Какво му е лошото да си продадеш детето?

23/07/2009Longanlon

Напоследък все по-често гледам в новините – пресечени канали за търговия с деца, гръцко семейство платило 20 хил евро за бебе (щото било момиче, момчетата вървели по 30), арестувани за продажба на деца и други такива доказателства за неизмеримо съвършената ефективност на българската полиция.

На мен ми е чудно обаче какво пък чак толкова лошо има в това да си продадеш детето…

Професионалисти от малки

“Държавата”, разбирай лелките и чичковците – бюрократи от съответните агенцийки, се прави, че за нея най-важен е интереса на детето – затова поставя какви ли не неизпълними изисквания, бюрократични пречки, забавяния и т.н. пред тези, които искат да си осиновят дете. Уж всичко се прави за доброто на детето – да се провери и докаже, че който ще го осинови е годен за родител по някакви си там критерии, които чиновниците са си измислили.

В резултат на това у нас има малко осиновявания, от чужденци – още по-малко, защото процедурите за това пък са още по-ужасяващо мудни и сложни (а чужденците са практически единствените, които приемат циганче, умствено или физически изостанало дете за осиновяване). Хиляди деца живеят в домове за сираци, от които, нека не се лъжем, излизат на 18, главно за да попълнят вакантните места за проститутки и дребни престъпници – професии, за които те имат вече перфектни умения, защото, както е видно пак от новините, усилено стажуват по тези специалности още от 12-13 годишна възраст, по време на “живота” си в споменатите домове за сираци.

Ако отново не се излъжем е ясно, че подобна е съдбата на много от децата в семействата, които биха си продали детето – с тая разлика, че тия в домовете поне доброволно стават проститутки, докато в бедните семейства или ги заставят да проституират, или ги женят на 11.

Затуй “държавата” да не ми се прави на много загрижена за доброто на децата – щото хем никой не прилага закона (да закони има, но не се прилагат), за да се отнемат правата на неспособните родители, хем пък е видно как държата се “грижи” за децата под нейна опека.

Продадени от малки

Както всички знаем, пазарът е могъща сила и не търпи липси. Когато някой иска да има нещо достатъчно силно, а друг има това нещо и иска да го продаде – независимо от пречките, те двамата ще се намерят. Когато осиновяването е трудно, а условията в домовете за сираци – ужасни, разбира се че тези, които искат да осиновят и тези, които имат излишни деца, ще прескачат институциите и ще се свързват пряко.

Аз всъщност и не разбрах какво толкова “неморално” има в продаването на деца. Така или иначе, детето практически (законово не, но както видяхме – законът не се прилага) е собственост на родителите и те могат да го правят каквото си искат – да го дадат в дом и да се откажат от него, да го изоставят, да го пребиват всеки ден, да го накарат да проституира или да го оженят за братовчед му, без никакви последствия, без “държавата” да се поинтересува.

Тя почва да се интересува само ако детето е продадено, и то на чужденци, за да го гледат като свое. Питам аз – тая съдба на детето по-ужасна ли е от описаните по-горе? Това деяние на родителите по-ужасно ли е от описаните по-горе? Или напротив, това е възможно най-добрия начин детето да се отърве от незавидните перспективи, които иначе го очакват в гетото или дома и да живее нормален живот в нормална обставновка и с истински родители?

#бюрокрация#осиновяване#пазарна икономика