Американска политика for n00bs: Демократите


Миналата седмица успях да ви разкажа за фетишистите на амеирканското знаме – партията на Републиканците, а днес дойде време да споделя впечатленията си от представителите на другата голяма партия в страната на неограничените възможности, бог и глупавите президенти.

Да, става въпрос за Демократическата партия – републиканците заслужено отнасят подигравки, но пък демократите са по-смехотворни даже от тях…

Основна характеристика:

Преди всичко друго трябва да се каже, че демократите са хора, които живеят в собствените си фантазии. Докато републиканецът гледа сурово на света и се приспособява към него, демократът предпочита да си създаде собствен свят в главата си и да действа сякаш е реален, с последици, които често предизвикват у мен истеричен кикот.

Външен вид

Демократът не е фен на “системата”, той иска да е различен. Макар хипитата от едно време да са отдавна измрели (за щастие), той продължава да проявява своя “бунт срещу системата” чрез по-дълга коса, нелепа брада и общ изглед тип “страдащ творец”.

Лична свобода

Какво друго е свободата, освен състояние на ума? Именно философията на свободата в личния живот и равните права стои в основата на доктрината на Демократическата партия и всеки демократ е убеден неин привърженик. Противопоставяйки се на догматичната републиканска партия, която направо ти казва, че трябва да уважаваш американското правителство и ако трябва да умреш за него, да вярваш в бог и да се държиш прилично, типичният демократ, като свободен човек, живеещ в демократична държава, предпочита сам да решава кого да уважава, в кой бог да вярва и как да възпитава децата си.

В този смисъл, демократът не вярва особено много в бог и не смята библията за основата на човешките закони и морал. Той вярва в собствената си преценка за света, уповава се на науката и светското, а не религиозното образование. Поради това не иска децата му да учат в училище как бог щракнал с пръсти и създал адам и ева, нито да се чудят (тайничко, за да не им се кара свещеника) Каин като е убил Авел как после е намножил племето човешко, като се има пред вид, че е бил останал единственият човек на земята – пъпкувал ли се е, що ли…

Тъй като слага свободата пред библията, демократът подкрепя правото на аборт, защото го смята за част от неотменимото право сам да решаваш какво да правиш със собственото си тяло, и смята, че конституционното право на брак трябва да важи за всички, включително и гей-двойките. Особено чувствителен е на тема човешки права, права на малцинствата и жените, политическа коректност и се чувства лично виновен пред света за военната агресия на САЩ към други страни, която той изобщо не одобрява.

Мозъчни донори

В началото споменахме фанатичната привързаност на демократа към собствените му фантазии. На-определящата от тях абсолютната му убеденост в призванието му да спасява: да спасява бедните, да спасява природата, да спасява животните, да спасява другите държави от сащ… Изобщо, да спасява му дай:

Демократът дълбоко вярва в нещо, което напук на всякаква логика нарича социална справедливост (social justice), т.е. в това, че богатите богатеят на гърба на бедните и затова парите им трябва да бъдат взети и дадени “обратно” на тия, които имат нужда от тях. Вземането става с големи данъци за хората с по-високи доходи, а даването – чрез щедри правителствени програми за подкрепа на “нуждаещите се”. Големите данъци и големите социални помощи постигат две неща – наказват способните и работливите като им вземат парите и създават цяла прослойка хора в САЩ, които живеят само на социални помощи, защото ги мързи да работят и раждат по много деца – “системата” ще се погрижи за тях – знаете ги и у нас има много такива.

Глобалното затопляне пък хвърля демократа в луда паника. Ама как иначе, хората (богатите, разбира се) са виновни за това, че след има-няма десетина години всички ще умрем от изпичане, глобалното затопляне е “доказано” и “реално” и трябва да се вземат много спешни мерки по въпроса – спиране на цялата индустрия и ако може всички да се гушкаме с дърветата и да живеем в неотоплени бараки насред нищото, та да не замърсяваме. Не се ебавам, една от доброволките в Корпуса на мира у нас зимата стои на студено, за да не разхищава електроенергия, която допринасяла за глобалното затопляне…

Демократът е и отявлен вегетарианец, че и веган. Веганите са една порода, която я има само в сащ и не ядат и мляко и сирене, нито носят кожени обувки. Причините за това не са само здравословни, което би било смисленото обяснение – съвсем не – според демократите, животните също са хора (animals are people too) им се полагат същите права, а използването им за храна или за лабораторни експерименти на лекарства и козметика е жестоко убийство. В подкрепа на тия си виждания хиляди демократи се мажат с червена боя, събличат се голи и протестират, а има и маниаци, които се промъкват в медицински лаборатории и “освобождават” мишките и зайците от там.

