Легалната проституция… по принцип

17/09/2008Longanlon

Най-древната професия, първо, е забранена почти навсякъде и второ, се практикува широко абсолютно навсякъде.

Дали в тоя случай изобщо има нужда от подобна забрана, морална ли е тя и като опряхме до това, морална ли е самата проституция…

Както добре ви е известно, пряката проституция почти във всички страни по света е забранена (у нас не е), но пък процъфтява, свидетелство за което са многобройните квартали с червени фенери по всички световни столици , както и наредените като за изложба покрай всяка международна магистрала труженички. Скритата проституция пък е още по-разпространена, най-известна у нас под формата на емблематичната връзка тип “мутра-мутреса” или още наречена “свирка-нови сандалки”, със своите разновидности “много свирки-нови цици” и “най-добрите свирки-ново рено от малките”.

Аз разбира се тоя път няма да се занимвам с безспорно нелекото битие и съзнание на бедните същества, осмислящи живота си като си слагат екстеншъни на косите, силикон в джуките и на други места, целодневни гримирания, солариуми и обиколки по моловете, та дано някой да ги хареса и да им подари туй онуй (най-често патка). Мисълта ми днес е именно за баш проститутските проститутки, най-обикновените и по-необикновени труженички на тоя нелесен, но пък добре платен занаят. За това хубаво ли е да проституираш и трябва ли да е забранено да го правиш, щом така или иначе това ти се прави.

Свободата, Санчо…

Първосигналната ми реакция, като (самозван) либертарианец, т.е. такъв, дето защитава свободата на личния избор когато и където я срещне (свен ако не му отърва другояче), е, че… 1. Продаването е позволено от закона, 2. Ебането е позволено от закона, следователно 3. Няма причина продаването на ебане да не е позволено от закона. Точно както смята и моята любима Lyd, да продаваш труда си срещу пари е възможно най-легитимния и морален начин да се издържаш. Дали ще се показваш по модните подиуми, дали ще струговаш фитинги, дали ще пишеш код по цял ден – въпрос на умения и избор:

Някои хора се опитват да спасят проституиращите от тази професия. Не разбирам от какво точно ги спасяват. Оставям настрана явления като тежък принудителен труд, които понякога съпътстват проституцията, тъй като те не са изключително присъщи за нея, а се забелязват при много други професии. Спасителите обикновено са загрижени за това хората да не продават телата си. Тогава би трябвало да са загрижени по същия начин за всеки, който използва тялото си за да печели пари, а това правят повечето работещи хора, дори и тези, които използват няколко пръста за да пишат по клавиатурата. Или някои части на тялото са по-специални от другите?

В тоя смисъл, проституцията е една доста добра, дори мога да кажа благородна професия. Тя не изисква специално образование или умения и едновременно с това е изключително добре платена – два фактора, които я правят подходяща за най-неравнопоставените на пазара на труда – необразованите и неквалифицирани за нищо друго жени (жени, щото професията “жиголо” изобщо не е толкова разпространена, колкото се опитват да ни внушат филмовите режисьори).

… колкото и да я гониш…

Но практически, проституцията е кофти – има едни лоши хора, които отвличат момичета, пребиват ги, изнасилват ги и насила ги правят проститутки, а освен това им вземат и всички припечелени пари. Даже тия момичета, които доброволно са се захванали с тая професия, често намират за… доста трудно да спрат да работят за Гошо Златния (примерно), щото да ти счупят краката често боли.

От една страна, разбира се, това е въпрос не на самата професия, а на законност. Когато гръцкият чорбаджия заключи българските си шивачки в цеха за 3 дни, за да му изпълнят нормата, никой не иска да забрани шивашката професия, нали, просто прибират въпросния “бизнесмен” и го съдят. Ако полицията си върши работата, в идеалния случай, най-древната професия ще я практикуват само жени, които желаят да работят това и никой няма да ги бие, както и тебе не те бие шефа ти в офиса.

Практиката обаче показва, че даже легализирането на проституцията не я спасява от здравите връзки с престъпността и тъмния бизнес. В прехвалената Холандия повечето публични домове са собственост на престъпни групировки и чрез тях те перат пари, в бранша продължават да работят много отвлечени и принудени да правят това момичета, а насилието над тях не е рядкост.

… е на върха на копието!

И в тоя смисъл трябва да се запитаме дали либералните ни възгледи за секса и икономиката могат да се преборят с многовековното наслояване на християнско и социално анатемосване на проституцията? Или с (безспорно резултат от първото) неразривната връзка на проституцията с престъпността и насилието? А също и заслужава ли си дори да се опитваме? Или да последваме примера на САЩ, където общо взето полицията гони само уличните проститутки и нелегални “салони за масаж” (макар и не много усилено), а скъпите и качествени фирми за “ескорт” са мълчаливо оставени на мира, защото не нарушават нито закона, нито човешките права, нито репутацията на клиентите си.

В края на краищата кой подход в легализирането е по-добър – ударното, принципно легализиране, въпрос на законодателен избор… или неизбежното, постепенно легализиране, мълчаливо и на ръба на закона?

#легализиране на проституцията#проституция#узаконяване