Хората и техните хобита

01/06/2010Longanlon

Както може би сте забелязали, аз съм от тези хора, на които като че ли хобито им е да си имат хобита – интересувам се от много неща, давам си парите за какви ли не глупости и чета книги, форуми и сайтове за каквото съм се запалил в конкретния момент.

Сега чета една книга, която ми дава много интересна перспектива относно религиозния фундаментализъм и хобитата…

Почти всеки човек си има хобита – за някои е гледането на шампионската лига по футбол и надпиването с бира, за други решаването на диференциални уравнения с помощта на теория на струните, ходене за риба, пребиване на проституиращи травестити,  събиране на всички филми на Gianna Michaels, спорт или каквото друго се сетите. Част от хората всъщност нямат никакви хобита и мислят и говорят само за работа, но може да се каже, че за тях работата е хоби (макар че аз такива ги смятам за умствено ощетени и гледам да ги избягвам – ако не друго, щото са скучни).

Независимо дали човек е антисоциален единак, който предпочита да реди колекцията си от редки връзки за обувки цяла събота вечер, или неистовата нужда да е част от някаква група, го кара да пребива и да бъде пребиван от противниковата футболна агитка, ясно е, че да си имаш някакво занимание, според интелектуалните ти, финансови и културни щения, нужди и възможности, е като че ли неразделна част от човешката природа. Мозъкът ни просто не може да седи бездеен.

Бурките

Книгата, за която говоря още не съм я прочел цялата, но в нея се описва всекидневието в африканските мюсюлмански държави (Сомалия, Кения) и как радикалния ислям, идващ от Саудитска Арабия, набира бързо последователи сред младите. По-възрастните хора там са мюсюлмани, но са доста консервативни, смятат, че религията и свързаните с нея обичаи трябва да са такива, каквито са в момента, и се противопоставят на каквито и да било промени. Заклеймяват, разбира се, неща като къси поли, грим и подобни, но не харесват и новите за тези държави радикални ислямски движения, които твърдят, че жените трябва да се покриват целите, 5 молитви на ден и т.н.

Именно жените обаче и младите мюсюлмани като цяло, се оказват най-добра почва за поученията на  радикалните арабски проповедници. Правят молитвени събирания в къщите си, първи надяват бурката с гордост, започват да изпълняват стриктните и подробни до абсурдност “ислямски правила” като в кой ден какво се яде, с кой крак се влиза първо в тоалетната (левия) и с кой се излиза (десния), ходят на кръжоци за изучаване на исляма и т.н.(слагам “ислямски правила” в кавички, защото тези правила ги няма никъде в корана, а са просто измислени от фанатиците-проповедници – такива има и в християнството).

В западния свят често се смята, че жените, носещи бурка са принудени от мъжете и семействата си да го правят – но поне в тези африкански страни, това не е така. Точно обратното – това е техен съзнателен избор и много често мъжете им се противопоставят на него – та кой би искал жена му да се облича като пингвин и да не му дава да прави секс с нея, ако не се е молил преди това 5 пъти през деня?

Кое кара тези млади хора и жени от всякакви възрасти да приемат с отворени обятия едно такова абсурдно виждане на религията, един такъв абсурден стил на живот, скован от хиляди правила за всяко дребно нещо, които те непрекъснато трябва да спазват? Докато четях по какъв начин живеят тези хора, за мен отговорът стана очевиден – те просто си нямат друга работа.

Хоби

В тези държави и общества младите хора и особено жените нямат с какво да се занимават. Не ходят на работа, не могат да ходят в кафенета (само възрастни мъже ходят в тях), няма клубове или дискотеки, няма телевизия, нито книги (много от тях са и неграмотни). Жените общо взето си стоят в къщи, защото да ходят насам-натам е признак на лош морал и е срам за семейството. Така че какво друго им става да правят?

Те имат вътрешна нужда от някакво занимание, затова се хващат за сламката – за единственото нещо, което е нормално и уважавано в тяхното общество – религията. Така в стремежа си да се избавят от празното си и скучно ежедневие, го изпълват с множество стриктни ритуали, на които религията придава специален и сакрален смисъл.

В стремежа си да изразят някаква индивидуалност в подтисническото общество, в което живеят, в стремежа си да се докажат като личности, да са по-добри, по-различни, те стигат до крайност именно в предаността си към системата, на която то се гради, просто защото не познават и не им е позволено да се изявяват с нищо друго. Всеки има нужда да занимава с нещо ума си – и каквито условията, такава и занимавката.

Така толерантността дори към умерената религиозна догма, не води до нищо друго, освен до религиозен фанатизъм. Както е ясно видно в цяла Западна Европа, че даже и у нас – знам, че не подозирате, но в разни религиозни форуми тук съвсем сериозно хора обсъждат кога точно е бил потопа и как точно лъвовете са пасли трева преди него (според библията). Както казах, всеки има нужда да занимава с нещо ума си – и какъвто ума, такава и занимавката…