Често срещан вариант

28/07/2009Longanlon

Винаги съм се чудел защо некои хора бият жените си. Даже не “някои хора”, а по-скоро “толкова много хора”. Непонятно ми е що някой предпочита да стои с жена, която му е толкова неприятна, че да се налага да я … налага. Що не си хване чантата и не замине да търси щастието.

Така и не успях да си отговоря ЗАЩО, но поне мога да опиша един често срещан вариант за това КАК се стига до подобни неща…

Декорът е различен

Малък китен градец с трудови хора, които по цел ден пъплят насам натам по работа. Или провинциално мафиотско градче, където всеки се бара далавераджия и тийновете ходят с анцузи и гледат лошо, сякаш още е 1994 г. Или малък, мръсен и празен град, в който хората само обикалят кафенетата и псуват държавата. Или голем, пост-комунистически “жилищен комплекс”, напълнен през 70-те с урбанизирани насила селяни, които да бачкат в Кремиковци.

Мизансценът обаче често пъти е стряскащо еднакъв.

ТЯ притежава поне 4 вида фондьотен, както и плановете за бъдещето си, които не стигат по-далече от хващането на работа като сервитьорка, докато я намери Принца. ТОЙ пък обикновено е по-голям от нея, като няколкото години след гимназията е оползотворил в ходене по кафенца и евентуално в някаква работа, позволяваща му да си купи лъЗкав жисием и голфче, но не и трети чифт чорапи. В резултат на бурната им любов, изпълнена с драматични обрати и важни есемеси, тя едва успява да завърши училище, без да й изтекат водите.

Какво да се прави, нали трябва да тачим българските патриархални традиции и ценности, където сексуалното образование и контрацепцията са мръсни думи за родителите, ролевите модели мяткат гюбеци по Планета.тв, а мнението на стринки, лелинки и всякаква друга близка и далечна рода, както и “какво ще кажат хората” е основополагащо за избора на житейски път. Накратко – сватбата е абсолютно наложителна.

Брачен живот ли бе да го опишеш

ТЯ най-после намира някаква цел на съществуването си – има уникалната възможност (както гъсеницата се превръща в красива пеперуда) да се превърне от пеперуда, прехвърчаща от плодник на плодник (хехехе), в дебела, селска гъсеница, точно като майка си. Започва да дебелее прогресивно, защото “храни двама”, да излиза пред блока с комшийките и да си говорят за турски сериали и туршии. Накратко – на двайсе се превръща в лелка – точно животът, който винаги си е представяла, щото не е виждала друго.

ТОЙ, разбира се, не е на седмото небе, че изведнъж безгрижния му живот вече не е тъй безгрижен, а парите от работата на бензиностанция изведнъж почват да не стигат. Налага се да стане я професионален войник, я общак в местния завод за металорежещи машини. Тая професия поне осигурява пари за нейната сметка към емтел (винаги над 100 лв. месечно) и неговата ракия всяка вечер. Накратко – не точно живота, който винаги си е представял…

ТЯ вече не е “яката пичка”, с която ТОЙ се хвалеше до скоро пред приятелите си, “вървежността” й се оказва прост курварлък, а тя като с магическа пръчка, само за няколко месеца, се е преобразила в досадна, креслива, трътлестата повлекана. ТОЙ вече не е готиният пич с шарения жисием и колата, който го раздава тежко-тежко по кафетата, “мъжествеността” му се оказва чиста простотия, а той като с магическа пръчка, само за няколко месеца, се е преобразил в негоден за нищо мухльо и пияндурник с мизерна заплата.

Още докато са били гаджета ТОЙ я е ошамарвал няколко пъти, но само когато тя го ядоса с глупостите си. Сега обаче глупостите й са не само част от, ами и главна причина (както той го вижда) за неговия не чак толкова мечтан живот. Ошамарването става все по-честа практика, обикновено играеща роля на прелюдия към неколкоминутен секс за сдобряване. С времето, ако мога да съдя по разказите на баща ми и на множество други полицаи, да биеш жена си се превръща в основна причина за повикванията на патрулки на адреси нощем, както и практически в най-разпространения местен спорт.

#гъзари#домашно насилие#принцеси#семеен кодекс