Ебаси родителите…
Забелязал съм, че това е доста честа практика – родители (всъщност майките, най-често) да плашат децата си с какво ли не -торбалан ще ги отвлича, мечки ще ги ядат, мишки ще им изгризат краката.
Особено противно ми е било винаги плашенето с най-различни животни и насаждането на ужас от тях у детето…
Да напиша това писание ме провокира една статия на Пипи, в която тя забелязва същото нещо, а аз го базирам на дъгогодишни наблюдения из парковете, където младите майки се сбират на стада и от нашия квартал, където деца дал господ.
Та има родители, които очевидно, като им гледам реакциите, нямат даже идея как се възпитава дете, нито как да общуват с него – те реагират изцяло първосигнално. Детето плаче – трябва да млъкне. Детето иска нещо – трябва да му се купи или да млъкне. Детето падне – трябва да се навика, за да си излее майката уплаха. Това, разбира се, не е никакво възпитание.
И съвсем логично, те не могат да контролират децата си с авторитет, затова им се налага да използват най-разнообразни методи за сплашване, каквито болната им чалгаджийска фантазия е в състояние да измисли. Чувал съм какво ли не. “Ще ти откъсна ушите” даже е сравнително безобидно и често срещано, също както и “Ще те пребия“. Но неща като “ще те оставя в мазето на тъмно, да те изядат мишките” не знам колко тъп изрод трябва да си, за да го кажеш на малко дете – ти, човека, от когото то очаква закрила и обич.
Още повече ме дразни обаче ужасът, който много родители насаждат у децата си от определени животни. Естествено, че трябва да научиш детето си да не пипа безстопанствени животни и да внимава с домашните кучета, но да го караш да се ужасява от тях и да пищиш и крещиш, когато то се доближи до животно, ми намирисва не на предпазливост, а главно на истерия и психическа неуравновесеност.
А нищо не може да се сравни с неистовият страх, който много хора усилено се опитват (и успяват) да накарат децата си да изпитват от змии. Това, според мен, е много вредно и даже опасно. Опасността от отровни змии в България е много малка (у нас няма силно отровни змии и няма регистриран случай някой някога да е умрял от ухапване на змия), но опасността от страхова невроза и нервни кризи при срещата със змия е много по-голяма. Виждал съм (не веднъж) как, благодарение на насаден ужас, хора получават направо нервна криза от това, че просто са видели змия встрани от пътя по време на туристически поход/пикник/разходка. Жените пищят, врещят, припадъци, вода, мъжете пък тръгват да убиват… Ненормална работа.
Аз от дете се интересувам от природата, и като същий малък Джералд Даръл, съм мъкнал в къщи каква ли не пълзяща/скачаща/летяща гад, която майка ми стоически изтърпяваше. Затова подобни ирационални фобии, свързани с животните, са ми непонятни. Отдавам ги единствено и само на неосведоменост, чиста глупост и най-гнусна селяндурска простотия, от страна на родителите.
Бу
11/09/2008 - 08:21
Е тва не е честно! Писах, писах, накрая блога ти ми рече ‘Тук няма нищо, сори’ и не ми публикува коментара! Мамка му.
Опитвам втори път, накратко:
Не вярвай на всичко, което чуваш и виждаш. Не, че не може да е вярно, но не си наясно с контекст и предистория. А твоите епитети за тези родители – чиста глупост, най-гнусна селяния – ти много бял и чист блесна на фона им, да ти кажа…
Страхът към змии, влечуги изобщо, насекоми и гризачи не е непременно насаден. Той е рудиментарен инстинктивен и присъства при хора с различна възраст, раса, пол и социален статус. Има интересни НП предавания по темата. А и кой родител ще седне да плаши детето си със змии? “Слушай, иначе те давам на смиите.”? Хъ? Това, че детето се страхува, е инстинкт от едно време.
Иначе – ето, мен никой не ме е плашил със змии, но и аз като повечето хора ще скокна до тавана, ако срещна някоя, въпреки че съм наясно, че е далеч по-вероятно да видя слепок/смок, отколкото пепелянка.
За кучетата хич не ща и да подхващам темата… при Пипилота написах мнението си по въпроса.
Мен са ме плашили с торбалан и други такива. В резултат и до днес има неща (нереални), които карат космите на врата ми да настръхват. Затова аз реших да съм разумна и да не плаша детето си с измислени неща. Моите страшилки са други:
‘Защо това пиленце е умряло?’ – ‘Майка му му е казала да стои до нея, а то не се е държало за ръка, изтичало на улицата и го е блъснала кола’.
Брутално? Вероятно. Ефективно? Надявам се, да.
И си дай време. Отдавна е забелязано, че хората, които нямат личен опит, но са най-анти едикаквоси и готови да дадат твърдо като гранит мнение по темата, после чудодейно почват да се променят и да намират хиляди извинения защо го правят…
ariman
11/09/2008 - 08:37
Децата са адски упорите същества и без лостовете на страха не можеш да ги управляваш, мислех като теб преди да разбера какво е да си родител.
Svetoslav Stanev
11/09/2008 - 08:57
Преди време мен ме плашеха с т.нар. “кръвопийци”, хора, които спират някъде с черни коли и примамват малките деца, за да им изпият кръвта 🙂
Longanlon
11/09/2008 - 09:04
Бу, такова нещо като “рудиментарен страх от змии, насекоми и гризачи” няма. Животните не се страхуват от змии (даже мишките не се страхуват от тях, поради което биват изядени). Никое животно не се страхува от мишки, хлебарки. При хората това са социално наследени фобии – получават се чрез възпитание. Общо взето само в християнския свят хората се отвращават от змии – в Индия и Африка ги имат за полезни домашни животни, защото ловят плъховете, в китайските и японските народни приказки са символ на мъдрост.
Да, ще скокнеш от страх като видиш нещо такова, ама това е защото още от малка си ставала свидетел на подобни реакции от околните, винаги когато е ставало дума за такива животни някой е показвал открита погнуса, отвращение. Изобщо не е нужно някой да ти КАЗВА, че са гадни – както знаеш децата много повече се ориентират по поведението на възрастните, отколкото по думите им. В тоя смисъл пищенето и припадъците, когато детето ти се приближи до куче са много по-страшни за него (детето), отколкото да му кажеш, че кучето е мръсно и опасно.
Поли
11/09/2008 - 10:19
Сплашването на децата има най-различни измерения и това с животните не е най-страшното. Какво ще кажете за: “Яж, защото ако не ядеш, никой няма да те обича!”.
Твърдо смятам, че сплашването не е никак необходим “възпитателен” лост. Досега не ми се е налагало да го използвам и колкото повече расте дъщеря ми и все повече разбира, толкова по-малка става вероятността да изпадна в такава безпомощност.
Може би ви се струва крайно и дори неприложимо, но аз все пак съм родител и говоря от опит, а не хипотетично.
LeeAnn
11/09/2008 - 10:35
🙂
Аз също отричам плашенето като метод за възпитание и съм писала по въпроса – ако на някой му е интересно – тук е: http://www.leeneeann.info/blog/?p=814
ariman, ако не можеш да се “справиш” с децата си без да ги плашиш, мисля че проблемът е само твой. Децата са наше огледало… Постави се на тяхно място и мисли като тях.
