Утре ме слушайте…
между 11 и 12 часа по радио “Стара загора” в предаването “Часът до обед” да говоря за българското село и що преклонението пред него ме дразни, рийшли
между 11 и 12 часа по радио “Стара загора” в предаването “Часът до обед” да говоря за българското село и що преклонението пред него ме дразни, рийшли
Косьо
22/02/2011 - 12:07
тук http://www.radio-sz.net/rsz/
НИКОЛАЙ НИКОЛАЕВ
23/02/2011 - 19:53
На 24.02.2011г. (четвъртък) рано сутринта – около 04’40 часа, може да чуете интервюто и по “Хорозонт” – в предаването “По първи петли” с водещ Николай Николаев.
Аз също не се притеснявам от изчезването на селата – притеснява ме изчезването на българите от селата, че и от България изобщо. На тяхно място – в по-близките до градовете села, се заселват цигани…!!!
scanman
25/02/2011 - 03:00
е тия дет не фащаме радио Стара Загора да умиргаме ли? Земи го запиши в емпетри да му се не види, па го тури да се чува в интернета…
Генади
20/03/2011 - 00:56
Като бивш водещ от там- имат много добро интернет излъчване и ако лонги помоли ще му дадат предаването в мп3, веднага след излъчването ще го получи.
А за селото- Лонги, когато излезеш от България, тогава можеш да оцениш българското село. Българските храни са нещото което може би едно от малкото неща, които ми липсват. По-рано не ги бях забелязал, когато бях в българия, но домати вкусни и големи( точно в старозагорско са един сорт- биволско сърце) няма никъде.
Народът ни има две желязни инстикта- да имаш собствена земя и собствено жилище и това е друго нещо, наследено от селото, което особенно в модерния свят се оказва особенно ценно.
Аз излезнах в чужбина, за да оценя българското село едва сега… И много жалко, че ти не го цениш.
Николай
22/03/2011 - 11:18
Балгарското село се нуждае от водородна бамба. Няма друго място на планетата от където да извира толкова много антиматерия и нежелание за живот. Слушам тези дни, разни хора са се разциврили, искат да спасяват селото, не останали хора там. Защо?
Как може да накараш един млад човек, който прави планове за живота си, да се върне да живее там, където хората имат тоалетни на двора и се бършат с вестници. А пред незамазаните им къщи стоят коли за по 10 000 евро. За какво му е на младият човек този робски инстинкт?
Една истинска история от поречието на река Въча. В едно село по реката хората си хвърлят торбите боклук в реката. И питат един дядо, защо така бе деде, защо го хвърляш този чувал с боклук в реката, ми нали ще я замълсим. А дядото каза така: ами реката ще отмие боклука и аз повече няма да се занивамам с него.
Ей така селото отмива проблемите си, както селянина си хвълря боклука и сере в собствения си двор и с торта си полива доматите. И после разправя че живота му е като сълза чист.
Водородната бомба се бави нещо.