Изобщо де що има идеология, демократите й намират фенове. То не са теории на конспирацията (да, илюминатите и масоните контролират света), вярващи в извънземни (ако носиш шлем от алуминиево фолио ТЕ няма да могат да ти прочетат мозъка и да те отвлекат за експерименти), антиглобализъм (хубаво е да те бие полицията докато протестираш без да знаеш за какво), социализъм (един сталин не стига) и каквото се сетите още.

обобщаваща картинка


ахахахаха
Магията на жълтите вестници

Коментари

  1. Не знам тук сериозно ли си го написал всичко това или както при повечето теми си решил да преувеличаваш, за да създадеш атмосфера за дискусия. 🙂 За външния вид грам не съм съгласен. Докато по останалите точки има известна доза истина, то поне за външния вид си сериозно вътре. 🙂 Въпросът с глобалното затопляне също не бих казал, че ти е правилен откъм наблюдения. Демократите в действителност са поддръжници на опазване на околната среда, но не и до степента, която си представил. Ако видиш сателитна снимка на нощна Америка, сините щати (тези в областта Ню Ингланд по-конкретно) са ней-ярко светещите. Това е защото там гъстотата на населението е по-голяма… но и нека не забравяме, че повечето са демократи, а не републиканци. 🙂 За животните общо взето поддръжниците и на двете партии им е все тая. А колкото до храненето… да, аз познавам вегетарианка демократка, ама други вегетарианци от тях не съм срещал, а, повярвай ми, познавам доста демократи (и общо взето либерално настроени американци) в САЩ.

    Това са моите наблюдения, де. 🙂

    Само за финал да кажа нещо за данъците. Едно от оправданията на демократите за по-високи данъци на по-богатите е (когато се въведе система, която да взима по-голям процент на по-печелещи хора), че дори с тези по-високи данъци те (богатите) пак получават по-висок доход. Така например ако ти получаваш 10 000 долара на месец и данъците са ти 5%, това са 10000-500=9500 долара; докато някой, който получава 100 000 долара на месец и данъците са му 10% (най-общо казано), това са 100000-10000=90000 долара.

  2. Ти описваш т.нар. “liberal douche” (има го като образ в South Park), което май е доста рядък индивид. Вирее също из българските блогове.
    И най-екстремните “социалисти” в САЩ си мечтаят за общество от скандинавски/германски тип (с високи стъпаловидни данъци, безплатни здравеопазване, образование и т.н.), т.е. имат центристки политически разбирания по критериите на Шведското общество.
    А крайните вегетарианци като PETA, освен че са много малко малцинство, май и гласуват за зелената партия.
    Някои с повече информация да сподели: има ли наистина американци, живеещи от социални помощи? Мисля, че там социалните помощи се отпускат за ограничен период, и са ниски.

  3. хехе, разбира се, че никой демократ не въплъщава ВСИЧКИТЕ тия неща едновременно – срещат се в различни комбинации

    и да, има американци, които от поколения наред живеят на социални помощи – голяма част от гетото и т.н. white trash

  4. Хаха, поздравления за ей тоя цитат: Демократът дълбоко вярва в нещо, което напук на всякаква логика нарича икономическа справедливост.
    Иначе хипитата си ги има, само дето са по-малко и не се показват толкова по телевизията. Вегетарианците и веганите не са чак толкова много освен в Калифорния, където още ги тресе гореспоменатия хипизъм. В някакъв смисъл републиканците са два вида: богати хора, собственици, които не обичат данъците и реднеци. Демократите са по-разнообразна тълпа и варират от абсолютни комунисти до съвсем разумни хора, които подрепят личната свобода и са донякъде съгласни Америка да стане малко по-социална. В тяхна защита: трябва да се каже, че не е никак трудно Америка да стане по-социална.

  5. никола, и на мен ми беше по-лесно да напиша за републиканците, защото демократите наистина са по-разнородни и ако бях обхванал всички видове, текстът щеше да стане много дълъг

    ето например не остана никакво място за “революционните” групировки от всякакъв тертип, дето целят хората с боя, чупят стъклата на джипове, взривяват лаборатории и т.н.

