“Мъдростта” на притчите


Мине не мине седмица и я в свежо, а в блог, я по туитър всички почват да шерват някаква мнооооого мъдра притча, съдържаща неизмерима… да де, мъдрост за битието.

Балсам за всяка овча мисъл…

Притчите са някакви истории, които би следвало да са много поучителни. Защо са чак пък толкова особено и забележително поучителни, аз така и не можах да разбера. Обикновено, също както и в някои народни приказки, в тях се съдържат някакви елементарни житейски съвети, като в оная дето родителите давали на дядото да яде в свинска копанка, сещате се. Нищо лошо, децата имат нужда от ясни образи, които да запечатат в съзнанието си, но да си възрастен човек и да се прекланяш пред “мъдростта” на историйка от една страница ми се вижда доста… манекенско.

Прочее, притчообразните романи на Паулу Коелю са точно литература за манекенки – демек за хора, които им се ще да са много духовно извисени, ама интелектуално го докарват малко по-високо от ударено с тухла по главата сливенско червено говедо. Силно се забавлявам, когато имам шанса да гледам как някой чете “произведение” на Коелю – как през 5 минути спира, зарейва поглед в пространството и тежко въздиша под непоносимото бреме на житейската мъдрост, изливаща се в главата му от стотина страничното книжле.

Същото и с притчите – някаква историйка разказана и почват разни да охкат и ахкат колко красиво, колко мъдро, колко просветени се чувстват след като са го прочели. Ако се чувстваш просветен след като си прочел кратка битова случка, мога да си мисля само лоши работи за умствения ти капацитет. Щото разумните хора, за да приемат нещо за мъдро, искат доказателства, аргументи – а притчите предоставят само история с измислен, изолиран пример, който нищо не доказва.

P.S. Басните и те са подобни, но това, че те са хумористични, а не догматични, ни спасява от досадата някой да ни налива с фуния мъдрост в ухото и прави всичката разлика на света.

  

Защо не ме радват “революционерите”
Когато тя дойде

Коментари

  1. Петре, май днес не си във форма, а е трябвало спешно да “разтовариш” “плънка” по сайта, а?
    За пръв път да съм разочарован. (Това както и да го погледнеш си е комплимент :))

  2. за доста тъпаци плитките притчи са дълбоки мисли. Хванах за главата като разгледах 3-4 книжлета на Паулу Коельо, прехваленият автор се оказа жалка картинка, автор за малоумници без собствена елементарна мисъл в главата, често които тръгват да обясняват на останалите, че просто не били разбрали дълбоката мисъл, която стояла зад иначе простите писания на тоя цървул

  3. Как не ви е срам, хейтъри. Десетки елитни блогове мъдруват по цяла нощ каква мъдрост да споделят с простите си читатели в блоговете, напълно безплатно. А вие така да омаловажавате всичко. Сега всеки е свободен да споделя мъдростта си в нета. Нима искате отново да се върнем отново към мрачните времена, когато блоговете са се брояли на пръстите на едната ръка, а първите блогъри Аристотел, Вергилий и Йовко са дялкали мъдростта си на каменни плочки и лично са стояли до канарата, за да модерират!!!

  4. Мое мило момче 🙂 притчите са поучителни, защото служат за изграждане на ценностна и морална система на обществото:това е добро/това е лошо/прави така/не прави така.

    Честно казано не разбирам кое толкова те дразни?
    Аз лично винаги съм се възхищавала на това да можеш да кажеш нещо простичко по прост и разбираем смисъл (че чак и манекенките да го разберат!)
    Хората винаги са търсили смисъла на съществуването си и сентенциите,мъдрите изречения или каквото и да е било там, в голяма степен изразява точно това – желанието за избистряне и осмисляне.

    А и мъдрите хора не отричат нещо само защото нямат аргументи за него!Това е кофти подход. Че търсят доказателства съм съгласна.

    Та я пак ми кажи кое те дразни точно :)простото описание на сложни неща, превъзнасянето на Коелю или друго 🙂

  5. Филип
    18/12/2009 - 11:36

    Само ще кажа, че е смешно човек, който от вчера е седнал да пише, да се изказва така генерално за нещо, което се е доказало през вековете.

  6. Валя, да кажеш нещо простичко не е лошо. Лошото е когато простичкото започва да замества мисленето.

    Филипе, не всичко, което е просъществувало през вековете “се е доказало”. Думата “притча” идва от библията, Исус разказва поучителни истории, наричани притчи – и митовете в библията са просъществували през вековете, но това по никакъв начин не ги доказва, нито ги прави стойностни за нещо друго, освен за присмех. Да не говорим, че напоследък много работи в тоя блог почнаха да ти се виждат смешни, ама за съжаление не те виждам да си развеселен от това – напротив, все по мрачен и гневен ми изглеждаш в коментарите си, внимавай да не си докараш някоя депресия 🙂

  7. Прасунсен
    18/12/2009 - 11:42

    Нищо против самите притчи, но мене ме дразни да гледам интелигентни хора, които би трябвало отдавна сами да са си изградили ценностната и морална система, да ах-кат и ох-кат с телешки възторг пред поредната притча. Мисля, че и Лонганлон това имаше предвид.

  8. точно 🙂 притчите и поучителните приказки не са лоши, ако си дете. няма лошо да им се възхищаваш и ако си възрастен, ама в тоя случай не искай да те мисля за особено умен…

  9. Чакай малко – какво значи да ахкаш и охкаш, четейки притча.
    честно казано, не е като да не съм чел, не е като да не съм разбрал посланието.
    Но притчите и басните, и разни пословици от едно изречение, са част от обществото, и именно те спомагат за възпитанието на дадено дете по някакъв начин, например.
    Т.е. те са помощно средство, и за биене на шамари на разни възрастни индивиди, които не са капацитети като теб.
    Но честно казано, има много ЕнтЕлЕгентни хора, които видиш ли изобщо немат ценностна система, или ако имат такава, то тя е копи-пейстната от Планета.

  10. Георги
    18/12/2009 - 12:20

    Притчите, са родовата памет. Те не са за обективни неща извън човека, а за света в човека, така че не можеш да ги оцениш с аргументи и факти.
    Куелю не е измислил нищо, той просто представя стари или забравени идеи.
    За манекенките съм съгласен, то прочетенето зависи от това кой го чете, но за определянето на всички, които четат това като тъпаци не съм съгласен. Понякога притчите ти помагат да се замислиш извън ограниченията си.

  11. e, и ти имаш право…

  12. Деяна Илиева
    18/12/2009 - 12:58

    Вероятно ще е доста удачно да ти се отговори с някоя притча за това как простичките истини са най-сложни за схващане:)
    Например онази за пълната чаша, която за да напълниш с нещо ново, първо трябва да изпразниш от съдържанието. При нас в джудото пък казват, че е много по-лесно да научиш на някакво движение човек, който нищо не знае, отколкото да научиш този, който вече е научил погрешно движението.
    Дали чашата ти не е препълнена? 🙂

    Освен това колко умни хора познаваш, които със сигурност знаят простичките истини, но точно когато трябва да ги приложат, правят обратното. Притчите не са за четене за убиване на времето и със самото им четене не ставаме по-умни. Трябва да е точната притча в точното време.

    А понякога пък, те наистина ни дават повод да се “завърнем” към нещата, които уж всички знаем, защото често забързани в гонене на кариера, пари и всякакви други, забравяме точно простите неща в отношенията си.

    Накрая – спаменето с притчи не е лошо, но трябва да е разпределено равномерно и да е по малко, за да е ефективно 😉

  13. Хахахахахаха, не бих могъл да бъда по-съгласен с теб 🙂 От кога чакам твоя статия, с която почти, ама на 99% да се съглася 😀

    Нямаш против, че споделих с повече хора, нали 😉

    http://svejo.net/home/link_sum.....-pritchite

  14. БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ
    18/12/2009 - 13:24

    МИ аз съм го казал, Денет го е казал, много хора са го казали.
    Ако една умнда мисъл или идея ти харесва, тя става твоя. Няма смисъл от преклонение 😀 😀 😀
    http://balthazar-ivanovich.blo.....st_12.html

    А какво да кажем за поклонниците на Айн Ранд 😀

  15. Жилов
    18/12/2009 - 13:42

    Най-лошото на много притчи е, че са лицемерни – нещата не биха се случили така в действителността. Като това на Иисус за обръщането на другата буза. И така истинската поука за хората е “Хубаво е да сме добри, ама не и в реалния живот”.
    В “Алхимикът” жената решила да чака главния герой десетки години, докато оня се върне от преследването на фикс-идеята си. Това е нереалистично безумие, което би довело само до трагичен край.

