Често се чуват гласове от общественици, политици, граждани: “Едикакво си трябва да направим, за да спасим българското село!“. И наистина, населението на селата у нас непрекъснато намалява, жителите им мигрират към градовете, всяка година по няколко села изчезват от картата на страната поради обезлюдяване.
Обаче на кого му пука? Не и на мен.
Смятам да позасегна неприятната и общо взето избягвана от повечето хора тема за децата с ментални увреждания, като споделя доста циничното си, но според мен разумно мнение по въпроса за това как те трябва да бъдат третирани от хората и държавата в морален и в чисто битов смисъл.
Отношението към децата с умствени увреждания се корени в отношението към хората по принцип. Едно развито общество има правила, които определят отношението му към различните въпроси. Когато става дума за членове на обществото, влизат в действие онези правила, касаещи хората в това общество. Отношението към даден човек, колкото и да си го разискваме, е регламентирано от закона и от обществото. Законът в това отношение не прави разлика в хората на база здравословни, социални, етнически и религиозни разлики.
Жените, смятам ще се съгласите, са безспорно по-красивата половина от човечеството. И нека им благодарим, че се грижат толкова много за външния си вид, понякога напук на всякакви природни дадености :). Когато опре до фитнес и здравословно хранене обаче, съм забелязал, че са им присъщи някои доста странни заблуди, към които голямото число от тях се придържат със завидно упорство.
Много са ми забавни разни жени, които идват във фитнеса в различна степен на разпльоканост и си мислят, че като се запишат и ще отслабнат. Може би някой трябва да им спомене, че от самият акт на записването във фитнеса и даването на парите не се отслабва. Нито от това да идваш два пъти седмично в залата, за да поприказваш сладко с приятели и да полежиш върху уредите, помръдвайки мързеливо я ръка, я крак.
Някои от приятелите ми са изказвали мнение, че силно се дразнят как САЩ се имат за властелин на света и водят по свое усмотрение “незаконни” войни. По този повод взех да си мисля едно нещо: ние, хората от цивилизованите страни, си живеем в някакъв исторически аквариум.
За какво иде реч? Ами за следното: човечеството съществува вече 50 000 години. Цивилизацията горе долу от 6 000. Във времето от преди 50 хил. години до 1945 г. естественото и единственото нормално състояние на това човечество е войната. Брутална и кървава или ненужна и нежелана от никого, дълга и къса, с тояги, саби, самурайски мечове, пики, мускети, карабини, самолети, артилерия, прашки … През цялата история масовото убийство е било начин на живот за повечето хора, а войната – основната държавна външна политика. Шумер, Персия, Македония, Рим, Испания, Англия … всички велики империи са постигнали могъщество чрез армиите си – без войни не само създаването им като империи, но и оцеляването им като държави не би било възможно.
Чети още… →
Тук смятам да изложа някои разсъждения по въпроса за това трябва ли хора които ….(тук сложете каквото искате)… да могат да гласуват.
Да погледнем от едната гледна точка, присъща на всеки що-годе мислещ млад човек – за да се упражнява някакъв избор, трябва да е на лице определена информираност, която да определи този избор. Т.е. информираният, интересуващият се гражданин може да упражнява избирателното си право добре, докато инертният, незаинтересован, неинформиран – зле. (под добре и зле не визирам конкретен избор, а само възможностите такъв да бъде направен). Гражданинът с ниско образование, с елементарно мислене, с първични реакции е много по-податлив на демагогия, на плоски популистки тези и съответно много по-лесно може да бъде излъган
Рядко има филми, които да залепят такава идиотска щастлива усмивка на лицето ми.
Shortbus много ми хареса, макар да е леко наивен. Актьори, режисура, музика… всичко просто нямаше как да бъде по-добро. Многото тъга, от която преливат почти всички персонажи, както и откровено порнографските сцени за моя огромна изненада го правят още по-романтичен, невероятно добър, красив и нежен. Преизпълних се с позитивизъм и любов, докато следвах София (ударението на и) по пътя й към свободата.
——————————————-
Shortbus в Arena.bg и в Zamunda.net,
както и една много добра статия за него
картинките са кликаеми
За моя голяма изненада, три седмици след рестартирането на аквариума два от анубиасите ми изкараха пъпки да цъфтят. Смятам, че това се дължи на интензивното използване на Aquaformula Pro Vitamin+ през първата седмица, защото не е нормално наскоро пресадени и здраво окастрени растения да цъфтят, особено пък анубиаси.
Принципно избягвам да крада темите на други блогове, но този път не можах да се въздържа, като видях какви ги дробят пак “държавните” ни “мъже”. Ето какво четем в статия от Блогът за икономика:
Днес единодушно здравният министър Радослав Гайдарски, Националната здравно осигурителна каса (НЗОК) и съсловната организация на лекарите са се обединили около решението, че здравната вноска трябва да се увеличи.
Такаааааа… От къде да започна с оценката на това епохално събитие?
Емел Етем – неподкупната перла на българското правителство
това, че изглеждам глупаво в очите на хора без чувство за хумор и без усещане за собствена значимост в света, в който живеят, не ме засяга.
Независимо от силната си привързаност към старата юридическа система, компаниите, търгуващи с информация, най-вероятно ще открият, че при растящата неспособност на съдиите да се ориентират в техническите проблеми резултатите от съдебните процеси ще бъдат толкова непредсказуеми, че на тях не може да се базира никакво дългосрочно планиране. Всеки иск ще прилича на игра на руска рулетка, чийто изход ще зависи от мащабите на некомпенентност на председателя на съда.