  6. Майк Рам
    13/10/2008 - 09:33

    Така като гледам, май всички българи сме демократи. особено пък блогърите 🙂

  7. аааа, не обиждай, моля те 🙂

  8. neuromantic
    13/10/2008 - 11:37

    Наистина, вярата в по-доброто бъдеще е основен коз на демократите и ако някой ще прави светът по-цивилизован това ще бъдат те. Демократът вярва, че всеки човек има нужда от шанс в живота, затова трябва да му бъде даден такъв. Никой не може да каже дали няма потенциални нобелови лауреати по физика в едно гето например, но ако зависи от републиканците няма и да разберем. Демократът не вярва в силата на еволюцията или по-точно казано иска да я принуди да промени посоката. За разлика от републинеца той не смята, че негрите първо трябва да поработят здраво двеста-триста години (еволюирайки през това време) за да припечелят средства за университет за децата и затова налива пари под формата на помощи. Той инвестира в обществото. Икономически абсурдна, но пък толкова хуманистична идея. Той вярва, че когато всички хора получат равен старт в живота, те ще изградят извънземно общество като шведското. Което всъщност го прави Човек преди всичко, не машина за пари. Тук обаче идва огромната отговорност на неговата партия. Когато въздействаш върху мащабна и хаотична система като американската икономика, трябва много внимателно да прецениш възможните рискове и методите за въздействие, така че хем да получиш резултат, хем хората да не гладуват щастливо хванати за ръце. Вероятно заради агресивната политика на републиканците, свързана с много войни, реакцията на демократите навремето е била абсолютно хипарлива и резултатът е налице – кризата, заплашваща западния свят. Което обаче не значи, че не трябва да отдадем заслуженото на тези мечтатели – направили са го с идея за по-добър живот на хората, напук на Бог дори, плеймейкър на републиканците от време оно, имали са силата да се изправят сами срещу механиката на света с едната си гола вяра! Кой друг ако не те са бъдещето на човечеството?

    Обещах да напиша добра дума и за тях 🙂

  9. В.Антонов
    13/10/2008 - 11:54

    Хипитата не са измрели – сега те управляват. Но за тях напълно важи поговорката “Ако човек на младини не е идеалист, то той няма сърце; амо на старини е идеалист, то той няма разум.”

    Веганите са широко разпространени и в Англия например. И не само там 😉

    Май вярата на демократите не е в “икономическата справеливост”, а в социалната такава. С други думи след като някой е напечелил пари, то най-често това е като си прибира дял от труда на тези, които работят за него. Разбира се, не всичко отива в джоба му, трябва да бъдат създадени на работещите и условия за работа. Все пак в края на краищата хората на наемния труд винаги взимат по-малко отколкото са изработили, та идеята на социалната (и може да се каже икономическа) справедливост е те да получат по-голям дял от изработеното от тях. А и както преди съм писал, след като имащите пари нерядко ги хабят за глупости, добре е част от тях да отидат за по-смислени цели.

  10. В.Антонов, точно това виждане стои в основата на социализма.

  11. В.Антонов
    13/10/2008 - 12:23

    Longanlon, ти под социализъм разбираше и харченето на пари от държавата, нищо че такова има във всички системи. Идеята за добавената стойност на труда, макар че е от Маркс, е залегнала в основата и на сегашните икономически системи. Помня, че пишеше, че социализмът е да се вземе от работливите, за да се даде на мързеливите. А идеята е просто работещият да получи повече от това, което е изработил. Това също ли влиза в дефиницията за социализъм?

  12. самото понятие “да получи повече от това, което е изработил” влиза в дефиницията за социализъм 🙂

    нищо на този свят, нито стоките, нито трудът, имат някаква абсолютна стойност. колко струват те, зависи изцяло от това колко някой е готов да плати за тях.

    в този смисъл, ако един работник работи в предприятие доброволно, сключил е договор доброволно (т.е. не е роб) и се е съгласил да работи там за съответната заплата, трудът му струва точно толкова, колкото му се плаща за него. не повече и не по-малко. има си профсъюзи, стачки и т.н. методи, с които работникът може да защитава правата си за адекватно заплащане.

    на работника вече е платено за колкото се е съгласил да работи. затова добавената стойност, която собственикът на средствата за производство (бизнесменът) извлича от продукта, създаден от работника е в резултат на неговия (на собственика) търговски и предприемачески нюх, на новите технологии, които въвежда (и плаща) за да подобри производството и да спести ресурси. т.е. тази добавена стойност принадлежи на бизнесмена.

    това е особено важно, защото водеща причина за съществуването на производство изобщо не са работниците, а собствениците – тези, които организират бизнеса, купуват машини, продават продукцията, поемат целия финансов и друг риск. ако зависеше от работниците, до сега да сме в сферата на занаятчийството, където всеки майстор шие обувки и ги излага пред дюкяна си.

