Защо не ме радват “революционерите”

14/12/2009Longanlon

---

Сега в Копенхаген и Гърция се провеждат протести. И преди, на срещите на G20 и по разни други поводи също се провеждат протести. Нищо ново, протести се провеждат непрекъснато. Но различното при споменатите от мен протести е, че хората на тях са специално екипирани за бой с полицията – оръжия, бомби, защитни дрехи, и са дошли не да протестират, а да палят, чупят и безчинстват.

Причината да съм против подобни екипирани за сблъсъци с полицията хора, каквато и да е тяхната причина за протест, е следната:

В държава с тоталитарно или авторитарно управление, физическите сблъсъци с полицията на тези, които изразяват някаква обществена позиция за промяна на статуквото, е неизбежна – тоталитарните и авторитарни държави нямат механизми, чрез които да включват общественото мнение в правенето на политики, а тъкмо напротив, тяхната цел е да не го допуснат. Поради което и обществото няма други начини за действие, освен пряка конфронтация по всички фронтове.

В общество, изградено на демократичен принцип (каквито са всички цивилизовани държави), има механизми за гражданско участие в управлението (колкото и несъвършени да са тия механизми, просто по-добри няма измислени). Именно затова обществото и неговите членове имат други алтернативи за поставяне на своите възгледи и искания за промяна – гласуване, инициативи, дори стачки и протести.

Но пряката конфронтация на всякакви лумпени антиглобалисти, зелени, червени, PETA и т.н. (които, ако забележите, всичките са леви организации), тия бунтове, палежи и побоища са нужни само на тези, за исканията на които демократичните методи няма да дадат резултат. Т.е. исканията им са дотолкова в разрез с общественото мнение, че няма никакъв друг шанс те да бъдат даже забелязани от обществото, освен вандализма.

В този смисъл, тия действия се явяват тероризъм, защото разчитат на ужаса и скандала, за да привлекат обществено внимание. А вандалите са един вид идейни аутсайдери, които искат чрез тероризма да наложат мнението си на мнозинството, искат да уплашат хората, да вземат за заложник обществото.

Връзката на тия действия с тероризма е толкова голяма не само заради отказа от демократични и мирни действия за промяна (които, видно е от Ганди в Индия, премахването на апартейда в ЮАР и на сагрегацията в САЩ примерно, действат даже при недемократични опресивни режими).

Връзката с тероризма е голяма и поради прехвърлянето на вината за собствената неудовлетвореност от живота върху външни фактори, в стремежа да се избяга от осъзнаването на простия факт, че проблемът е вътре, а не вън… Че не обществото е счупено, а разбиранията на самите лумпени за общество са счупени. Така, както фанатика-мюсюлманин смята, че всички на света трябва да се молят по 8 пъти към Мека, а жените им да носят чували на главата си, но няма друг начин да постигне “идеалното си общество” освен да взривява невинни хора, така и фанатичните анархисти си имат някакви ненормални идеи за “идеалното общество” които никой не споделя и затова не виждат друг начин да ги пропагандират освен да чупят, палят и бият.

Затова осъждам действията на анархистите – дори не толкова тяхната конфронтация с полицията (която, ако е част от масиран протест, има основание), колкото палежите на коли, разбитите магазини и банки – все белези на антисоциално поведение, на атака не срещу “системата”, а срещу мирни граждани.

#антиглобализъм#лумпени#протест#социализъм