    Сьответно второто лошо нещо е, че изолиран случай се представя като крайна и единствена истина, както каза Longanlon.

    Поздравявам с тази притча от анимацията Planet Unicorn, напомня ми за мъдростта на Соломон:
    http://www.youtube.com/watch?v=iZtDxy1B6Ec

  16. Златина
    18/12/2009 - 13:45

    Напълно съм съгласна с теб. Интересни са разсъжденията и аргументите, които водят до даден извод, при това изразени с думи. Затова ни е даден езикът. Притчите са възникнали във времена, когато той не е бил толкова богат и образен.Начинът, по който се изразява дадана теза може да е не по-малко интересен от самата нея.
    Пък за Коелю мисля, че се напъва с голямо самочувствие да казва неща които отдавна са казани. Но за всеки влак си има пътници. Щом да момичетата им харесва, да си го четат.Пак по-добре от нищо.

  17. Айде пък сега стигнахме до твърдението,че когато се мислели притчите езикът не бил толкова богат, хората нямали думички, та затуй видите ли казвали нещата кратко, макар и някак неясно за нас….
    Знаете ли на колко деца им е трудно да разберат посланието на дадена притча или басня…на мнооого. Лошото е, че се среща и при възрастните.
    Аз обичам простичките неща, само че те трябва да идват след като можеш да възприемаш и сложните.
    Харесвам Коелю, но предпочитам Достоевски.
    И все още не разбирам, Петре. Притчите не са елементарни. Почти винаги са за доброто и лошото.
    Та срещу притчите ли роптаеш или срещу сентенциите в стил…”живей сега, защото утре ще е късно” или нещо подобно?!

  18. Много е лесно да се критикува. То като гледам само това има в блога ти. За да не изглеждам груб напиши една статия за Тери Пратчет и дай солидни аргументи защо той е най, а притчите и Паулу Коелю са манекенска литература.

  19. То се почна по-горе с постване на притчи …та май и тука в тоя блог ще стане това което автора не харесва и за което е темата 😉 /е разбира се това ще го направят хора с “по-ниско” ниво/

    Каквото и да се каже за това по-долу …то се зацикляме в него….То май Оня го е казал ‘всичко е относително’ 🙂

    “Като сложиш розовите очила и обидата ще ти се стори като шега, а като сложиш черните и похвалата ще ти се стори сарказъм.”

    ПС: Колкото и да е интелигентен човек може би не знае Всичко … може някоя дреболия да отключи нова посока.

  20. Филип
    18/12/2009 - 14:34

    Longanlon казва:
    December 18th, 2009 at 11:39 am

    Филипе, не всичко, което е просъществувало през вековете “се е доказало”. Думата “притча” идва от библията, Исус разказва поучителни истории, наричани притчи – и митовете в библията са просъществували през вековете, но това по никакъв начин не ги доказва, нито ги прави стойностни за нещо друго, освен за присмех. Да не говорим, че напоследък много работи в тоя блог почнаха да ти се виждат смешни, ама за съжаление не те виждам да си развеселен от това – напротив, все по мрачен и гневен ми изглеждаш в коментарите си, внимавай да не си докараш някоя депресия

    Аз ти знам мнението по някои въпроси и затова няма смисъл да те убеждавам. Ще те попитам само как определяш кое се е доказало и кое не? Какъв е твоят критерий? И докато ми отговаряш (ако го направиш) имай предвид, че само преди 70-80 години някои хора са мислели, че тяхната идеология е най-правилната. Днес е лесно да им се присмеем, да. Аз също се чудя как може да са мислели, че комунизмът е добро. Но фактите са си факти. Та един разумен човек винаги има едно наум, защото все пак е човек, не е имунизиран против грешки, и някой ден може да се окаже, че не е мислил съвсем правилно. Той знае това. А глупакът мисли, че всичко знае (това не искам да го приемаш лично).

    От друга страна стои хилядолетната история на човечеството. Да, може и да са глупости, достойни за присмех, но няма как да разберем докато нещо по-издръжливо на времето не го докаже. Това е един вид еволюция и естествен подбор.

    Но ти се смей, имаш право да го правиш 🙂

    PS. Депресия няма да си докарам, влизам тук по-рядко и още по-рядко коментирам. Това също е естествен подбор 😉

  21. Келанвед
    18/12/2009 - 14:54

    абе, познавам много хора и умни и тъпи, ама никой не се “захласва” по притчи..ти кого точно визираш?

  22. Теб явно те дразнят не толкова самите притчи, а интелектуалното ниво на хора, които им се възхищават. Но забравяш нещо изключително важно – повечето хора не са затънали в четене на дебели, философски трудове, над които да възклицават. Ежедневието на средностатистическия човек е динамично и напрегнато, няма кой да чете по цял ден Кант, Шопенхауер, Платон и Аристотел. Няма и кой да ги разбере. Въпреки това, хората имат нужда от нещо по-“духовно”, което да ги извади от битовизма и го намират в тези притчи, които ти казваш, че са достойни само за присмех. И мисля, че е в пъти по-добре хората да четат тези притчи, отколкото да четат жълти вестници и да гледат реалити и турски сериали. Защото, все пак, в тях има нещо поучително за тяхното ниво, нещо, което да ги направи по-добри и по-щастливи. Все едно да се присмиваш на първокласника, че чете буквар! Всеки според способностите си и според потребностите си.
    Твоята тотална критика към притчите, както и изявлението ти за ниския умствен капацитет на читателите им, говорят за изключително голямо самочувствие, което, сам се замисли, дали покриваш. Още не съм разбрала да си издал книга на философска тематика, може и да съм пропуснала. Ако да – поправи ме.
    Жалко е, че съдиш с лека ръка народната мъдрост в басни, притчи и поговорки, сякаш твоят блог е пълен с мъдри бисери.
    За Паоло няма какво хубаво до кажа, притчите рядко ги чета, но оценявам ролята им в обществото. Много е лесно да критикуваш и осъждаш, това го може всеки българин. Но не всеки може да предложи алтернатива на това, което критикува. Не всеки има ума да отрие положителните черти на това, което критикува и доблестта да ги посочи.

  23. Бе, нещо много го нагазихте Петър, и то не винаги с достатъчни аргументи, аз ще кажа, обаче все пак моите аргументи в защита съществуването на притчите
    1. Притчите, в голямата си част от тях, отразяват виждане, съждение, което не е задължително да бъде прието за 100-ова истина, но е основа за изграждане на вътрешни убеждения и морален вътрешен кодекс, по който да живеем
    2. Те, притчите, сами по себе си, подлежат на критика, поотделно, те са онова, което можем да критикуваме или да се съгласим с него. Т.е. за познавачи, философи и пр. самите притчи представляват и бойно поле, върху което могат да се сражават.
    3. Някои от притчите са внедрени в приказки, благодарение на които ние успяваме да възпитаваме децата си по някакъв точно определен начин.
    Ти като фен на Ранд, много добре осъзнаваш какво точно значи морал, не говорим за онези ценности, които човек не може да приеме, щото му звучат абсурдно, пък обществото ги е наложило като задължителни. говорим за вътрешните правила, които всеки сам си изгражда, и в съответствие, с които този човек живее

  24. Страхотен коментар! Браво! 🙂 Лошото е, че много малко хора разбират това.

    Machado de Assis е много по-дълбок бразилски писател, напълно непознат на простолюдието у нас.

  25. Филип: “Аз също се чудя как може да са мислели, че комунизмът е добро.”

    Всъщност комунизма съвсем не е непременно нещо лошо като идеология, виж интернет – комунистическия рай. Проблемът е че би сработил единствено в някакъв идеалистичен свят, който виртуално няма проблеми да се създаде, но когато стигнем до реалност не се получава – изпълнителите са проблем на комунизма

  26. voxy, дай дефиниця на “комунизъм”, и “комунистически рай”. Много бих искал да разбера, кое на комунизма му е доброто.
    бидейки философ-лаик, ще ти кажа, че според мен – комунизмът съществува, но не в интернет, а в пчелното семейство, в мравешкото семейство и тн.
    Дали според теб тези две комунистически общества са успяли да постигнат научно-технически прогрес?

