Американска политика for n00bs: Чаеното парти

11/10/2010Longanlon

В една не особено дълга поредица от (две) статии преди време ви запознах с най-едрите животни от американския политически зоопарк – кланящите се на библията републиканци и целуващите задника на карл маркс демократи. Поради спецификата на американския политически живот в последните години обаче, на хоризонта, за пръв път от стотина години, се оформя нова политическа сила – движението Чаено парти…

Преди 250 години, Британската империя имала неблагоразумието да кара жителите на своите колонии да плащат данъци, но не им давала правото да гласуват. И изобщо, правителството се държало с тях като с поданици, а не като с граждани. Специално британците в щатите на Америка били доста недоволни от тоя факт – дотолкова, че когато същия тоя парламент (за който не били гласували) въвел нова такса върху чая, макар таксата да била доста ниска, една тълпа пияни ентусиасти в Бостън превзели няколко кораба, превозващи таксуван чай, паркирани в пристанището, понабили екипажите и изхвърлили балите чай във водата. Това знаменателно събитие се нарича Бостънско чаено парти и се смята, че то дава началото за войната за независимост на САЩ от Британската империя.

Така, в борба за свобода и независимост се родили Съединените американски щати – първата истинска  гражданска демокрация в света, с конституция, специално насочена да ограничава правомощията на правителството. Напоследък обаче, американското правителство се разрасна неимоверно, а двете парламентарни партии нещо бягат по тъча и не защитават интересите на избирателите си – дотолкова, че всъщност са се превърнали в практически една партия, заета главно в разширяване на бюрокрацията и правителствените разходи и потъпкване правата на обикновения гражданин – в което последните двама президенти особено се отличиха. Което, според достатъчен брой американци, е сериозен повод за ново Чаено парти.

Така наречените “Чаени партита” са всъщност партийно необвързани масови митинги из цялата страна, изразяващи недоволството на гражданите от политиката на последните правителства. В началото медиите  в САЩ (но отличен пример за това е и поведението на нашенските Капитал и Дневник) ги пренебрегваха почти изцяло, след това се отнасяха презрително към тях (наричаха участващите в митингите “tea-baggers” което е игра на думи едновременно с чая и с един от евфемизмите за ташаци на английски)  и едва напоследък, когато подкрепените от Чаеното парти кандидати взеха да печелят като на шега предварителните избори, започнаха да пишат за тях сериозно и що-годе обективно.

Къф си ти и за кво се бориш?

Чаеното парти всъщност се явява алтернатива на Републиканската партия – нещо като връщане към корените, към истинския американски консерватизъм, и то главно в икономически аспект. Както описах в едноименната статия за републиканците, те твърдо вярват в личната отговорност и икономическата свобода и смятат, че правителството няма работа да се бърка в бизнеса и да харчи парите, събрани от данъци, за какви ли не глупости. Само че през последните години самата Републиканска партия спря да се бори за тези неща и се занимава главно с идиотски въпроси като религия, аборти, гейове и война. И съвсем нормално, значителна част от републиканците намериха ново движение, което да олицетворява реалните им виждания и се включиха в него заедно с много либертарианци, безпартийни и демократи  в Чаеното парти, което се базира на 10 основни принципа:

1. Защита на Конституцията. Американската конституция, за която ще пиша отделно друг път, жестоко ограничава правата на правителството – но в последните десетилетия, постепенно, с нови закони и съдебни прецеденти, конституционните принципи биват подкопавани и правителството си измисля все нови и нови задачи. Новото държавно здравеопазване в САЩ е отличен пример за това – а при спазване принципите на Конституцията то никога нямаше да се случи.

2. Отхвърляне на “въглеродните квоти”. Понеже “глобална промяна в климата, предизвикана от човека” няма, а въглеродните квоти са просто нов правителствен данък върху бизнеса и всички потребители (т.е. нас), тази идиотска идея на екоталибаните трябва да бъде отхвърлена.

3. Балансиран бюджет. Правителството харчи твърде много, защото е много по-лесно да раздаваш пари на всеки, който ги иска, отколкото да отказваш. Това вече изяде главата на Гърция и започна да изяжда главата на Бойко Борисов – изобщо, да харчиш повече пари, отколкото имаш, не води до нищо добро, даже да си цяла държава.

4. Фундаментална данъчна реформа. Данъчният закон в САЩ в момента е над 60 000 страници и всяка година се увеличава с още около 2 хил. Всякакви лобисти и интересчийски групи на различни големи компании и сдружения на фирми карат законодателите да прокарват нови и нови вратички, изключения, добавки и т.н. към данъчния закон, за да получат привилегия за себе си или да затруднят конкурентите си. Това създава огромни затруднения и разходи (плащане на адвокати и счетоводители, както и човеко-време за справяне с изисквания по отчетност и бумащина) от които няма никакъв смисъл.

5. Фискална отговорност и ограничено от Конституцията правителство. Държавната администрация, както сме забелязали по нашите ширини, има способността непрекъснато да се разраства. Всяко правителство има братовчеди и приятели, на които трябва да намери държавна службица, затова създава нови агенции, министерства, служби… и харчи пари за тях.

6. Край на неограниченото правителствено харчене. Когато няма пари за харчене, правителството взема назаем и продължава да харчи – и се чуди кого да обвини, когато това води до проблеми. Външния дълг на САЩ се е утроил в последните 2 години и в момента представлява цифра, която дори не знам как се казва (трилиони ли са, зилиони ли са…). Кой ще го плаща?

7. Спиране на финансирането, отмяна и постепенна замяна на правителствените програми за здравеопазване. Както много добре знаем в България, държавното здравеопазване е скъпо, бавно и некачествено. Държавите с най-добри здравни системи в света (скандинавските) ги базират на частни фондове, три стълба и свободен избор. САЩ върви в обратната посока.

8. Енергийна политика “От всичко по много” (All of the above). Това е интересен възглед за развитието на енергетиката, според който всички начини за добиване на енергия трябва да се ползват и подкрепят и никой не бива да бъде забранен или ограничаван. Атомна, слънчева, въглища, газ, вятърни перки – субсидирай умерено развитието на тия които не са печеливши за сега и таксувай печелившите, но не пречи на никого – това е мотото на Чаеното парти.

9. Край на кебапчетата. Американците имат един израз “pork barrels” или просто “pork” означаващ нещо, което някой политик прави без никаква полза, само за да се хареса на избирателите – раздава безплатна храна (от там идва израза преди двеста години), строи магистрали паркове, болници и даже летища от които всъщност няма нужда точно на това място – само защото там му е избирателния район и иска да спечели няколко гласа повече. Тук раздават кебапчета на циганите, затова мисля, преводът е подходящ.

10. Край на освобождаването от данъци. Малката фирма си плаща всички данъци. Когато няма пари – фалира. Големите фирми лобират усилено и за тях има всякакви данъчни облекчения, а когато нямат пари – правителството ги спасява с бейлаут, ползвайки парите на данъкоплатците.

Време беше, някой в “земята на свободата и домът на смелите” най-после да осъзнае, че свободата му си отива и да бъде достатъчно смел да се противопостави гласовито на маршируващия с пълен напред социализъм. На мен ми звучи разумно, а на вас?