Roko
11/09/2008 - 10:40
Проблема е че хората като решат да запълват социални дупки в семейството създавайки си дете, не си дават сметка, че това е огромна грижа. На детето трябва постоянно да му се обяснява защо и как, по възможност с по прости думи.
Не трябва мн мн да му давате пример с другите хора щото пак ще почне да им подражава.
А истерията и заплашването, носи тежки последствия за напред.
Фобия, параноя, трудно се адаптира към обществото, афинитет към депресия и може би най често срещаното агресия.
Дени
11/09/2008 - 10:40
А 9 месечната ми племенница почна да пълзи като видя хамстера и тръгна след него 🙂 Мен никога не са ме плашели с животни и вкъщи покрай брат ми винаги е било пълно с всякакви гадинки включая и смока Харалампи и за това и на мен тези сплашвания са ми смешни и неприятни. Даже ми е идвало да се разкрещя на някакви майки които дърпат децата си от някое коте/куче – не говоря само за бедомните. Ще кажеш, че с едно погалване отрочето им ще хване бълхи/краста/бяс/чума/стафилококова инфекция и ще почне да пелтечи
Да знаеш, че те подкрепям 😉
Thorn
11/09/2008 - 10:49
“Ще кажеш, че с едно погалване отрочето им ще хване бълхи/краста/бяс/чума/стафилококова инфекция”
Без проблем ще хване
Дени
11/09/2008 - 10:54
Забрави да си кажеш мнението и за пелтеченето
Roko
11/09/2008 - 10:57
Нека тези неща за болести и прочия да ги учи когато стане на възраст в която може да ги възприема нормално и адекватно а не с ужас, когато за в бъдеще би могло да доведе до истерия и т.н.
Longanlon
11/09/2008 - 11:06
В допълнение, понеже коментарът на Бу направо ме потресе, ще опиша един от първите ми спомени от детството:
Трябва да съм бил на 4 години някъде, защото нали от тогава горе-долу има трайни спомени. Били сме на гости на баба ми на село, очевидно, щото си спомням обстановката.
Та на средата на централната улица (то и само една има там) се бяха събрали доста хора и гледаха нещо. Аз се разхождах с майка ми и се измъкнах от ръката й да видя какво гледат. Оказа се някакъв човек, който беше хванал малка змия (сега като си я спомням как изглежда – била е водна) и гордо я показваше на останалите, като я държеше за шията, а хората гледаха със страхопочитание от два метра разстояние.
Аз се приближих да огледам змията отблизо, не си спомням дали човекът ми предложи да я пипна или не, но аз я ощипах по кожата, спомням си, направи ми впечатление, че е топла и много тънка. Зяпачите ахкаха и охкака “как не го е страх”. Даже не помня после какво стана.
Та толкова за “вродения” страх от змии, нали.
Олег
11/09/2008 - 11:10
Съгласен съм с твърдението че нашия град е фрашкан с дечурлига нищо лошо, дано всеки град в България да е така. Че преобладаващата част от родителите са с чалга психика така е, но дори и от тях останаха само отделни малоумници които си плашат децата така. Но все пак, ако видиш дете което го е страх от куче змия прасе и т.н. това не е защото има рудиментарен страх от тях, това е част от т. нар. архитип на човека.
iffi
11/09/2008 - 11:12
Един колега разправяше следната случка. Някакво дете си играело в някаква локва и майка му от съседната пейка:
“Идвай тука веднага”. Детето – не идва. Тя – още по-стимулиращо: “ИДВАЙ ТУКА ВЕДНАГА ДА ТЕ ПРЕБИЯ!”
…
все по-често си мисля, че хората трябва да минават някакъв курс за родители, а за тези които не го минат – никакви деца.
Стоян Стоянов
11/09/2008 - 11:15
Прав си, че стахът у хората се насажда. Той не е рудиментарен. Има по скоро нещо като “рудиментарно отвращение” към някои животни (най-често земноводни и влечуги), които с лигавата си, гладка или набръчкана кожа, покрита с образувания като брадавици и пъпки, извикват в съзнанието на хората асоциации с болест и разложение – неща от които човешкия вид (и не само) е трябвало да страни още от зората си. “Избягвай болните и ще живееш” – някаква такава команда, закодирана в мозъка. Тази теория не е моя. Обичам да гледам Дискавъри 🙂
Децата до 2 годишна възраст наистина не се страхуват от каквито и да било животни. След това мозъка им става възприемчив за внушения и тук се включват майките (ще ме разстрелят, но 99% от случаите е така 🙂 ) Всички жени в семейството ми са се опитвали да ме научат да се страхувам от змии, жаби и разната там друга “гад”, но така и не успяха. Радвам се, че няма да успеят и със сина ми 🙂
Докато стана 15-16 годишен вкъщи винаги живееше поне една змия, но естественно жените не знаеха за това 🙂 Освен тях (малко по явно), съм отглеждал и различни тритони, гущери и дъждовници.
Колкото до опасностите от насадения страх – познавам един колега, който в такава криза изпада като види змия, че ако я види дори мъртва на шосето, докато шофира, е способен да влезе в другото платно или да се преобърне в канафката (не се шегувам).
Мисля, че такива родители трябва да носят съдебна отговорност за такива действия.
Roko
11/09/2008 - 11:22
Стояне де да беше само твоя приятел, да не ми се наложи да изпращам момиче (не че не сам го правил, но ми коства доста усилия) в някакви тъмни улички. Слуха ми се изостря и всеки един дребен и остър шум ме кара да подскачам и ми се изправя косата …. за змии вече ви я ясно, че мога да бягам по бързо и от Майкъл Джонсън :))
Longanlon
11/09/2008 - 11:36
А, да, искам да ви се извиня, че нещо имам проблеми със сървъра и блогът не се отваря всеки път.
Старая се колкото мога да ги оправя (което значи, че пиша гневни писма до съпорта де 🙂 )
radislav
11/09/2008 - 16:15
Книгите на Джералд Даръл знаех наизуст, а в нас имаше риби, гущери, тритони, дъждовници, костенурки, жаби, птици… Бях доста малък разбира се, но завидно дълго време си отстоявах малкия зоопарк пред майка ми 🙂
Иначе си прав за заплахите.
Zebra
11/09/2008 - 16:33
Ела тука, мами, че ще те накарам да четеш блога на Лонги 🙂
Гери
11/09/2008 - 17:15
А какво правим в случай в който мен не ме е страх от змии, но по незнайни причини, хлапето разви страх и неприязън?! Пак ли аз съм виновна?
Защото в първите години от живота му не пропускахме терариум и му харесваше. А сега не иска да влезе. А аз не съм се променила и нямам страх от подобни влечуги.