  13. Мдам, има страшно много хора, които живеят на соц. помощи в САЩ и даже успяват да отгледат 3-4 хлапета, които стават същите безделници като родителите си… Живеят в т.нар “Projects” – нещо средно между къща и апартамент, които са им дадени от държавата безплатно и всеки месец получават помощи, с които си живеят прекрасно.

  14. Прасунсен
    13/10/2008 - 13:28

    Много идеализирана визия имаш за капитализма. Не може всеки да е бизнесмен, някои хора искат да се занимават с научна работа, други да бягат сто метра, трети да лекуват рак на дебелото черво. И тия хора не са по-малко важни за икономиката и света от бизнесмените. Ако всичко се остави на дивия капитализъм, май само ония с бягането на сто метра имат някакви шансове – въпреки че самият капитализъм печели най-много от първите. И тъй като нещата в капитализма не са толкова идеални, колкото ги описваш, а в същото време хората вече са достатъчно умни и са преживели достатъчно много като история, могат да се погрижат за някакво леко регулиране на пазара така, че да се стимулират хората, от които се счита, че обществото има някаква полза.

  15. Прасунсен, разбира се, че е така.

    Въпросът е кой принцип е водещ в политиката. Няма да отричам ползата от правителственото финансиране на научни проекти примерно, нито нуждата от данъци. И докато е ясно, че именно пазарът позволява на икономиката да се развива и да произвежда пари за тези неща, проблем няма – вземат се толкова пари, колкото да не пречат на развитието на бизнеса.

    Когато обаче “социалната” идея стане водеща, тогава се губи визията за това кой всъщност изкарва парите, които биват раздавани на “нуждаещите се”. Тогава бизнесът бива третиран сякаш не той е причината пари изобщо да има, създават се все повече пречки пред него, все повече бива изстискван с данъци. Крайната фаза на това мислене е, забрана на бизнеса и социализъм, който знаем до къде я докара навсякъде по света.

    Тъй че аз в никакъв случай не отричам дори ползата от социалното подпомагане, но само докато то не се превръща в самоцел, а служи единствено да помогне на хората да се върнат на пазара на труда и сами да се издържат.

  16. Не съм бил в САЩ, но и на мен ми стана любопитно за социалните помощи. След малко търсене в Интернет се оказва, че размерът на помощите за безработни зависи от заплатата, на която последно си се осигурявал, и може да достигне максимум 50% от нея. А максималният срок е 26 седмици. Та на мен ми се струва, че системата е справедлива и работи на принципа на индивидуалното застраховане, а помощта стига точно колкото да си стъпиш на краката, а не да цоцаш безкрайно от парите на народа 🙂

  17. помощта за безработица е това, но има нещо друго, което се казва welfare – това са социални помощи.

  18. “И докато е ясно, че именно пазарът позволява на икономиката да се развива и да произвежда пари за тези неща, проблем няма – вземат се толкова пари, колкото да не пречат на развитието на бизнеса.”

    Хайде, хайде! В темата за републиканците заради едното “толкова пари” ме обвини в социализъм, а сега тук едва ли не казваш това, което аз казвам. Понякога си малко загадъчен. 🙂

  19. всъщност важното е не толкова колко се вземат (като абсолютна стойност) а дали това вземане е част от общ климат на подкрепа на бизнеса или обща вяра, че бизнесът е зло, което трябва да бъде потискано и изцеждано.

  20. Не знам да са много демократите (и привърженици, и политици), които да смятат бизнеса за зло и заради това да искат да вземат от него (да го потискат и изцеждат). Републиканците ако ги питаш например – големите компании трябва едва ли не да не плащат данъци изобщо.

  21. ами ти не знаеш, ама много хора (не само там, ами и тука) в разговор използват изрази от типа “корпорациите богатеят на гърба на хората” и други подобни. точно това мислене, приемането на бизнеса и пазарните отношения за лоши, е в основата на социализма и е споделяно от много демократи.

  22. “помощта за безработица е това, но има нещо друго, което се казва welfare – това са социални помощи.”