    и да, комунизмът се опира на идеологията на алтруизма (частен случай), и следователно ти твърдиш, че аз влизайки в сайта Х, безплатно, всъщност не плащам нищо. Напротив – плащам, гледайки куп реклами за всевъзможни неща. Няма безплатен обяд, включително престоя ти у пешовия блог – не е безплатен 😀

  27. Ангел Грънчаров
    18/12/2009 - 15:42

    Притчата обикновено носи в себе си толкова богат смисъл, който обаче може да бъде доловен и възприет само от богата душа. Онова, за което мисълта (логическата форма) е недостъчна за побиране на богатото съдържание, сиреч, онова, което не може, нама как да бъде изразено с понятия (мисли), понеже изразителният потенциал на мислите по отношение на такова съдържание е доста немощен, може прекрасно да бъде изразено с помощта на образи (символи, метафори, алегории и пр.), сиреч, с това, което Петър нарича притчи. В областта на философията и религията притчите (символическо-метафоричните форми на изразяване на духовно съдържание) са незаменими, сиреч, свръхбогатата по смисъл мисъл (мъдростта) може да бъде адекватно изразена само с притчи. Неслучайно най-великата книга на човечеството, Свещеното писание, изразявайки неизразими иначе мъдрости и Божествени истини, се опира на притчовия, на метафорично-символическия изказ. Надявам се, че привържениците на “чистото” (логическото) мислене (и, ерго, противници на притчите) не отричат огромния смисъл, неизразимото иначе духовно съдържание, което е постигнато в Библията; на фона на това съдържание нашите, човешките мисли са просто бледи искрици, докато то е самият огън…

  28. Значи мъдростта на Христос ти е досадна?

  29. Ангеле, знаеш мнението ми за библията. В нея не се съдържа никаква “неизмерима мъдрост” – тя е просто сбор от древни приказки, които са толкова неясно и противоречиво написани, че хората могат, стига да искат, да извличат от тях какъвто си искат смисъл, в зависимост от това колко са умни и как са настроени самите те. Т.е. умния човек може да намери в писанията на библията много мъдрости, но … те са дошли от собствените му мъдри разбирания, не от простичкия текст, написан за палестински овчари.

    Ника, Христос общо взето е пич, но начинът, по който е представен в Новия завет (както и целия нов завет) е доста скучен точно заради притчообразния си характер. Стария завет е по-интересн, има яко поразявания и изтребления… но едва ли става да водиш живота си по него, докато Исус е горе-долу добър модел за подражание.

  30. plankov, представяш ли си вариант при който може да теглиш от торент-тракерите само ако IQ-то ти е над средното? или е задължително да имаш поне 1 популярна статия публикувана от теб в Свежо последните 10 дена или нещо друго с което си допринесъл за благото на интернет средата. Виждаме че паразитиращите потребители които да приемем са 90% имат същия достъп нали? естествено в реалния свят циганите няма как да получат достъп до благата, които са силно ограничени, по същия начин, за това говоря за идеализация, ако не беше ограничен ресурс благото и имаше естествени стимули – примерно като егото при блогърите – за създаването им, на никой нямаше да му пука че има паразити

  31. И друг път съм ти казвала, че има много неща отвъд логиката и рационалното мислене. Ангел Грънчаров го е обяснил добре – за тези, които биха искали наистина да се замислят (да, разбираемо е дори само с рационалната част на ума). Ако не ти харесва примерът, можеш да се абстрахираш от него 🙂

  32. вокси, комунистическо общество е възможно само при постоянен приток на ресурси и продукти, без нужда потребителите в обществото да ги произвеждат. т.е. безкрайно консуматорство без никакви задължения за производство – някакъв вид идеализиран паразитизъм

    точно това става в интернета, който визираш – всеки тегли… защото някой извън интернета (извън комунистическата система, както я виждаш ти) си е направил труда да произведе нещата за теглене

    лид
    , това ти предлагам да го обясниш на който и да е съд, та да видим дали ще признае доказателства “отвъд логиката и рационалното мислене”

  33. Стойчо
    18/12/2009 - 16:17

    За да разбереш социализма е достатъчно да прочетеш социалистите-утописти. Били са достатъчно честни в описанието на „мечтата“ и идеала. Даже не е нужно да се четат изродите Маркс и Ленин, за да разбере човек за какво става дума… (не че е по темата, но като сме почнали с притчите 😉

  34. lorddragon
    18/12/2009 - 15:28

    коментар от Свежо: Доста е грубичък езика на тази статия. За съжаление обаче ние хората не се раждаме мъдри и духовно извисени, а ставаме такива с течение на времето, като преживяваме разни неща, учим се от грешките си или четем (пък било то и притчи от по няколко изречения). В този смисъл даже и П. Куелю си има своите достойнства(както и всяка книга предизвикваща разсъждения у четящия) 😉 (thumb up) (beer)

  35. Нервната акула
    18/12/2009 - 16:34

    “балсам за всяка овча мисъл” е перфектното определение за притчите… а пействането на коелюви дивотии не прави един човек блогър. ама нейсе…

  36. Светът не се състои само от съдилища – по-сложен е 🙂 Но това човек може да го разбере ако иска 🙂

  37. Светът се състои от много съдилища, абстрактен пример, който днес обсъждах
    Бизнесмен Х, прави бизнес. Как да отсъди дали е добър в този бизнес, дали е на печалба, доколко е ефективен. Обръща се към счетоводителя, маркетолога и тн. всеки му дава данни, извлечени от обективната действителност, данни, изготвени съгласно някакви предварително уточнени стандарти и критерии.
    Имаме ли съд? при задаването на въпроса – Добри ли сме в това, което правим, всъщност ние отсъждаме, казвайки ДА, респ. НЕ.
    Единственият начин да се движим напред е да можем да си позволим лукса да критикуваме, съдим.
    Въпреки, че Христос разправя: Не съди, за да не бъдеш съден. Което ако питате мен, го е казал, на ония дето трябва да знаят, че ако съдиш, следва да си готов да бъдеш съден.
    Т.е. че да съдиш, води и до това да те съдят. Бих перефразирал “притчата” му: “Ако не искате да бъдете съдени – не съдете… но пък ако искате да съдите, бъдете готови да бъдете съдени” 🙂
    Та прогрес без критика няма, аз за това казах, че притчите на Христос е добро бойно поле за философи и дебати.

  38. Longanlon, да, примерно такава извън комунистическа система в релния свят може да станат космоса и извънземните, докато обаче те не почнат да ни пращат благата наготово комунизмът е невъзможен вариант, но това не значи, че е лош, в нета не ни е лошо :), а докато комунизма е невъзможен вариант комунистите няма да са нищо повече от боклуци или наивни глупаци

  39. Идеализиран паразитизъм.
    Блестящо определение за комунизма. 10х
    Иначе темата на поста не ме вълнува особено.

  40. Анчо Джи: “Притчата обикновено носи в себе си толкова богат смисъл, който обаче може да бъде доловен и възприет само от богата душа. ”

    Ето това е редовната защита на притчите за малоумници, явно не може просто да си ги надраснал интелектуално

  41. Стоян Михайлов
    18/12/2009 - 17:13

    Стойчо, да наречеш Маркс изрод е доста смело. Най-малко, защото покрай кризата сега великите днешни икономисти го преоткриха и се скъсват да го предъвкват отново и отново век и половина по-късно и под сурдинка да си признават, че няма по-добра теория за кризита на капитализма. А ти къде му откри изроденото – в 1, 2 или 3-ти том на “Капиталът”?

  42. А защо не погледнем на бълването на мъдрости по блогове и книжлета като “производство”. Има търсене – има предлагане. В тази връзка, Коелю може да не е глупав човек. Той пари прави, не пише нова Енциклопедия Британика. Същата работа и с притчите из библията и къде ли не – що един селски поп да не изманипулира прилежащите му миряни. Нали ново златно кубе на църквата трябва да се прави, нали трябва да има луканка през пости.
    Та думата ми е – нека се разпространява навред “вселенската мъдрост”. На мен не ми пречи – даже има известна полза, щото верно възхищението/невъзхищението към тея поучителни истории верно си е мерило за това колко бръмбъра носим в главите си.

