Гроздето е кисело…

14/07/2009Longanlon

---

Продължавам да се пуля невярващо на лицемерието на некои хора относно чалгата и изобщо чалга-културата в най-общ смисъл. Да бе, ясно, мразите всичката тая пошлост, не одобрявате изрусените секс-кукли и гледате отвисоко на потните селски бекове в местната чалготека. И аз така правя (особено гледането отвисоко – специалист съм по тва).

Ама да наречеш русите, силиконени, фотошопени създания грозни, трябва да си или много самозаблуден или ебаси лицемера, честно…

Поводът за това ми поредно възмущение са реакциите в коментарите на предишната ми статия, третираща дините на една чалгарка и тяхната склонност да рекламират мастика, докато напират да излязат от скромно скроения (сиреч – със скромно количество плат) бански. Масово, особено мъжете, се възмущават как някой можел да хареса такава жена, като участничката в рекламата (името й ми убягва в момента). Твърдят, че изкуствено русите, изкуствено цицести и изкуствено пеещи бамбини са грозни и дори противни!

Да бе…

Има жени, с които повечето мъже знаят, че никога, ама никога няма да бъдат. Такива жени, както казва картин картофски, никога не се случват на учители, журналисти и инженери. Виждали сте ги – нагласени, оформени от целодневни посещения на спа и козметични салони, както и от вещата пластичнохирургическа ръка мацки, чиято цел в живота е да изглеждат добре, а професията им е да накарат някой богат мъж да ги издържа.

Ясно е, че всеки си има вкус, но тези жени са специално скулптурирани и нагласени така, че да покриват максимално много усреднените критерии за красота на всенародното мъжко население и външният им вид включва основни неща като гладка кожа, форма на гърдите, пропорции на лицето и тялото, от които зависи голям процент от това, което определяме като “красива жена”. Т.е. даже някоя от тях да не ти е идеалът за жена, няма как да ти се вижда грозна (освен ако не се кефиш на пъпчиви, с телосложение на табуретка създания).

Населението с по-ограничени финансови и интелектуални възможности и съответно по-първични и неподправени реакции (а.к.а собственици на тунинговани голфчета, както и на второразредни блогове, примерно) знае, че скулптурираните жени са далеч извън обсега му, но безпритеснително точи лиги по тях. Но тия, дето им се ще да изглеждат по-интелектуални, не могат да си позволят да точат лиги. Те не одобряват културата на сексуално обективизиране на жените, представянето им като предмети за мъжки престиж, усилията за доближаване до нереално перфектен образ чрез пластична хирургия, грим и фотошоп. И някак срамно е да не одобряват културата, пък да точат лиги, нали.

Затова…

Такова морално противоречие предизвиква един вътрешен, душевен дискомфорт, преминаващ в чиста злобичка. Ясно е, че няма да имаш такава жена никога, защо пък да не кажеш, че я намираш за грозна? Обществото на псевдо-интелектуалните чекиджии ще одобри, защото показваш, че си позьор като тях, а и ти след време успяваш да заблудиш даже себе си, че не харесваш такива жени по чисто естетически причини, никога не си ги харесвал и няма как да ги харесаш. Защо ли обаче като видиш подобна жена на улицата, ти висва ченето и жадно (па макар и прикрито) я изяждаш с поглед?

Не ме разбирайте погрешно – и аз предпочитам алтернативни мацки с малки цици. Русите секс-куклички са красиви, но далеч не са ми идеалът за жена, още повече, че индустрията, която кара малките момиченца да мечтаят за богати мъже, които ще им купят силиконови бюстове, ми е силно ненавидна – но ако, образно казано, ми позвъни някоя от тях на вратата, никак няма да я изгоня, вервай ми 🙂

Неслучайно народната приказка се подиграва на лисицата, която не може да стигне гроздето, затова го обявява за кисело. Щото да се правиш, че не харесваш нещо, само защото то не е в обсега на възможностите ти, или за да се направиш на много културен, е смешно и жалко.

#лицемерие#сезона на дините#силикон