Слепите



Има една особена порода хора, които лично аз никога, ама никога няма да мога да разбера. Всички сте срещали такива, всички познавате такива, защото те са учудващо многобройни. Не са глупави, но са видимо слепи за това, което ги заобикаля.

И това са хората, които говорят само за работа…

 

На почерпка с колеги сте – на гости, в кафе, ресторант или в барокамерата на трети модул от Международната космическа станция (знам ли, може и там да работите). Не работна среща, просто за социализиране и разпускане. Нормално е да поговорите за работа, да понаплюете шефа или гнусния малък подмазвачески гном Иванов, дето все се урежда на командировки в Швейцария. После с напредване на времето идва ред на по-други теми: кино, мацки, футбол, как сте се напили като свини оня ден, децата, туршията или за каквото там ви е интересно да си говорите – затова са тия срещи за сплотяване на колектива, хора сте нали, имате и личен живот. Да, ама някои от тия, с които сте на масата, очевидно нямат.

Не мислете, че това е функция на интелекта. Има и много не дотам умни, че и направо глупави хора, които си имат хобита и най-различни теми на разговор – футбол, чалга-певици, досиета и комунистическата мафия, която управлява България, как са наточени на съседката с големите дини… С тях можете да седнете на маса, да си приказвате цяла вечер за какво ли не и да си изкарате страхотно – почвайки от Камелия (една съвсем добра тема за разговор, признавам), преминавайки през нещата от живота и завършвайки със завалени обяснения как всеки от двамата толкова много много у’ажа’а другия, че няма накъде повече.

Но аз не говоря за тях. Говоря за един особен вид хора, които просто не могат да не говорят за работа – за тях други теми няма. Не, че работят много или пък че работата им е много интересна – просто … като че ли няма нищо друго, за което могат да говорят.

?

Повечето от тях не са глупави – напротив, интелигентни са, някои от тях – много. Някак обаче успяват да останат слепи за света – интересуват се само от това, което “трябва”. Всички познавате такива. В училище и университета вероятно са били отличници – но са прочели само учебниците и книгите, които “трябва” – никаква друга книга.

Умовете на тези хора не са търсещи, любопитни – всичко, което не е пряко свързано с бита или работата им за тях е безинтересно. Те нямат хобита, любими занимания – защото не виждат смисъл в тях, не са им интересни. Гледат телевизия, четат вестници, по някое списание, книги не купуват. Нямат любима музика – слушат каквото се пуска по радиото. Нямат любими филми – гледат каквото върви по телевизията. И по едно време се оказва, че не могат да проведат никакъв смислен разговор на нито една тема, освен работата си – защото с работата си се занимават по 8 (или повече) часа на ден и само тя е заниманието в техния живот, което по някакъв начин ангажира ума им.

Слепите

Тези хора аз ги съжалявам от дъното на душата си, защото те са слепи. Те не знаят за какво съществуват – само пребивават в света временно и така и не разбират защо са там. Те не мислят. Никога няма да се зачудят защо това или как онова. Никога няма да си зададат философски въпрос, пък бил той и най-елементарен. Те като че ли нямат мечти.

Тези хора са една загадка за мен. Аз не мога така – за мен работата не е животът ми, а просто начин да финансирам многото си хобита. Не смятам за нормално да приказвам за работа на приятелите си или на приятелката си – едно, че на тях едва ли им пука и второ, аз не съм само това, което работя. Светът ми е интересен, има хиляди и хиляди неща, които искам да видя, да науча, да си говоря с някой за тях. Има хиляди неща, които искам да направя (повечето от тях, признавам, са свързани със загорели на слънце, а и по принцип нимфи с перверзни усмивки).

Хора, които говорят само за работа, ако се отклоним от романтично – псевдо – интелектуалните излияния, са пълни темерути. Скучни и безинтересни тъпаци. Те не могат да дадат нищо, дори добро настроение. Нито могат да вземат нещо от вас, защото каквото и да им кажете то потъва в бездънната яма на пустия им ум.

Лично аз гледам да ги избягвам.

 

СПОДЕЛИ
Guys we HATE (once again)
Време разделно

Коментари

  1. mname, дори да ти хареса туй писание (в което леко се съмнявам), ще се радвам да ми направиш хейтърски блог. Обещавам много да се гордея с него 🙂

  2. Христина
    11/03/2008 - 09:31

    Лошото е че просто действителноста ни е такава, че на повечето хора се налага да работят страшно много за да могат да живеят нормално. И в един момент тя намат нищо друго освен работата си! Аз лично на това го отдавам!