  43. Стоп, принципа на “Това е лошо и всеки, който мисли инак е лош” е несъстоятелен и невървежен.
    Коя точно притча, или кои точно притчи са малоумните?
    И защо, ако аз намирам смисъл в тях, съм “лош, невеж и така”. Нали ние останалите, които не сме съгласни с вас, не следва да приемаме вашите аксиоми за верни. След като твърдите, че притчите са малоумни приказки – докажете го.
    Защото аз твърдя, че те са възгледи, които подлежат на критика, но критика, която да бъде обективна, а не защото Петър бил казал, че те не вървели и видиш ли тези, дето ги харесват са малоумни. “Щото разумните хора, за да приемат нещо за мъдро, искат доказателства, аргументи – а притчите предоставят само история с измислен, изолиран пример, който нищо не доказва.”
    тук питам – какво точно да докажат и на кого точно да го докажат?
    В този ред на мисли, защо залагаме на това, че ако лицето Х е казало еди какво си, то неговото съждение е вярно/невярно.
    Някак не намирам за аргументирана атаката срещу притчите. С какво, на кого вредят, защо са лоши, защо са литература за малоумници.

    Философски погледнато, те са набор от възгледи, които пак казвам – дават основа за анализ, и насока за мислене. Идея, която може да бъде критикувана или приета. Защото, ако не познавахме “социализма” като развита философска тематика, едва ли щяхме да можем да определим, че “който не работи, трябва да яде” е социалистическа мисъл.
    Т.е. съществуването на даден възглед е онова предизвикателство, което ни дава възможността да помислим и да видим дали то е част от нашите собствени възгледи за света, но също така ни дава информация и за другите, които не споделят нашите възгледи.

  44. Петре, ако не си чел “Образи и символи” на Мирча Елиаде, отдели й малко внимание.

    Ще си позволя да цитирам някои неща от предговора й:

    “Днес вече се съзнава нещо, което XIX век не можеше дори да предугади: че символът, митът, образът са част от субстанцията на духовния живот, че те могат да бъдат прикривани, осакатявани, принизявани, но никога изкоренени напълно. Наистина би си струвало труда да се изучи онова, което е оцеляло от големите митове през целия XIX век. Така би проличало как те – скромни, смалени, обречени да променят постоянно наименованията си, са устояли на този дълбок зимен сън, най-вече благодарение на литературата.”

    “Мисленето в образи и символи не е характерно само за децата, за поетите или за неуравновесените хора: то е присъща черта на човешкото същество, предшества говора и логическото, разумно разсъждение. Символът разкрива някои аспекти на действителността – най-проникновените, които не се боят да влязат в противоборство с всяко друго средство за познание. Образите, символите, митовете не са безотговорни творения на психиката; те задоволяват една потребност и изпълняват определена функция: да разголват най-скритите качества на съществото.”

  45. коментар от Свежо: добре е да се четат борсовите индекси – никаква излишна информация, никаква духовност (thumb up)

  46. Михайлов Стоян,
    не само, че мога да ти кажа, че капитализъм в чистия смисъл никога не е имало, ами ще ти кажа, че в момента гледаме как социалната пазарна икономика се проваля.
    И това, че някой си мисли, че някъде е имало капитализъм, който да може в момента да бъде критикуван като явление, заради лошите му резултати е абсурд.
    Абсурд, който бих оприличил, като все едно да критикуваш “извънземните”.

  47. “Щото разумните хора, за да приемат нещо за мъдро, искат доказателства, аргументи – а притчите предоставят само история с измислен, изолиран пример, който нищо не доказва.”

    Аксиомите доказани ли са?

    Освен това разумните хора не винаги искат доказателства за всяко нещо, в много случаи, разумните хора се доверяват на по-мъдрите.. до момента, когато видят проблем с дадената мъдрост 😉 щото няма смисъл да се преоткрива топлата вода, нали?

  48. Малко сте в грешка за утопичният комунизъм,
    при него благата не се наливат отвън, аз се
    произвеждат без друга мотивация от хора притежаващи
    утопичното и несъществуващо “комунистическо съзнание”.
    За него се предполагаше, че след дълги години на
    терора, наречен диктатура на пролетарията, щеше да се насади
    във всяка кратуна.
    Естествено имаше един малък процент “идеалисти” които даваха всичко от себе си, за да изглежда, че са постигнали това идеално състояние 🙂
    Но така и не се породи елфическата раса на хора с комунистическо съзнание.

  49. не е вярно че пазарната икономика се проваля, просто
    хората не са склонни да я изтърпят в чист вид

  50. Питчите аксиоми ли са?
    Ако за теб са аксиоми, кои точно притчи са аксиоми и какво представлява света моделиран от тях?
    Какви формални правила за извеждане истинността на едно
    твърдение от притчите прилагаш?
    Има ли противоречивос сред притчите които приемаш за аксиоми на твоя модел?
    И накрая, мислиш ли че някой матемик ахка като чете аксиомите примерно на евклидовата геометрия?

  51. madeinbulgaria
    18/12/2009 - 18:29

    коментар от Свежо: Не всички помъдряват с времето -ако си се родил прост си оставаш такъв завинаги (thumb up)

  52. Като стана на въпрос за “мъдри” книги, ще си позволя да цитирам “Махалото на Фуко”:

    “Колкото по-голяма безсмислица изречеш, толкова по-дълго време учените хора ще прекарат в анализ и търсене на скритата мъдрост.”

  53. Emms McCary
    18/12/2009 - 20:20

    Никога не съм се замисляла над това, но и никога не съм слушала историите на баби, дядовци “…когато бях млад…и ако не беше станало това, сега внуците й нямаше да работят!” и темпподобни алабалистики…Но, съм забелязала, че историите с “мъдар” край, са си по-забавни и от басните, дори и от някои вицове…Вицовете, също са поучителни (без тия за Бойко де.. 🙂 . Караха ме, но никога не прочвявах интерес да чета “Народни прикаски”, като малка.Зашото беше нужно да прочета “…а на нея не й се работело…” и разбирах, че след няколко страници загубено време ще заприпка от работа…И какво? Ако на някой не му се работи, а му се мързелува, като прочете историята, ще му се доработи, а?

  54. някой би ли дал конкретен пример за притча от която да попием 5-10 грама мъдрост? съвсем без сарказъм питам…

  55. Emms McCary, нещо не съм съгласен с теб.
    Значи, не мисля, че в момента, ако отидеш и попиташ един професионален безработен – Ти мързелив ли си? Той ще ти каже – “Да, аз съм мързелив” И няма да го каже, щото всички ние сме много много против мързеливите хора, даже самите мързеливци 😀
    Проблемът е, че можеш да кажеш на един безработен – който не работи, не трябва да яде. Той ще ти каже, колко си антихуманен, а ти ще му отвърнеш – ами намери си някой хуманист, който да те издържа. Сега, той може да ти каже и “бих работил, ако имаше къде” – но ти все пак – можеш да му кажеш, че няма право да яде, щото нищо нее изкарал.

  56. и просто, щото многу ти се кефя deepzone, пък под ръка са две такива, които съм публикувал в моя блог – конкретно
    Притча Матей 25:1-10
    “Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците, си и излязоха да посрещнат младоженеца. А от тях пет бяха неразумни и пет разумни. Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си. Но разумните, заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си. И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките, и заспаха. А по среднощ се нададе вик: Ето младоженецът [иде!] излизайте да го посрещнете! Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си. А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват. А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете. 10 А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори.

    Притча Матей 25:14-30

    Защото е както, когато човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си. 15 На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна. 16 Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта. 17 Също и тоя, който получи двата спечели още два. 18 А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си. 19 След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях, 20 И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет. 21 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 22 Приближи се и тоя, който бе получил двата таланта, и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта. 23 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 24 Тогава се приближи тоя който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сеял, и събираш гдето не си пръскал; 25 и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето. 26 А Господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! знаел си, че жъна гдето не съм сеял, и събирам гдето не съм пръскал; 27 ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва. 28 Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта. 29 Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има. 30 А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

    Забележи, аз не твърдя, че тея изводи ти вече не си ги направил, нито твърдя, че с тея притчи се прави голямото откриване. Твърдя, че са база за спорове, когато е уместно, или тези, с които бихме могли да се съгласим (отхвърлим). Когато се окаже, че сме съгласни, то имаме още един аргумент в наши спорове, който е използваем в случаи, когато отсрещната страна работи с притчи или нещо такова.
    Така, че е абсурдно изобщо да се твърди, че те са глупост или нещо такова.

