Мило дневниче…

10/07/2008Longanlon

---

Нито един от двамата на снимката не съм аз

Едно време не знаех кво е блог, ама си имах микро-блог. А? А? Е, не го наричах така и го пишех на хтмл, ама вежен е принципът. Наскоро си отворих архива на сайта и намерих некои забавни неща.

Малко ретроспекции как е протекла заветната 2004 година за мен. Обещайте да не се смеете…

—————-

12 януари 2004 г.

Латиноамерикнските танци не са това, което си мислех. Sign me in.

Форумът на GW обаче е точно това, за каквото го смятах. Sign me out.

—————-

13 януари 2004 г.

Мразя html тагове. Мразя сорсове. Но прогресивно задобрявам. Резултатът все още не е на лице, но скоро ще бъде.

—————-

23 януари 2004 г.

Купих си лампа Sylvaniq Grolux за аквариума, но това е най-шибано слабата лампа, която съм виждал. Малко играе цветовете наистина, но за растенията едва ли ще от голяма полза. Взех си също и два стръка от някакъв вид Бакопа с по-фини листа. Ще видим дали ще расте…

—————-

27 януари 2004 г.

Георги Господинов – “Писма до Гаустин”.

“Алиса в Страната на чудесата”

—————-

28 януари 2004 г.

Има филми, които неизвестно защо тъпите ни разпространители никога няма да пуснат на кино. “Сексът не е всичко” се оказа страхотно дебилска японска комедия, на която цялата компютърна зала се хилихме като хиени час и половина нонстоп.
Комплименти за fufu, правил субтитрите и превода.

—————-

7 февруари 2004 г.

Властелинът на пръстените – Завръщането на краля в кино Чаплин.
Няма да кажа нищо конкретно защото … защото така. Филмът е точно копие на книгата – като размах , като усещане. Именно тази мащабност, пренебрежение към детайла, заради която Толкин не ми е сред любимите автори.

Гатака по bTV. Не, че не го бях гледал, но Ума Търман е толкова умопомрачително красива, че претоварва сетивата ми. Иначе историята е типична боза за неравнопоставеният американец, който с амбиция и упорит труд се изправя срещу системата. Интересна идея развива, но…

Национален доклад за развитието на човека за 2003 г. в София. Скука. По едно време усетих, че от 15 минути спя, хвана ме срам и се събудих….за да видя цяла зала с дремещи костюмари и Георги Коритаров, който неуспешно се опитва да ги събуди. Едноредните сака с четири копчета са последния крясък. Без цепки моля.

—————-

11 февруари 2004 г.

Една колежка ми каза нещо, което силно ме потресе: “Животът е това, което ти се случва в остатъците от деня след работа и училище”. Кофти тръпка наистина.

Абе вие изобщо знаете ли какъв КОМПЮТЪР може да се купи за 2000 лева?

—————-

16 февруари 2004 г.

Записки по българските въстания” З. Стоянов :
“Вързаха ме, и един от апашите се закани, че щял да ме разпитва “изтънко”, от което аз собствено, се поуплаших… Но когато започна да ме пита, страхът ми съвсем мина, защото като чух “тънките” му въпроси веднага ми стана ясно, че този човек дълги години е продавал сушени дренки на сливненския селски пазар…”

Октопода по диема+ : французите продължават да правят готини филни за неделя вечер с голи жени в тях. Много секс има във френското кино, много. И то не от оня, холивудския звезден секс, издигнат до такива нива на измисленост и кинематографичност, че става антиеротичен, а един такъв делничен, реален секс, какъвто ти се случва (или може би не ти се случва, не те знам) всеки ден. С какво това обогатява световното киноизкуство не е ясно, но и не ме дразни, незнайно защо.
и да не забравя:

Абрашев, не ме ядосвай !!!

—————-

23 февруари 2004 г.

Circle of Friends по Нова ТВ – Мини Драйвър в прекрасна роля. И прекрасна както винаги. Направо не мога да повярвам, че съществуат толкова красиви жени.

Редовната сбирка на GW-Clan Belene Vodka Crew протече според предварително приетия дневен ред – изпиване на цялата закупена водка с кола и нескафе, задушевни спорове за естеството на системата AD&D 2 vs 3 и кашляне като Смирненски (не знам защо ;). После танцуване на ‘Осем, осем’ в местната чалготека и документиране за поколенията. Been there, done that.