    Любопитното е, че тези помощи са били орязани от демократа Бил Клинтън 🙂

  23. В. Антонов
    13/10/2008 - 17:38

    Longanlon, очевидно на теб някои понятия не са ти ясни. Думичката “дял” се използва за оценка на относителни величини (в смисъл на част от нещо), а не за абсолютни. А кратка дефиниция на социализъм е “Всеки работи според способностите, а получава според потребностите.” Които са много разтегливо понятие и най-вече неограничени. Не оспорвам нуждата от ръковдители, както и от тяхното по-издигнато положение. Но абсолютизирането им не е добро. те са нищо без тези под тях, както в една пирамида върхът е подпрян на основите под него. Така че и на тях трябва да се обръща подобаващо внимание (което не означава всичко за наетите, нищо за наемащия или обратното). Без тях хората може и да останат на ниво занаятчии, но най-често тези, които стават ръководители за друго не са особено подходящи.
    Много идеализираш договорите – сключващите страни могат да бъдат заблудени, подведени или принудени да подпишат договор с неизгодни условия. Тогава може да се преразглежда и това се използва, макар и не винаги за взаимоизгодни промени. И да напомня – в повечето случаи на работника се плаща след свършване на дадената работа, не преди. И трудът на работника не струва точно толкова, колкото му се плаща – винаги е повече, в противен случай фирмата би фалирала:) Единствено може да се опитва да договаря какъв дял от изработеното от него да получава. Който, разбира се, не може да е всичко, както и нищо. Доста стимулиращо е процентното заплащане от печалбата в такъв случай. Иначе се връщаме във времето на “развития социализъм”, където каквото и да правиш заплатата тече… Да, и аз знам че се казва “корпорациите богатеят на гърба на хората”, но не винаги е истина. Или лъжа.

  24. трудът на работника не струва точно толкова, колкото му се плаща – винаги е повече, в противен случай фирмата би фалирала:) Единствено може да се опитва да договаря какъв дял от изработеното от него да получава

    така смяташ ти, защото имаш социалистически възглед върху икономиката. точно за подобни отдалечени от реалността заблуди говорих, докато описвах американския демократ.

    за тези от нас, които имат пазарен възглед върху икономиката е ясно, че едно нещо ВИНАГИ струва точно толкова, колкото някой е готов да плати за него – никога повече и никога по-малко. цена на труда и цена на произведената продукция не е едно и също. ако беше учил икономика, щеше да знаеш, че разходите по производството на една стока биват няколко вида: работникът продава своя труд, но инвестициите в суровини и технологии, както и управлението на предприятието са тези, които превръщат, заедно с труда му, тези суровини в стока. предприемачът осигурява тези инвестиции, осигурява управлението, поема риска. работникът е просто една частичка от разходите в процеса на производство, каквато са суровините, застраховките, транспорта и т.н.

    в момента много процеси във фабриките не се извършват вече от работници, а от роботи – същата работа се върши от машина. сега, да те питам, тая същата работа, която бива извършена, каква е цената й? колкото струва робота, или… някаква друга?

  25. В. Антонов
    13/10/2008 - 18:47

    Пазарен поглед? Явно включва и лоши познания по математика. И явно бъркате желаното с действителното. Сигурни ли сте, че дадена стока струва точно толкова, колкото някой желае да плати за нея? В повечето случаи струва (като цена на продаване) по-малко (от цена на производство), иначе не би имало стимул да се произвежда. Нали? А цената на работата на робота е колкото са разходите за консумативи и поддръжка+разходите за закупуване. Обаче хората не са роботи. Имай го впредвид.

  26. разбира се, говоря за пазарната, не за производствената цена.

    производствено погледнато, хората не се отличават от роботите – вършат някаква работа, имат някаква цена и изискват някакви условия на работа. да не говорим, че много работници и на акъл го докарват като роботи.

    и когато един ден, след не много години, бъдат създадени заводи, които са изцяло автоматизирани и в тях не работят хора, много ми е чудно хората с твоите убеждения как ще преглътнат вече очевадния факт, че предприемачът няма как да печели на гърба на работниците си, след като работници няма… може би тогава ще се борите за правото на адекватна цена на роботите, а? 😉

  27. Е, тогава ще има работници за друго – поддръжка на роботите, производство на роботите, производство на материята за произвеждане на роботите. Има си начин. Светът безработен няма да стане, бъди сигурен. Просто хората сме така настроени, че трябва да работим, за да има ред. Иначе ще има анархия, което ще доведе до унищожение на целия напредък на международната общественост и пак ще се стигне до това, което сме днес. Поне аз така ги виждам нещата.

  28. Не схващам как така хем white trash-ът живее на социални помощи, хем гласува винаги и напълно за републиканците? Иначе разните психични отклонения – хипита, тревопасни и прочие ненормалници, които заемат голямата част от статията няма какво да се коментират. Колкото до държавната намеса и свободата на бизнеса – всичко трябва да се води от някакъв разум и логика – огромната част от идеите на тия хубостници – пари на калпак и “тумба-лумба два дни, а година гладни” са противоестествени – това не е политика, това е един вид престъпление.