  57. уау, направо поумняхме сички от тия несвързани брътвежи…

    ше те помоля друг път да не пействаш толкова текст, еле пък подобни глупости

  58. @deepzone,
    Тази е арабска и ми е една от любимите. Вървял един човек през гората в непрогледна нощ и проливен дъжд. Изведнъж чул ръмжене и едно куче впило зъби в крака му. Колкото и да се дърпал човекът, не можел да се освободи от захапката на животното. Тогава проблеснала светкавица и той видял, че е на ръба на пропаст. Кучето го захапало за да го спаси, а не за да го нарани. Идеята е, че понякога си мисбиш, че Бог или съдбата са срещу теб, а всъщност дребните неприятности са ти спестили големи беди.

    Друг вариант е с врабчето. Било люта зима и едно врабче мръзнело. Минала крава и се изсрала върху него. Стоплено, врабчето започнало щастливо да чурулика. Чула го преминаваща котка, измвадила го от кравешката торта и го изяла. Поуките? Първо, това, че някой те е насрал не значи, че го е направил за лошо. Второ, това, че някой те вади от лайната, не значи, че ти мисли доброто. И най-важното — като са те насрали, не чуруликай!

  59. планков …аз такова……не виждам база за спорове човече:)
    всеки средноинтелигентен човек би “знаел” изводите произтичащи от тия притчи
    а със тия под средното ниво въобще не бих си направил труда да споря:)

  60. LaSombra
    това което казах на планков се отнася и за тебе:)

  61. Може би си прав, че подобни “притчи” се четат от хора с интелектуален потенциал на там каквото каза говедо.Познавам обаче и много интелигентни хора, които обичат да четат такива неща от време на време. Просто …хората понякога наистина имат нужда от приказки – без аргументи, доказателства, примери и логика 😉

  62. Stoyna Georgieva
    18/12/2009 - 21:27

    Петре, Валя е много права. И знаеш ли защо? Защото гледа общо на проблема – от гледната точка на всички хора. Какъв е процента на интелегентните и можещи да анализират хора? Много малък – по-малък от процента на манекенките. Притчите са създадени през вековете с тази цел – да формират обществения морал, да изграждат правилната обществена представа за добро и зло за всички, а не за малкия процент от умни и мислещи хора. Затова нещата са простички – за да ги разберат и най-семплите умове, дори тези, които са доста по-тъпи от манекенките (а те повярвай са доста голям процент).
    Не мислиш ли, че напоследък при тебе има елемент на възгордяване и поза – аз съм умен и моята гледна точка е вярната, а всичко създадено досега е ала-бала, няма защо да се цени толкова и да се превъзнася. Да, ама 95% от човечеството е на нивото на манекенките, че и под него. Нека ако бог или предците ти (по твой избор) са ти дали способности и добри гени да не смяташ априори, че си велик ами трябва да си им благодарен, че си имал този късмет. Но повечто хора не са имали този късмет, а те са мнозинството.
    Колкото до това,че възрастни и умни хора се превъзнасят и превземат по тези притчи и са смешни (Прасунсен), сякаш нямат изградена ценностна система и аз го правя (напоследък доста често), че и театър играя като се превъзнасям – всеки път, когато протичат първите 10 години на моите потомци – вече възпитавам трето поколение. Защото децата възприемат по-лесно когато си артистичен и запомнят по-лесно, като представиш нещата театрално. Задълбочаването на мисленето е след 10-тата година (това е и малко индивидуално – при дъщеря ми го почнах на 6-тата година). Тогава се почва надграждането и развиването на мисленето и анализирането, а също и формирането на морал и ценности на по-високо ниво. Но малкото дете, което до 5-тата година борави с не повече от 3000 думи (а на повечето не разбира точния смисъл) не може да се възпитава на ценности по друг начин, освен с подобни простички и схематични историйки, като притчите. А нали знаеш първите 7 години……..
    Иначе аз мога да му обясня, че има много варианти, и че този дядо дето му слагат в копанката може тези деца, като са били малки или млади, да ги е тормозил и това (копанката) да му е малко, или да е пребивал майка им, или да е изпивал и пропилявал парите на семейството и може напълно да си е заслужил това. Но така ще го възпитам само в аспект отмъстителност и негативизъм, а това е най лошото – ние българите и без туй сме много завистливи, отмъстителни и негативни. При нас максимата «живей и не пречи на другите да живеят» е «живей, за да пречиш на другите да живеят».
    И накрая: в последно време си много негативен и гневен – затова имам чувството, че или си нещастно влубен или си приклучил наскоро някоя връзка и още го преживяваш. Извинявай за остротата ми, ама се вземи в ръце и стани по-ведър.

  63. Gloxy-Floxy
    18/12/2009 - 21:12

    коментар от Свежо: :)Иво,защо смущаваш достигналите просветление с моите елементарности?
    Но да погледнем статистиката: Имам блог с логически задачи и блог с притчи. Посещаемостта на втория е десетократно по-голяма от посещаемостта на първия.
    Защо страстните почитатели на логиката, аргументите и доказателствата не търсят предизвикателствата на логическите задачи-кеф им да се аргументират, кеф им да доказват. Сама си отговарям-нито им е интересно, а още по-малко им е посилно.
    Простият извод е, че хората просто обичат да дрънчат.
    🙂

  64. Stoyna Georgieva, всъщност напоследък съм толкоз много влюбен, че не можеш да си представиш 🙂

  65. коментар от Свежо: Глокси! (thumb up) (thumb up) (thumb up) (thumb up)

  66. коментар от Свежо: Радвам се, че се абонирах за Притчите, така докато пътувам за работа, мога да си чета нещо “елементарно” 🙂 (beer)

  67. ти си влюбен ама тя дали е ?:)

  68. питай я 🙂

  69. коментар от Свежо: Струва ли ми се,Ган,или наистина става дума за осиране.Ако притчите са аргумент за посредственост и чалга,осанката на Жельо и величието на Бойко ли са признак на интелигентност,или шизофреничния антикомунизъм,или лазенето Пред…. и лизането На….тези,които почти заличиха България и българина от картата.А може би гъделичкащите собствената ни посредственост….

  70. Gloxy-Floxy
    18/12/2009 - 23:40

    коментар от Свежо: :)Една, скъпа, знаеш, че ги подбирам доста … алтернативно, но каквито и да са, която и да захапеш от нея пътища много.
    А нещата които са еднозначно доказуеми, какво можеш да направиш с тях, освен да се затвориш в клетка.
    А авторите на подобни високопарни издихания сигурна съм не могат да си построят даже истинска такава.Както съм сигурна и че това, което парадират, че притежават-логичен ум и правилно мислене изградено върху аргументи и доказателства е самосътворен от тях мит.
    Ако имахме реални условия да ги пуснем на тестчета с логически задачи(която материя е фундамент за такова мислене, иначе то просто би си висяло във въздуха) на ниво седми клас … голям смях ще падне 😀

  71. Gloxy-Floxy
    18/12/2009 - 23:49

    коментар от Свежо: :)Ето им подарък от мен да си тренират логическото мислене за турнира … и да спасят честта на мъжката половина от човечеството, като докажат, че изводът направен от статистиката е неверен:
    Носят мужчины усы и бородки,
    И обсуждают проблемы любые.
    Двадцать процентов из них – голубые.
    Сорок процентов – любители водки.
    Тридцать процентов из них – импотенты,
    У десяти – с головой не в порядке.
    В сумме нам это дает сто процентов,
    И ничего не имеем в остатке.

  72. Ако е можете да четете горното на шльокавитса, ето ви кирилизиран вариант:

    Пич, ти си по-умен от Езоп, по-оригинален си от народните поговорки и дори си по-известен от Куельо. Бахмааму!
    Как не се бяхме сетили преди, че притчите са тъпи, че басните сък и, че да четеш латиноамериканска литература автоматично означава да си модел! Какво щяхме да правим без мъдростта ти, вожде? Къде беше досега, защо ни остави? Защо кри мъдростта си от нас? Трябваше ли да страдаме толкова дълго без теб? Мисля, че прекаляваш сериозно. Време е да се вземеш в ръце.

  73. Стойчо
    19/12/2009 - 08:01

    Стояне, това за днешните икономисти, които открили Маркс, май си пропуснал, че се оказа шега на журналистите (случая с кризата).
    Дума не спомена за Ленин 😉 А Маркс е писал не само Капитала, а ти явно не си чел и социалистите-утописти.

    Изрод е човек, който предлага диктатура върху хора, отделени от останалите на база раса, нация, социално положение, сексуална ориентация и т.н. Дикатурата на пролетариата не съм я измислил аз, но аз трябваше да я преживявам. Така че напиши си дитарамбите на Маркс, но не нам тия

  74. Георги
    19/12/2009 - 09:20

    @voxy
    Дразниш ме с упорството, че има комунизъм в Интернет. Споделянето в интернет просто е далеч от комунизма и е на друг принцип. Вземи потърси нещо в “комунистическия рай” Интернет за gift economy.

