Подарявам книги – 11.2010

23/11/2010Longanlon

---

Както вече ми стана традиция, книгите, които не мисля, че ще прочета втори път, ги подарявам на хора, които смятат, че ще ги. Наредете се на опашката…

Какво е това?

Създадох си собствена традиция в блога – подарявам книгите, които не мисля, че ще прочета отново.

Защо ги подарявам?

Защото купувам доста книги и не харесвам всички. Обаче знам, че хората имат различни вкусове и някой друг може да ги хареса. И няма смисъл да седят по рафтовете у нас, дето и без това няма място, когато  може някой да ги чете и да им се изкефи. И защото е яко да подаряваш книги.

Как да получиш книга?

Просто си поискай една. На края на деня ще направя томбола. Правилото първият печели НЕ важи. Кажете коя книга искате и в края на деня ще тегля чоп за всяка книга измежду пожелалите я. Пращам всяка книгите на спечелилия измежду пожелалите я, за моя сметка.

Какво да правя с книгата-подарък?

Прочети я. После, ако искаш, подари я на някого. Или си я запази за теб. И в двата случая аз печеля, защото съм намалил общата глупост на обществото, в което ми се налага да живея, с една единица (пък била тя и малка).

Струва ти се яко?

Да, яко е. И ти можеш да подаряваш, ако, разбира се, не си стиснат. Знам че ти се иска да подариш разни смотани стари книги дето се въргалят у вас още от времето на вашите, обаче всички да ти се възхищават как си много благотворителен. Ама не става – не се стискай, подари някои от новите 🙂

Заглавията са линкове към мнението ми за книгите:

Алкохол

Алкохол представлява безсмислените пиянски бълнувания на някакъв, който се има за поет и единственото що-годе забележително нещо е че се върти в орбитата на Карбовски и от време на време споменава името му…

Но пък Васил Колев яко я е харесал. Въпрос на разбиране, предполагам.

Милост за мъжете

На тази даже не съм й писал ревю защото не я довърших. Грабна ме описанието на феминистка тема – разработка на генетична терапия за премахване на агресията на мъжете и изграждане на “идеалното общество”. Книгата обаче се оказа просто трилър, като генетичните войни са само фон на действието.

Оковите на майчината любов

Авторът се опитва да засегне една изключително интересна тема, по която почти не се говори – а именно, абсурдните размери, които често придобива майчината любов (към момчетата главно, но понякога и към момичетата).

За съжаление според мен – не особено успешно.

Няма да се уплаша от злото

НКато ученик много се кефех на Хайнлайн – даже по едно време го бях обявил за любимия ми автор, защото главните му герои или поне важни второстепенни герои в романите му бяха едни всезнаещи възрастни мъже, които крият меко сърце под циничен характер и безкомпромисно поведение. Освен това жените на Хайнлайн са винаги секси, силни характери и не се дават на никого, а сексуалните отношения са едни такива либерални и освободени…

Викинг –  том 1 и 2 от трилогията

Нещо не ме вдъхновиха тия книги, не знам защо. Скучновато ли ми се стори писането в първо лице, екшън ли липсва, що ли…

Както и да е, третата част може да се намери лесно, ако ви харесва. Подарявам ги заедно.

Секс, любов и други глаголи

До сега не се бях сблъсквал с феномена „чиклит“, главно поради целенасочени усилия от моя страна, но „Секс, любов и други глаголи“ успя да ме подлъже да я купя, главно с твърденията по сайтове, блогове и задната й корица, че тя НЕ Е чиклит. Какво тогава е, аз така и не разбрах…

Fucking Берлин

Всяко изречение е като голям, неонов надпис за булевардно романче, насочено към не особено интелектуалната масова публика, жадна да прочете за малко берлинско студентско ебане и готова да преглътне нелепия диалог, простоватата и абсолютна линейна история.

Кефер – цветовете на малката Ида

Сблъсъкът ми с новата българска литература продължава – и тоя път не е неприятен. Приказката на Милена Фучеджиева не е лоша, ако и малко разпиляна и прекалено метафорична за моя вкус…

Прочетох я с кеф, но не се виждам да я чета пак. А корицата кърти, разбира се.

Портретът на моя двойник / Жените на Варшава

Две от най-известните повести на Георги Марков, от които обаче едната беше твърде символично-увъртяно литературна, а другата твърде обикновена, за да достигнат висотата на Задочните репортажи.

Добри са, невърдълес.

Айде, искайте си 🙂 Записването приключва в 17:00 днес, след което тегля томболата и обявявам в коментар отдолу кои са спечелили. Ако някой от тях не се свърже с мен до утре да ми изпратят адреса си, ще дам книгата на друг.