  3. Aз пък не го отдавам на това – човек винаги има време за нещо различно от работата. Въпросът е дали иска да говори за него или само рабоата занимава ума му. Може да говори за това какво е ял снощи, как се е спънал на стълбите като се е прибирал, какъв филм е гледал по телевизията…

  4. “Лошото е че просто действителноста ни е такава, че на повечето хора се налага да работят страшно много за да могат да живеят нормално.”

    Не мисля, че това може да е оправдание. А колкото до хората, longanlon, за мен не са ‘слепи’ само тези, които не говорят за нищо друго, освен за работата си, а и тези, които живеят за тази работа. Пренебрегват семействата си, приятелите, здравето си. Интересно е кога такива хора ще разберат, че могат да си намерят друга работа, но друго семейство и здраве едва ли….

  5. Pippilota Mentolka
    11/03/2008 - 10:43

    Longanlone за юристите говориш, нали? 😀 Щото те до един са описаните същества.

  6. Лонги, има повече от една гледна точка. Предлагам ти и тази: има хора, които обичат работата си, а те имат близки, на които им е интересно да слушат и говорят за тази работа, така че работата не е непременно по-лоша тема за разговор от Камелия, мацките, футбола, туршията и напиването – впрочем теми, които на мен не са ми интересни. Но не самата тема е важното, а начинът по който се говори за нея. Ако ти е страст и влагаш сърцето си, докато говориш по някоя тема, тя би могла да е интересна на всеки, който е любознателен и всичко, което ти приписваш най-вече на хората, които не говорят за работа 🙂

    Моята работа е да се занимавам с млади хора, така че често говоря и пиша за нещата, свързани с тяхното образование и израстване. Тези дни все повече се притеснявам за тях точно заради нещата, от които ти се оплакваш – растат скучни хора, които очакват от света да ги забавлява. Предлагам ти днешното си обяснение за това явление. Считай го за коментар по темата ти, но и не забравяй, че за мен е и говорене за работата 🙂

    ето:

    http://lydblog.wordpress.com/2.....vite-deca/

  7. Частен случай на това явление са някои от майките на малки деца и бебета. Нали за момента това им е работата – да си гледат децата. И когато се събират по градинки и паркове, по кафенета и на гости, темите са : бебето яде това и това, в толкова часа се събуди, плака толкова време, смених му пелените толкова пъти. И други още по-интересни теми като какъв цвят беше онова, което напълни пелената.
    И това е. Други теми няма.
    Оправданието е, че нямат време за нищо друго. Можеше и да им повярвам, ако не бях родила преди година и половина. Щом аз мога да намирам време за други неща, значи и те могат.

  8. “Ако ти е страст и влагаш сърцето си, докато говориш по някоя тема, тя би могла да е интересна на всеки”

    Изобщо не съм съгласен. Наслушал съм се на разни, които с много страст говорят за нещо си, въпреки всички индикации, че никой наоколо въобще не го интересува. Не ти ли се е случвало някой “да те хване за слушател”?

  9. “Истинския икономист не разбира само от икономика”
    някой известен икономист

    мисля не важи само за тази професия

  10. :)сега като се замислих – тук си имаме едно място (нашата любима Морска градина), където се събират всякакви. И въпреки, че от години ходя там – масата хора нямат представа с какво се занимавам(или е обобщено под формата – гледа птички:)) и…всъщност никой не го интересува.
    Аз също не знам доста неща за тях – като имена(които трудно помня и без това), години, какво остава за занимания.
    Тези теми просто не се обсъждат.

    (Петре замислял ли си се за новото нещо(не знам как да го определя още)- наречено емо?)

  11. Абе бях написал един много дълъг коментар, ама щото съм тъп и зех че си затворих Firefox-a. За това пиша само края, отново защото съм тъп и помня само него :).
    Каква е границата между разговорите за работа и разговорите за Живота, Вселената и всичко останало. Според мен всичко зависи от компанията. С бившия ми шеф и един от колегите ми когато ходим на кръчма (как ги обичам тия места само) говорим само за програмиране и компютри(това ми е работата). С приятелите ми говорим за музика, кино и теми от живота. С някои приятели от студентските ми години не говорим за нищо друго освен за колежката с големите бомби 🙂 и за другата колежка с по-малките бомби но с дългите крака.
    “Слепи” хора няма. Просто си попаднал в такава компания, в неподходящо за теб време и място.

  12. Валя, имам един познат Емо, който всеки път като видя ми иде да му обърша два шамара, щото е леке. Ама ти едва ли го знаеш, така че нямам представа за какво говориш…

    Shorgov, а може би ти не си попадал на такива?