  75. Стоян Михайлов
    19/12/2009 - 12:15

    Стойчо, шега казваш – егати шегаджийте, заради тях световната икономика е на минус тая година!

    Ленин умишлено не го засягам, по-скоро съм съгласен, че в него има нещо болезнено изкривено. Наблягам на “Капиталът”, защото това е работата, която си заслужава – в контекста на темата за притчите е хубаво да се отсее зърното от плявата. “Дитарамби” се пише с “и”, а това дето ти (и аз) си го преживял е всичко друго, но не и диктатура на пролетариата – пролетариат е градско понятие, а тук всички сме дошли от село преди едно до две поколения.

    Хубаво определение за “изрод” даваш – тъжното е, че според него една съществена част от световното население попада в тази категория: например, мнозинството от етническите българи в тази страна по отношение на ромите, мнозинството от мюсюлманите по отношение на всички други религии, фламандците в Белгия по отношение на валонците, сърбите спрямо хървати, босненци и косовари (и обратното) и т.н.

    планков, няма спор, че капитализъм в чистия смисъл няма никъде. То по-принцип чистият вид, или “идеалният” тип е абстракция и служи само за да се мислят отклоненията от него (каквото е и “социалната пазарна икономика”, която между другото се проваля много по-малко от англо-саксонският модел, който е по-близо до чистия тип). Затова не ти схващам патоса – това, че няма чист, не значи, че няма капитализъм и той не може да бъде критикуван. Горещо ти препоръчвам “Капиталистическата революция” на Питър Бъргър, или “Третата вълна” на Алвин Тофлър – помагат за изясняване на “чистите типове” общества и отстоянията от тях.

  76. В България диктатурата на пролетарията беше по-скоро диктатура на лумпенпролетариата, подкрепена от СССР.
    Колокото до пояснението, че в България нямало диктатура на пролетариата, ‘щото разби’иш ли били селяндури, направо избиваш рибата.

  77. Стоян Михайлов
    19/12/2009 - 12:50

    емо, по-скоро говоря за индустриално общество, където преоблада пролетариатът спрямо аграрно общество, с преобладаващи селяни (в смисъла на живеещи от земеделие, не селяндури)…

  78. Добре, утре в държавен вестник излиза “Закон за забрана разпространението на притчи и басни”

    Така, на база Аргумента на сплашването, се оказа, че защитниците на съществуването на притчите и басните – са малоумни парчета.

    Ама аз да ви кажа на вас, дори да се считате за абсолютни гении, ама абсолютно никакъв аргумент не получих, че наистина притчите са лошо творчество, безмислено и е предназначено единствено за малоумници като мен.

  79. Ако един неграмотен овчар ти разкаже притча ще му се присмееш на наивността, но ако е написана в библията е непресъхващ извор на мъдрост.

  80. Да му се присмея?
    Аз се кефя на притчите, но не заради библейските текстове – основно, а най-вече, заради това, че един от любимите ми писатели много ги използва. Джон Стайнбек.
    И именно с притчи, според мен той успява да напише повече, отколкото чрез използването на други литературни похвати.
    Ама нали съм тъпо парче, поне във вашите очи (но не и в моите), та бидейки тъпак – аз мога да седна и да напиша много върху дадена притча.
    ако един овчар ми разкаже притча, то не бих приел, че той е прост селянин, който борави с притчи, а бих приел това, което се опитва да ми каже. Съответно да приема/отхвърля неговия възглед. Щото не всички притчи дават правилен извод.

  81. помияр
    19/12/2009 - 13:27

    какъв разум, логика и аргументи примерно искаш в притчата за лисицата и гроздето, нещо което аз например виждам всеки божи ден…

  82. Не може да се спори, че в притчите има мъдрост. Само това мога да кажа.
    Хора всякакви. Това, че на някои им харесват притчите не значи, че са всичкото негативно горе описано.

    Longanlon няма да е зле да си add-неш някоя икона “off topic!” за да могат повечето хора да си я слагат преди коментаррите 🙂
    Поздрави!

  83. Абе вие май не сте разбрали нищо от написаното. Факт е, че повечето хора, искащи да блеснат с “ентелект” търсят смисъл там, където го няма. Пауло Коелю не съм го чел, но друг пример е “Пътеводител на галактическия стопаджия”. цялата поредица е “лилава реч”, без никакъв по-сериозен смисъл, действието е нагодено според моментните хрумвания на автора като сапунен сериал. Обаче сума ти и народ се превъзнася по “Пътеводителя”. Защо? Защото някой си го е обявил за класика. Ами никаква класика не е, а “Сбогом, и благодарим за рибата” е пълна глупост, нямаща никакво отражение върху последната книга от поредицата, нито пък някаква сюжетна връзка с предните.

    Та и с притчите същото. Мине не мине, и някой започне да разказва притчи и хората щракат плюсчета и си викат “Брей, този какъв е умник!”. И въобще колкото по-несвързано и безсмислено плещи някой, толкова по-умен изглежда в очите на “ентелегентите”. Факт е, че във всеки разказ може да бъде намерен по-дълбок смисъл, стига разказващият да го представи като такъв. Ако ви интересува, прочетете “Махалото на Фуко” — там главните герои като на шега откриват закодирано религиозно послание в устройството на лек автомобил.

    Притчите по начало са начин да се каже нещо на прости хора, с техните изразни средства. Прехласването пред предполагаемия интелект на разказващия е като прехласването пред кръчмарската мъдрост. Знаете ли какво е “кръчмарска мъдрост”? Съберат се пияниците, мълчат, мълчат, и след петата чаша някой каже “Няма живот в тази държава!” или “Абе трябва да се работи и това е!” Тогава другите пияници възхитено възкликват: “Брях, колко е умен наш Спиро! Я сипи по още едно!” Представянето на общоизвестни истини като прозрения на разума и изразяването им чрез излишно сложни алегории в никакъв случай не говори добре за интелекта както на изразяващия, така и на слушателите му.

  84. Прасунсен
    19/12/2009 - 17:23

    LaSombra+++, твоето мнение трябва да се болдне 😀 Особено в частите за пътеводителя и кръчмарската мъдрост.

  85. речено-сторено 🙂

  86. Абсолютно безпристрастно мнение:
    – Тук долавям някакви следи,подобни на индианска нишка. Един казва нещо и деветдесет и осем други стъпват в неговите стъпки.
    Ако някой кривне в страни да пие вода, става “за доста тъпаци плитките притчи са дълбоки мисли, балсам за всяка овча мисъл,” и.т.н
    Обиждате хора, мачкате мнения само защото се разминават с вашето, гледате ги отгоре и изобщо изобразявате интелигентните хора, като обиждащи другите праволинейни зубрачи без грам фантазия…..

    Абсолютно безпристрастно мнение.

  87. Preor, в грешка си. Аз лично не изобразявам интелигентните хора като зубрачи без грам фантазия. Именно интелигентните хора имат свое мнение, свои идеи, и ги изказват по начин, който намерят за подходящ. Желаещите да блеснат като интелигентни се опитват да блестят с назубряне и повтаряне на чужди идеи, какот луната свети с отразената светлина на слънцето. Казано по друг начин — интелигентният твори. Ентелегентният повтаря сътвореното.

  88. LaSombra, последното нещо, което смятам е, че си Алхимик. Именно алхимиците винаги са почвали да творят сами всичко от нулата и не са ползвали чужди познания, опит и мисли.

  89. Първо, не съм си приписвал подобни умения. Второ, има разлика между това да твориш въз основа на чужди мисли и идеи, и това просто да повтаряш чужди мисли и идеи.

  90. Emms McCary
    20/12/2009 - 18:07

    И тя е влюбена, повече от Лонг…със сигурност повече! 🙂 😉

  91. Emms McCary
    20/12/2009 - 18:15

    @Plankov,

    Всеки мързелив си признава, че е, а на когото му се работи (съмнявам се, че има такива), почва да се фука, а отсрещният- мързелив казва:
    – Е, па виж го тоя, как се радва и фука, че е на работа, ако не трябваше да ям , нямаше да съм тука…
    И продължава да е мързелив…А този, на когото му се работи:
    -Ех, какъв хубва работен ден, как сте колеги?
    Пука му, кога ще яде и какво, но не му пука кога, защото днес, както винаги е доста щастлив, и до колкото съм запомнила от един мъдър човек (Пепо – Лонг), в мозъка ни има една клетка, която притиска глада, когато сме щастливи. Ето- за това не ми се яде, когато го видя… 🙂

  92. Лъчезар Томов
    20/12/2009 - 19:19

    Очаквам в скоро време пост против поезията и сюр-реализма и възхвала на соц-реализма 😀

  93. Принцо
    20/12/2009 - 19:22

    Хихихихихи тука зайци нема, сичко е лисица….