—————-

27 февруари 2004 г.

Командировка в Русе – градът ме изненада приятно с архитектурата си и наличието на книги в книжарниците (не се смейте – в Свищов например там има само канцеларски материали и никакви книги). Двете мацки – общински съветници oт некаква забутана община, с които ходихме на дискотека се казваха Алиса Мухарем и Рейхан Касим-Ешреф, обаче бяха супер готини… Хареса ми това пътуване…

—————-

09 март 2004 г.

Готината порцеланова статуйка на японско момиченце, която си бях купил я забравих в едно кино, а филмът беше Последният тъп самурай.

—————-

16 март 2004 г.

Бът ай българче оставам,
по душа, сърце енд боди.
Невър няма да забравя
брадърс Кирил и Методи.

Май народ из вери древен!
Май народ из вери твърд!
Ай ем българче. Форевър.
Чак до финиш ъф дъ уърлд.

Copiright – www . e-bane . net

Толкова за национализма в наши дни.

—————-

17 март 2004 г.

Плейбой е най-тъпото списание евър – купих си го, защото на корицата за първи път видях не поредната крава с провиснало виме, наистина симпатично слабичко и мургаво момиче с прическа като на Мая, но се оказа, че нейните снимки са единственото, за което дадох 5 лева. Статиите, интервютата и “есетата” са като за малоумници, от каквито, предполагам, се състои не само основната аудитория, но и авторският колектив списанието.

Вървиш край живота на хората, а между теб и тях – само цветя и всевъзможни свещници, статуетки, красиви дреболийчици… Датчаните имат глагол “уютвам се”. Домовете им са пълни с разни нещица, които обаче не са кичозни прахосъбирачки, а наистина създават уют.

Copyright www . whybulgaria . com

—————-

23 март 2004 г.

Накараха ме да ходя на работа със сако. Това поне ми дава възможност да нося осемнайсетте си ризи в ралични отенъци на синьото…

Koмпютър IBM 850 мх, 14’LCD made in China за 2000 лева – да го начукам на всички гадни корпоративни копелета, които подържат подобни безумни цени, а също и на другите гадни корпоративни копелета, които ме карат да купувам точно тези компютри на точно тeзи цени.

—————-

24 март 2004 г.

Първи брой на списание Cosmopolitan на български. Като изключим доста набиващата се на очи на места прилика с Лична драма (Силвия, Тони, Сашо и Мария споделящи лични тайни и преживявания – хайде бе г-ци редактори, не можахте ли да измислите нещо друго?) и факта, че това всъщност е списание само за жени, то прави впечетление ако не на друго, то поне на професионална направа – стига Блясък и Хай-клуб ебаси. Няма да си го купя пак разбира се, но си заслужаваше поне заради модните фотосесии, в които видях поредното доказателство, че една добре облечена жена е много по-секси от една зле съблечена (а такива по улиците ни – дал господ).

—————-

26 март 2004 г.

Маскен бал и състезание по танци в дискотека “Bonkers”. Бях се маскирал като юпи, т.е. отидох с един от костюмите, с които ходя на работа. Наложи се да се поразсъблека де, поради парниковия ефект. За съжаление не можахме да спечелим състезанието по “танц върху вестник”, поради простата причина, че дори и като вдигнах Лора на ръце, обувките ми 45 номер пак бяха по-големи от сгънатия на осем във финалния кръг вестник.
Отдавна не се бях забавлявал така обаче – беше супер.

—————-

1 април 2004 г.

Ходих на самодеен ученически театър – “Осмия цвят на дъгата”, който се оказа не Октарината, както си мислех до сега (става дума за осмия цвят, по Пратчет – и вземи да го четеш вече тоя автор, стига си бил прост). Пиесата също беше твърде добра, с най-разбиващото интро, което съм гледал. А накрая Светлето умря.

Открих ултимативния магазин за анубиас, но няма д кажа на никого къде е – нека ви е гадно…
А ако някой ви кажe, че от ‘черен руснак’ и трева не боли глава – наречете го лъжец и го заплюйте в лицето.
И днес няма да лъжа, защото майка ми има рожден ден.

—————-

15 май 2004 г.

Да де, знам, че не си ъпдейтвам често сайта, кво да правя – отскоро съм с ново/старо гадже, на което още се радвам (даже повече от преди…), а и уча за изпити…

Успях да се видя на живо с Боби и Ники и да си закупя лампи за аквариума (Силвания Гролукс и Аквастар), както и филтър АкваЕл Мини, който направо не мога да разбера дали е включен, тъй като изобщо не се чува как работи…

Гледа ми се Еквилибриум.