Не винаги само родителите са причина за страховете на децата. Защото, колкото и да не ни се иска, децата са сред свои само до 2-3 годишна възраст, после родителите трябва да работят. А в градината и училището…
Longanlon
11/09/2008 - 18:00
Такааааааааааа
Значи с Бу си писахме по скайпа и тя, като майка с опит, успя а ме убеди, че понякога няма как да не крещиш на детето си, щото явно децата, по някакъв неизвестен и незабелязан от мен до сега начин, успяват да изкарат родителските си тела извън търпение и извън нерви. Съгласявам се и с трепетен ужас очаквам родителството, което за сега, като че ли, не се задава все още.
За змиите обаче … Гери, напълно възможно е някой да му е приказвал за това, приятели негови, роднини и т.н. Аз като малък се страхувах да вляза в морето една година, щото бях гледал акули по телевизията 🙂
Божо
11/09/2008 - 18:16
Ами виждал съм родители, които хем хал-хабер си нямат от възпитание, хем като им препоръчаш книга по въпроса поглеждат буквално с отвращение.
Би трябвало да се полагат изпити за да имаш право да си родител.
Тогава и много от семействата с по 10 и повече деца ще се редуцират.
Колкото за змиите, за съжаление има смъртни случай, наистина поради закъсняла реакция.
Имаше един много трагичен случай преди много години, едно момиченце почина, щото “другарката” не повярвала, че е ухапана от змия а обяснявала, че е било пръчка…
Жилов
11/09/2008 - 19:50
Аз имам фобия от насекоми и се гнуся от тях. Но когато бях на 4-5 години ясно си спомням, че съм ловил мухи с ръка и изобщо не са ме смущавали.
Иначе, тъпотията и насилието (психическо и физическо) вървят ръка за ръка. Много родители издевателстват над децата си.
Д.Н.
11/09/2008 - 20:20
Лонг, както винаги си написал много интересна тема. Спирам дотук обаче с добрите думи, че от тях няма нужда. 🙂
Значи… аз разбирам за какво говориш, споделям също така впечатленията ти, но донякъде. Аз като бях малък (на 20 съм, значи това е било преди около не повече от 15-на години) майка ми, признавам, ме учеше да се плаша от кучета. Сигурно ще кажеш колко глупава е била и т.н. Обаче помниш ли как тогава беше пълно с кучета по улиците? Говоря за улични кучета. Сега е далеч по-добре. Аз тогава нямах безброй приятели, разбира се, но от тогавашните ми приятели всеки втори или поне всеки трети беше хапан от кучета. Това не съм го чувал да ми го казва само майка ми. Със собствените си уши съм чувал разговорите ѝ с родителите на тези тогавашни мои приятели (нали се сещаш как беше – ти като малчуган играеш на площадката с връстничетата си, а майките ви са седнали отстрани и ви гледат и си говорят… е, някои разговори съм ги чувал и после вкъщи сме си говорили за тези случаи).
А това, което ти е казала Бу в чата смея да твърдя, че е права. Защо? Ами не знам за теб, но аз като малък си мечтаех за един свят, в който да правя каквото си искам и да ми се угажда. Не мисля, че ти на такава възраст не си си го мислел. Та тогава аз с съответния манталитет правех какви ли не простотии до момента, в който не са ме наказали примерно да не гледам телевизия 5 дена или да не играя на компютъра също толкова. И днес съм абсолютно убеден, че с онзи акъл ако не бяха онези наказания, които ми се налагаха, нямаше да съм това, което съм в момента. Братовчедка ми едно време така ѝ угаждаха на детските ѝ прищевки, че едно малко нещо да ѝ се откаже и започваше да се тръшка на земята с цел да си го получи.
Иначе за сплашванията с баба Яга и т.н. съм абсолютно съгласен. Голяма простотия, която не бих използвал на моите деца.
Д.Н.
11/09/2008 - 20:39
Жилов, като спомена за насекомите аз веднъж чух какви писъци издаваше сестра ми от ожилване на оса. Оттогава изпитвам фобия към всякакви насекоми, която понякога граничи с женски истерии. Срам не срам, това е положението. Като чуя как някой пищи неистово от болка и не искам изобщо да ми се случва на мен и с тези фобии, волево или не, си въобразявам, че ще се предпазя.
Аз да ви разкажа една случка с една зъболекарка. Зъб ми се клатеше, ама понеже вече ми бяха вадили зъби и знаех, че болеше и ме беше страх да ми го извадят този. А той:
1. Не се клатеше толкова силно.
2. Обаче постоянния зъб никнеше отдолу и следователно млечният зъб трябваше да се извади.
Та, аз бях категоричен (от страх по-скоро), че този зъб не трябва да се вади. И тогавашната ми зъболекарка (много я мразя като се сетя за тази случка) ми казва, че само ще го види, но няма да го вади. Отварям аз уста, тя го поклаща лекичко и аз затварям, защото ми се струва, че иска да го извади. Тя казва: “Абе, няма да ти го вадя, бе. Обещавам! Ето – ръцете са ми долу. Няма да пипам.” Отварям пак уста и тя вдига ръце и казва: “Само искам да видя колко се клати.” И аз, прекалено наивен тогава за едва събудилото се посткомунистическо българско общество, ѝ повярвах. Тя започна повече да го клати, аз ѝ вярвам обаче. Започна с палец да дърпа зъба (от долните предни беше) с все сила, аз обаче тогава бях на 1000% сигурен, че няма да ми прави нищо, защото знаех, че като някой каже думичката обещавам ще държи на нея. Каква грешка! Накрая изведнъж чувам едно джуф – зъба ми се извади. В интерес на истината болката не беше голяма… но аз заревах. Заревах не от болката, а защото аз, на такава крехка възраст, се почувствах най-измамения човек на света. И тя после ме прегърна и каза: “Няма да плачеш! Нали си мъж!” Тука ми се иде да напиша някаква псувня, ама няма да го направя, защото все пак в този блог не това е начинът на изразяване на мнение. Ама ако искате приемете, че вече съм я наругал!
legion
11/09/2008 - 20:51
Присетих се за едно от по-гадните изпълнения, които ми се е случвало да съгледам.
Седя на кафе.
Появяват се едни образи, семейство. С тях е детенце, дето май току що е проходило- съвсем малко и нищо не разбиращо.
За сигурно повече от половин час, докато тези баш родители си пиеха кафето, един път не го погледнаха детенцето къде е и какво прави. Кафето е по-важно.
Заведението има фонтанче. Интересно му е на детето. И си играе с водата съвсем културно- намокрило си е само ръцете.
Решили тези баровци да си ходят и тепърва се сещат, че имат дете. Почват едни подвиквания като към куче, което се очаква да дойде. И накрая внезапно откриват, че то си намокрило ръцете. Следват истерични писъци откъм майката що детето си било намокрило ръцете- краят на света дошъл, а бащата се доближава до детето и му набива един ляв прав с всичка сила и с явното намерение да продължи да бие. Няма да обяснявам как избеснях и какво последва…
Просто наистина някои хора не заслужават да имат деца.