  94. Всеки мързелив, който е честен. Аз, например, не се сещам за хора, които крадат. А краденето обикновено се прави, щото даден индивид иска нещо, ама го мързи да си го заработи, поради, което си го набавя, чрез кражба.
    Както и да е!
    Лъчезар наистина много правилно отбеляза, че на дръника също следва да се поставят и поезията, например. По същата тази логика, която аз пак не видях да е доказана. Освен, че по едно време прочетох, отговор към Георги
    :”Е, и ти имаш право!”
    Имало е няколко случая, когато в този блог авторът ме е провокирал с аргументи и съм се съгласявал, че е заел правилна позиция. Тук нещо не бих казал, че има някакви аргументи, които да защитят тезата му. Респ, считам, че използването на аргумента на сплашването е доказателство, за моето твърдение, че засега липсва представена логична защита на тезата. И ако трябва да сме честни, спирам спора, щото такъв за момента няма.

  95. Emms McCary
    20/12/2009 - 21:18

    Щом говорим, спор има! 🙂

  96. Животът е простичък. Само дето притчите не вършат работа, защото всеки трябва да открие тази простота самостоятелно. Иначе е просто някакъв (тъп) текст по който всички се прехласват. 🙂

  97. БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ
    20/12/2009 - 23:49

    Сред многото коментари на многото коментиращи по темата, има основно боза и лайна, като лично и субективно ще си позволя да отбележа лидерството на Планков в жанра.

    На другия полюс са класиците LaSombra и любезния домакин, които дават ниво на този “дебат”.

    Моля пстаналите, които не се виждат в тази дружеска вметка, да не ми се сърдят и да продължават все така тъпо, но за сметка на това и упорито, да се носят по течението на посредствеността.

    Малиииии, че съм сладкодумен, да взема да стана един критик ли 😕

  98. Лъчезар Томов
    21/12/2009 - 00:13

    Тъй като хората са ирационални същества, не е важно само какво се казва, а и как се казва. Тези, които са надрастнали притчите не бива да смятат и че останалите хора също са на това ниво. Винаги има нужда от притчи за едни и от страх от Бога като аргумент за други, които нищо друго не би ги убедило 🙂

  99. Интересно казано, прочувствено и забълбочено. Като роман на Паулу Коелю.

  100. Келанвед
    21/12/2009 - 16:34

    LaSombra много ще ме извиниш ,ама за стопаджията тотално не си прав. Книгата е култова, по начин по който много малко хора ще схванат-тя е добра, защото е безсмислена и все пак те кара да се заливаш от смях на моменти. Пример човекът, който управлява вселената живее изолиран сам с котката си на една малка планетка. Или кравата, която с удоволствие иска да бъде изядена, и в един следващия момент се самоубива, за да бъде сготвена…абе простотия ама радва! Както ония тъп турски филм Г.О.Р.А. , където турчинът-овчар изнасилва извънземен робот…
    с други думи простотията може много да кефи, ако е представена като хората.

  101. Ше ме прощаваш, Келанвед, но не, че не съм съгласен с теб за стопаджията (бива), ама бива не щото е простотия, а щото показва един абсурден свят, в който ние живеем.
    Ако се замислиш, ще видиш, че всъщност всичко, което е написано в тая книга е реалност.
    1. Умните делфини предупреждават глупавите хора… (нейсе няма кой да слуша)
    2. Бюрокрацията, която отнема един имот, просто щото човекът не разбрал, че там ще минава няква си магистрала
    3. Кравата, която с удоволствие иска да бъде изядена е една ирония на онова, което хората наричат социална отговорност – демек, все едно аз да съм супер убеден, че трябва да жертвам част от имуществото си в името на някви бедстващи африканци и прочие, прочие, прочие
    Книгата е уникална, но естествено, ако не погледнеш на нея като на философия би се забавлявал, но ако я погледнеш философско – о, тогава много ще те изкефи

  102. Първо, по същество са “Пътеводителя”:

    1. Никъде не се споменава защо шефът на “Пътеводителя” е търсел човека, който управлява света, нито пък какво произтича от намирането му. Това е много глупаво, защото първата книга се върти изключително около търсенето на въпросния човек — все пак се очаква това да има някакъв смисъл. И смисъл наистина има — другарят Адамс да запълни времето за радиопиесата и да си вземе парите.

    2. Отново в първата книга от поредицата групата се озовава в космически кораб, чиито курс е насочен към звезда — единствено с развлекателна цел. Преди да търсите по-дълбок философски смисъл, идеята за това е дошла на Адамс от един концерт на Пинк Флойд, на който макет на самолет бил разбит в сцената. Героите трябва да се измъкнат и — о, чудо! — оказва се, че на борда има телепорт. Подобно развитие на действието е характерно за съчинение на шестокласник. Писател с претенциите за класик в жанра би трябвало да подготви изхода по-отдалеч. И докато сме на темата, идеята за Хотблак Дезиато, приекарващ една година мъртъв заради данъците също е реална случка с членовете на Пинк Флойд — те трябвало да прекарат една година извън Великобритания, за да им бъдат върнати данъците, взети им за времето, когато са били по концерти. Това само за да не търсите и там по-дълбок смисъл и да се отплеснете в метафизични анализи.

    3. Делфините нямат нищо общо в цялата поредица. В “Сбогом и благодаря за рибата” единствено се споменава, че делфините са изчезнали. Всъщност тази книга (четвърта от поредицата) е един тумор, който с нищо не допринася за развитието на сюжета. Може би защото такъв няма. Единствената връзка със следващата “Почти безобидна” е споменаването на приятелката на Артър, която изчезнала по време на космически преход, защото била от нестабилен във вероятностно отношение регион на Галактиката.

    4. Зейфод няма никаква роля в цялата поредица освен да открадне “Златното сърце” и да се появява в удобен момент. Съществуването му с нищо не допринася за действието. Чудесно би могло да се мине и без него.

    5. Никъде не се обяснява защо е толкова важно да бъдат унищожени Триша Макмилиън, Артър Дент, Форд Префект и отрочето им. Никъде не се обяснява по какво стечение на обстоятелствата именно те тримата се превръщат във вероятностната константа, поддържаща Земята в различните паралелни реалности. Защо Артър и Триша не изчезнат както приятелката на Артър? Защо те съществуват във всички вероятности? При положение, че цялата поредица се върти около това, би трябвало да бъде обяснено, не мислите ли?

    Изобщо, ако искате пример за завършен сюжет, прочетете Хари Потър. Там всеки важен факт, всеки поврат във действието има свое място по-напред в книгите, преди да бъде обяснен и да изиграе ролята си. Няма незавършени нишки, нито необяснени факти. Когато някой от героите се окаже на тясно, не се появява удобен телепорт, за който нищо не е споменато преди.

    6. Никъде не се споменава какво става с мишките, търсещи Въпроса. Те просто изчезват от действието, както изчезва човекът, управляващ Вселената.

    7. Това, на което казвате “ще се спукаш от смях” е “лилавата реч” — изразни средства, целящи да отклонят вниманието на читателя от пълната липса на сюжет. За сравнение прочетете Дикенс. През първите 150 страници от неговите романи също се смееш. После обаче осъзнаваш, че това, което четеш всъщност далеч ен е смешно, а напротив — тъжно и сериозно. Просто е написано по смешен начин, като именно контрастът между привидно смешния изказ и сериозното послание допринася за по-дълбокото осъзнаване на написаното.

    Във всеки случай ме убедихте, че човек може да намери послания навсякъде, стига да ги търси. А човек с претенции за “ентелегентност” ще обвини другите, че са глупави и не виждат тези послания.

  103. Аз, нещо с Хари Потър не се съгласявам, противоречия има й там. Щото съм Харипотърманияк , съм изчел всичко от до, че даже и по няколко пъти. Освен това съм гледал и филмите. Има случаи, в които има много по-удобни методи за справяне със ситуацията, но те не биват използвани.
    По отношение на сюжета на Стопаджията, мога да твърдя спокойно, че не е великият сюжет, който носи и философското послание, отдавна не съм я чел тая книга и някои неща не си ги спомням, но твърдя, че това, което ми е направило впечатление го помня и съм намерил някъв друг смисъл.