—————-

25 май 2004 г.

цитат:

Хайде стига сме спасявали България… Свикнали сме все да има някой да ни спасява, пък пос­ле да има поне на кого да си го изкарваме. Аз имам една страшно голяма амбиция – да си върша добре и съвестно работата. Мисля, че именно така, без излишни геройства и гръмки изявления за лични саможертви, си помагаме най-добре

цитат:

Едно изследване на „Алфа рисърч“ говори за т.нар. социално остаряване. Според тези изследвания 20-годишни хора, живеещи в малкия град, мислят като 50-годишните, които живеят в София. Нашето общество продължава да възпроизвежда в голямата си част една традиционна култура. Традиционната култура не толерира различността. Не толерира изявата на личността.

в-к Капитал

—————-

31 май 2004 г.

Lock, stock and two smoking barrels или Ах, тази Мери беше изборът предната вечер и доколкото поредният малоумен холивудски бълвоч може да се нарече ‘кино’ (макар точно този да не е ‘поредния’, тъй като поставя нови хоризонти от невиждана тъпота в имбецилния свят на романтичните комедии), аз имах удоволствието да го пропусна (де да беше така и преди години, когато го взех на видео) и да погледам Вини Джоунс с коженото яке, нарамил двете пушки.

—————-

07 юни 2004 г.

Ах, в сравнение със собствения ми манипулаторски гений (ако мога да се позова на Пратчет) Макиавели не е можел да върти дори лавка за пържена цаца. Но за това – друг път.

Не знам дали ви е известно, но да пипнеш коминочистач било на късмет (даже имаше една стара песен за което), а имайки пред вид, че коминочистачите са по-редки и от кокоши зъби (ех, небесните господари – ангели са те…) подобна възможност не е за изпускане. Поради което съм горд да се похваля, че въпросният мизерен и дръглив циганин бе докоснат от мен при посещението ми в София този понеделник, когато имах късмета да се размина с него на улицата.

—————-

16 юни 2004 г.

Sir Grаy:

“Лонганлон е застъпник на строгия егоцентризъм, картезианското съмнение на Декарт, “cogito ergo sum”. Същността тук се корени в това, че видите ли, щом обкръжаващата ни реалност може да бъде възприемана и тълкувана единствено чрез нашите собствени сетива и ум, то ние не можем да бъдем никога сигурни в нейната обективност. Следователно единствено собствения ни свят е сигурен и ценностен (поради сигурността му).”

—————-

16 юли 2004 г.

Търново – град на противоречия. Наистина има какво да се види там, като започнем от премногото паметници ( особено тоя на Асеневци), минем през най-многото дискотеки на глава от населението и завършим с наистина дивно красивата г-ца Влайкова, младши експерт по туризма в Областната администрация там, която ми взе дъха с външността си още първия път, когато имах щастието да я зърна ( а и да я зяпам два часа по време на учредяването на Областния консултативен съвет по туризъм , заради което всъщност се разкарвах до там).
От друга страна Търново си има и лоши страни, които май са повече. По-баиресто място трудно би могло да се намери – сега вече знам как да си представям Ланкър… Трябва да видите къде се намира тъй известният Великотърновски университет – на един чукар, до който се стига по стръмни и мега-дълги стълби, заобиколен от гора и циганска махала. Наоколо няма НИЩО, дори едно кафе няма къде да изпие човек – пълна пустош.

—————-

17 август 2004 г.

От тази есен ще се образовам за втори път – сега в икономическия университет на Свищов. Маркетинг. Мноооого учен ще стана. Поне една магистратура да бях записал, ама нейсе…

Красивата ми и изключително сладка приятелка продължава да е все така красива и изключително сладка, но за мое съжаление и за огромна радост на приятелите ми вече не ми е приятелка. А сините сливи когато са зелени са розови, макaр някои от тях да биват и жълти. Причината за това е, че някои жени сматат, че са хванали господ за кура само защото са направили същото с мен.

И тази година ще се размина с почивката на планина, че и на море, но за сметка на това установих , че да отслабнеш не е толкова лесно, колкото съм си мислел – когато съм гладен ставам още по- заядлив, ако това изобщо е възможно и съм същинско бедствие за хората около мен и за себе си.