Дечев
11/09/2008 - 20:51
Разбирам че си чел Даръл и за мен ставаш една по-готина личност 🙂
ПП:Както и заради Д. Адамс. Иначе си прав
Longanlon
11/09/2008 - 20:55
Д.Адамс всъщност изобщо не го харесвам 🙂
kanew
11/09/2008 - 23:07
От четири внука, най активно съм взел участие в отглеждането на двете момченца -на 2 и 7 години. С нищо не ги плашим, освен когато играят силно шумно в хола на панелното жилище. Заплахата е, че сега ще дойде г-жа Атанасова,тя живее под нас, и ще им се скара и ще им дърпа ушите.А тя, горканата е тиха и добродушна учителка, и се чуди когато се срещнем на асансьора, защо децата я гледат с широко отворени очи от страх, а малкия дори си пази ушите.Иначе, с всички животни сме на ти-малки и големи.Любими им са конете впрегнати в циганските каруци.Малкият го ограничавам да не бърка в аквариума, можел да получи опасна алергия / по лекарски съвет/.
Longanlon
12/09/2008 - 00:01
тоя лекар, който ви е дал този съвет, можеш да го пратиш на майната си 🙂
Алергия от дафния
Дафнията, или водната бълха е малко сладководно ракообразно. Жива или замразена, тя е ценна храна за аквариумните риби. Отбизо тя изглежда така.
Допреди няколко години, тя масово се използваше за храна изсушена, тъй като на пазара липсваха достатъчно други храни. Изсушената дафния все още се продава навсякъде, но я купуват общо взето само хора, недобре запознати с хранителните й качества, които са всъщност изключително ниски. Сушената дафния изглежда така.
Сушеното тяло на дафнията се състои почти изцяло от хитин (протеин, от който са изградени обвивките на повечето насекоми), който разпрашен, в какъвто вид общо взето се продава, е доста силен алерген за някои хора (по-често подобна алергия се среща при децата) и може да причини дразнение и подуване на дихателните пътища, сълзене и зачервяване на очите, кихане, кашляне и др.
Именно сушената дафния е причината много лекари да обявяват, че храната за риби, или дори самият аквариум е опасен и може да причини алергии на хората и особено на малките деца. Те обаче просто не знаят, че съществуват много други храни за риби. Всъщност, аз лично не препоръчвам по принцип присъствието на сушена дафния в дома ви – продават се достатъчно видове пълноценна храна за рибите ви, произведена от надеждни фирми и то на съвсем не високи цени. Избягвайки досег с дафнията, няма да имате проблеми както със здравето на рибките си, така и с вашето и на децата ви, тъй като качествените храни не съдържат алергени. В този форум има множество хора, които от дълги години съвместяват в един апартамент както аквариума, така и малките си наследници съвсем безаварийно.
Galq
12/09/2008 - 00:55
alergiqta kum dafnq e sywsem realno ne6to.no pri men ne deteto postrada a tatkoto.podowat mu se o4ite i ima zatrudneno di6ane,kogato ima kontakt s neq ili kogato az q pipam i ne sum si izmila racete wednaga.
Никола Енчев
12/09/2008 - 01:28
Както повече проблеми в повечето страни, проблемът тук е в образованието. Трябва в един момент да има някакъв задължителен учебен час по елементарни възпитателски умения.
Както каза майката на приятелката ми: “Ебаси, учила съм квантова физика, а никой не ми е казвал как да си гледам децата” (добре де, ебаси си го измислих аз) 🙂
Гери
12/09/2008 - 09:44
Лонги, моите роднини не плашат децата. Аз не съм плашена, и той не е плашен в семейна среда.
Да може да са приятелите му с техните роднини. И именно това ми беше мисълта, че не за всички страхове на децата са виновни “безмозъчните” родители. И че не всички родители са безмозъчнни.
В някои случаи има проблем с персонала на детски градини или с разни приятелчета – не може така генерално да отсичаш че родителите са виновни за всичко.
Имахме един период в който лелка от детската градина го беше наплашила. Лесно се плаши – трудно се успокоява. Отне ми много време. Ако го беше срещнал в този преиод, щеше да ми лепнеш етикета без да се замислиш. Но проблема беше в персонала на градината, който персонал (разбирай лелката) след мое оплакване беше отстранен, за да не травмира децата.
И пак да ти кажа – не оспорвам факта че някои хора не стават за родители. Но не всички са такива. И не винаги проблема със страховете е в родителите.
Биляна
12/09/2008 - 11:26
Очевидно е, че говориш за родителите в родната ни страна. Трябва да видиш какво се случва из Дания или Холандия, да речем. Коренна разлика, както можеш да се досетиш.
А това за змиите – прегледай няколко научно-популярни филмчета и ще установиш, че науката доказва, че хората инстинктивно се плащаш от тях. Подготви се преди да изливаш гнева си, така да се каже.
Айде със здраве!
Longanlon
12/09/2008 - 11:32
e, ти гледай научно-популярни фимчета, аз пък ще чета научни, макар и непопулярни статии 🙂 канали като анимал планет и дискавъри отдавна са загубили всякакъв авторитет за мен:
http://kaka-cuuka.com/207
Биляна
12/09/2008 - 11:35
Ами гледай филмите на ББС тогава, който говори за Дискавъри и Енимал планет?
Маркуча
12/09/2008 - 11:37
Че и расова омраза насаждат 😀 — “Изяж си всичко, за да не те надвие циганчето.”. В Люлин обаче заплахата ти е съвсем реална. Сега сериозно — понякога трябва да уплашиш детето, за да не направи някоя глупост. Ако си опари ръката на котлона е лошо, но не и фатално. А ако вместо това си играе на балкона и реши да скочи?
Жоро
12/09/2008 - 11:47
Знаеш ли какво, Лонги?
Съжалявам единствено, че дори и да можеше да разпечаташ тази статия в милионен тираж на някой голям всеки дневник и дори всички екземпляри да бяха прочетени – хората за които се отнася няма да се познаят и нищо няма да разберат…
Тодор Христов
12/09/2008 - 17:12
Хихи 🙂 това за циганчето е много хубав пример, но той едва ли е свързан с някаква расова омраза. Прилича ми на нещо като израза “Ако ще и турско да стане”.
Искам да ви насоча към едни други цветущи фрази, които един дядо използва по адрес на внучето си, за да го сплаши – заплахи с мухи, червеи и водорасли.
Иначе, като родител споделям, че заплахата е ефикасен метод, още повече, че трябва да отчитаме, че заплахата често е по-силна от изпълнението. Тоест, добре е, че в повечето случаи остава на ниво “заплаха” и дотам.
Някои родители нямат избор с децата си, не на всички децата им са послушни…
daymare
12/09/2008 - 17:24
DA ti kaja za nqkoi hora e golqm shock da sa roditeli. Mislqt, che stavat, a se okaje neshto suvsem drugo. I pochnat da pravqt gluposti. Dobriqt roditel purvo trqbva da e dostatuchno mudur, za da preceni posledstviqta (pone donqkude) ot razgovorite si s deteto. Nqma da razpravqm, kak pravoslavnata mi baba mi e vruzvala konche na rukata i sigurno nqkude do 15 godishna vuzrast sum vqrval, che chovek moje da se svurje s Bog chrez ikonata, vse edno e nqkakva telefonna slushalka.
Za dobro i za losho porastnah, romantichnata stoinost na babinite devetini se zatri i si gledam sobstvenia jivot. No kakvoto i da si govorim , purvo roditelite, a sled tova i obshtestvoto izgrajdat, do golqma stepen chovek.