  13. И аз май се опитвам да избягвам хора, които говорят само за работата си, поради което не се сещам за нито един конкретен човек, когото да сложа в тази категория и хубавичко да помърморя срещу него. 🙂
    PIPPILOTA MENTOLKA @ Може и за счетоводителите да говори и за още много други професии, но тази класификация по-скоро не е свързана с професията, а с нещо друго…
    Чудя се, дали не е някакъв инстинкт за самосъхранение? Работата е тема, която рядко разкрива неизвестни за човека неща. Виж, личните интереси, хобита и мечти са по-издайнически и може би не всеки иска да ги споделя.

  14. Димитър
    11/03/2008 - 12:33

    “All work and no play, makes Jack a dull chap” 😉

  15. Коронал
    11/03/2008 - 13:31

    Ако превърнеш хобито си в работа, няма да работиш и един ден от живота си, но данъкът е, че няма и да почиваш миг от него.

  16. абе Лонг…аз си падам малко интровертен и компания, по-голяма от 4-5 човека ме подтиска. В тия моменти или не говоря или говоря за глупости, по-тъпи и от работата. И не се мисля за сляп, освен в някои моменти, в които умишлено не искам да видя това, което не ми харесва

  17. Да, случвало се е да ме хванат за слушател на какви ли не теми, но това дали на мен ще ми е скучно не зависи непременно от темата на разговор; в много от случаите зависи и от начина, по който се говори и дали човекът освен да говори е склонен и да слуша.

    За всеки оратор си има слушатели. Като сме в блогсферата, да вземем за пример блоговете. Някой намира за интересно това, което аз намирам за скучно и обратно 🙂

  18. Разбира се – но това да имаш буден ум означава да се интересуваш от много неща, не само от едно. Дори да си много запален по работата си, според мене е нормално да има и някакви други неща, на които обръщаш внимание.

  19. като каза сляп…се сещам за машината-бог…ха сети се за кого ти пиша 😉

  20. Аз такива хора не познавам, пък и да се запозная, като видя, че отплесват все на една посока ще се постарая да ги избягвам. Обичам да разговарям с широко скроени хора, такива с които да може да се разговаря по различни и разнообразни теми.

  21. аз такива хора не познавам, де да знам защо. обаче не съм съгласен, че това са ‘слепи’, ‘ограничени’ или ‘някви там’ хора. също така не съм съгласен, че т. нар. ‘широкоскроени’ хора ТРЯБВА да се интересуват от много неща едновременно. последното е типичен пример за явлението Български Специалист, което мен, като поклонник на ефективността и качествено свършената работа, ме отвращава. Ако се интересуваш от 1000 неща, няма да станеш професионалист в нито едно от тях. Било то и хоби.

    а, като казах хоби – какво ще кажеш за хората, които не спират да дрънкат за хобитата си, или за тези, които не спират да се разбиват всяка вечер и разказват истории САМО за това? все тая дали говориш за финанси или скачане с чадър – ако това е всичко, което можеш да кажеш на маса, все си скучен. и това на практика е престъплението, което Лонг заклеймява – скучните хора. 🙂 бас държа, че и Айнщайн е бил безумно скучен за мнозина, които грам понятие си нямат от физика. ама смее ли някой да го заклейми?

    а пък тези, които скачат от тема на тема – и си мислят, че това ги прави много отворени към света – могат да бъдат сигурни, че ще бъдат заклеймени като хора с липса на концентрация, целенасоченост и последователност, и на тях не може да се разчита за сериозни работи. 🙂

  22. Лонги, братче а помниш ли как се напих на президентските избори през 1996 година, когато избраха Петър Стоянов. Е как ще помниш, да не би случайно да си бил с мен на една маса. То аз не помня, та ти ли. Е нищо сега вече знаеш. Туй шарата много коварно нещо. Влиза гладко излиза на изригвания.

    П.С. И не не съм се напил от радост или мъка заради П.С. Както казах пих шара с още двама съученеци. За какво сме си говорили не помня.