  29. А тия социалистическите говнарщини (с извинение) за добавената стойност и парите на работника са абсолютна глупост. Както вече беше споменато, ако отношенията са договорни (т.е. не става дума за роб), то никой не задължава въпросния работник да работи за тези пари – ако не му харесва – взима си шапката и отива да бъде земеделец, животновъд, обущар или каквото може да прави. Ако обаче не може да прави нищо друго (примерно да си отглежда храната, както немалка част от българите да речем), тогава няма право да протестира и да се опитва да премахне естествения ред – ако не е доволен от шефа (който му е много лесно и само експлоатира трудещите се) да си стане сам шеф (което май пак не е лесно – беля).

  30. Не схващаш ли? Веднага ти казвам – идеологията. Някои хора гласуват за някой политик само заради неговите/нейните мнения за аборта, гей браковете, нелегалната имиграция, правата на човека и т.н. Затова например Демократическата партия в Тексас е по-консервативна от Демократическата партия в Масачузетс например, нищо че става въпрос за една и съща партия.

  31. Между другото, Лонг, забравих да ти кажа за последния ти абзац:

    “Изобщо де що има идеология, демократите й намират фенове. То не са теории на конспирацията (да, илюминатите и масоните контролират света), вярващи в извънземни (ако носиш шлем от алуминиево фолио ТЕ няма да могат да ти прочетат мозъка и да те отвлекат за експерименти), антиглобализъм (хубаво е да те бие полицията докато протестираш без да знаеш за какво), социализъм (един сталин не стига) и каквото се сетите още.”

    Ако това за илюминатите и масоните насериозно си го вметнал, то тук не мога да се съглася. Не, че имам конкретни наблюдения по този въпрос, но самите бащи-основатели на САЩ са масони. С други думи не знам за американец, който би плюл по масоните, освен ако няма нещо против страната си. А ако си искал да включиш и евреи, но си ги пропуснал, не ги и добавяй: евреите в САЩ подкрепят най-вече Демократическата партия, най-богатите евреи са с Републиканската партия (говоря за хората), а двете партии (говоря за политиците) постоянно се натискат да спечелят произраелското лоби AIPAC на своя страна.

  32. Както аз го виждам, масонството е нещо като офлайн фейсбук – социална мрежа, начин да се запознаваш с хора. Вярването, че масоните управлявали света чрез тайни заговори те съветвам да го оставиш за лумпенизираните нацистчета.

    А САЩ безусловно подкрепя Израел просто защото са силно икономически обвързани – голяма част от капиталите на израелската икономика са в САЩ и обратно, а голяма част от населението на Израел са преселници от САЩ и имат роднини там. По същата причина Русия не застава срещу Израел при международни въпроси – бягайки от комунистическия режим много руски евреи се заселват в Израел и сега връзките между двете държави на ниво хора са силни.

  33. В.Антонов
    14/10/2008 - 10:06

    Longanlon, ако обобщя дотук написаното от теб, то следва, че моето желание за заплащане на труда според количеството и качеството на свършената работа е проява на “социалистическо мислене”. Също така според теб заради това аз смятам всички предприемачи за експлоатиращи (в лошия смисъл на тази дума) работниците, въпреки че съм писал нещо съвсем друго. Явно това е логиката на “пазарното мислене”, преподавано в България. Само ще напомня, че цената на труда също се договаря. Пример – на интервю за работа ти задават въпрос “Каква заплата очаквата да получавате тук?”. И това се случва не само в България. Също така правилното поведение (което се практикува на Запад) е ако нещо не ти харесва в условията и заплащането да се опиташ да договориш по-добри. Ако не успееш – тогава търсиш нова работа. И лично на мен не ми пречи факта, че има предприемачи, които наемат хора да работят за тях. Винаги е имало, винаги ще има. Просто държа на взаимоизгодните условия. Междувпрочем и сега има автоматизирани заводи, където не работят хора. Надявам се отговоът ми да те удовлетворява, Longanlon.