размишльотини
12/09/2008 - 19:30
А как да научим детето да се пази от педофили? Ама без да му се развие страх, нито да се пречупи желанието му за общуване? Да вземем случая с дете, което може да разбере наставленията на възрастните, но на което му е трудно да спазва предписания.
Longanlon
12/09/2008 - 20:35
Айде сега, има разлика между … да речем здравословният страх, който ще кара детето да внимава и насаденият ужас, който ще го кара да сънува педофили (кучета/коли/…) и да се буди с рев.
Д.Н.
12/09/2008 - 21:17
Лонг, а не е ли здравословен страх да те научат да се страхуваш от змии? И все пак разбирам какво имаш предвид, само че ми се струва, че разликата между двете понякога е прекалено тънка, за да се избегне… не обратният, ами по-скоро нежеланият ефект.
Longanlon
12/09/2008 - 21:25
При условие, че повечето хора даже не са виждали дива змия през живота си, а тия, които са виждали, общо взето виждат просто нещо, шмугващо се в тревата с най-голямата бързина, на която е способно, за а избяга от тях, не виждам какво му е толкова здравословното.
Май страхът, за който говоря е загнезден в душичките на много хора доста дълбоко. Българските змии НЕ СА опасни бе – не повече, отколкото домашна котка 🙂 Шансът някога да срещнете отблизо усойница или пепелянка е близък до тоя котката на съседката да се разболее от бяс и да ви захапе…
Д.Н.
13/09/2008 - 17:19
Това, че българските змии не са опасни не го знаят много хора, да знаеш. 🙂 А условието, че някой си не е виждал дива змия през живота си не е достатъчно. Човек като чете приказки за змии в комбинация с научнопопулярни филми (особено този на Стийв Ъруин, който беше за 10-те най-отровни змии на света) при първата му среща със змия започва да си мисли най-лошото и вероятността от паника е налице. 🙂 Така че това условие, което го казваш е хубаво, но не достатъчно убедително.
Аз ти казвам – сестра ми я е жилела оса и като съм я виждал как пищи от това жилене и каква физиономия е правила, ами аз си изградих фобия не само към оси, но и към насекоми като цяло – фобия, която ми беше чужда преди. На всичкото отгоре тя ми е разправяла, че много боли и, понеже мен ме е страх от болка, предполагам се сещаш как всяко лято настръхвам като видя оса. Да не говорим ако насекомото е още по-жужащо от осата (майски бръмбър например) – направо откачам. 🙂
Longanlon
13/09/2008 - 17:29
И мен ме е жилила оса – наистина яко боли, не се учудвам, че сестра ти е пищяла. Да учиш детето си, че осите са опасни у нас е много по-важно, според мене, отколкото да му навиваш за змиите – защото то змия най-вероятно ще стрещне веднъж в живота си от няколко метра, докато оси има навсякъде и особено за малко дете може да са опасни, ако са повече или се окаже алергично.
А Стийв Ъруин като ти разправя за 10-те най-опасни змии, ти да забелязваш, че той ги ръчка, гони и хваща непрекъснато? Как това те кара да се страхуваш не знам 🙂
М/у другото подобни фобии като твоята са сравнително лесно лечими с терапия. Подобни терапии съм гледал в очевидно любимите ви дискавърите и експлоръри.
Д.Н.
13/09/2008 - 17:43
Той, че ги ръчка – ръчка ги. Обаче като ги ръчка те също така се опитват да го охапят. Нали си виждал накъде отиват главите им – към него, а той прави движения, с които техните глави да са възможно най-далеч от него като едновременно с това той говори пред камерата. Та самата им атака срещу него когато той ги е хванал ми вменява чувството, че те са нападателни влечуги. Да, глупаво впечатление съм си направил, при положение че аз няма да ги ръчкам, ама все пак инстинктивното чувство, което ми се изгражда от тези филми не е волево, разбира се.
Биляна
13/09/2008 - 18:55
Едно си Longanlon знае, едно си Longanlon бае: “Аз Дискавъри не гледам, не ме кефи, вие си се занимавайте. Аз и на научни факти не вярвам. Такова, имам си точни статистически данни – българските змии НЕ СА опасни бе – не повече, отколкото домашна котка. Шансът някога да срещнете отблизо усойница или пепелянка е близък до тоя котката на съседката да се разболее от бяс и да ви захапе… Аз, нали, родител не съм, аз всички съкс. Дали да кажа, че само в България не струват, ъъъъ, не, не само в България. Всички са зле, аз съм, таковата, най!!!!
Развесели ме, честно!
Denia
13/09/2008 - 22:19
@Биляна с омразната тирада: Развесели ме, честно!
Assenoff
14/09/2008 - 03:26
Петре, нали лиценза ти беше by-nc-sa … да, точно.
Та ще копирам този тази твоя публикация, и ще я запазя за поколенията … твоите :). Нали, несигурни хостове, природни бедствия, може да се загуби, всичко става ;).
Като някой ден проимаш дете/деца, и като почнат да растат, (и да ги гледаш, ей, не да се скатаваш!), си припомняй какво си писал тук. Давам ти над 100% гаранция, че ще си на друг акъл!
UZUMAKI
14/09/2008 - 22:50
100% – serious business.
Estrella
15/09/2008 - 07:54
Хванахте се за змиите и кучетата, а аз си мисля, че това с безпочвеното крещене е много по-страшно.
Има родители, които крещят на децата си само защото не могат да крещят на никой друг.
Бащи, които избиват неудовлетвореността си в службата с удряне по масата и “Тука командвам аз”. Майки, които са изнервени до безкрай от пиещите ракия и удрящите по масата командири могат да се почувстват поне за малко Всесилни, когато крещят на децата си.
Крясъците са признак на слабост. Сигурна съм, че в 70% от случаите, в които “трябва да му се креснеш, за да те разбере”, нещата могат да бъдат решени мирно и тихо, с обяснения и правилен подход.
Ама то трябва книжки да се четат, иначе по правенето на децата сме специалисти всички.
Гадньо
15/09/2008 - 15:27
Не прочетох всички коментари по темата, но не съм съгласен с едно: “няма рудиментарен страх”.
Казвам, че има и той се наследява генетически, през поколенията. Примерно, мишките, дори след 20 поколения, родени в клетка, в лабораторни условия, се страхуват от котки без никога преди да са виждали. Същото е и с хората, но се получава по различен начин — като комбинация от нещо, за което смяташ, че е гадно (вътрешен подтик към отказване) + страх за детето ти (инстинкт за опазване на поколението).
Пример:
Никой не харесва миризмата на мърша. Това е така от незапомнени времена. Причината е, че като се яде мърша има огромна вероятност да се прихване някоя неприятна и често смъртоносна (в миналото) болест. Този инстинкт се е запазил и до днес. Същото е и с хлебарките – тях никой не ги харесва, дори и без да се замисля — само видът им отблъсква хората, при някои дори стига до крайности. Ако се замислите, всъщност има основателна причина да е така и тя е, че те се врат нявсякъде и разнасят болести. На никой не му е приятно да яде хляб, лазен от хлебарки. Дори ако знае, че са отгледани в лабораторни условия и всъщност са абсолютно чисти.
