Внимание – смотаняци на хоризонта!

28/05/2008Longanlon

Тва любовният живот, ще знаете, е опасно нещо – романтиката не е за всеки и винаги могат да станат разни фалове, които да ти разбият ако не сърцето, то поне представите за света. Но рисковете значително могат да се намалят, ако все пак подбираш какво сваляш и не се хвърляш на най-гнилите ябълки от генетичната кошница.

Обаче много хора, особено жени, няма как да не отбележа, дори това не успяват да направят. Чудя се защо…

Сега, проблемът няма какво толкова да го обяснявам, всички сте попадали на примери нееднократно, че даже и прекалено често, когато най-различни приятелки ви се жалват от бившите си или настоящи гаджета, редейки ред сълзи, ред сополи и чудейки се как някой може да е толкова голям гадняр, идиот, селянин, чобанин и т.н. че да постъпи така с нея, както е постъпил само преди минути/часове/дни/години (о! боже) доскорошният й благоверен (в чести случай и не-верен). Ако пък случайно ви се ще да си припомните некои по-пикантни случки от сорта, ето тука има описани доста – препоръчвам да погледнете, преди да продължите надолу с четенето.

Тa едно нещо винаги ме удивлява, когато се случа близо до епицентъра на някоя такава развръзка. То, разбира се, не е, че някои мъже са абсолютни и завършени кретени, мърди и комплексари – всъщност, повечето сме такива. Не е и това, че много от тях намират за най-подходящо да упражнят идиотията и комплексарщината си именно върху жената, която, случайно или не, е решила в тоя момент да сподели леглото/живота им – селски пернишки чобани колкото щеш, нагледал съм им се, има ги навсякъде.

Това, което наистина ми взема дъха и то всеки път обаче е неподправеното изумление, с което жените – жертви на подобни подобия на мъже се учудват как, видите ли, “той не беше такъв като се запознахме“. А ей тая реплика направо трябва да се запише в аналите, че и в оралите на историята като най-неадекватното нещо, казвано от селска пръчка някога, честно. Щото за да го кажеш, трябва да си извънземна, казвам ти.

Как пък “не е бил такъв, ебаси”… Как пък аз и всеки нормален човек, като погледне някой и на оня от сто километра му личи, цялото му същество и визия крещят с пълен глас, че е тъп като гъба – фешън – селяндур – прост селски бек, а пък на тебе мила, ти трябваха три години да му переш чорапите и да те третира като боклук, за да стигнеш до гениалното прозрение, че той, о еврика, бил точно такъв?

Верно, има някои по-прикрити чукундури, на които коплексарщината им не бие чак толкова на очи, ама повечето даже полагат специални усилия да си я покажат на всеки, който иска да гледа/слуша, че и на тези, дето не искат, държат да наврат селското си начало в очите на света, да не би някой да остане неразбрал що за стока са. Но… неразбрали винаги има… най-често от женски пол (петя, няма ли да ме цапнеш през устата най-после?).

Що така ве?

Повечето жени си въобразяват, че могат да преценят един мъж само като го погледнат, ама само си въобрзяват – колата и жисиема не дават особено достоверна информация нито за материалното му благосъстояние, нито за това дали обича да бие жени, щото не му става пишката. Дори напротив – мисля си, че представителките на по-добрата половина от човечеството, въпреки многобройните си безценни качества и неоспоримата си прозорливост (да бе…), имат някакъв прекъсвач в главата си, който направо изключва разсъдъка им, когато става дума за това да преценят що за стока е един мъж и често пъти прекъсвачът държи по няколко години, преди мишенцето да се усети, че ходи с дебил. Що така?