  34. удовлетворява ме естествено, защото е в пълно противоречие с предишните ти коментари и практически в съгласие с мен 🙂

  35. neuromantic
    14/10/2008 - 11:27

    Всъщност масоните управляват света с тайни заговори. В България е така, предполагам и в Щатите е същото. Масонската организация е създадена с цел контакти между хората, да, но за разлика от фейсбук ние не можем да влезем там. Приемат само хора със завиден социален статут. Срещите им минават при затворени врати, следователно са тайни заговори, макар че самата дума заговори предизвиква някои неправилни асоциации. Илия Павлов беше масон, а ако някой си мисли, че той не е управлявал държавата значи се е заблудил серизно. Той си купи Царю и го постави начело, като кукла на конци. Дори да не управляват пряко, масоните със сигурност имат голямо влияние.

  36. хъхъ да бе, и американското правителство пази в тайни бази замразени трупове на извънземни, нали? 🙂 🙂 🙂

    теориите на конспирацията, особено такива за разни тайни братства, които контролират историята, са ми яко смешни…

  37. В.Антонов
    14/10/2008 - 11:33

    Longanlon, не е в противоречие с предишните ми коментари. Очевидно не си ги прочел внимателно, поради което започна от девет кладенеца вода да ми носиш, за да спориш по неща, които и аз твърдя, макар и написани с други думи. Позицията ми не е променена, макар за теб разбирането й да еволюира от “социалистическо мислене” до “практически в съгласие с мен”.

  38. neuromantic
    14/10/2008 - 12:58

    Смешни са тайните братства, когато четеш за тях от смешни книжки продавани по сергии. Факт е обаче, че тайни братства съществуват, факт е също, че се състоят от хора с голяма сила. А едно братство състоящо се от сила не ми изглежда никак смешно. Едно време тамплиерите са имали такъв вид организация и неслучайно са предизвикали гневът на краля и на папата. Масоните като по-хитри поддържат близки контакти с властта. Това няма нищо общо с извънземни трупове и треторязрядни екшъни. Познай кой от двама ни, Лонганлоне, е бил в щабквартирата на масоните и е чел техният кодекс. Вътре има доста безумни ритуали, от мен да знаеш. Тези хора вярват в това което правят. Вярват в силата си, събрани заедно, а тя вервай ми е доста голяма. Те са като партия, която обслужва ничии интереси, само своите. Ако смяташ, че се събират само на раздумка, просто си се объркал.

  39. Прасунсен
    14/10/2008 - 16:08

    Зарежи ги тия масони, neuromantic, светът се управлява от малка група руски учени, хъ хъ.

  40. @neuro:
    “Познай кой от двама ни, Лонганлоне, е бил в щабквартирата на масоните и е чел техният кодекс”

    Ми не знам кой е бил там (лонг?) ама в уикито пишеше, че те нямат щабквартира а много клетки, напълно самостоятелни, т.е. хоризонтална структура. Лично според мен са гейове (поне повечето от тях) и затова си крият ритуалите 🙂 .
    Но и да не са гейове, истината е че тази групировка е мноооооооооого назад в опашката ако говорим за лоби. То не е икономически структури, военно-промишлен комплекс, мафии, местни бюрократски структури, чужди разузнавания, и т.н и т.н. Бе всеки си брани интересите и определено масоните НЕ контролират света.

    А иначе за демократите: Много точен анализ на лонг. Мога само да добавя – с ограничения си опит – че от край време в англия, после в америка има две партии: “леберали и консерви” ((r)) 🙂

  41. “А САЩ безусловно подкрепя Израел просто защото са силно икономически обвързани – голяма част от капиталите на израелската икономика са в САЩ и обратно, а голяма част от населението на Израел са преселници от САЩ и имат роднини там. По същата причина Русия не застава срещу Израел при международни въпроси – бягайки от комунистическия режим много руски евреи се заселват в Израел и сега връзките между двете държави на ниво хора са силни.”

    Много точни наблюдения имаш. Забравяш обаче и една малка подробност. САЩ също така дава безвъзмездно на Израел 4 милярда долара на година. Това е всеизвестен факт. Просто го вметвам към твоите наблюдения без каквито и да е лоши чувства. 🙂 От друга страна обаче не виждам толкова много смисълът на тези пари.

  42. петьо
    15/10/2008 - 00:31

    Лонганлон, в сравнение със статията за републиканците тази за демократите е… много зле. Общо взето си описал нещата крайно критично, и доста подогравателно.
    Само един пример! – една от най-значимите личности на 20в. е Джон Ф. Кенеди! Симпатизирали са му всички – от Щатите, през следвоенна Германия, и тайно в целия соцблок…. Е, той е демократ.
    Не може да отречеш, че демократът има много по-широк светоглед, отворен е към света. С него ще се разбера много по-добре, отколкото с републиканеца. А за мен като НЕамериканец това е важното, нали?
    И още нещо ми харесва в демократите – те подкрепят социалната държава. Те са против продължаването на военните конфликти в централна Азия. Аз също – ако бях американец, без да се колебая щях да гласувам за тях.