Стремежът към отблъскване е свързан точно с инстинкта за самосъхранение. Не можеш да кажеш защо точно тази змия, примерно, или хлебарка е вредна, но би действал без да се замислиш. Комбинирайте това с инстинкта за опазване на поколението на всяка цена и ето ви на — страхът от това и онова и истериите, свързани с него. Факт е, че децата нямат още развит инстинкт за самосъхранение. Той се придобива постепенно и май не е особено ясно по какъв начин. Както и да е, много хора дори не се замислят над точно тези въпроси. Да не говорим колко е трудно да се каже на едно дете защо нещото, което прави, не е правилно и е опасно за здравето му… вие на каква възраст започнахте да цените собствения си живот? Точно заради това трябва да се действа по друг начин — да се въведе изкуствен страх, който да предпази детето, поне докато не навърши определена възраст, за да може само да разбере причините за това. Факт е, че много хора не ги разбират до края на живота си, но това е отделна тема.
П.С. Виждал съм змии и хлебарки и всякакви такива неща. До колко човек изпада в истерия от това явно зависи от възпитанието, географската ширина, гените и много други такива неща. Разходете се малко из Африка и само кажете “черна мамба” на някой и ще видите какъв е ефектът от тази дума. Там наистина имат пълно основание да се страхуват от змии.
valia_bg
15/09/2008 - 23:07
Честно казано аз се занимавам професионално с животни…и все още леко изтръпвам като трябва да имам физически контакт с тях…примерно поредния обезумял от страх гларус целещ се в окото ми…Но това е защото знам какво може да ми направи.
За плашенето….ми може и да са, може и да не са ме плашили.Не помня.
Но пък най-гнусната представа във въобръжението ми и до днес си остава картинка от учебника по биология някъде в началните класове – жаба, цялата покрита с хайвер.Гадни малки топченца по цялата й задница. Нямам идея защо така реагирах и от къде е тая гнус обаче хайвер не мога да ям и до сега, ако не е много ситно смлян.
Така и не можах да си представя как майка ми ме плаши с репликата – Да слушаш, че иначе ще те дам на лошата жаба с хайвера….ама знам ли …:)
Gruncharov
16/09/2008 - 18:55
Това, което влияе много повече на възпитанието на едно дете от “плашенето” е отношението между родителите ти. Ако баща ти изневерява на майка ти, е много по-вероятно да си парноично ревнив, отколкото ако ти говорят за торбалан. Пелтеченето има две причини, проблемни отношения с бащата или шоков страх (има малък шанс и за диабет).
Колкото до животнтие, аз винаги дърпам детето ми от кучета иособено от котки, защото ме е страх за животните. Детето щипе, мачка, хапе и се смее, а животинчето не заслужава подобно нещо.
Longanlon
16/09/2008 - 19:32
O да, това за отношенията между родителите си е абсолютно така – наблюдавал съм подобни случаи твърде отблизо.
Колкото до това, че детето мачка и щипе – също абсолютно те подкрепям. Именно затова примерно котките не са подходящи домашни любимци за дете: те обръщат играта на борба, която включва зъби и нокти. Големите кучета от своя страна пък са склонни да изтърпяват какво ли не от децата 🙂
dacito
16/09/2008 - 19:15
коментар от Свежо: Старахотна снимка!
wattie
16/09/2008 - 20:25
коментар от Свежо: Змийте са много полезни животинки, но за съжаление омразата на хората ги заличава.
В града е редовно майки да плашат децата с “кучето ще те ухапе”. Много деца изпитват неистов страх от кучета, което е адски вредно, защото каквото и да правят – цял живот ще се наложи да свикват с тях… Жалка работа…
valia_bg
16/09/2008 - 21:33
една от причините да не обичам котки…особено сиамските 🙂
Ивайло Петров
16/09/2008 - 22:23
Лоши родители има, спор в това няма. Не е лесно да си родител и в това спор няма. Но има и хлапета които са като миниатюрни кръстоски между рамбо и дарт вейдър. Всяко нещо си има крайности, най-положителни и най-отрицателни.
На детето не бива да му блъскаш акъл в главата, а да го накараш само да я използва. Малко или много си е изкуство да си родител, а до колко си изкусен си зависи от теб.
Така че няма какво да критикуваме родителите – кой колкото може.
Камелия
17/09/2008 - 12:35
Според мен е напълно погрешно да насаждаш в детето си каквито и да било страхове. Ако то се страхува от нещо, то трябва да му помогнеш да преодолява страховете си. Аз имам лабрадор, който е много добричък и това му е изписано на муцунката. Но пред блока майките като го видят решават, че след като е от големите породи, той видиш ли е много страшен и започват да крещят на децата си неща от рода на “Спри, не мърдай, докато мине страшното куче!”, при което децата застиват от ужас само като ни видят да излизаме с кучето от входа. След като минем майката казва “Вече няма нищо страшно!”. Е добре де, не трябва ли преди да насаждаш в детето си страх, да се замислиш, че за него много по-добре ще бъде да реагира адекватно, при положение, че е пълно с бездомни кучета по улиците и един ден може да седи с часове някъде, защото на пътя му стои куче.
Като цяло страхът е свързан с инстинкта за самосъхранение и е полезен, когато е в рамките на нормалното и когато има реална опасност за човешкия живот. Но когато такава опасност няма, той блокира реакциите ти, може да причини нервна криза и т.н.
По важното е родителите да спечелят уважението на децата си по други начини от тези да ги сплашват или бият. Би следвало родителите най-добре да познават характера на децата си и да намерят подходящия подход, за да се разбират с тях.
Maggy
17/09/2008 - 13:29
do Bu:
i az sym roditel i moga da tvyrdja, 4e sledvajki primera na moite sobstveni roditeli, nikoga…ama nikoga ne sym spla6vala deteto si. Sposobna sym da povtorja edno nesto po 15 pyti, no bez zaplahi. Edinstvenoto zitiram se “vnimavaj da ne obyrna 4ernija tefter”. I sega, kogato dysterja mi ve4e e na 7 godini se slu6ame vzaimno. Smjatam, 4e statijata e mnogo dobra i vsi4ki roditeli trjabva da se zamisljat. A kolkoto do ubejdenijata 4rez razgovori v skype za tova kolko zdravi nervi trjabva da ima edin roditel i kak dezata da se uzaptjavat- ami izvinete me, no te zatova sa deza, a na6ata rolja e da gi napravim stojnostni hora. Ako njakoi ne mogat da se vladejat ili imat drugi problemi- konsultirajte se s njakoi!
Петрова
17/09/2008 - 16:27
Абсолютно подкрепям автора. Родител съм на 15г тийнейджър, мога да кажа че сина ми няма страх от каквито и да е животни и гадинки, не съм го плашила с Торбалан и Баба Яга, с каквито и да е там вампири и тролове и прочие.
Още помня, когато за първи път докарахме “кръвожадния дзвер” у нас – ротвайлер(леко пораснал, на около 7 месеца) сина ми беше на година и половина, като му се хвърли на гърба все едно е конче, а кучето само смирено се наведе към пода, за да може детето по-спокойно да се качи отгоре му.