  23. tL_, всъщност Айнщайн е бил много весел и купонджия 🙂

  24. “Органични портали”, така да се каже

  25. DARK_POwER
    12/03/2008 - 00:43

    Longanlon, темата е добра коментарите ….плява и безсмислен брътвеж. Те “слепците” са повече от нас, под слепци аз включвам и всички онези които не могат да подхванат теми различни от работа,футБАЛЪК,чалгииката и секса. Умопомрачително е да плямпаш само за ТЕЗИ четири неща цял живот а повярваи ми над 80 процента от хората САМО за това говорят. Скука и предъвкване на едно нещо 1000 пъти пример:
    1.Номер 1 в работата (о Боже колко съм добър ж нея ,колко съм незаменим)
    2.Едикой си отбор е номер 1 или едикой си играч бляяк
    3.Чалгата няма да я коментирам ….какво си говорят за нея
    4.За товакой коя/кого опънал или искал да опъне или как ЩЯЛ да опъне …..гади ми се само като се сетя то не са комплекси то не е чудо.
    Като заключение мисля да поздравя всички с една песен на Ахат :
    Някъде под небето
    на грешната Земя
    живеел народ обречен
    на живот без светлина.
    Слепи им били очите,
    вечна била нощта,
    черни били ръцете
    на сляпата съдба.
    Дълго така живяли
    в мрак и тъмнина,
    свои богове създали –
    идоли на скръбта.
    Но станало нещо странно
    в техния тъмен свят –
    родил се човекът-чудо,
    прогледнал за първи път.
    Бликнала стръвна завист
    в обречените души,
    те черни пръсти сплели
    в своите коси,
    очите му отнели
    и до края на своя живот
    осъден бил да страда
    от слепия народ.
    С вериги окован завинаги,
    затуй, че бе видял деня.
    На хиляди слепци
    не можеше да бъде крал
    и в нощта остана сам
    със своята вина
    Всички които плюете по Longanlon …..
    …погледнете се първо в огледалото…
    ……ако имате ОЧИ

  26. …the blue pill or the red pill…
    това е за мен изречението, въпроса ако искате, който единствен поставя граници на съществуването на човеците. и за двете има бъдеще, въпрос на личен избор. който не може да направи избора е слаб, следователно може спокойно да си умира, без да ми прави впечатление. от там нататък хората са приятели и врагове, други няма. longanlon, когато срещна човек, който спред мен си залужава отправям едно пожелание, което не е много много за публичното пространство, но в момента не ми се рови за имейл и т.н.. дано един ден когато дойде онази финална битка сме от една страна, а не един срещу друг.luck!

  27. до Lyd
    е такива страстно говореши за работата си пък са най-противните от всички:)

  28. Силно съм склонен да се съглася! За да обичаш работата си толкова силно, че чак да говориш за нея със страст през всяка минута от свободното си време, нещо трябва да не си в ред.

    Разбира се, подобни амбицирани и отдадени личности понякога карат света да се развива, но това не значи, че са интересни събеседници.

  29. bobby marinoff
    14/03/2008 - 00:41

    Аз не мисля, че хората които говорят само за работата си са по-слепи от всички останали. Това е до тип човек и хората с много хобита със сигурност не превъзхождат с нищо тези, които имат само работата си. Просто когато ти си към вторите ти се струва, че си по-готин защото не разбираш другите.

    + убеден съм, че ако в този пост говореше нещо за работата си щеше да е много по полезен и смислен отколкото е сега, както и дискусията.

  30. Ами, може би това е единственото, за което искат да говорят с теб? Имам една приятелка, тя имаше навика да говори само за работата си, когато се видим. Впоследствие се поотпусна и сега за работата споменава бегло. Оказа се, че има разностранни интереси и е много приятен събеседник 🙂
    Няма лошо да оценяваш хората според собствените си представи за тях, просто не слагай етикета “по принцип”. Тези хора не са такива по принцип, те са такива за теб 🙂 И ако си създал около себе си атмосфера на “всезнайко, компетентен по всички въпроси и пълен въздухар”, няма какво да им се чудиш.
    Много ми стана странно в твоя пост, като твърдиш, че хем са интелигентни, хем са тъпаци. Всеки живее живота си, както умее и както е добре за него. Мен повече ме плашат хората, които не умеят да живеят така, както е добре за тях, а се напъват да бъдат като другите. Накрая прецакват и себе си, и близките си.

  31. Принципно има голяма доза истина в думите ти – различните хора имат различни методи да се държат на разстояние.

    Тия, за които специално говоря обаче ги познавам достатъчно добре, за да знам какво приказвам 🙂 Пък и не говоря само от личен опит, а и от наблюдения и споделени мнения на други хора.

  32. Е, не мога да знам кои са хората, за които говориш, защото не ги познавам. Всъщност, не познавам и теб, говорих от позицията на своя опит 🙂

    Има случаи, в които човек неволно създава нетипична за себе си атмосфера и ако това се случи при запознанство, следва това поведение и по-нататък. Аз, например, на сегашната си работа се държа крайно нетипично за себе си и ако ме види някой от дългогодишните ми познати или просто бивш колега, просто няма да ме познае 🙂

    Обаче има и по-лоши варианти – мои познати, за които единствената тема е работата, според мен просто не могат да се справят с нещо в личния живот. Затова бягат от него на работа и там получават нужното удовлетворение. Може би наистина са слепи, защото не намерат решение за своя проблем, знам ли? :-/

  33. Лъчезар Томов
    18/02/2009 - 18:16

    Това е един вид бягство от действителността – бягство, каквото могат да бъдат и книгите, които обаче имат предимството да обогатяват културата на човека.