  43. Светла (една от всичките)
    17/10/2008 - 21:38

    В. Антонов писа по-горе:
    “А кратка дефиниция на социализъм е “Всеки работи според способностите, а получава според потребностите.””

    Само дз вметна (за пореден път), деца, че това, което е посочил г-н Антонов като определение на социализма, е основополагащият принцип на КОМУНИЗМА, а принципът на разпределение при социализма гласи: “От всекиго – според способностите, всекиму – според ТРУДА”.

    Това ви го говоря от първа ръка – като човек, живял в социализма, а също и положил успешно изпит по политикономия на социализма (просто нямаше иначе как да си завърша образованието).

    Добре е Лонги и останалите участници в дискусията, които някак си много се плашат от социализма, дори и от самата думичка “социализъм”, да се позамислят чак толкова ли е принципно голяма разликата да получаваш “според труда” си, или да получаваш според “пазарната цена на труда” си.

  44. Това е като разликата между това “да има световна справедливост” и “да не ми откраднат портмонето”.

  45. Светла, аз пък не намирам голяма разлика между двете и продължавам да смятам за абсурдно да плащаш на някого според това колко се е трудил.

    Количество труд не е същото като производителност. Един некадърник може да се труди усилено цял ден и да не произведе нищо свястно, това значи ли, че защото се е трудил трябва да му се плати повече от на майстора, който за 2 часа е изработил нормата си качествено?

    точно това е разликата между труда и пазарната цена на труда – трудът на някого ще има добра пазарна цена само ако е производителен, качествен труд. също ако е труд, за който няма голямо предлагане, но има голямо търсене – например в момента заварчиците в софия вземат почти колкото програмистите.

    Това, което е казано в тая статия за пазарите, важи и за пазара на труда:
    http://ime.bg/bg/articles/20-mita-za-pazarite/

  46. А да видиме какво ще отговорят на този аргумент… :]

  47. Светла (една от всичките)
    18/10/2008 - 10:18

    Лонги, посочената от теб статия е точно толкова декларативна, колкото са “митовете”, критикувани в нея – не видях нито един аргумент, сачо голи твърдения. Освен това е неграмотно преведена.

    Колкото до заплащането според “труда” и според “пазарната цена на труда”, струва ми се, това е само въпрос на изказ – социалистическият принцип на разпределение е бил формулиран лаконично и звучи почти като лазунг, за да се възприема и помни по-лесно от “масите”. Пазарният принцип задължително си влачи добавката “пазарна цена”, за да е по-лесно смилаем за търговците (най-общо казано). Но това е един и същи принцип.

    Когато се омъжвах, през 1996 г., бях завършила summa cum laudae висшето си образование в най-престижния университет в социалистическия лагер и постъпих на работа по разпределение в научен институт със заплата 150 лв. (приблзително 2 пъти по-висока от минималната). Съпругът ми беше завършил техникум и работеше като букволеяр в печатница, имаше 1 г. стаж и заплата 550 лв. Лично за себе си аз си направих два извода: 1) кокаго плебсът оценява обществената значимост на определен вид труд, винаги ще съществува възможност да надцени ниско квалифицирания труд за сметка на високо квалифицирания; 2) понеже тъдява е на власт плебсът, моят труд общо взето не е нужен на тази държава. Тогава не се сетих за третия извод – непривлекателният тежък ниско квалифициран труд трябва по някакъв начин да се направи привлекателен (плебсът винаги е считал, че да си учен е най-лесното нещо на света). Но, имайки вече доста претенции към социализма и особено към неговата цел – комунизма, разсъжденията за нуждата от наука и мястото, което й отрежда този строй, ме направиха още по-голям скептик. А тъй като не виждам съществена разлика между тогавашното си положение и сегашното, скептицизмът ми си остава в сила и в днешните жалки напъни за пазарни отношения.

  48. Светла (една от всичките)
    18/10/2008 - 10:20

    Ааа, не през 1996, а през 1976 г. се омъжих. Извинявам се за грешката.

  49. О, примери за лоши експлоататори колкото щеш – аз направих един сайт на едно хотелче за цена, която е по-малка (около 60% примерно) от техния ипотечен кредит, които плащат всеки месец. А този сайт им е основен източник на приходи. Само че в случая важи принципа, че що този труд се оценява на толкова, то той струва толкова.

Leave a Reply

Задължителните полета имат *