
February 21st, 2008 at 8:53 pm
100 тона банани и една шапка се сравняват по единствения възможен начин - по цената. Цената, която някой е готов да плати за тях.
Ако щеш вложи неимоверен труд, произведи милион тона лайна, ама никой няма да се интересува колко са много и колко много си се трудил, когато някой майстор готвач за 15 мин. без усилия може да приготви вкусна торта. Ценни са не усилията, а резултатът и на кого можеш да го продадеш. Иначе просто си работиш залудо и си мислиш, че правиш нещо…
February 22nd, 2008 at 3:09 pm
Именно, цената. И защото в европа и сащ се произвеждат шапки, едната от които струва колкото сто тона банани, излиза че там се произвеждат 80% от продуктите. А всъщност там може да произвеждат доста повече от нещата които аз и ти ползваме. Затова ти казвам че от там идва първото неравенство, защото нещата са изкривени. Ти наистина ли мислиш, че това, което ти правиш за една година (като стойност за другите) е по-малко от това, което Парис Хилтън прави за една вечер? Не казвам, че те (бедните страни) не са си виновни до голяма степен, но статията разглежда проблемите много плоско. Имаше доста хубав филм на ББС (май), в който се търсеха причините в Африка например хората да са бедни, а на други места - богати. Ако се замислиш, лесно ще се сетиш че огромна част от тях са климатични, географски и исторически.
April 2nd, 2008 at 2:40 pm
виждам,че отдавна не се е писало тук :)Май си нарушил едно от правилата за успешния блог - това за интересната за мнозинството тема
Как да е - на мен ми е интересна:)и в този ред на мисли - миналата седмица си говорихме с един икономист(-орнитолог) точно за развиващите се страни. И той ме пита дали знам, че Китай е с една от най-бързо развиващите се икономики.Туй го знам. После последва въпросът “защо”-туй не го знам.
А после - защо повечето хора не знаят, че Китай е “новоочертаваща се суперсила”. И после - китай не е соц.държава????:))))))
April 2nd, 2008 at 2:43 pm
хм - на последното изречение съм изяла “ли”
Китай не е ли соц.държава?
April 2nd, 2008 at 2:59 pm
Китай, след Великата си революция, е социалистическа държава. Като такава, в средата на миналия век тя развива социалистическа, планова икономика, която под вещото ръководство на партийните лидери успява не само да умори от глад десетки милиони хора, но и да остане една от най-слабо развитите и с най-нисък стандарт на живот страни в света.
Към края на 20 в. обаче социалистическите икономики по света една по една банкрутират (вкл. и нашата през ‘89, което е за трети път от средата на века насам, но сега го няма СССР да ни бие финансови инжекции). Китай обаче, поради огромните си мащаби, се спасява от тая участ, но на партийното му ръководство става ясно, че това няма да е за дълго, ако продължават все така.
Поради това, в началото на 80-те години Китай обявява една мъничка Свободна зона, в която да “важи” капитализма, отворена е за бизнес и чужди инвестиции. Само за няколко години тази зона се оказва изключително успешна и правителството позволява чуждите инвестиции и бизнеса в цял Китай. Благодарение на огромните човешки ресурси, които са също така и много евтини, за двайсетина години Китай се превърна в работилницата на света - защото капитализмът навлезе в него с парите, технологиите и ресурсите на десетки държави. Изключително важна причина за това развитие на Китай е и потреблението и консуматорската култура - не в самия Китай, а в капиталистическите държави, защото те купуват това, което се произвежда в Китай (който е и основен търговски партньор на САЩ).
Тъй че Китай е социалистически не по икономика, а само по партийна система…
April 10th, 2008 at 8:19 am
[...] са сред лидерите по икономическо развитие - защото дават свобода на хората, на тяхната амбиция, на техните идеи и знания. САЩ имат [...]
May 26th, 2008 at 9:22 am
[...] храната и здравеопазването някак се подобряват (то наличието на някаква икономика изобщо има това свойст