  34. аз пък мисля,че това си е своеобразна психотерапия. понеже не мога да бъда на педал през цялото време и да трупам в себе си гнева, да не кажа и безсилието си.намирам си дружки в подобна ситуация и изкарваме духа от бутилката.даже ми е забавно как всеки си жужи за неговите си сърбежи.и май съм/сме на чисто:)
    трябва да има и такива като нас,за да ви е забавно на вас

  35. Мария Димчевска
    05/12/2009 - 00:34

    “Не е едно и също да станеш шеф на отдел Х, и да се развиеш в областта, която за теб е смисълът на твоето съществуване (ако изобщо ме разбирате какво говоря).”На това Велико откровение,което направи коментиращ по темата”великобългарският мистицизъм”,аз от позицията на собствения си опит и години отговорих:”Нито една професия не заслужава да я направиш смисъл на живота си.Има далеч по-важни и значими неща,достойни за този пост.(в смисъл на служба).”С тези два цитата напълно подкрепям,тези,които смятат,че е много досадно да говориш и да мислиш само за работата си.Това е казано по принцип,защото разбира се,че има и такива моменти,в които събеседниците се интересуват съвсем конкретно именно от твоята работа и подробности около нея.Тогава няма проблем.
    Не съм сигурна,че човек с много хобита непременно ще бъде и добър събеседник.А и в никакъв случай не се покрива с понятието”човек с богата обща култура”.Първите задължително ще те забият в разговори за техните хобита,от които аз може нищо да не разбирам и просто ще стана свидетел на един монолог.Лично аз предпочитам да общувам и беседвам с втория тип хора,защото не само аз ще науча от тях някои нови за мен неща,а и защото те също ще ме изслушват и също ще купят нещо от мен.Просто това е тяхната същност-широко отворени очи и уши,попиване на всичко прочетено и чуто.Така се придобива богатата обща култура.И това няма нищо общо с пряката ти работа.
    С уважение към всички:Мария

  36. sickdreamer
    23/06/2010 - 12:38

    Мисля, че има едно важно разграничение в професиите… Между съвременните професии и, да кажем, архетипните професии. Мисля, че е напълно възможно и дори не толкова рядко срещано хората да принадлежим с душата си към дадена професия и тя да е един вид смисъла на живота ни, но това са професиите, които отговарят НЕ на икономико-политико-обществено-образователния свят на началото на 21ви век, а на изконните същности на човешкото съществуване.

    Съвременната професия, например, икономист, е изкуствено създадена професия. Както и мениджър на каквото и да е ниво. Както и – и особено – експерт-счетоводител. Те са сравително съвременни професии, породили се след дадено усложняване и формиране на човешкия свят. Има обаче професии, които са залегнали в човешката същност от началото на цивилизацията: предводителя, оратора, лечителя, мъдрецът-учител, воинът, шаманът (духовният предводител), грижещият се, поетът и прочее. Мисля, че повечето хора, които са целунати от ангел, т.е. имат някакви дарби, спадат към някоя от тези професии. Ако успееш да реализираш архетипното си призвание да си оратор в професията на адвокат – прекрасно, работата може да е смисилът на живота ти, защото ти реализираш една голяма част от себе си, от вниманието си. Така си устроен и просто успяваш да го използваш в работата си.

    И така натататък.

    Така мисля аз 🙂

  37. Това, че единствено работата ти е смисълът на живота ти не те прави по-малко скучен и ограничен.

    Иначе ако работиш това, което харесваш – чудесно.

  38. Абе зависи пак да ти кажа – аз нали съм един прост счетоводител, обикновено като се събираме с колеги – говорим за счетоводство, но от другата гледна точка – професионален хумор един вид, шеги, които дори да ги разкажа тук, няма да ги разберете.
    То не случайно – счетоводството, примерно си е диагноза… адвокатите са абсолютно същите – седят седят и като изплющят некой казус и така….
    ОТ друга страна пък – някои хора не обичат да разказват лични истории на колеги…. та … хора всякакви, и дали всеки път говорят за работа, или има и случаи в които говорят и за други неща, но ти пък нямаш достъп до тея сбирки …. е друга въпрос…

Leave a Reply

Задължителните полета имат *