Аз самата не съм била плашена от родителите си, затова за мен беше съвсем в реда на нещата да не си плаша и аз детето, а такива майки като описаните от Longanlon не са рядкост, за съжаление.
passiflora
17/09/2008 - 16:08
коментар от Свежо: А после се оплакват, че децата им били стресирани. Защо ли?
Longanlon
17/09/2008 - 16:56
коментар от Свежо: трима души са ми дали отрицателен глас. интересно защо ли… 😉
Светлина
17/09/2008 - 18:22
Не е ли здравословно да научиш детето да не се доближава до змиите, зящото те не говорят български или пък защото змията не обича да си играе от хора – страх я е от тях, защото са по-големи? За педофилите…
“Маичка (Пенке, Ганче, Пешо), когато говориш с непознати, трябва да ги запознаваш с мама, защото иначе ще ме обидиш – нали знаеш, че обичам всичките ти приятели и искам и аз да си играя с тях? Тъжно ми е, когато играеш с непознати.”
За размазаното птиче на Бу, което направо ме втрещи… и защо тава да станеш зависим от ръката на мама е добро? Не може ли да обясниш, че колите са много, а ти си самичък и като всички умни хора, трябва да се оглеждаш – в детската градина имахме игри – въртяхме се в реда, по който трябва ад се оглеждаме, като пресичаме, а в родния ми град няма булеварди, светофари, даже не знам да има повече от 3-4 джипа.
Въпрос на подход е. А за уроците… Ами никой няма да те спре, ако отидеш в хуманитарен университет и подадеш молба да посещаваш само определен курс. Естествено, коства време и пари, нямаш тапия за професионалист, ама някакси те топли мисълта, че си направил нещо, за да не те нарича Лонг “чалгар”.
cattbs
17/09/2008 - 17:25
коментар от Свежо: До Longanlon: Изобщо да не ти пука от негативния вот. Злобни хора има навсякъде. А това което си написал е хубаво и е вярно. Има много такива родители, то направо те са за плашене, ама със съд заради увреждане на крехката детска психика. После се чудим що децата ни имали фобии…
Di
18/09/2008 - 08:48
Очевидно човека, който е писал това, няма деца и в близкото му обкръжение също не се отглеждат . Аз бях на същото мнение като него, докато не се появиха двете ми “ангелчета”, които много бързо ме смъкнаха на земята в реалността. Това, което го пише по книгите е общо взето като да гледаш филм – доста е далече от действителността. Фобиите на родителите са абсолютно основателни и точно предписание за действие едва ли някой може да даде. А от уличните помияри до скоро се борихме с глисти, надявам се да не ни сполети нещо по-лошо.
Longanlon
18/09/2008 - 10:12
Ако смяташ, че “фобиите на родителите са абсолютно основателни”, не е зле да се обосновеш – защо смяташ така…
NNN
19/09/2008 - 15:48
Напълно съм съгласна с автора. И мен ме дразни това типично “българско” възпитание. Аз съм майка на две деца – сама им подадох змия в ръцете, за да не се плашат от нея като баща си. Да се пазиш от болестите по животните не означава да се страхуваш от самите тях. Предпочетох да ги науча на разумно поведение в критични ситуации вместо да насаждам стереотипи от отминали времена.
sisterofwind
20/09/2008 - 13:40
Дааа, и аз мисля, че далеч не е възпитателно, а напротив да се плашат децата с разни глупости. Моята дъщеря е на 8 месеца и у дома имаме една малка Баба Яга/подарък/. Та тази Яга вече е приятелка на Алекс, тя й се радва и вече почти и казва името. Така ще се постарая да е и с животните. Дано някой ден не се хвана, че я плаша с нещо, за да усмиря например…..
Activex
30/09/2008 - 20:02
Никой не ми е насаждал страх от змии, въпреки което го имам 🙄
Vader
02/10/2008 - 17:14
Блогерът има ли деца и станали ли са на 10-15 години поне? Ако не – по-добре да не прави разкази по картинка. Сигурно (ще) си възпитаваш децата с научни теории още от 2 годишни? Смяташ че няма такова нещо като отвлечени деца или си мислиш, че като кажеш просто “не говори с непознати” и 5-годишното дете непременно ще обърне внимание и ще изпълнява?
Longanlon
02/10/2008 - 17:29
“блогерът” смята, че това, че някой има деца изобщо не значи, че знае как да ги гледа
Jaguar
11/10/2008 - 18:38
Ние пък имаме страшно привличане към всякакви котки и кучета, които срещаме. Трябва непременно да бъдат заговорени и погалени, пък ако ще и да закъснеем за детска градина. С волско търпение и твърд тон сработи тактиката, че след всякакъв контакт с животно детето трябва да мие ръцете си. Отне малко време, но сега малката не пипа нищо, преди да си измие ръцете, а когато сме тръгнали нанякъде и няма възможност за измиване, просто не гали животни.
Celebrian
16/10/2008 - 16:39
Разбирам страхът на родителите от болестите, които пренасят животните. Друго не ми е ясно. Откога предпазването от заразяване е развнозначно на омраза към самите животни. Миенето на ръце според мен върши много по-добра работа от хвърлянето на камък по някое куче или котка. Ама тва си е мое лично виждане, аз все пак нямам деца, та не ми разбира много главата. Но да възпитаваш отрочето си в омраза и страх към животните…не, за това родителската обич не е оправдание. Моля, спестете си коментарите от сорта “Като имаш дете един ден, друга песен ще запееш”. Надявам се да си продължа на стария репертоар 🙂
Стефка
29/10/2008 - 10:57
Според мен родителите говорят глупоти на децата си понеже не са наясно още какво да им кажат. Никой не се ражда научен как да възпитава друго човешко същество, и никой родител не осъзнава факта, че дори когато общува с едно дете при възникване на спор или нужда да се наложи забрана, е длъжен да се аргументира и да обясни защо се налага това, какви са причините.
Малинка Шиникчийска
16/11/2008 - 20:59
Мен не са ме плашили с каквото и да било. Както и аз сина ми. Но той един ден – в същност, вечер, вечеряхме, скочи и затръшна вратата – да не влезнела Баба Яга и да не му изяде вечерята! В детската им били чели приказка за Баба Яга. Тъкмо му обяснявам как стои работата, и той скоква и отваря вратата – питам го – и какво, няма ли да влезе сега тая Баба Яга? – Амиии, ако иска да влезне да си хапне и тя – аз се нахраних вече!
Събирах го с едно дете – Алекс, неописуем живак, ставаше в 6 и си лягаше в 24 ч., не знам как издържаше. Та веднаж, наобядвали са се и ги слагам и двамата да спят. Моят обичаше да си поспива след обяд. Та Алекс пита – ако не спим – ще дойде лошият вълк да ни вземе, така ли? Не отрекох – не мога да се намесвам във възпитателните методи на родителите му, дори и когато не ги одобрявам. – Да, му казвам. Притихват и двамата, а аз отивам да се оправям с чиниите в кухнята. Но след малко дочувам някакво потропване откъм стаята, отивам и – какво да видя! Моят син блажено спи, но Алекс си играе с легото и като ме видя, попита невинно – Лошият вълк вече мина, нали? Човекът нямаше и 4 годинки.
daymare
16/01/2009 - 00:03
Лонганлон-нещо за генетична памет да си чувал? Понеж вярваш в еволюцията трябва да си. Тогава следва да знаеш, че страхът от някои влечуги/хищници може да се предава чрез гените ,а не чрез бабини деветини..
