Задължителна декларация за политици

08/09/2011Longanlon

---

Напоследък височайшия ни премиер набра управленско самочувствие, удари го хюбриса* и все по-често взе да ни дарява с изключително образователните си прозрения относно нещата от живота, предоставяйки ни, чрез наивната си искреност, уникално неподправен от пиари и съветници поглед върху начина си на мислене и възгледите си. Така успяхме да научим, че най-важното качество на бъдещия президент е да бъде “лоялно момче“, Тодор Живков бил построил две Българии и други бисери на премиерската мъдрост…

* Хюбрис се нарича прекалена увереност в собствените знания, стигаща до арогантност. Думата се използва особено често в политически контекст заради синдрома на хюбриса, който много управници получават – поради голямата власт, с която разполагат, поради голямото внимание, с което всички медии ги слушат и излъчват думите им, поради подмазвачеството на подчинените им и това, че никой не смее да им противоречи, те започват да си мислят, че знаят всичко и разбират от всичко, и че мненията им по всякакви въпроси са експертни и меродавни, че могат компетентно да решат и да се справят с всичко.

Особено показателни в това отношение са различните диктатори, които са на власт много години, които получават направо психически и умствени отклонения и мании за величие. Колкото е по-елементарен един човек и с колкото повече власт разполага, толкова по-бързо започва да се взема прекалено насериозно. Голяма част от съвременните политици, не само у нас, ръсят откровени идиотщини със самочувствие на мъдреци – никой не се осмелява да им каже в очите, че говорят глупости. Земеделския ни министър, премиерът ни, както и неговия ординарец полицейския министър, са нашенските примери за такова поведение – изказват се “компетентно” за икономика, за морал, за международни отношения…

Отгоре на това, има и още един фактор.  Въпреки, че може да са били експерти в дадена област (адвокати, лекари и т.н.), след годините партийни борби и работа в централата, огромната част от политиците са всъщност доста прости хора, чиято основна компетентност се свежда до партийни организационни умения,  безскрупулност и здрави лакти за изкачване до партийния връх. Мисленето им е на изключително елементарно ниво, силно повлияно от масови нагласи и медийни образи (вижте какви вестници четат депутатите по време на заседанията в парламента – 24 часа, Нощен Труд…).

Поради което, предлагам следната декларация

Всеки политик трябва да е задължен от закона, да започва всяко свое изказване (реч, интервю, мнение и т.н.) със следната встъпителна забележка:

Имайки пред вид моята липса на каквито и да е познания по икономика, на твърде ограниченото ми разбиране на Конституцията на страната ни и на европейското право,  и осланяйки се на съмнителния си морал, високото си самомнение и строгите инструкции на  спонсорите на моята партия, бих искал да кажа, че…

Мисля, че ако всеки път, когато политик дава мнение по някакъв въпрос, първо казва това и чак после какво мисли, не само много хора ще имат малко по-реална представа за това какви са всъщност хората, които ни управляват, ами и самите политици ще се съобразяват малко, тая реплика имайки един вид ролята на древноримския роб, който по традиция стоял в колесницата до триумфиращия генерал и докато последния приемал приветствията на народа в своя върховен миг на слава, непрестанно нашепвал в ухото му “Помни, че си смъртен!“. Днешните политици определено имат нужда от подобно напомняне.