Вече минаха десетина дни откак преместих блога си на тоя сървър, и започнах да пиша по-редовно в него. Административният панел на новия хостинг има една интересно функция – не само ми показва кой от къде (кой сайт) е накликал на моя блог, но и какво е търсил в Google когато е попаднал на него и на коя точно статия го е отвело търсенето.
В началото малко се позасмях, но след няколко дни направо не можех да сдържам неистовия си кикот, докато преглеждах статистиките и гледах какво търсят хората в гугъл. Вижте и вие, пък ако ви е рахат – посмейте се.
Мислех да кръстя статията “Потребителски неволи”, но се сетих, че при наличието на едно нещо, наречено ‘конкуренция’, проблемът от цялата работа си е главно на продавачите.
От известно време ми прави впечатление, че повечето хора, които продават нещо не знаят как да се държат с клиентите си, как да ги накарат да си купят нещо, как да ги стимулират да се върнат пак и пак да пазаруват от същия обект. Тия продавачи и техните шефове си изкарват прехраната като продават разни неща. Но на мене ми се струва, че мнозинството от тях са толкова некадърни, че стоките се продават въпреки усилията им, а не благодарение на тях.
Едит: 2010 г. – написаното се отнася до 2007 г. от когато е статията. От тогава нещата се развиха в благоприятна посока. Разбира се, в Пингвините продължават да бавят поръчката ти по седмица-две, без да ти се обаждат, ако не могат да намерят някоя книга, но в момента аз лично съвсем задоволително си пазарувам от book.store.bg.
Освен, че са маркетингово луди, интернет книжарниците у нас предоставят некачествени услуги и правят лъжлива реклама. Пазарувал съм няколко пъти, все от различни книжарници (защо ли) и никога не съм бил напълно доволен.
Когато влезете в сайта на някоя интернет книжарница, можете да намерите всякакви книги – направо неизброимо количество от всякакви жанрове. Всичките ги има в наличност, дадени са цени, може да ги добавяш в кошницата и да ги поръчваш. Само че поръчаш ли, започват проблемите…
Пак бомба в публичното пространство – бивши сътрудници на Държавна сигурност щели да стават евродепутати. В листите на няколко партии имало хора с ‘картончета’ и само една партия била имала достойнството да отзове своя човек. И какво от това?
Бях доста малък, когато ‘комунизмът’ си отиде и помня само малко от него. За сметка на това израстнах в ‘периода на преход’ и през всичките тези години един призрак бродеше през медийното и политическо пространство, с един Торбалан всички плашеха демокрацията ни: Държавна сигурност, лошите шпиони, ескадрона на смъртта на партията. Тоя призрак броди и сега – бившите агенти на комунистическото тайно разузнаване били виновни за неизброими изверства ‘преди десети’ и сега, представете си, стегнали нещастната България в железен обръч, безскрупулно управлявали страната чрез подставени лица и с илюзията за демокрация манипулирали всички сфери на живота ни.
Да, у нас порното е незаконно и винаги е било – наказателният кодекс в прав текст го казва:
чл. 159 ал.1
Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.
Освен това, днес премъдрите ни депутати приеха поправка, с според която “за разпространение на порнография в интернет” се полага наказание до 2 години затвор и 3000 лв. глоба. Т.е. да разпространяваш в интернет е по-опасно престъпление, отколкото просто да разпространяваш. Когато казах това на нашия американски доброволец той попита “След като порното във вашата държава е незаконно, тогава защо го дават по телевизията?“.
Днес, 25 април 2007, един галон бензин в САЩ човек може да си купи за $2.87. Тъй като галонът е равен на 3.78 литра, а доларът – на 1.432 лв, излиза, че в най-богатата държава в света литър бензин струва 1.09 лв.
В една от най-бедните държави в Европа, литър бензин струва около два пъти повече – над 2 лв. Тази държава, познахте, е България.
Миналата седмица се качих на такси от хотела до Министерство на правосъдието, което е курс на цена около 1.50 лв. Шофьорът не ми направи проблем, че се качвам за къс курс в центъра в пиков час, нямаше вид на масов убиец, не пушеше, колата беше нова, чиста и миришеше на хубаво, музиката – тиха и не чалга. Оставих му лев бакшиш и на излизане от колата му благодарих и му казах, че в по-хубаво и чисто такси не съм се возил. Пожелах му и приятен ден. Човекът ме погледна като гръмнат, но съм сигурен, че поне за няколко минути след това му е станало хубаво. Всъщност, аз изобщо не изпитвам някаква алтуристична радост от това да съм добър и приветлив – дори напротив, това ми коства съзнателно усилие.
Абсолютно съм убеден, че това няма как да е измислено в рекламна агенция – някак не вярвам чак такива хора да работят в тези, които правят рекламите на голeмите компании. Вероятно мъдрата мисъл се е зародила в нечия умна аграрна глава, част от управлението на самия мобилен оператор и е била ‘предложена’ на агенцията за изпълнение. По друг начин просто не мога да си го обясня.
Иде реч не за друго, а за новата реклама на Vivatel, която ни залива от екрани и билбордове вече около месец и е … да кажем вдъхновена, от филма 300.