    То верно, да не се окаже накрая като с Вазов. Написал, наш Вазов стихотворението Бор, и цялата критика тръгнала да обяснява как самотният бор бил великият борец за нам си кво, как бил Вазов, който се борел срещу еди кво си, и подобни други неща. Накрая Вазов казал: Не, бе, пичове и пички, просто исках да напиша някво стихотворение за някъв самотен бор. Нищо такова съм нямал пред вид 😀

  104. Аз отначало бях с много голямо предубеждение към Хари Потър, но се оказа че съм грешал. В случая го давам като пример за завършен сюжет. Иначе в поведението на Хари има много нелогични неща. Първото, което се сещам, е случаят, когато Дъмбълдор му казва да измъкне спомена от Хорас Слъгхорн. Очевидно е, че ако Слъгхорн е склонен да го сподели, Дъмбълдор няма да прибегне до услугите на Хари. Той (Хари) обаче, воден от някакви възвишени идеали, решава, че му е под достойнството да използва заобиколни методи и решава направо да пита — с което проваля цялото начинание.

    Забележи, аз не казвам, че човек, който си извлича някакви поуки от прочетеното е непременно ограничен човек с претенции за интелект. Напротив. Не обичам критиката (била тя литературна, филмова или каквато и да е), защото всеки трябва да тълкува прочетеното или видяното за себе си.

    Хората, за които става въпрос, са тези, които повтарят чутото и прочетеното. Няма нищо лошо в блога си да пишеш коментари и размисли за нещо прочетено или чуто. Няма нищо лошо да използваш чуждата мъдрост като отправна точка, като основа за нещо твое. Лошото е когато цялото ти творчество се състои от преписване на притчи и поучителни разказчета, и с това искаш да покажеш каква дълбока душевност и възвишен интелект притежаваш.

  105. Значи, аз никъде не съм твърдял, че защитавам тезата, че повтарянето на притчи, пословици и тн е едва ли не забележителен акт.
    Против съм хора, които си служат основно с тях, защото най-малкото стават досадни по някое време, колкото и да се правят на начетени – демек, че изчели, наизустили и тн куп фрази, приказки, пословици, сентенции и поговорки.
    Но определено не бих казал, че няма случаи, в които да са подходящи именно за отправна точка или за постигане, как да го кажа – на изясняване на тезите.

  106. Келанвед
    21/12/2009 - 20:09

    Е аз колко пъти говоря, че човек може да намери/измисли смисъл, където и да го търси?
    Пътеводителят не кефи, защото героите са дълбокомислени, сюжетът-завършен и смислен, а щото книгата просто е хаос, който кефи и накрая оставаш с пръст в уста след тъпия финал-цялото шматкане наляво-надясно е за нищо, съответно и четенето на книгата. изгледайте гора-та бе хора (http://nanoset.net/torrent/10/.....%20IzErGiL) Даже само заради Боб Марли-Фарук си заслужава 🙂
    Иначе пак поставям въпроса-къде ги хората дето използват много притчи и се хвалят с това, че нещо не съм срещал такива?

  107. Цецка Цачева: На нощното ми шкафче има книга на Коелю

    http://www.afera.bg/index.php?.....8;Itemid=1

    🙂 🙂 🙂 🙂 🙂 🙂 🙂 🙂 🙂

  108. Келанвед, попове не си ли виждал, тя библията е само притчи 🙂

  109. Току-що си загубих 2 часа гледайки The Box / Кутията .
    Ако бях прочел поне отгоре-отгоре коментарите в Замундата, нямаше и да си помисля да го гледам. Общо взето изказванията са или “загубих си времето” или “филма има дълбок смисъл и много мъдра поука”.

    пп: Абе вие филми за поуката ли гледате или за зрелището/завързаната история/циците….?

  110. Аз принципно гледам филми, които имат какво да кажата и до днес не знаех, че завързана история е = на цици.
    Ама то всеки ден човек научава по нещо ново.

    Както и да е, другото, което научих днес е, че LaSombra е един неосъществил се критик, който набърза ръка нареди Пътеводителя и възвеличи Хари Потър.
    Чакам момента, когато ще открие Пътят, Истината и Светлината като прочете Здрач.

    Anyway.
    Лонги, доказа си теорията. 🙂

  111. e, най после и аз да успея с мизерните си аргументи веднъж да покрия твоите критерии за статийно качество 🙂

    иначе съм съгласен с Ласомбра за пътеводителя…

  112. Келанвед
    24/12/2009 - 18:31

    @emo на поповете това им е работата, мисля, че Петър има впредвид индивиди, които понеже няма с какво да изпъкнат повтарят заучени фрази и притчи, ама в софя-та тия нещо ги няма

  113. хаха, работа им било…..

  114. LaSombra, Пътеводителят е книга ташак, пълен ташак и ебавка с всичко. ей тъй на. И затова не е завършена. Няма как. Само дето Дъглас Адамс малко се увлече с книжлетата след “Ресторант на Края на Вселената”, но нейсе тях няма да ги четем повече. Но като я почетеш малко повече, посмееш се и след това се заслушаш и загледаш в невероятните простотии на заобикалящия ни свят – ти става малко тъжно и … си поръчваш чаша чай.

    Пътеводителя е яка пънкария. Ако разбираш пънка ще разбереш и Пътеводителя

  115. аха, ясно защо не ме кефи Пътеводителя – щото никога не съм успявал да разбера пънка

    като музика ме кефи де, но философията…

  116. Сид Вишъс
    29/12/2009 - 19:28

    Аре само да не обиждате пънка, молим!

    “Пътеводителят…” е превземка, абсолютен бритпоп 🙂

  117. хахаха силно съм съгласен с мнението ти за бритпопа! 🙂

  118. Йоана
    30/12/2009 - 18:25

    Келанвед, съгласна съм с тебе, изчерпалите се до N-та степен “философи” обаче на всякъде се срещат, та даже понякога наплива е прекалено голям.

  119. Дълбоко в себе си съм съгласен с кака Сийка, ама не ми се иска нашият духовен свят да бъде изпълнен от категорични съдници. А може и да е за добро – вземете за пример скрижалите – все ще изскочи някоя всевечна религия…
    А бе, весели празници момчета и момичета!

  120. Келанвед
    31/12/2009 - 17:36

    @Йоана-мен такива “мъдреци”, честно казано ме забавляват искрено..нека са повече 🙂

  121. Лъчезар П. Томов
    03/01/2010 - 12:59

    Аз написах една притча за ЗЕСтрата 🙂

    /Има и малко от онзи гибелен гняв на Ахила Пелеев спрямо лебералите (не либертарианците, а ллебералите), може да се пропусне от не-склонни към самоирония пичове/

    http://raylight.blog.bg/politi.....eto.463115

  122. Аз пък харесвам Пътеводителя, защото от там си извадих една Невероятна Поука: Отговорът = 42 ! Не ви ли кефи?

  123. Ще чакам мнения за Хорхе Букай.

  124. Има да чакаш 🙂

    Не влиза в плановете ми за четене в близките хиляда години…

  125. Това предразсъдъци ли за или твърд план-график за четене.

  126. Предразсъдъци 🙂

  127. Притчите се пишат за да предизвикат някакво мислене – да си извади човек някакви изводи, да си зададе въпроси, да си отговори на такива. Колкото по-интелигентен е човек толкова повече неща взема от една притча. А според мен е много по-важно човек да успее да зададе правилните въпроси за себе си. Аз чета притчи и харесвам Куелю. А да, не съм манекенка …

  128. но може би акъла ти е колкото на такава? 😉

  129. Продължавам да твърдя, че не си прав
    В твоя блог за книги ти редовно слагаш някоя книга в графа не става
    Как стигна до извода, че не става? След като си я прочел
    Лошото е, че по всяка вероятност ти си прочел пет притчи, без дори да си извадиш контрааргументите срещу тях
    А наистина има притчи, които не само, че не стават, ами са направо вредоносни…
    Демек дамгосването с “не става” е неправилно, та чак осъдително, защото за да се въоръжиш с аргументи против религиозните хора, които все бориш – би трябвало поне да можеш умело да ползваш техните оръжия

Leave a Reply

Задължителните полета имат *