Kabala
28/01/2009 - 12:55
Едва днес се зачитам в статиите тук…Най-голяма глупост е да се плашат децата. Мъничките същества нямат вродени страхове,що се касае до гени и памет,тук мога да говоря много… Винаги съм се дразнила от майки,които пищят повече от децата като видят насреща си куче…Облещила се по този начин-кучето или която и да е твар-вижда в нея потенциална заплаха и логично-първата му работа е да се защити…Никога не съм вменявала страхове в сина си към животните. Мога да кажа,че заедно сме хващали змии,мишки,всички помияри ни познават. Възпитан е да уважава всяко същество и някак си, животинките му отговарят със същото…
А,какво ще кажат тези,които ми говорят за генетична памет, за децата,които пищят в лекарските кабинети,още докато видят бялата престилка…И това ли е памет,или някоя малоумна майка редовно заплашва с инжекцията и чичо доктор…Това съм го чувала. Страхът е опасно нещо и насажда комплексите и маниите.
Статията е прекрасна-))).Longanlon,ти ще си чудесен тати-)))
plankov
12/09/2009 - 00:05
Стига, бе, мен са ме били, викали са ми, крещели са ми…
Не, че не обичам майка ми, не че не съм простил на баща ми, за “възпитателните му методи” (Мир на праха му), не, че не смятам, че съм станал човек
Обаче, няма човек, който да ме убеди, че детето ще изкара извън нерви и ти просто, щото то успявало нам си как, да ти се развика.
История за мен: Аз съм отгаледал 4 деца (2 племеннички и 2 съседски деца), все на мен ми ги даваха, баси.
Та щи кажа, че аз по-скоро бих се развикал не жена ми, която прави алогични действия, отколкото на малкото дете, което аз трябва да възпитам, и което видиш ли – още не е моделирано по наш модел.
Супер простотия е да се развикаш на дете, и НЕ няма начин едно дете да те изкара извън нерви, ако ти изобщо по принип си владееш нервите (пък аз не си ги владея), и колкото и да ме нерви едно дете, аз като възрастен човек винаги се опитвам да го успокоя, ама наистина. Не да го плаша, да му рещя и тн.. Тва са избилици на несигурност у родителя и не влияят добре на детето.
Имало било способност, аре бе, че те и мойте колежки на по 25-40 години имат способността да ме изкарват извън нерви и аз им се карам, ама те са на мойта възраст.. не се деца… а към децата, не посягайте… крехки са !
Svetoslav
04/11/2009 - 01:05
децата могат да разберат родителите , лошото е , че родителите повечето не разбират децата си и ги правят или нищожни като себе си или по зле !!!
Svetoslav
04/11/2009 - 01:07
и все пак винаги има поне малко развитие защото има и свестни родители , които да възпитат деца , които да променят света към малко по- добро 😉 !
Мома Ангелинка
04/11/2009 - 12:38
Моята дъщеря е все ми оставя изкуствена тарантула върху компютъра, всеки път когато иска “тактично” да ми намекне, че иска да играе. И винаги има успех!
Незнам за Джеръл Даръл, но моето дете ми напомня по-скоро разказа на О’Хенри “Вождът на червенокожите”.
Neti
17/11/2009 - 00:46
Niakoi kaza, che v Balgaria niamalo divi zmii i che uhapvaniata ot osi edva li ne, sa bezobidni.
Tova liato moia priatelka umria ot uhapvane ot osa…
A koito iska da sreshtne armii ot divi zmii (usoinici), da tragne pesh po shoseto ot Magnoliite-primorsko kam Chiflika. Dumite na edin gorski biaha, che tova miasto v Strandja e nai-golemia rezervat na usoinici.
климатици
17/11/2009 - 12:08
Да, днешните родители са доста неадекватни в някои ситуации. Децата задават купища въпроси и защо?! От незнание не от скука, нормално е.. Днешните родители също са били деца и са задавали въпроси но сега когато децата им ги затрупват със същите тези въпроси не си дават сметка как и те са били такива. Освен с палшенето на децата със животни.. родителите плашат децата си и със различни специалисти от медицината, например стоматолози или херурзи.. за мен това не е нормално. Рабтил съм в детски център и съм бил доста време свидетел на този вид сплашвания. И какво става когато детето е наплашено със зъболекар и след време го заболи зъб? Просто и мълчи и търпи на болката защото го е страх от чичко зъболекар, но родителите не си дават сметка че това може да е още по-лошо за детето. Или ако едно дете падне и недай си Боже си счупи някой крайник или се пореже то трябва да се заведе на лекар /херург, ортопрд.. / и като му е насаден този страх какво става? Опищява не само кабинета но и целия коридор. Да има изключения в днешните родители но смело мога да кажа че 85% от родителите не са адекватни в отглеждането на дете.
Бояна
05/04/2010 - 18:10
За отглеждането на децата – проблемът не е в това, което се говори, а до много по-голяма степен в това, което се прави и става пример за детето. Не може да кажеш на едно дете в 2 поредни изречения -“Лъжата е нещо лошо!” и “Ако звънне съседката, кажи и моля те, че ме няма” и да очакващ да възпиташ детето си в честност.Та подобно и за животните – каквото и да говориш, ако ти самият нямаш страх, детето няма да се повлияе. И нищо да не кажеш, за съжаление собствените ти страхове лесно биха могли да се прехварлят варху детето. Именно затова възпитанието на децата е такова предизвикателство – понякога може би се налага да превъзпитаме себе си първо.
Жилов
05/12/2014 - 21:05
Изчаках да стана родител, и детето ми да навърши 4 години, преди да подкрепя Longanlon, за да не говоря без да имам практически опит.
Longanlon е напълно прав. Моето дете умее да се пази, да преценява рисковете си и знае, че това, което му казвам, е в негов интерес. Просто му бяхме позволили да греши, да се удря и наранява, при което той много бързо стана изключително адекватен и координиран. Не ми се налага да го плаша с лъжи или да му крещя. Не го лъжа. Знае, че съм сериозен и че може да ми се разчита. Бях изключително смаян, че другите деца не се подчиняват на команди като “СПРИ!”, че се тръшкат, крещят, реват и правят напук – с моето никога не е имало такива проблеми, а не съм го дресирал или тормозил – сам е стигнал до извода, че съм на негова страна, че работя в негов интерес и той се стреми да сътрудничи. Радвам се, че съм случил на жена. Другите майки оставят децата да им се качат на главата, след което истерично им крещят с повод и без повод, и им пречат да поемат минимален риск и каквото и да е действие, защото считат че са малки, невъздържани идиотчета. Каквото очакваш, това и получаваш.