Longanlon и Наблюдател видяха Белене

14/04/2008Longanlon

Атомната електроцентрала, която алчният Станишев подари на руснаците, затвора, в който комунистите са измъчвали дисиденти – с това е известно Белене, според скромните ми наблюдения.

Е, Симион Патеев (Наблюдател) го видя на живо, а аз си живея там принципно и съм му се нагледал, та затова решихме двамата да споделим впечатления по темата…

Преди около две седмици, докато отивах да тренирам след работа, съзрях насред центъра на Белене характерния образ на Наблюдателя, с рижата му брада и коса на опашка – бил на гости човека. Черпих го един обяд и обсъдихме както апокалиптичните теории за бъдещето на световната икономика, така и развитието на града. Решихме всеки да напише това, което е видял в Белене, което знае за АЕЦ-а и изобщо всичко, за което се сеща по темата – и да сравним гледната точка на един човек, който следи новините, но не живее в града и друг, който точно там живее, но пък не му дреме нито за новините, нито за аеца.

Както мисли Симион по въпроса, може да прочетете в неговия блог.

Белене, град на АЕЦ

Наистина, ако попиташ средностатистическия българин за Белене, ще се сети за строящата се атомна електроцентрала. Тя е по новините, във вестниците, в интернета даже. Всеки се изказва трябваше ли да я строим или не, колко ще струва и т.н. Е, аз пък я виждам тая централа от малък и знам какво става там.

Когато “падна комунизма”, АЕЦ-а се строеше, майка ми работеше в него (още работи де). Бяха стигнали до под кривата круша общо взето – бяха докарали кожуха на единия реактор и до там. След това строителството се замрази – т.е. нищо не бе съборено, а предприятието поддържаше работници колкото да поддържат вече построеното да не се разкапе с времето. В момента навсякъде в града са плъпнали руснаци – фирмата-строител е докарала около стотина свои инженери, които за сега само пият Ариана по пейките вечер, а денем оглеждат и описват какво е състоянието на замразения строеж.

Миналата година от Грийнпийс протестираха срещу изграждането на аеца – какво точно ги болеше за природата, при условие, че атомната електрическа енергия е най-чистата такава, а ако гръмне централата точно природата ще ми е най-малкият проблем, така и не се разбра. Самото събитие бе доста жалко – няколко брадати и некъпани чужденци овесиха плакат на една ограда, журналистите, които сами си водеха, ги снимаха. Трима местни полицаи ги наблюдаваха и един от брадатите им се хвърли в краката в отчаян опит да предизвика някакъв сблъсък тип “навинен активист бит от репресиращи полицаи“, подходящ за централните емисии, но освен отегчените им погледи, друго не получи.

Белене, град на надежди

Ако питате някой беленчанин какви са очакванията му за бъдещето на града, той с готовност ще ви отговори как заради централата градът “ще живне”. Което аз лично смятам за глупости по точно две причини: Първата е, че съм бил в Козлодуй и знам, че живването му някак се е разминало и той е едно сиво село; Втората причина е, че всъщност Белене си е живнал много повече от другите малки градове по Дунава (които имам съмнителното щастие да обикалям редовно по работа) – има доста работни места (военна база, затвора, няколко малки завода) и безработицата е ниска, свищовският университет е близо. Доста млади хора остават да живеят и работят тук, поради което, когато е слънчево, центърът се изпълва с движещи се на стада майки с колички, както и с тичащи и врещящи деца – гледка, доста рядка в България. Изобщо Белене има визията на млад, китен (поне центъра де 🙂 ) и развиващ се град от селски тип – има даже два супермаркета хехехе.

Надеждите са свързани и с цените на имотите – в момента трудно ще намерите за продажба апартаменти за по-малко от 500лв/кв.м. и офиси под наем за под 500 лв/месец, което мене ме радва, щото апартаментът, който купих преди 5 години вече струва три пъти повече.

Белене, град със затвор и парк

До Белене е и най-големият остров по Дунава, на който има затвор и природен парк – до там се стига по интересен плаващ мост. Затворът е бил комунистически концентрационен лагер, в който са пращали дисиденти и политически затворници и малко хора са излезли от него живи – има паметник на загиналите. Сега затворът пак си работи, но си е за обикновени престъпници. Природният парк се казва “Персина” и е много як, с десетки редки водоплаващи птици и водни и мучурливи растения. За съжаление, по-лесно е да се посети затвора, защото достъпът до парка е само с разрешение на министъра на околната среда, който обикновено няма особени причини да е снизходителен към исканията за такова.

Белене, град на комари и католици

Който не е живял около Дунава, той няма как да знае за какво говоря. Не сте виждали мъгла, която отблизо се оказва талази комари, не сте вдишвали комари, не са ви влизали в очите, ушите и други телесни отверстия… Както казват кореняците беленчани: “Два комара надигат завивката ти и другите те връхлитат.“. Всяка година се пръска по няколко пъти с камиони в града и със самолет извън него и това само ни спасява да заприличаме на изсмукани от вампири.Освен комари има и католици – католицизмът е традиционна религия тук, има две църкви и даже един, който ще го правят светец.

Белене, град на Longanlon

Аз съм от Плевен, учил съм в училището на Румбата, но като бях малък, майка ми отиде да работи в аеца и се омъжи в Белене. Аз с нея де, после учих в Плевен и София, но се върнах, щото ми предложиха добра работа. Дали скучая, може да решите сами (снимките на мацки са достатъчно стари, за да не ми се сърди моето слънце ненагледно, която знае, че обичам само нея и то много 🙂 ):