Как живея със синузит

08/02/2012Longanlon

---

Имам хроничен синузит от дете и нито индустриални количества антибиотици и нагревки, нито хомеопатичните топченца, с които личната ми лекарка (също лицензиран хомеопат) ме храни известно време без да ми каже какви са (т.е. хомеопатични) успяха да ме избавят от тая напаст божия. Не само целогодишно съм хремав, ами синузита си е отворена врата за всякакви бронхити, ринити и пневмонии, от които съвсем редовно боледувах по 3-4 пъти годишно, без да броим всеки нов грип, който ме прихващаше като че ли телепатично. До скоро…

Сериозно – настинките бяха моя кошмар. Не си спомням нито една година, през която да не съм се разболявал поне по няколко пъти, като поне единия от тях е бил нещо сериозно като бронхит или пневмония. От две години обаче, макар все още да имам синузит, не само че носа ми съвсем не е запушен постоянно, но и нито веднъж не съм настивал. Спомних си за това този уикенд, когато ме заболя гърлото (мина ми за 2 дни) и се шокирах колко отдавна не са ми се случвали нещата, които преди бяха направо ежедневие.

Как се отървах? Силно се надявам споделения ми долу опит да помогне на някого, защото знам колко много са такива като мен и колко е гадно да кашляш и смъркаш при всеки повей… По едно и също време аз направих няколко неща, които мисля че допринесоха, така че ще ги опиша всичките:

Зъбите

Близко е до ума, че болните зъби, особено на горната челюст, са изключително силен фактор за респираторни заболявания, защото са инкубатори на всякакви бацили. Ако си спомняте, преди точно 2 години имах големи проблеми със зъбите, които оправих и от тогава се грижа за тях (зъбите де) с почти френетична упоритост. Използването  на конец за зъби е също толкова важно, колкото и миенето им. Чиста уста – чисти дробове 🙂

Курорти

Същото лято отидох на специален рехабилитационен курорт по НОИ – хижа Люляците. Въпреки умилителната, макар и доброжелателна социалистическа неадекватност на управлението там и смешните НОИ-порции в ресторанта (салата в чаена чинийка виждали ли сте хахаха), специалните лечения на хроничния бронхит и синузит от рода на инхалации с лайка, ударно печене с УВ лампа и седене в една фарадеева клетка за нещо което не помня как се казваше, като че ли имаха успех.

Дограма и климатик

Топленето с печки и локално парно си има своите предимства – по-висока температура в жилището и по-ниска цена, но пък недостатъците им относно настинките, в сравнение с климатика са очевидни – температурата в жилището варира в зависимост от това кога си пускаш печката/палиш парното. Същото важи за централното парно, което съвсем не винаги е постоянно. Това скачане на температурата и особено високата температура (28С примерно) са супер кофти за здравето.

В началото на зимата пускам климатика си на 22С и не го докосвам до средата на пролетта. Температурата винаги е една и съща, а цената е по-малка от друг вид отопление на ток. Като чуя абсурдния размер на сметките за парно на някой приятел софиянец, пък ми става смешно 😛

Шапка

Има един лаф “От студ умри – гъзар бъди!” само че аз не се придържам към него. Принципът ми е винаги да съм с шапка и съм събрал добра колекция шапки за всички сезони, особено за хладните и си ги нося, дори да “не е чак толкова студено”. Някои шапки са фьешан, други – не чак толкова, но на мен ми е топло на челото, главата и ушите и синузита е под контрол, па макар да не минавам за гъзар 😉

Преди да замине, Райън ми подари нещо, което не знам как се казва, но e носил на мисията си в Афганистан и представлява тръба от ластичен плат, която се нахлузва на врата, лицето и главата по няколко различни начина, изпълнявайки функциите на шал, маска за уста, покритие за каска и т.н. според нуждите. В дни като днешния използвам това устройство заедно с шапка, за да не ми замръзват космите в носа, докато дишам и се правя на нинджа.

Пушене

Не пуша, разбира се, но дори пасивното пушене е за синусите ви това, което е Саурон за Средната земя. Наредбите за климатичните инсталации на заведенията и умрелия в зачатък кръстоносен поход срещу пушенето у нас определено помогнаха повечето заведения вече да не са лисичи дупки в които не можеш да видиш събеседниците си от гъстия дим. Не че ги няма и такива, но просто ги избягвам, независимо че точно тая вечер “всички” се събират там и после носът ми не е като запушен с лепило за стоманени конструкции. Бонусът е, че дрехите ми после не смърдят, а устата ми няма вкус все едно съм облизвал пепелник. И да – махмурлукът е много повече резултат от цигарите, отколкото от алкохола.

Комбинирам всичко това с що-годе здравословно неандерталско хранене с ниски въглехидрати и с редовни тренировки – и явно действа, защото животът ми със синузит вече далеч не е толкова неприятен, колкото до скоро 🙂

#бронхит#пневмония#синузит