—————-

30 август 2004 г.

Повишиха ми заплатата, представете си – не беше се случвало от година насам. Горе долу от толкова не бях ходил с момиче, което да не е 10 години по-малко от мене, но сега и това е факт – новата ми изгора е на 22 и е перфектна колкото си искаш. Животът продължава да е шибан, но както изглежда шибането понякога може да е и хубаво 😉

Ако някой реши да ми подари нещо за приближаващия ми рожден ден нека знае, че имам нужда от готина поставка за миришещи клечки, както и от джип. Последния може и без двигател, щото и без това нямам книжка – важното е да е лъЗкав.

—————-

15 септември 2004 г.

Ето това намерих в e-bane.net за зодията си. Първият верен хороскоп, който съм виждал.

Дева: обоняние на слон, ум на заек.
Дребнава, алчна, скучна и свадлива. Педантизма на Девата я прави непоносима както в работата, така и у дома. Със своите капризи е способна да погуби всяко начинание и да изкара всеки от нерви. Никога не импровизира и съставя най-подробни скучни планове за себе си и своите близки, въпреки техните протести. Всичко у нея е хладен разчет, всичко, което прави е тежко, солидно и скучно. Освен това е майстор на интригите и ако има врагове, не се успокоява докато не се справи с рода им до десето коляно.

Перфектната жена замина за чехия, но не и преди да скъсаме.Лошо…
Лекциите в Свищов текат с пълна сила и добре, че има едно високо и слабичко момиче със смешни остри обувки и депресираща ме малка чантичка.

—————-

28 октомври 2004 г.

Снабдих се с една от тия системи, на която викат ‘домашно кино’ и се състоят от DVD и съраунд-колони. За мен това определение включва компютър, медиа-проектор, триметров екран и колоните, но подобно нещо излиза към 5 хиляди лева, така, че…

Една бивша приятелка каза, че като поведение съм бил едно към едно копие на Тузара от “Секса и града”. Дали е вярно?

—————-

8 ноември 2004 г.

Нека си го призная – аз съм лежащ картоф.

—————-

22 ноември 2004 г.

Изпитът по стопанска история се предаде пред мощните ми еднодневни усилия по заучаването на тлъстия учебник. Трябва да подчертая, че макар материята да беше твърде интересна, авторите на споменатия учебник са се постарали да го направят максимално отвратителен за четене.

—————-

30 ноември 2004 г.

Копеле, анти-техническия ми гений стигна нови висоти при неумението ми да включа към телевизора си най-обикновено видео модел на дядо ми новобранската. Добре, че бях поканил гости (да гледаме заедно, представи си), та те ми оказаха неоценима помощ (+необходимия кабел на Лора) и в крайна сметка Соленото езеро на виейчес биде изгледано. Да живееят дивидитата.

Което ме подсеща за едно предложение на някакви рекламодатели да се забрани превъртането на бърза скорост на дивидитата вкъщи, защото хората, представете си, им превъртали рекламите и те търпяли загуби от негледането им. Той верно Инкуайърър не е вестникът, на който бих се доверил, ама за разлика от Шок (който се има за нашенския му еквивалент, много му здраве), в него няма дим без огън.

И само Деси Слава в Плейбой липсваше на човечеството!

—————-

06 декември 2004 г.

Една малка приятелка (чието име ще спестя) поканила няколко момичета, за да се напият у тях, докато баща й го няма. Нещеш ли, той се връща една вечер по-рано и заварва пълни пепелници и празни бутилки от джин, заедно с дъщеря си, която танцува по прашки, докато скъпата на всички ни Пепа повръща в кенефа. Наказани обаче няма, което е и хубавото в случката. А лошото е, че аз не съм бил там…

—————-

22 декември 2004 г.

Нов аквариум-нов късмет. Особено като се има пред вид, е стария се спука и изтече на пода, а новия е двойно по-голям. Ако някой случайно се интересува, стъкларят Миро от Плевен е ебаси добрия майстор и то за 45 ст/л.

—————-

27 декември 2004 г.

Добре де, как може да се работи на 31 декември?!? Кой идиот го измисли това? Не, че аз лично ще работя, но въпросът е принципен – как може денят на конференцията на ОСС да го направят почивен (и то само за София, представете си), а между Коледа и Нова година да няма нито един ден?
А като оставим това, какво ли не правят 2-3 есемеса с хората…